В момента няма причини и икономически аргументи да се прави актуализация на бюджета за тази година - това освен, че ще постави под съмнение стабилността на страната, ще повиши и лихвите. Това заяви в интервю за Дарик бившия депутат и шеф на икономическата комисия в 41-то Народно събрание Мартин Димитров. Той препоръча на управляващите да се откажат от идеята си за корекция на бюджет 2013, като ги посъветва да потърсят и становището на ЕК.
В края на миналата година Мартин Димитров прогнозира, че бюджетът за 2013-та ще издържи шест месеца и ще трябва да бъде актуализиран от следващото българско правителство, което и да е то. В ефира на Дарик той обясни защо позицията му днес е коренно различна с аргумента, че предсрочното падане на ГЕРБ от власт и работата на служебното правителство са спестили очакваните предизборни разходи, като благодарение на това бюджетът в момента бил балансиран.
Изненада ли ви анонсът на кабинета „Орешарски" да се върви към актуализация на бюджета за тази година?
Когато се поставя диагноза, е важно да се видят симптомите. Симптомите за месец май показват, че бюджетът е на плюс, че няма дефицит. И когато един бюджет, който е плюс, тръгнеш да го актуализираш в този момент, това означава, че има много скрити неща, които си планирал да направиш и държиш в тайна от обществото, за да увеличаваш бюджет, който няма дефицит, има излишък, да планираш да харчиш милиард повече в такава ситуация.
Сигурно има хора в България, които се надяват, че този милиард ще им помогне, ще отиде към тях. Имам дълбоки съмнения. Очаквам само лоши неща от една актуализация в този момент. Първо, актуализация се прави, когато не владееш ситуацията, когато си изпуснал приходната и разходната част на бюджета. Това до момента не изглежда така. Нямаме факти да е изпуснато до момента положението. Второ, самото правителство преди две седмици каза, че няма да актуализира бюджета.
Или поне докато не види какво е става в първата половин година. А това се вижда на база първите шест месеца.
Сега казва, че ще го актуализира без нито един сериозен аргумент. Фактите показват, че има излишък към май. Какво може да се е случило през юни, е логичният въпрос. Какво трябва да е станало за месец, всичко да се е преобърнало толкова много и да се налага такава драстична мярка. Защо мярката е лоша? Защо е опасна актуализацията на бюджета? Защото всъщност какво казва правителството: че ще харчи милиард повече; че не може да се справи със сегашния си бюджет, което е сигнал за целия свят, за всички международни и български инвеститори, че се пропукват нещата, че стабилността се губи. Какви са очакваните неприятни ефекти за всички нас? Има опасност да скочат лихвените проценти. Тоест като се види пропукване, което е актуализацията на бюджета, негативният ефект, който може да се стовари върху всички нас, е да скочат лихвите, защото вече ставаш по-рисков играч. След актуализацията България ще бъде разглеждана като много по-рискова. Затова искам да призова президента, който има много разумно поведение, да организира дебат по тази тема, за да видим причините и аргументите за тази актуализация. Пак ви казвам - до момента няма основание и причини за такава диагноза. Тоест в един икономически дебат, ако сега седнат срещу мен Орешарски и Чобанов, макар че те са академични, добре подготвени хора, няма да могат да се обосноват.
Стефан Софиянски смята, че това е много логична и от политическа гледна точка стъпка, защото най-малкото тези депутати, които днес се водят мнозинство, са гласували срещу този бюджет.
Искам да ви насоча към друга логика на нещата. Тук не опира до това кой е гласувал за нещо и кой е бил против и съответно който е бил против, трябва да се хвърли веднага да го променя. Ситуацията е по-различна. А именно - в България ние сме в общ кораб и актуализацията показва, че корабът има пробойни и започва да събира вода. И това го вижда целият свят и спира да ти вярва. А когато доверието намалее от страна на целия свят към България, това означава, че финансирането поскъпва, тоест скачат лихвените проценти. Скочат ли лихвените проценти, това означава всеки, който прави някакъв бизнес или има личен кредит, - защото голяма част от бизнеса и хората са зависими от лихвентите проценти - скочат ли лихвените проценти, това удря пряко цялата икономика. И общият ефект от това някой може да се надява, че е положителен, но всъщност е отрицателен. Аз бих препоръчал актуализация на бюджета, ако въобще е необходима, затова и поисках дебат, който според мен е редно да бъде воден от президента, който има много разумно поведение в момента по тази тема, тъй като икономически аргументи няма.
