„Няма друг прецедент в Европа, в който опозицията да не присъства на парламентарни заседания - това е една албанска и македонска практика, която винаги е била отричана включително от ЕНП и очаквам сега това да се чуе някак от тях и по адрес на ГЕРБ". Това коментира в интервю за Дарик евродепутатът Ивайло Калфин часове след дебата в Европейския парламент за събитията в България след скандала „Пеевски".
Според него е осъдително, че тъкмо Волен Сидеров е оглавил комисията за борба с корупция и парламентарна етика. Укорителни са действията на БСП и ДПС, защото си мълчат вместо да реагират остро на поведението на Сидеров, смята още евродепутатът. Според него „ако ГЕРБ влезе в парламента, въпросът с „Атака" се приключва - ключът доколко тази партия ще е важна е всъщност в ГЕРБ".
Ивайло Калфин не вижда проблем, ако се актуализира тазгодишния бюджет на страната, но правителството според него трябва да направи това убедително, показвайки, че България не тръгва по пътя на развързването на разходите.
ЕНП вчера директно призоваха за предсрочни избори в рамките на дебата в Европарламента. Това прецедент ли е или просто част от политическата дискусия - такава, каквато я имаме и тук в България? Директно беше заявено, че Бойко Борисов трябва да бъде премиер.
Това по-скоро бих казал, че надали е позицията на ЕНП, а е позицията на един от техните депутати - Манфред Вебер, който много често всъщност изразява това, което ГЕРБ го помоли, в пленарна зала. Така че желанието Бойко Борисов да е премиер и желанието за предсрочни избори всъщност идва от ГЕРБ и е изречено през устата на Манфред Вебер. В случая надали търсим европейски институции, няма европейска институция, която да посочи на една страна членка кой да бъде министър-председател. Видяхме в България, че първият мандат беше връчен на ГЕРБ. Той беше неуспешен, ГЕРБ не можа да състави правителство, така че колкото и да има желание у някои депутати, това няма как да се случи. Отнася се и за предсрочните избори. Това все пак е вътрешно решение и не може една институция или политическа партия да се намесват във вътрешния политически календар.
Честно да ви кажа ми е страшно неприятно да присъствам на тези дебати. Правя го по задължение, защото все пак е нормално, когато има дебат за България, да участват и българските евродепутати. Не мисля, че има някаква полза, включително и от вчерашния дебат. Това винаги са едни доста тежки моменти, в които човек, който дълго е работил да влезем в Европейския съюз, трябва да слуша как ние нарушаваме стандартите. Не ги отричам. Това е практика, която може би е и полезна - да се даде знак тогава, когато има някакъв голям проблем, когато се отклоняваме от европейските ценности.
Доколко обаче силно прозвучаха аргументите, че България се отклонява от европейските ценности? Все пак протестите тук текат двадесет дни.
Това, че има протести, е факт. Те се виждат от европейските институции, но надали протестите могат да бъдат предмет във вида, в който са в момента, за европейски дебат. Няма европейска страна, даже България е една от държавите, в които най-рядко хората излизат по улиците. Трябва да си представим тогава, когато на улицата явно много е несъбрано... Хората да защитават да търсят правата си, да изразяват мнението си на масови демонстрации на улицата, е бих казал ежедневна практика в цяла Европа. Това, което обаче дава повод на дебата и можем да говорим за сигнал и той беше много ясен сигнал от различни места - това е за недопустимостта от даване на важна роля на една партия като Атака, която е в противоречие с всякакви европейски ценности и на второ място печалната процедура по назначаването на Делян Пеевски, което така и не се състоя, но запали доста сигнални лампички. Неслучайно предложението и препоръката на Европейската комисия беше назначения да се правят в пълна прозрачност. Този знак и това послание беше убедително, защото то не дойде само по партийна линия. Обикновено всеки защитава своята партия. В случая обаче нещото, което в ЕНП никога не се е случвало между другото, сигналът дойде от всички политически сили. Вие видяхте, че председателят на групата на социалистите също беше изключително ясен по отношение и на Атака, и на назначението на Паевски и това дава много повече убедителност на европейските институции.
