Еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева в предаването "Годината" на Дарик
Еврокомисар на годината, как си го обяснявате? Защо избраха вас? Вашето обяснение.
Това не е въпрос, на който аз бих могла да отговоря достатъчно достоверно, защото това е лично решение. Лично решение на хората, които са гласували, и на борда, който е предложил моята номинация. Всъщност това е в три степени, и на двете места, и в "Юропиън адженда", и в "Юропиън войс", това са базирани в Брюксел издания, най-напред има борд, който предлага номинации, след това хората гласуват. Разбира се, има много сондажи. Едната награда е повече бизнес, това, което е комисар на годината, е повече бизнес, бизнес ориентирано общество. Там са И-бей, Майкрософт, много от, така, дигиталните, дигиталните оператори. А част от моята стратегия е свързана именно с интернет пространството и как то може да стане много важна част от вътрешния пазар. Казвам ви почти технически как аз бих могла да си обясня нещата. Но това е интересна, важна работа, и мисля, че е еднакво важна и за вътрешния пазар, и за това хората да се чувстват чути. Всъщност сега ви намираме в Брюксел, нали? Да, аз още съм в Брюксел. И как изглежда България от Брюксел? Защо образът, който тук ние смятаме, че сме си създали българите, е толкова лош? Ами, знаете ли, още един много труден въпрос, който предлага... с който вие ми предлагате аз да се раздвоя, а това не го мога. Аз съм българка, чувствам се като българка и не мога да погледна на страната ни отстрани. Всяко нещо, което е критично към България, го чувствам точно така, чувствам го като българин, така, както всеки у нас. Аз мисля, че малко ни познават, много често съм казвала, когато... и по време на преговорите, така, приятелски настроена аудитория пита как може да ви помогнем, за да станете членки на Европейския съюз, и отговорът ми винаги е бил един и същ - опознайте ни, бъдете по-близко до нас, разберете какви сме. Това, както всяка друга страна, не е идеална, но нищо не е вечно, нито успехът, нито неуспехът. Трябва много да се, дори, за да задържиш положението, на което си, трябва страшно много да се трудиш. А какво ли остава за нас, които все още не сме достигнали тази точка, която искаме да достигнем. Но няма да получите от мен за съжаление рецепта защо имиджът на България в една или друга чужда преса е такъв, че никак, никак не ни харесват. Не, той и във вашата комисия има проблем с имиджа очевидно, съдейки по писмата, които се получават от еврокомисари. Това не е имидж. Когато става въпрос за комисията, това не е имидж. Това е отчитане на работа. Тогава, когато има свършена работа, тя се отчита, но трябва да има много сериозно натрупване, за да може да се каже - достатъчно. Комисията не работи на базата на имидж... (лоша връзка - бел.ред.) ...две години работа в комисията, че това няма как да бъде така. Ние нямаме няколко различни екипа, които да прилагат различни типове имидж към една или друга страна. Администрацията е една и съща, тя е многонационална, работят хора от всички националности. Не може да се каже, че има някакво предубеждение, защото работи една или друга нация с България. Просто няма как в комисията да се работи на базата на имидж. Но когато има повече сигнали, включително и от България, включително и от инвеститори, включително и от медии, да речем, когато има повече сигнали, че нещата не са такива, каквито хората си ги представят, разбира се, тогава комисията прави повече проверки, но това е във всяка страна, не е само за България. Ако има няколко финансови нарушения в областта на проектите например, с радост комисията ще признае напредъка, но ще направи два пъти повече проверки. Слушателите ни, които са слушали цялото издание вече 6 часа и чуха много хора да говорят, със сигурност са се объркали в идентифицирането на проблема за България. Магистратите, които говориха в началото, изтъкнаха доста аргументи, че проблемът съвсем не е основно в тях. След това председателят на парламента също видя друг проблем и извън парламента. Тези, които са от изпълнителната власт, също виждаха много аргументи за това, че не те са проблемът. Кой е всъщност проблемът на България според Европейската комисия? Едва ли бихме могли да дадем един отговор и той не е толкова важно да дойде от Европейската комисия. Аз мога да ви кажа в моето портфолио какъв е проблемът на България. По същия начин мога да ви кажа кои са добрите неща в България. И така сектор по сектор, където Европейската комисия е натоварена от страните членки да развива общностна политика и да сравнява страните. Така че ние трябва да видим къде има най-много критики към нас, това е ясно, ние имаме два основни сектора, това е правосъдие и вътрешен ред, и най-общо казано, финансовата дисциплина при разходването на европейските средства. Междувпрочем това в първите години е типично за повечето страни. Аз си мисля, че е много важно това, че вие говорите днес, съжалявам, че 6 часа не съм могла да слушам предаването, но ще го прочета, че сте говорили за приоритетите на тези проблеми, и е хубаво, че вие така задавате въпроса - какъв е всъщност проблемът на България. Използвам случая да ви кажа, че на 19 януари ще дойда заедно с вицепрезидента Баро, който е и комисар по правосъдие и вътрешни работи, ще направим една конференция в София точно заради това - да чуем как се виждат приоритетите при решаването на проблемите, с кое започваме първо, кое продължаваме да движим успоредно и как може този процес да бъде гарантирано необратим. Аз мисля, че ако всички успеем да се концентрираме върху няколко основни неща, три, не повече, и си поставим срокове и вътрешни ориентири какво означава да ги постигнем - брой решени дела, намалена