Ако има финансови обаче?
Няма ги и тях. Последните данни за бюджета показват излишък. Единствената логика, която може да бъде извадена, е, че има поети ангажименти, които ние не знаем, за разходи, които не знаем. Което, ако е така, е много лошо. Говоря за управляващата партия и правителство в момента. Няма причини да се прави актуализация сега и днес на този бюджет.
Вярвате ли, че Орешарски, който се смята за консервативен финансист, би предприел някакъв твърде рисков ход и с какъв мотив?
Нека да не забравяме, че преди дни този консервативен човек назначи Делян Пеевски.
Едното е свързано с финанси и средства, другото да, почти беше на път да свали кабинета.
Това показва, че зад Орешарски и Петър Чобанов има други хора, които вземат тези решения. Аз съм убеден в това. И се съмнявам, ако едно такова решение зависеше само от Орешарски, дали би тръгнал на такъв ход. Явно хората, които в момента управляват България, си правят следната сметка, която е без кръчмаря до голяма степен: да раздуят дефицита, да вземат допълнителни заеми - те ще бъдат при сравнително по-неизгодни условия, да се опитат с тези заеми поне да поотложат общественото недоволство, да направят някакви социални плащания и да потърсят краткосрочен ефект за потушаване на общественото недоволство в страната. Това им е планът. Само че проблемът в този план е, че може да разлюлее повече кораба, който е нашата икономика и бюджет. Защото международната и европейската конюнктура продължава да бъде сложна и тежка. И в тази сложна и тежка конюнктура е много опасно да покажеш, че си нестабилен.
Ако не греша, и Дянков актуализира бюджет.
Да.
Какво толкова страшно има в една актуализация освен ако наистина не минем тези 2 на сто дефицит. Проблем ли е, ако дефицитът нарасне до този разписан таван?
Нарастващият дефицит веднага означава слабост и че дадената държава има проблеми.
Ама ние със сила и тази дисциплина, която държахме в последните години и аз не оставам с впечатление, че бяхте твърд фен на онова, което правеше Дянков в тази му крайна форма...
Дянков имаше много сериозни проблеми.
Пазехме финансовата стабилност, да, и всички накрая останахме тупащи се в гърдите с тази стабилност.
И ще ви кажа каква е голямата грешка на Дянков и ГЕРБ - че те твърдейки, че пазят финансовата стабилност, не плащаха на бизнеса и сума ти фирми фалираха поради изключително грешни икономически решения да не им се плаща. Не се пази така финансова стабилност. Когато обаче тръгнеш да харчиш повече, да правиш големи дефицити и твърдиш, че така ще измъкнеш икономиката, нещата стават по-лоши и ще ви дам конкретен пример. Кризата, бих казал тази трагедия в Гърция става, след като повече от десет години подред те допускат дефицитно харчене и то 2-3, 4 процента. Не са големи дефицити. И са си казвали гърците „За какво да се стискаме? Да вземем да си ги харчим парите". И това продължава, една, две, стават десет години подред. И в един момент настъпва национална катастрофа, защото с всяко едно такова дефицитно харчене, което, разбира се, е инициирано от видни социалисти там, големи оратори, те го защитават със социални мерки и плащания, с всяко едно такова дефицитно харчене и нарастващ дефицит, който не е бил до момента на кризата огромен, се губи доверие. Малко по-малко никой не ти вярва или много малко хора ти вярват. И влезеш ли в една такава спирала, потъваш. Затова аз не искам и да го политизирам този разговор. Говоря като икономист. Никаква политика не влагам. Добронамереният ми съвет към българския парламент и всички партии, няма значение кой какъв бил, и към правителството - да се откажат сега от тази си идея. И бих препоръчал извън дебата, който трябва да се състои, мен ме вълнува и мнението на ЕК по този въпрос. Едно тяхно становище ще бъде полезно. Защото пак ви казвам: на икономическия терен в момента аргументи за актуализация няма.
