Калфин: Трябва ни среда, където да водим диалог с Либия
Калфин: Трябва ни среда, където да водим диалог с Либия / netinfo
След повторното произнасяне на смъртните присъди на петте български медицински сестри отношенията на страната ни с Либия станаха изключително крехки и изключително деликатни. Това заяви специално заДарик вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Не ви ли притеснява фактът, че либийските енергийни запаси са, така, един потенциален енергиен източник за Европейския съюз, чиято зависимост от руския газ и нефт пък е огромна, от друга страна?

Интересът не е само към либийските енергийни запаси, интересът на Европа е и Либия да бъде включена, и то много активно, в процеса на сътрудничество в борбата с имиграцията и въобще в целия т.нар. Барселонски процес, който е процесът на евро-средиземноморското сътрудничество. Интересите са очевидни, Либия е важна държава, голяма, и важен партньор. Тя досега се държи по-настрана и също не иска да се включи изцяло, тя е единствената магребска страна, която не се включва в този процес.

Така че интереси и политически, и икономически за сътрудничество с Либия са налице, тях ги има. Те са и съвсем нормални. Трудно България би могла да заличи тези процеси. Но за мен е важно действително тази политическа солидарност, която имаме, и в момента е факт, че докато не реши този проблем, Либия не може да развие пълноценно сътрудничеството си нито с европейските страни, нито със Съединените щати.

Говорейки за интереси и за петрол, вчера също чухме нещо интересно. Пред европарламента Първанов каза, че намира за твърде символично участието на големите петролни фирми във фонда за подпомагане на фамилиите от Бенгази. Смятате ли, че България е в позиция да иска по-голяма щедрост от петролните компании, които имат интерес в Либия, и всъщност това може ли да бъде и да има отрицателен ефект върху нас?

България винаги е стояла в основата на всички кампании за, международни кампании за солидарност с децата в Либия, включително и в изграждането на този международен фонд. И мисля, че той свърши за една година изключително голяма дейност. Разбира се, нормално е българският президент да призове и фирмите включително, които работят в Либия за съпричастност. Вече има такива декларации, те са направени в международния фонд, като голяма част от тези фирми биха помогнали на програмите, които си е поставил международният фонд в Бенгази, включително изграждане, дългосрочно лечение на децата, изграждане на капацитет за борба със СПИН, подпомагане на семействата.

Но едно от съображенията на тези фирми е действително да не се обвърже това с някакъв вид алюзия за правене, за плащане на откуп срещу българските медицински сестри. Така че отново решаването на въпроса с българските медицински сестри мисля, че ще отпуши изключително много възможностите за дългосрочно финансиране на борбата със СПИН и на лечение на заразените деца в Либия. И такива декларации вече има от немалко фирми.

Вече трети ден в Либия са двамата български адвокати Георги Гатев и Хари Харалампиев и трети ден им се отказва възможност за свиждане на сестрите ни в затвора. Как си обяснявате бездействието и нежеланието на либийските власти да им съдействат?

Към тях се присъедини и адвокат Ялнъзов. Не е нормално и не е допустимо да не бъдат допускани адвокатите, защитата, до медицинските сестри или до обвиняемите. А обяснението, което ни беше дадено от либийска страна, е, че през последните дни се е извършвала смяна на директора на затвора и в момента, в който това приключи, надявам се в началото на седмицата вече адвокатите да имат достъп до обвиняемите, до своите, до медицинските сестри.

Пред Дарик посланикът ни в Либия Олшевски призна, точно това бяха думите му, че в момента отношенията София - Триполи са замразени и може би отказът на либийските власти да съдействат на адвокатите ни се дължи на процеса, който София започва срещу либийските офицери. Виждате ли вие подобна връзка в това?

След произнасянето на смъртната присъда от съда отношенията ни с Либия влязоха в една изключително крехка и деликатна фаза. Действително много лесно е и виждаме, че това е и емоционална нагласа на много хора и на общественото мнение в България, отношенията да бъдат поставени на още по-тежко изпитание. Но за нас е действително много важно да преодолеем този критичен момент и да запазим диалога с либийската страна, винаги сме настоявали на това нещо.

В същото време няма защо да се учудваме на острата реакция при произнасянето на смъртни присъди, при отказа да се направят експертизи, при отказа да се вземат под внимание всички факти по делото. Очевидно е, че това дело, което беше започнато в България срещу мъчителите на сестрите ще протече изключително трудно, ако не се получи съдействие от страна на обвиняемите, но, разбира се, и прокуратурата, и близките на семействата са в правото си да направят това нещо. Много лошо би било, ако се отговаря с реципрочни мерки по този повод и се търси допълнително нагнетяване на обстановката. На нас действително ни трябва среда, в която можем да водим диалог с либийската страна.

А смятате ли, че Либия ще разреши на българските следователи да разпитат либийските офицери, за които прокуратурата ни твърди, че има достатъчно данни, че са измъчвали сестрите ни със средновековни, така, средства на наказание?

Аз не мога да предполагам. Нека да си подаде прокуратурата всички очаквания и да видим какъв ще бъде резултатът. На мен ми се струва така, както и българските сестри осма година, осем години по-точно, започва девета година скоро, са в затвора в Либия, са изцяло на разположение на съдебната система в Либия, така не би трябвало да се създават и ограничения срещу този процес в България.

Кога очаквате Върховният съд на Триполи да започне да гледа СПИН-делото и не смятате ли, че настояванията на българската държава това да стане в кратки срокове отново няма да бъдат уважени? Преди два дни вие също казахте, че се надявате възможно най-скоро.

Досега за всички тези години видяхме различна практика в Либия. Първия път делото вървеше изключително бавно, заседанията се отлагаха на големи периоди от време между две поредни заседания. Миналата година новото дело, което започна, протичаше достатъчно бързо. Значи, има възможност действително да протичат максимално бързо заседанията и ние очакваме това от либийската страна. След толкова дълго протакане, повече от всякакви нормални срокове на едно дело, би трябвало да се направи всичко възможно то да приключи максимално бързо. Как обаче ще подходи Върховният съд в Либия е нещо, за което можем само да предполагаме.

Интервю