Шведската Пиратска партия има един много голям проблем - голяма част от обществото си представя нейните членове като нищо повече от шепа компютърни хакери, които се борят за правото да свалят музика и филми. Създадената през 2006 г., партията стана особено известна след протестите преди година срещу законите СОПА, ПИПА и АКТА, които бяха подкрепени от големите звукозаписни компании и холивудските студия. Евродепутатът и заместник-председател на Пиратската партия Кристиан Енгстрьом обаче обяснява, че партийната му политика е далеч от обществените представи за нея. Да - свалянето и споделянето на музика и филми безспорно са сред правата, за които тя се бори. Но в никакъв случай не може да става въпрос за "кражба", обяснява Енгстрьом, който по професия е компютърен програмист. Той добавя, че новата технологична среда, в която светът необратимо е навлязъл, из основи променя обществото, неговите нрави и начин на мислене. Следователно, законите са длъжни да се адаптират към новата реалност, а не обратното.
За какво точно се бори Пиратската партия?
В момента се обсъжда т. нар. "колективно управление на права" (collective rights management). То се отнася до фирмите-посредници, които събират парите за лицензиране на радиостанции и за организирането на концерти. Тези фирми-посредници често не дават на изпълнителите всичките пари, които им се полагат. Фирмите задържат огромни хонорари за себе си, а в много случаи направо укриват пари. Изпълнителите губят много от това. Искаме да наложим минимални стандарти в тази сфера, като например да има прозрачност. За мен една от най-важните задачи на Пиратската партия е да информираме колегите ни евродепутати, че нашата политика е правилният път за Европа. Като начало, успяхме да убедим нашата група - Зелените в Европарламента, да приеме предложението ни за реформи на авторските права. Мисля, че ще успеем да убедим и групата на Социалдемократите.
Защо избрахте името "Пиратска партия"? Това понятие за "пиратството" не е ли негативен лозунг, който се ползва от вашите врагове?
Името е съзнателен избор, с който целим да си "върнем собствеността" над думата "пиратство". Ние искаме да й дадем ново, положително значение, така че тя да не може да се ползва срещу нас. Независимо как бяхме решили да наречем партията, политическите ни врагове и големите компании така или иначе щяха да ни наричат "пирати". Следователно беше много по-добре ние сами да си изберем името и да го заредим с положителното значение, което искаме. Освен това, името е много разпознаваемо. То е перфектното като търговска марка, ако така ще го наречем, защото е уникално и съвсем описателно. Тази дума мигновено описва политиката на нашата партия.
Повечето млади хора са на вашето мнение, но как обяснявате на по-възрастните, които са израснали в свят без интернет и които вярват на вашите опоненти, че не сте крадци? Как им обяснявате, че всъщност се борите за правата на творците?
Много просто. Ако аз ти открадна колелото, ти вече не го притежаваш, не можеш да го ползваш. Обаче когато копирам един филм от теб, ти продължаваш да го имаш. И двамата го имаме. Кражбата и копирането са две коренно различни понятия. Големите компании обаче вместо да работят заедно с нас, за да решим тази новосъздала се ситуация, ни обвиняват в кражба, просто защото нямат нито един солиден аргумент срещу нас. Единственият им избор е да прибягват към упреци.
Може ли да се стигне до компромис между вас и големите компании?
Ние нямаме никакво намерение да стигаме до компромиси с тях! Начинът, по който компаниите налагат авторските права, е в конфликт с основните права на човека! А, за да постигат целите си, компаниите и правителствата трябва да наблюдават всичко, което правят хората по интернет. Това е в пряк конфликт с Европейската конвенция за правата на човека, конкретно с Член 8 - за правото на неприкосновеност на личния живот. Също така е необходимо да се въведе цензура и да се блокират сайтове, което пък е в конфликт с Член 10 - за свободата на словото и правото на достъп до информация. Всичко това, ако се допусне, ще доведе до ситуация, в която хората ще бъдат наказвани без справедлив съдебен процес, защото ще се наложи властите да изправят цяло поколение пред съда. А това нарушава Член 6 - за правото на справедлив процес. Така че, целият конфликт не е между корпорациите и хората, той реално е между корпорациите и човешките права. Аз нямам никакво намерение да стигам до компромиси що се отнася до човешките ми права. Искам моите права да бъдат уважавани без никакви изключения.
