"Зелени алтернативи" е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наши гости са ядреният инженер Станислав Георгиев и Владимир Аличков от Българска фотоволтаична асоциация. Тази седмица нашите гости учениците от 91 НЕГ „ Проф. Константин Гълъбов" Катерина, Божидар-Адриан и Борис. Повод за това бе участието им в младежкото състезание Jugend-Forscht (Младежта-изследва), където те представиха своя проект за добиване на енергия от дъжд. Jugend Forscht е състезание за млади таланти, които имат иновативни идеи в различна сфера на науката от математика до биология и социални науки. Идеята е да бъдат стимулирани младите хора да се интересуват от заобикалящата ги среда, да мислят извън рамките на общоприетото и по този начин да станат същински изследователи, а и откриватели.
Бихте ли се представили още малко? Катерина.
Катерина: Какво повече да кажа? Учим в Първа немска гимназия, в 11 клас сме, аз съм в профил „Български език и история“.
Тук сте в рубриката „Зелени алтернативи", тъй като миналата пролет сте представили проект в Германия. Проектът ви е, най-грубо казано, как се добива енергия от дъжд, така ли е?
Катерина: Да, така е.
Как се зароди идеята, какво ви вдъхнови и мотивира да го разработите?
Катерина: Тук Божо може да разкаже.
Божидар-Адриан: Идеята. Веднъж бяхме с приятели на разходка до Боянския водопад и там ни заваля един изключително силен порой, просто ние за десет минути се прибрахме абсолютно вир-вода, и по тази причина в главата ми възникна идеята, че всъщност дъждовните капки, макар че са толкова малки, в тях има огромен потенциал от енергия и аз лично не съм чувал за такива електростанции с дъждовна енергия. Затова сметнах, че ние можем да проучим въпроса и след това събрах отбора.
Борис, какво играеш в отбора?
Борис: Аз разработих идеята, може би. То имаше някаква концепция, но аз по-скоро успях да го доразвия малко повече в техническата част, поне се опитах.
Да, и какво?
Борис: За да постигнем тази енергия, нали капките трябва да падат и кинетичната им енергия трябва да бъде използвана. И затова решихме да използваме пиезофолио, което принципно се използва за захранване на сензори и в общи линии и там използва такъв вид вибрационна енергия, тоест кинетичната преработена. И решихме, че ако развием концепцията с някакъв определен дизайн, може да стане за по-мащабно добиване на енергия.
Супер. Не знам дали знаете, че в японското метро, аз не съм ходил там, но на принципа на стъпките на хората, които влизат, и отиват към метрото, и се качват в метрото, тази енергия, от натиска, се осветява метрото, примерно, вадят ток за самото метро.
Борис: Там се използва същото пиезофолио, което от всеки удар произвежда електроенергия.
Божидар-Адриан: Само че, мисля че не е същото фолио, пак е пиезоматериал. Също го има в Израел и в Калифорния, САЩ
В Щатите къде е приложението?
Божидар-Адриан: Има го по тротоарите, ако не се лъжа, а в Израел даже има проект за по пътищата да го слагат.
Катерина, а твоята роля каква е, след като единият го е измислил, а другият го е приложил?
Катерина: Може би пиар най-вече и помощ, редакционна помощ.
Какво е едно нещо без пиар?
Божидар-Адриан: Освен това тя ни осигуряваше пространство за събиране и за обсъждане на проекта, тъй като все пак някъде трябваше да вършим и работата.
Добре. А в училище как погледнаха на това нещо? Училището ли ви изпрати на състезанието в Германия?
Катерина: Да, всъщност това е проект, за който ни казаха от училището, немският ръководител на отдела.
Кой е той? Дайте да го похвалим.
Катерина: Г-н Кручина. Той много ни подкрепяше през цялото време. Имахме срещи почти всяка седмица, разбира се, не на всяка сме ходили, само когато се нуждаем от помощ. Но той винаги беше насреща за всякакви съвети и ни оказа голяма помощ при цялата разработка на проекта.
Разказвайте вече за състезанието, какво представлява, как протече то, как бяха определени наградите? Вие спечелихте ли нещо?
Божидар-Адриан: Състезанието беше нещо като панаир с презентации, нещо като Пловдивския панаир, само че в по-малък мащаб и отделните ученически проекти, всеки получаваше един доста голям щанд, на който можехме да сложим цялата си екипировка: и плакати, и мултимедийни устройства и да си представим проектите активно. След това оценяването се осъществяваше от жури, което е специализирано във въпросната област. Ние бяхме оценявани в област техника.
