Международният валутен фонд смята, че България се възстановява от кризата, каза пред Дарик ръководителят на мисията на фонда за България и Румъния Бас Бакер. Той добави, че провежданите реформи, свързани с намаляване на разходите и на бюджетните заплати са необходими. Бакер коментира и проблема с данните, които България представи на европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ и прогнозира, че обяви, че страната излиза от кризата.
Международният валутен фонд препоръчва пенсионна реформа в България, но страната едва ли е в ситуация, която позволява безболезнени промени. Какъв е най-добрият начин да се проведе реформата?
Пенсионните реформи никога не са популярни, но понякога да необходими. През последните пет години пенсиите се увеличиха рязко, а вноскиет за пенсии намаляха. Например миналата година пенсиите бяха увеличени с почти десет процента през януари и с още девет процента през юли. Вноските за пенсии намаляха тази година с два процента. В резултат на това има голяма разлика между приходите от вноски за пенсия и изплатените пенсии. През 2008 г. разликата между двете беше само три процента от брутния вътрешен продукт, но тази година ще бъде 6,25%. Има увеличаваща се разлика между тези две стойности и трябва да се направи нещо. Един от начините да стане това е да се увеличи възрастта за пенсиониране. Сега тя е 60 години за жените и 63 за мъжете. В много други държави увеличават възрастта за пенсиониране. В САЩ тя е 67 години. Така че повишаване на възрастта за пенсиониране може да е единият от вариантите.
Смятате ли, че е удачно да се мисли, че може да има нови бъдещи споразумения между МВФ и България?
Въобще не се обсъжда никакво споразумение между Международния валутен фонд и България. Всички страни са свободни по всяко време да дойдат във фонда, за да получат съдействие, но засега споразумение с България не се обсъжда.
Знаете, че правителството започна да се разплаща с фирмите за изпълнени договори, но това доведе до голям дефицит. Това е ли е правилният ход?
Първо - винаги е много добре, когато правителството плаща сметките си. Не е добре да се намалява дефицита чрез задържане плащанията към фирмите. Това премества проблема. Ако правителството не плаща на фирмите просто премества проблема към частния сектор. Но изплащането на дължимото от миналата година е само част от финансовия проблем. По-големият проблем е, че заради рецесията данъците, които получава правителството, намаляваха. Хората плащат по-малко данък общ доход, консумират по-малко, а това намалява и парите, събирани от ДДС. Ако сравним първите четири месеца на 2010 г. с първите четири месеца на 2008-а - преди да започне кризата, се вижда, че приходите са намалели с 22%. В същото време разходите са се увеличили с 28%. Ако приходите намаляват, а разходите се увеличават, има проблем и получавате увеличен фискален дефицит. Трябва да се направи нещо. Това означава, че разходите ще бъдат така настроени, че да съответстват на намалелите приходи. Това е големият проблем.
Българските банки започнаха отново да увеличават лихвите. Какво показва това?
През последните няколко месеца международните финансови пазари бяха много нервни. Има голяма загриженост за случващото се в няколко западноевропейски държави и в резултат на това стана много по-скъпо за банките да привличат пари. Българските банки трябва да плащат повече пари, повече лихви, на банката-майка. Това е показател за увеличената нервност на финансовите пазари. Тъй като българските банки трябва да плащат повече, те трябва и да събират повече пари от българските клиенти. Това не е резултат от нещо, което се случва в България, това е резултат от нервността на международните финансови пазари.
За да преодолее кризата българското правителство намали заплатите в държавния сектор. Това правилен ход ли е?
Както ви обясних преди няколко минути, имаме финансов проблем, когато намаляват данъците, а разходите не намаляват. Как една страна ще избере да намали тези разходи зависи от самата страна. Това трябва да бъде решено от правителството и парламента. Те трябва да направят труден избор. Ако не искате да намалите пенсиите, ако искате да продължите строителството на мостове и пътища, тогава трябва да направите съкращения в други категории. Заплатите на държавните служители са, разбира се, важен компонент. В крайна сметка посланието е, че трябва да се намалят крайните разходи. Винаги е неприятно да се намаляват разходите, всеки предпочита да не прави това, но е необходимо.
Някои анализатори смятат, че антикризисните мерки на правителството са се провалили. Какво мисли за това МВФ?