Добре, а спешните мерки, които бяха очертани, доколко те ще раздрусат хазната в онзи разписан от Дянков вид, в който я получихме в началото на годината?
Аз не мога и не казвам, че до края на годината можем със сигурност да кажем, че няма нужда от актуализация на бюджета. Казвам, че в момента това не е необходимо да се прави.
Този знак сега не трябва да се дава навън.
Да, този знак сега не трябва да се дава и навън, и вътре. Защото важно условие за изход от кризата е доверието. Трябва да ни вярват инвеститорите, не трябва да се покачват лихвените проценти.
Кое би оправдало актуализацията след два-три месеца, какви фактори и обстоятелства, които днес не знаем?
Актуализацията е инструмент, който би трябвало да се използва, като се види, че нещата са необратими и са изпуснати. Тоест ти трябва да си изпуснал, да не си се справил, да имаш провал във финансовото управление и бюджетното управление. Актуализацията не е превантивен ход. Тя е като видиш, че не можеш да го изпълниш този бюджет, а в момента нямаме данни и няма факти, които да показват, че този бюджет не може да бъде изпълнен. Напротив.
Тоест вие имате вашите тайни съмнения, че властта в този й вид и под обсадата дори и на протестите планира някакви такива разходи?
Планира разходи и започва да мисли панически. С тази актуализация властта ще си набави 1 млрд. лв., които ще бъдат похарчени по крайно съмнителен начин. Това е панически ход да се потърси обръщане на общественото мнение. Но аз се притеснявам, че нито един от тези ефекти няма да бъде постигнат. Нито общественото мнение ще се промени към по-добро, напротив. Стабилността ще бъде разлюляна. И тук идва въпросът, че двама сериозни икономисти като Орешарски и Чобанов, който и да стои зад тях, не могат да си позволяват такова поведение.
Тоест смятате, че ако заявената засега като намерение актуализация се превърне в решение, това би било безотговорно от тяхна страна.
Грешка е в момента и е безотговорно да имаш данни за бюджет, който е на плюс през май и да кажеш: да де, ама ние сега ще поискаме 1 млрд. допълнителни разходи.
Ако погледнем към политическия терен, смятате ли все още, като гледате и протестите навън и това, което се случва в страната, че ще се случи това, което обявихте ден-два след изборите - поява на нова дясна партия в политическото пространство. Защото като че пък говоренето през последните дни за нов реформаторски блок вече като че ли се усеща в това говорене известно разминаване, та дори и разноговорене между отделните партии?
Присъствал съм на част от протестите и моето усещане - не говоря от името на тези хора, не бих си го позволил - е, че те не са политически представени, не се чувстват политически представени, а е важно голяма част от българите да имат своето политическо представителство. И голяма слабост на този парламент е, че хората не го припознават. Тоест важно е да се появят нови партии. Аз призовавам и самите протестиращи и те да направят своя партия. Защо не? Трябва да има нови партии, така че в конкуренцията между тях ще се роди истината и алтернативите. Важно е да има алтернативи. Масово хората ми казват, че няма за кого да гласуват. Идеите за създаване на реформаторски блок, в който да влязат „Синьо единство", ДСБ и други партии, са добри, защото това създава нещо ново, обединяващо, което би дала алтернатива за хората. По какъв начин ще се реализира, как и кога е отделен въпрос.
Как вървят разговорите? Вероятно сте участник в някои от тях. Радан Кънев говори за блок, Надежда Нейнски казва, че е по-добре да е партия и изобщо още на тези първи, стартови позиции се появяват различия в гледните точки.
Различията не трябва да ни плашат. Особено демократичните хора винаги имат различия. Въпросът е в името на голямото, в името на доброто, човек трябва да си преодолява различията, дори трябва да е готов да жертва себе си в името на това да се получат нещата.
А виждате ли шанс това да стане от хода на това, което тече като диалог?
Шанс има, а дали ще стане, зависи от всички нас. Трябва да дадем алтернатива и възможност на хората, ако не харесват сегашните партии, които са в парламента, да има за кого до гласуват.