Ако това означава, че някоя компания, независимо дали е голяма или малка, ще бъде принудена да си промени бизнес плана, или ще фалира, защото не е съумяла да го промени, то това е лично неин проблем! Всяка компания, във всяка сфера е длъжна да спазва и законите, и човешките права.
Споменахте, че не могат да изправят цяло поколение пред съда. Обаче те изправят отделни обикновени хора пред съда, на съвсем случаен принцип, които осъждат буквално за милиарди долари за това, че са свалили стотина песни. Компаниите дори карат правителствата да ги екстрадират от една държава в друга, например английският компютърен програмист Ричард О'Дуайър. Те правят това с цел да всеят страх в обществото и да дадат впечатлението, че споделянето на информация е не само нелегално, а и неморално.
Да, те печелят тези отделни дела. Но те постепенно губят своята война срещу реалността. Ние трябва да се преборим с тенденцията да подбират обикновени хора наслука, които да дават под съд и така тотално да ги разоряват, до живот. Това е неприемливо и правилният начин да се преборим с това е да променим законите за авторските права. А това е нещо съвсем възможно, което всъщност ще насърчи творчеството и културата, защото е в полза на самите музиканти и творци. Тези промени ще са негативни единствено за големите компании и за техните ръководители с дебелите заплати. Но, пак повтарям, това си е техен личен проблем. Ние трябва да сложим край на начина, по който тези големи компании тормозят обикновените граждани.
Всичко това ще отнеме години. Какво ще правят малките независими творци през това време? Как ще оцелеят те през този неясен и несигурен период?
Винаги е било изключително трудно за малките творци да печелят пари. Новите технологии и новата културна среда обаче много подобряват и улесняват ситуацията им. Навремето само големите фирми бяха способни да разпространяват музика из света и музикантите нямаха избор. Днес чрез интернет всичко е възможно. Ако си талантлив и ако имаш късмет, ще спечелиш почитатели из цял свят без да си принуден да си продаваш душата на звукозаписна компания. Така че, нещата непрекъснато се подобряват за малките творци. А ние, от наша страна, работим върху законодателството.
Много независими творци предлагат музиката си по интернет по начин, по който дават избор на потребителите. Казват им "Можете безплатно да си свалите тази песен, но ако искате, можете и да си платите за нея с кредитна карта или чрез PayPal". Склонни ли са хората да плащат по този начин за музика и филми?
Да и има доста проучвания по тази тема. Всичките показват, че хората днес харчат точно толкова пари за култура, колкото са харчили и навремето. Хората искат да плащат, за да се забавляват. Единствената разлика е, че тези пари вече отиват в правилния джоб - в този на изпълнителя, а не в този на големите компании, както досега. Ето от това се страхуват компаниите, а не дали аз или Вие сме си свалили някой филм от интернет. Вече самите творци могат да решават как ще печелят парите си. Особено за малките творци това е предимно чрез живи представления. Хубавото е, че хората вече не прахосват грешни пари за пластмасови дискове, почти всичките приходи от които отиваха в джоба на музикалните компании. Благодарение на споделянето на файлове чрез интернет, хората вече почти не си купуват дискове. Те обаче дават същите тези пари, с които щяха да си купят диск, за някое живо представление на същата или на някоя друга група. Така печелят не само отделните музиканти, а печели културата и творчеството като цяло. По този начин, културата постепенно успява да се освободи от задушаващия натиск на големите компании.