Кризата в България беше дълбока и болезнена и това не беше приятен период за българите. Но ако я погледнем в международна перспектива, кризата в България - за щастие - не беше толкова тежка и дълбока, колкото в други държави. Например, банковата система остана стабилна. В много западноевропейски държави правителството трябваше да предприеме действия и да изземе голяма част от банковата система. В България не се наложи да се случи това. Валутният борд е много стабилен, не е бил подлаган на никакво напрежение. Намаляването на брутния вътрешен продукт е около пет процента. Това е много от гледна точка на историческите стандарти, но в Украйна и в някои балтийски държави намаляването му е между 14 и 18 процента. Да, рецесията в България беше дълбока, но кризата не беше толкова дълбока - за щастие - както в други държави.
Според методологията на ЕВРОСТАТ дефицитът на България е 3,8%. Това подлага ли страната на големи рискове?
Приходите в България намаляха заради кризата и част от тях няма да се върнат скоро. Така че, трябва да бъдат настроени разходите. Ясно е, че от тук нататък дефицитът трябва да намалява. България трябва да изпълни критерия от Маастрихт, който предвижда дефицит от само три процента от брутния вътрешен продукт и вероятно е по-добре да се свали доста под това. Дефицитът трябва да намалее. Разбираме, че сега временно е по-висок заради кризата, но по-важното е, че има убедителни планове, че дефицитът следващата година ще намалее рязко. Тази година видяхме, че няколко пъти поставеният като цел дефицит беше увеличен. Когато имахме мисия през март целта на правителството беше дефицит от 0,7%, след това през средата на април беше увеличен на 2,5 и сега е почти 5%. Ще бъде добре от тук нататък дефицитът да намалява. Знаем, че правителството е твърдо решено да намалява дефицита. В много държави в Европа дефицитът вече започна да намалява, от следващата година ще намалява дори още повече. Много е важно това да се случи и в България. По време на т.нар. „години на бума" България имаше излишъци, натрупа резерви, които да може да използва когато дойде кризата. Сега ще е добре да се върне отново към финансов баланс, или най-малкото рязко да намали обществения дефицит.
Дефицитът може да бъде финансиран по два начина - чрез намаляване на финансовия резерв и чрез издаване на облигации на международния пазар. Кой е от тези решения е най-добро?
Крайното решение е на министъра на финансите. Най-важното е да се пренастроят разходите с намаляващите приходи. Така че финансирането не е най-големият проблем, най-важното е да се намалят разходите и да се намали дефицитът.
Знаете за проблемите със статистическите данни, които България представи на ЕВРОСТАТ. Случвало ли се е нещо подобно в отношенията на България с МВФ?
Това, което се случи е, че България е изпратила на ЕВРОСТАТ предварителни прогнози за годишния дефицит, след това правителството внимателно е прегледало данните, открило е неизвестни досега неразплатени сметки, след това само е изпратило на ЕВРОСТАТ ревизираните данни. Не е коректно да се казва, че ЕВРОСТАТ е открила някакви грешки. Самото правителство е поправило предишните си данни след като е направило вътрешно проучване. Това, което ЕВРОСТАТ ще направи, е да помогне на правителството да прегледа внимателно данните, за да види дали няма да има някакви останали проблеми с данните. Но това е нещо, което самото правителство беше открило.
Смятате ли, че проблемите с нестабилността на еврото могат да бъдат вредни за България и смятате ли, че желанието на страната да влезе в еврозоната трябва да остане цел номер едно на правителството?
Сегашната нестабилност на международните финансови пазари очевидно не е добра за световната икономика и има опасност да намали световния растеж, както и експортните пазари на България. Финансовата нестабилност никога не е добра. След като намаля обменния курс на еврото, Европа стана повече конкурентноспособна. Това означава, че експортът на Европа може да бъде увеличен, означава също, че българският експорт ще има полза от това. Нестабилността скоро ще спре.
Кога ще бъде следващата редовна мисия на МВФ в България?
Все още не е решено, но обикновено ходим два пъти годишно. Последната мисия приключи в началото на март, така че вероятно по някое време след декември ще бъде следващата. Все още обаче не е решено кога.
МВФ промени ли прогнозата си за развитието на икономиката?
Ще публикуваме нови през юли и те ще бъдат актуализирани. Все още работим върху данните, но те няма да изглеждат много по-различни от това, което имаме досега. Надявам се, че всички разбираме, колко тежка беше кризата в България през изминалата година, но световната икономика се възстановява, износът се увеличава. Смятаме, че в края на тунела има светлина и че следващата година ще бъде - надявам се - много по-добра от това, което видяхме досега.
Смятате ли, че България също се възстановява?
Видяхме, че износът през април е с 37% повече отколкото преди една година. Консумацията и инвестициите са все още слаби, но при излизането от криза първо се увеличава износът. Надяваме се, че от средата на годината икономиката ще започне да се възстановява.