престъпност, как се отчита тази престъпност, добри технически мрежи, добра статистика за съдебната система, ако успеем да ги поставим и всички да се съгласим, да кажем какви ще бъдат принципите, примерно, че винаги ще се съгласува един закон в тези сфери с опозицията, или че бюджетът ще бъде винаги определен процент, предназначен за решаването на тези проблеми, ние можем да видим резултати в следващите, хайде да не кажа месеци, но години. Всъщност в това как поставяме приоритетите ще реши и как България ще излезе включително и в този общ контекст на икономическа криза. Междувпрочем аз имам един контравъпрос, който си мислех да, така, да ви задам и да разговарям с вас и със слушателите. Спомняте ли си кой беше първият въпрос, който България отвътре повдигна като страна членка 2007 година? Кой беше приоритетът според нас за решаване отвътре? Сега ми е трудно да си спомня, много искахме еврото да се пише с "в", не знам дали това е първият. Да, това не беше първият, това е... Много искахме атомна електроцентрала и продължаваме да я искаме, т.е. да отворим отново блокове, които затворихме заради влизането в Европейския съюз на АЕЦ "Козлодуй". Още малко ще ви допълня - да, ние не искаме просто ядрена енергетика, ние искаме старите блокове, за които ЕК и ЕС, и страните членки вярват, че са ни дали половин милиард и са готови да ни дадат още, за да построим нова и по-модерна енергетика. Но най-първият проблем, най-първият проблем беше ракията. Аз мисля, че ако продължаваме така да правим приоритетите си, няма да е добре. Това за акциза за домашната ракия, вярно, беше голям дебат. Точно така, става въпрос за домашната ракия и как можем да не плащаме след 30-те литра, как не искаме да плащаме половината на акциза, който се плаща при варенето на домашна ракия. Искам само да ви кажа, че нито Испания, нито Франция, а това не са примери на непиещи нации, има такова освобождаване и това някога... те изобщо нямат такава дерогация, както ние поискахме, но така или иначе национална специфика. Но когато това сме си избрали да ни е първият приоритет, нека следващата година, третата, четвъртата година от членството наистина да видим как поставяме нещата, кое е първо, кое е второ и кое е важно за всички ни. Не знам дали ви помогнах със този отговор, но така мисля. Ще има ли предпазна клауза за българското правосъдие? Нашите решения вече да не важат в Европа. Не, няма и не мисля, че това е полезно. И досега съм правила всичко възможно и ще продължа да го правя, да обясня, че това не е решение за България. Напротив, колкото повече се сравняваме, колкото повече ние четем чужди решения, колкото повече виждаме как действат други правосъдни системи - никой не е измислил идеалната система – толкова повече има шанс ние да станем съпоставими. И аз съм убедена, знаете, юрист съм, убедена съм, че нашите юристи не са с по-лоша подготовка, не са с по-малко амбиции. Просто трябва да се вземе лидерство от страна на тази система и да се чуе тя. Иначе цялата независимост на властите остава, как да кажа, без достатъчно вътрешно съдържание. Ако точно сега съдебната система, точно сега съдебната система не каже какво и как смята да направи, ще пропусне възможност. И аз съм убедена, че може. Ние имаме независим бюджет за съдебната система, гарантиран. Ние имаме независим Висш съдебен съвет. Това са инструменти, които ако се използват и се използват веднага, биха могли да дадат много бързо резултати. Никой не иска чудеса от нас. Накрая хайде да кажем какво през 2008 година се промени в живота на българите и благодарение на това, че сме членове на Европейския съюз, през призмата на вашата работа като комисар, който отговаря за защитата на потребителите, дайте един прагматичен пример. Искаме повече, искаме повече и се оплакваме много повече. Откакто съм комисар в тази област, започнахме с нулеви оплаквания първите месеци. Аз не съм омбудсман, разбира се, и не мога винаги да реша индивидуалните казуси, но винаги правя всичко възможно, за да алармирам София и да кажа какво не върви и как трябва не само индивидуалният казус да бъде решен, но и повече да не се повтаря. Аз мисля, че това е най-важното, това самочувствие, че си престанал да бъдеш купувач, а си потребител, което междувпрочем от чисто правна гледна точка е същото това право, както и правото на околна среда, което имаме. А в съвсем конкретен план за мен мисля, че бяха много важни преговорите с Китай и това, че успяхме да държим нещата под контрол, включително и при една много, много трудна икономическа среда. Факт е, че хората все повече знаят за правата си, реагират, и че Комисията за защита на потребителите работи заедно с Комисията за защита на конкуренцията. Те имат няколко много сериозни дела, които бих се радвала по-нататък да коментираме с вас, с които именно... Кои например? Комисията за защита на конкуренцията наказа една от фирмите за таксиметрови превози за подвеждаща реклама към купувачите, което е добре. Добре е, защото се прилага правото. Имаме няколко клаузи от договорите за енергоснабдяване, за снабдяване с електричество, които Комисията за защита на потребителите е прононсирала като, отново като нелоялна и ощетяваща потребителите, противоречаща на закона, и те са паднали. Мисля, че банките също се раздвижиха. Направиха се проверки, пак от Комисията за защита на потребителите се направиха проверки за клаузи, които ощетяват и които са в противоречие със Закона за защита на потребителите. Аз нямам директни права в нито една страна, но поради факта, че сравнявам страните и правя това сравнение видимо, мисля, че бих могла да помогна все повече да се усещаме като потребители, отколкото като купувачи. Добре. Във всеки случай няма да спирам.