Борис: Обясни, че имаше три журита.
Божидар-Адриан: При нас реално минаха три журита, тъй като имаше жури, гледащо за екология, жури за техника и едно младежко жури, за да прецени дали можем да обясняваме нещата по разбираем начин.
Това е в Бон, Германия. Опишете ми, така и не можах да разбера вашият щанд как е изглеждал? Имахте лейка с вода, която Катерина е държала, на какво падаше тя, на нещо като футболно игрище ли или какво?
Божидар-Адриан: Ние бяхме направили една перка, пластмасова, която е завързана с електромотор, а понеже електромоторът, когато се върти, той произвежда, чрез системата си, същата електрическа енергия. И като изливаме вода, се получава, това беше едната система, която демонстрирахме.
Борис: А другата система, според мен, тя е по-интересна, с пиезофолиото, понеже ние извадихме поне за това късмет, пратиха ни безплатна мостра от Англия, на малко фолио и го свързахме с амперметър, осигурен от училището ни, и капахме върху него със спринцовки капки. И то измерваше електричество.
Самите вие участвали ли сте досега в подобни форуми?
Катерина: Аз лично не.
Божидар-Адриан: Аз имах много голямо желание да участвам в периода между 7 и 10 клас, на българските еквиваленти, но след някаква борба с имейли, на които просто не получих отговор, се отказах, и затова участвах на форума в Бон.
Борис, как разбрахте за състезанието, кой ви насърчаваше да участвате? Имаше ли фирми, които ви помогнаха, това си е сериозно, три билета да отидете там, да спите в Германия, като командировъчни, както се казва?. Вашите родители помогнаха ли?
Борис: Да, наложи се. Финансова помощ не получихме. Но иначе кой ме насърчи да участвам? Божидар-Адриан, реално ме насърчи. Той, както вече споменахме, имаше концепцията и се допита до мен. Това мога да кажа. Всъщност забравих въпроса вече.
Нормално, ти си млад.
Катерина: Всъщност тук бих искала да изразя благодарност към Съюза на производителите на екологична енергия, въпреки че нямаха възможност да ни подкрепят финансово, ни дадоха възможност да напишем статия в сайта им, чрез която да помолим хората по някакъв начин, ако могат, да ни помогнат.
Благодарение и на тях сте тук. Те ви препоръчаха.
Катерина: Точно така.
Божидар-Адриан: А пък моето отиване в Германия се осъществи чрез продажбата на сноуборда ми.
Вярно? Е Божидаре. . . А сега какво караш?
Божидар-Адриан: Купих си нов.
Катерина: Но по-късно.
Имаше и трудности по време на разработването на проекта? Самите впечатления, емоции, които ви остави състезанието като цяло, държат ли ви още? Тасърчиха ли ви да погледнете, да направите нови проекти?
Катерина: Аз лично съм впечатлена от начина, по-който германците мотивират собствените си ученици и млади хора в Германия да бъдат активни и да се опитват да разработват нови идеи. Мисля, че това в България не е толкова развито, за съжаление.
Рубриката "Зелени алтернативи" се осъществява в партньорство със сдружение "Съюз на производителите на екологична енергия-BG", сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Популяризира дейности в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, развива и реализира инициативи в областта на енергийното производство Сдружението осъществява и развива двустранни и многостранни връзки с органи, организации, дружества и лица в България и чужбина за изпълнение на своите цели.
Можете ли да призовете вашите връстници да бъдат по-активни? Вие на колко години сте?
Катерина: Аз съм на 18, те на 17 години.
Можете да призовете вашите връстници да пробват нещо, в домашни условия, да правят опити?
Божидар-Адриан: Призоваваме ги.
Борис: Те самите трябва да имат желанието.
Имате ли други идеи за зелени алтернативи, така се казва и нашата рубрика тук? Да не би да е ноу-хау?
Божидар-Адриан: Не, аз вече минах и в друга сфера, участвах с друг проект.
Какъв?
Божидар-Адриан: Той е за медикамент от естествени лечебни средства, от билки. Той пак е с природна насоченост.
Браво. Ти си гений направо. Добре. Учителите подкрепяха ли ви през цялото време? Вие споменахте за господин Кручина, а другите?
Катерина: Да, и от българите имаше учители, които ни подкрепяха, например учителката по физика.
Божидар-Адриан: Да, снабди ни с амперметър. Въпреки че някои учители бяха прекалено заети.
Катерина: Скептични, също така.
