Академията на науките в България отново е на ръба на оцеляването. Младите изследователи взимат месечна заплата от 300 лева, стотици учени работят на половин работен ден, защото парите на БАН за възнаграждения стигат само да покрият 70 процента от труда им. Едновременно с това ЕС отпусна 7 млрд. евро за наука, за да демонстрира пред общността и пред останалия свят, че само иновациите и умните открития ще ни помогнат да се справим с кризата. Отговор на въпроса „Как се развива наука в 21 век без пари" потърси председателят на БАН акад. Никола Съботинов в предаването „Челюсти" по Дарик.
Преди годни младите учени търкаляха тикви, за да демонстрират отношението си към овластените заради отношението на тези хора към науката. Какво ще измислят тази година, за да привлекат общественото внимание?
Трудно ми е да Ви кажа, защото техните мозъци непрекъснато работят и измислят най-различни неща. Например някои от младите учени, даже някои по-млади директори на институти, направиха предложения за работа в академията на млади хора, като казаха на какви критерии трябва да отговарят, за да постъпят на работа - да знаят два езика, да са завършили в областта на астрономията, да са с добър успех, а накрая пишат, че е осигурена заплата от 350 лева. Ето Ви един начин, по който цялото общество започва да се пита: 'Ама, наистина, това ли са заплатите?"
Пита ли се наистина? Аз имам усещането, че обществото се интересува от толкова материални неща, че не си дава отговор на въпроса „Как е възможно един човек да изследователства, да прави нещо, което ще бъде приложено в живота на мнозинството в това общество и въпреки всичко ще работи за мизерните пари, които вземат шивачките на ишлеме.
В областта на науката много често, особено младите хора, правят жертви, те правят компромиси. Много често те искат да задоволят своите интереси. Много често те искат да бъдат първите, които са наблюдавали дадено явление, ефект. Така че не само материалното е нещото, което представлява интерес за младите хора. Те търсят и условия за своята реализация.
Преди две-три години кризата не беше така осезаема в живота на всички ни, тогава тук идваха представители на фирми, които наемат работници, те казваха, че млад човек с висше образование и два езика не би работил за под 800-900 лева. А тези млади хора за 350 лева защо стоят тук изобщо?
Не стоят вече. Много от тях заминават, напускат академията. Повече компромиси не могат да правят, защото въпросът е за физическо оцеляване и това е сериозен проблем, особено сега, при тези тежки финансови условия, които започнаха от 2010 година, продължават тази година, а както се очертава, ще продължат и следващата. Хората търсят начин за реализация извън науката, което е жалко. Хора, които са с добри знания и високо ценени в чужбина, поемат своя път извън страната.
Успяват ли да се реализират там, където би им било любопитно да работят, или се трудят и в онази сфера, в която бихме ги нарекли просто гастарбайтери?
Различно, но в повечето случаи добрите наши представители в чужбина намират добри места за работа и заемат водещи позиции в изследователски структури в различни страни, особено в САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония.
Цялото интервю с акад. Никола Съботинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