Защо обаче се забравя, че управлението в миналия мандат беше подкрепяно от Атака?
Това се чу и в пленарната зала. В България доста хора не искат да се връщаме на това. Казват „Стига само сте обвинявали миналите". Аз мисля, че ако има нещо, което действително е вярно, то е това - трябва да има един аршин. Атака беше неприемлив поддръжник на ГЕРБ. И е неприемлив поддръжник на сегашната коалиция. Друг е въпросът, че трябва да видим в какво се изразява неприемливостта на „Атака". Аз не бих казал, че те трябва да бъдат призовани да напуснат парламента така, както направи ГЕРБ. Точно обратното. Между другото, ако ГЕРБ влезе в парламента, въпросът с Атака приключва. Всъщност ключът се държи от ГЕРБ доколко Атака ще е важна. Но осъдителното е това, че председателят на Атака Волен Сидеров се избира за председател на една важна комисия в парламента. Въпреки аргумента, че тя винаги отива в опозицията, не е нормално и не е убедително точно този представител на опозицията да я заеме. И освен това всички показни действия на господин Сидеров, включително поведението му по време на Консултативния съвет при президента - между другото той го е правил неведнъж и при президента Първанов - показват, че политическите партии трябва много остро да реагират срещу това поведение, а не някак си да си мълчат. Тук мисля, че е действително изключително укорително поведението на БСП и ДПС. Във всеки случай не можем да укоряваме Атака, че избраните депутати отиват в парламента.
Доколко обаче десните и вашите колеги в парламента коментират факта, че ГЕРБ отказва да участва в този български парламент?
Това също е проблем, ако говорим за единни стандарти. Аз и вчера в дебата напомних, че ЕНП имаше изключително ясни позиции по отношение на подобни случки в Албания и Македония през 2010 и 2012 година. Там опозицията, в случая социалистическата, не влизаше в парламента по една или друга причина. Европейската народна партия много ясно и категорично казваше, че те трябва да приемат резултатите от изборите и да влязат и работят в една демократична институция, каквато е парламентът. Аз очаквам това да се чуе и сега по отношение на ГЕРБ. И председателят на ЕП Мартин Шулц, и председателят на групата ни Ханес Свобода, се видяха с президента Плевнелиев и настояха той да съдейства за това. Господин Шулц се видя и с Борисов лично и също му постави въпроса, че би трябвало ГЕРБ да влезе в парламента и да работи като една нормална европейска опозиция. Очаквам някак това да се чуе и от ЕНП. Това беше и основното послание от страна на Европейската комисия вчера, което беше представено от заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг. В заключението й беше това - че тя призовава всички политически сили в България да намерят консенсус за стабилността и бъдещето на страната.
Няма друг прецедент в Европа, в който опозицията да не присъства на парламентарни заседания. Това е една албанска и македонска практика, която винаги е била отричана. Европейското очакване не е да има избори и кой да управлява страната, а институциите да работят и да дават резултати. Всеки може да си чете както си иска европейското послание, но мисля, че то е изключително ясно и освен това не е партийно оцветено. То винаги е било такова.
Пред дни премиерът и финансовият министър обявиха, че бюджетът за тази година ще бъде актуализиран. Вие виждате ли аргументи за това на база на данните. Какви рискове крие подобна стъпка?
Актуализацията на бюджета във всяка страна е много експертно решение, което излиза от Министерството на финансите. Това, което мога да кажа, е, че ако се натрупат тези данни - че приходите ще бъдат много по-малко от заложените, че бяха похарчени преди изборите около 400 млн. лв. извънредно, че както виждате в Брюксел започва процедура срещу България за прословутото невръщане на ДДС на фирмите, което държавата трябва да нормализира, към това включваме и социалните мерки, които предприе правителството, очевидно е, че тази комбинация от фактори води до необходимост от промяна в бюджета.