Подкрепяте ли зелените практики? Много от протестите навън, на улиците, са и заради зеленото, заради екологията, заради презастроявания на комплекси в Банско, писти и прочие.
Борис: Аз мога да кажа, че бях на някои от протестите и всъщност не знам какво мога да добавя.
Ти караш сноуборд, Божидаре.
Божидар-Адриан: Аз карам сноуборд, но от друга страна, много си обичам планината и не смятам, че трябва да я унищожаваме.
Катерина: Всичките сме активни туристи.
Бихте ли участвали отново на подобни форуми?
Божидар-Адриан: Аз участвах през годините.
Борис: Ако имаме идеи. Аз за себе си мога да кажа, че ако ми дойде някаква идея, която заслужава да бъде развита, бих участвал.
Кой е най-практичен от вас тримата?
Катерина: Може би Борис.
Борис: Благодаря ти.
22 март е световният ден на водата, след малко продължаваме с вече възрастни еколози, така да се каже. Според вас, прави ли младото поколение достатъчно за водата?
Борис: България, доколкото аз знам, няма проблеми с водата, но това не значи,че не трябва да внимаваме, винаги да пестим, да погледнем сериозно на нещата навреме.
Как съчетавахте училищните си задължения с проекта? Или това е като хоби малко и човек му намира времето?
Катерина: Не сме се затруднявали особено.
Вашето мнение за водата?
Борис: Там няма какво да се каже.
Тя е основна движеща сила.
Борис: Водата е ясно, че ще стане по-скъпа от петрола, но не е ясно кога.
Какви други идеи сложиха на масата вашите колеги, младите германци? Имаше ли от други страни?
Божидар-Адриан: Имаше доста националности и проектите изобщо не могат да се обединят под никакъв знаменател, защото както имаше проекти за водата, за дестилиране на вода в някои райони без питейна вода, така имаше проекти за изчисляване размера на определени галактики.
Борис: И за решаване на задачи по математика имаше проекти, някакви компютърни програми бяха направили.
Катерина: И капки от шафран.
Капки от шафран?
Божидар: Една ученичка от горния випуск имаше такъв проект за лечение на очни болести – капки от шафран
Може, но това пак във вашата гимназия?
Божидар-Адриан: Да, много сме активни. Три години наред печелим наградата за училище там, която наистина е много солидна. Няма да говоря в минало. Това ни подпомага, защото тези пари наистина отиват за развитие на нови проекти.
В България има ли подобен форум?
Божидар-Адриан: Аз чух, че има някакъв, но не можах да го намеря и няма такава страница, както германското състезание, в която влизаш, регистрираш се и вече знаеш, че ще участваш, тоест, не се рекламира достатъчно.
Кручина. По какво ви преподава той?
Божидар-Адриан: На мен ми преподава по биология. Той преподава само на специалните паралелки, в която съм аз.
А в какво ти се изразява лекарството?
Божидар-Адриан: От тази година ли?
Да.
Божидар-Адриан: Просто, едни определени плодове, които съдържат антоциани, това са едни определени пигменти с червен цвят, например касис и боровинки. Т.е. намаляват болките в колената, предизвикани от възпаление. Или също така риба сьомга, в нея има едно специално вещество, което му забравих името, но то е биоактивно вещество и спомага за изграждане на по-здрави кости.
Борис: Ако искаш, можеш да кажеш какво те вдъхнови, защо реши върху това да работиш?
Ето колегата водещ.
Божидар-Адриан: Приятелката ми, която няколко години беше в националния отбор по ски-бягане, но там понеже треньорите са особено кадърни и просто не съобразяват тренировките с личните необходимости и колената й в момента са като на човек на 80 години.
Силвия Димитрова, която миналата седмица прескочи загражденията и се прегърна с Иниеста, Меси и другите, каза, че коленете й са и като на пенсионер. Много тежко е спортуването, в смисъл неправилните тренировки. Какво да очакваме от вас, от немската гимназия?
Катерина: Само хубави неща.
Божидар-Адриан: Само шестици на матурите, които идват след месец.
Как се казваше вашето парти, фашинг ли беше?
Катерина: Да, този вторник е.
Божидар-Адриан: Всички са поканени.
Къде ще бъде?
Божидар-Адриан: В зала три на НДК.
Кои ще свирят?
Катерина: „Ъпсурт", мисля.
Желая ви успех. А там спечелихте ли нещо, в Бон?
Катерина: За съжаление не, само престиж.
Божидар-Адриан: Конкуренцията беше много голяма. Аз спечелих тази година.
Пак там?
Божидар-Адриан: Да, на същото състезание.