Достатъчна обаче ли е енергията на улицата, за да бъде стимул за нещо конструктивно в старото дясно? Защото от една страна, някои казват, че старата десница използва енергията на улицата и търси начин да се възроди и да потърси новото си лице, но пък аз не мисля, че ако различията са непреодолими между старите фигури, ще се случи.
Първо, тези протести са по-различни в смисъл, че има много положителна енергия в тях. Активните хора са излезли да протестират. Когато активните хора протестират и искат промяна, това не може да остане безрезултатно. Защото по един или друг начин тази промяна ще се случи. И вече е отговорност на всички хора, които се занимават с политика, всеки да направи това, което зависи от него, ако трябва да преглътне личните различия и проблеми в името на това да има краен резултат.
Но пак звучи пожелателно. Ако часовникът по-рано отмери времето до предстоящи нови избори, за които вече никой не говори ще ги има ли, а кога ще бъдат, доколко готова е старата десница? Това е големият въпрос.
Мисля, че време ще има, ако разумът надделее. Мисля, че ще има достатъчно време да се организират нещата. Те могат да бъдат организирани и доста бързо, ако всеки направи необходимия компромис. Трябва да има компромиси в живота, но те не трябва да бъдат с ценности.
Това означава ли, че по-добрият вариант за вас е изборите да не са след два месеца, а след грубо казано десет?
Винаги първо трябва да мислим какво ще стане с България. Ако това правителство тръгне по пътя на актуализация на бюджета, надуване на разходите, популистки мерки, не трябва да чакаме ситуацията да започне да наподобява Жан Виденов, за да били готови някакви хора за избори. Аз предпочитам да не сме готови, но България да не изпадне в още по-тежа криза. Тоест ако това правителство ще ни бута към пропастта, както се очертава и вижда, по-добре по-скоро да има избори. Пък колкото е готова десницата, толкова. Дето се казва, да се стягаме, да се събираме и много бързо да се организираме.
Вот пред септември...
Ако трябва, да, вот през септември.
...по-скоро, а не изчакване на ясни изборни правила. Този въпрос как ще се реши? Самите хора навън не знаят точно коя система най би била добра за България. Изобщо тече един дебат, дори понякога невлизащ в детайла, минава се от една крайност в друга. Мнозина не си дават сметка, че изцяло мажоритарна система ще вкара две или три партии.
Изцяло мажоритарната система не само, че има опасност да вкара две или три партии, дори две, а има опасност да вкара и много представители на олигархията, които да бъдат добре подплатени финансово и добре организирани. Обаче според мен има неща, които са относително безспорни и могат да бъдат направени. Като да има преференциално гласуване с нисък праг. Тоест партиите подреждат едни лица, обаче хората я пренареждат както те намерят за добре. На следващо място е хубаво да бъде въведено машинно гласуване, за да нямаме съмненията в сменени, подменени бюлетини. Първо, не е толкова скъпо и не е толкова невъзможно да стане. С години сините защитаваме тази теза. Така че има едни промени, които относително бързо могат да бъдат направени, стига да има политическа воля за това.
Как оценявате поведението на ГЕРБ? Според мнозина извършват вид политическо престъпление, оставяйки парламента в ръцете на Волен Сидеров. Добри, лоши, с противоречия, мястото на политическите сили е в Народното събрание, ако са пратени там от хората.
На тези въпроси трябва да отговорят те. Но тези хора направиха толкова много гафове за няколко седмици - започвам с Пеевски, след това онзи зам.-министър, който се оказа в СИК, след това онзи зам.-шеф в енергетиката, който се оказа, че е с присъда, след това няколко областни управители, които са изключително скандални.
Нали трябва да има някой да ги спира тези неща, доколкото зависи от пленарна зала.
Те нищо не могат да спрат в парламента, но въпросът е, че до вчера ГЕРБ също работеха с тези хора. До вчера те бяха с Пеевски, а днес Пеевски е с БСП. Тоест ако търсим отговорност от ГЕРБ, те до вчера толерираха и работеха със същите хора. Това не трябва да го забравяме.