Това, което е важно за мен, е тази промяна да бъде изключително даже с резерви в рамките на това, което е правило за ЕС. Няма проблем да се увеличи с малко дефицитът, но това трябва да бъде малко и да е ясно за какво точно се увеличава и как ще се компенсира с бъдещи приходи. Това ще се следи много и от европейските институции. Вече има процедура, по която фискалната политика на всяка страна членка се следи много строго и по нея се дават съвети от европейските институции. Така че аз не мисля, че самата промяна е лоша. Между другото понеже съм работил с Пламен Орешарски, имам пълво доверие в начина, по който той управлява бюджета. Той е изключително предпазлив, консервативен бих казал, което е хубаво за бюджета. Така че след като са преценили, че има нужда от такава актуализация, нека да я направят, но отново това трябва да бъде убедително, че България не тръгва по пътя на развързване на разходите.
Тъкмо за това питах, защото икономисти обвиниха правителството, че се готви да изхарчи един милиард повече предизборно или че крие разходи, за които е поела ангажимент и така рискуваме стабилността с опасност, че може и лихвите да тръгнат нагоре.
Това го чух от бившия финансов зам.-министър на ГЕРБ и не ме учудва това становище. Факт е, че този бюджет, заложен от ГЕРБ, не е стабилен и то поради тези фактори, които споменах. Никой не иска не само заради процедурата, която ще доведе до глоби в Брюксел, но и заради българския бизнес забавянето на ДДС понеже бюджетът няма пари ,е недопустимо. Така че даването на малко въздух в икономиката е необходимо за целия бизнес и гражданите, за да може действително да поеме въздух и производителят, и потреблението в страната. Стига този процес да е под контрол. Надявам се това да стане. Между другото сигурен съм, защото инструментите, които ЕС създаде, са много силни. Сигурен съм, че този процес ще се контролира много от близо. По-голямата беда би била, ако не се промени бюджетът, а действително приходите са по-малко, а държавата все пак трябва да се разплати и с бизнеса, трябва да плати и текущите задължения. Ще ви напомня преди четири години ГЕРБ дойде и започна да бие барабани, че държавата имала неразплатени сметки. Това е нормално. Във всяка една държава сметките не се разплащат в деня преди изборите. Така че има значителни плащания, които държавата трябва да прави и те са текущи. Все пак трябва да има бюджет за това нещо.
Двадесети ден продължават протестите в страната, независимо от опитите да бъдат омаловажени или преувеличени като мащаб. На всяка цена ли управлява според вас кабинетът и докъде може да се стигне в удържането на властта?
Властта технически може да се удържи доста дълго. Хората, които протестират на улицата, на практика нямат политическо представителство. Поне това е моето усещане. Те не припознават опозицията в лицето на ГЕРБ като техния представител във властта. Ако утре се направят избори, това ще се възпроизведе. Вижте какво се случва във Варна. Според мен правителството не може да работи в неспокойна среда и не е редно. Между другото всеки ден подобна работа изяжда от авторитета и БСП ще плати много висока цена на следващи избори за това нещо. Така че то би трябвало да постави един хоризонт за работата си, може би следващата година, когато така или иначе има избори, и да се опита в някакво обществено спокойствие да се докаже. А междувременно тези хора, което имат основание да протестират вероятно, да намерят начин да изработят своето представителство.
Но това минава все пак през заявка на властта за този хоризонт. Това би било знак и към хората на улицата.
Това е много важно. Очевидно, че пък има хора, които очакват стабилност и дългосрочна работа на правителството. Но ако едно правителство работи добре в рамките на една година, то няма нужда да се притеснява от бъдещето си, както и партиите, които стоят зад него.