Споменахте лицензите на радиостанциите. Малко хора знаят, че настоящата ситуация с интернет е аналогична на случилото се в началото на XX век, когато абсолютно същият спор се е провел между звукозаписната индустрия и радиостанциите, които са били обвинени в това, че предлагат авторска музика по безплатен начин.
Точно така. Звукозаписната индустрия се е противопоставяла на всеки технологичен напредък в историята на човечеството. Всъщност, това започва още преди радиото - те са се противопоставяли на грамофоните и даже на самосвирещите пиана, защото това е пречело на продажбите на листи с ноти за пианисти (партитура)! Тази индустрия се е борила против радиото, аудиокасетите, видеокасетите... Противопоставяли са се на абсолютно всеки напредък с аргумента, че това щяло да бъде пагубно за развитието на културата, тъй като музикантите щели да спрат да творят.
Този аргумент се е оказвал смехотворен абсолютно всеки път, когато са го използвали. Аз се моля моите колеги политици в цяла Европа най-накрая да разберат, че технологичният напредък е нещо положително. Той никога не е вредял на културата и никога няма да й навреди. Ние като човешки същества жадуваме за култура и искаме да плащаме за нея. Ние искаме да възнаградим труда на нейните творци. Един добър бизнесмени винаги ще измисли начини, по който да се нагоди спрямо развитието и да печели, а добрите творци винаги ще намират вдъхновение да издават нови и качествени творби.
Много хора на шега говорят как "Фейсбук" би бил перфектната маска на ЦРУ, защото милиони хора по света спокойно споделят всякаква изключително лична информация за себе си, без дори тя да им е била поискана от някого. Това подчертава голям проблем с поверителността в интернет.
Да, така е. Тези нови технологии са фантастични за развитието на културата, за споделянето на знанията и за разпространяването на демокрацията. Едновременно обаче могат да се ползват и от правителства, които искат да следят хората си. Държавите в Източния лагер по време на Студената война бяха изградили огромни мрежи за следене на хората си, но правеха всичко това ръчно - с картотеки, пишещи машини и т. н. Днес е житейски факт, че технологиите безкрайно са улеснили възможностите за подобно следене и хората трябва винаги да имат това на ум. В същото време ние политиците трябва да работим усърдно, за да забраним на правителствата да превишават правата си по подобен начин. Именно затова Пиратската партия е политическа партия - ние не сме просто група програмисти, които единствено желаят да променят правилата, отнасящи се до технологиите, и нищо друго. Ние като гласоподаватели трябва да избираме партии, които се отричат от следенето на своите граждани.
В средата на януари в Америка се чества денят на Мартин Лутър Кинг. Малко хора знаят, че историческата реч на Кинг "Имам една мечта", в която Кинг обсъжда човешките права, е собственост на британската звукозаписна компания EMI. От EMI следят интернет и систематично свалят тази реч от различните сайтове за видеосподеляне. Позицията на EMI е, че хората трябва да си плащат, за да могат да гледат този исторически момент.
EMI нямат ни най-малкото морално оправдание за това. Да, те имат законово оправдание, но това доказва колко погрешни са ни законите. Идеалният пример за това как големите компании, собственици на авторските права, са застанали твърдо против свободите и справедливостта в този свят. Този пример е толкова прост и ясен, че перфектно илюстрира нашата борба за свобода. Важно е хората да знаят, че всяко поколение трябва да извоюва собствените си права. Мартин Лутър Кинг е един от героите на неговата епоха и въпреки че днешната борба за свободите в интернет съществува в различен контекст и засяга друга тематика, тя е продължение на същата тази гама от проблеми, срещу която самият Кинг се е борил. Ние неуморно трябва да бдим, за да запазим нашите права, защото винаги ще се намери влиятелен човек или фирма, които ще се опитат да ни ги отнемат.
Гледайте документалните филми "Открадни този филм" (на английски) - част I и част II, които включват интервюта с компютърни специалисти, адвокати, музиканти, социолози и активисти, сред които и основателят на Пиратската партия Рикард Фалквинге.
