„Белене" не е препъникамък в разговорите между ДПС и левицата- проектът дори не на дневен ред, защото няма средства и няма ясен инвеститор. Това коментира в интервю за Дарик депутатът Йордан Цонев, член на Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи. По думите му проблем в разговорите за формиране на програмно правителство не може да бъде и сегашната данъчна политика, защото тя е плод точно на усилията на двете партии отпреди няколко години.
Според Йордан Цонев бъдещото програмно правителство трябва да тръгне по познатия път, по който тройната коалиция е водила икономиката на страната, но без допуснатите грешки. Той не очаква от ГЕРБ да се държи като градивна опозиция, а по-скоро да саботира работата на 42-рия парламент.
Очаквано страстите се оживиха още от първите изказвания в новото Народно събрание. Особено от страна на Атака. Оптимист ли сте след всичко, което чухте, че ще има правителство в рамките на втория мандат, който се очаква да бъде връчен от президента? Че няма да се стигне и до трети мандат в тази конституционна рулетка на база заканите от страна на Волен Сидеров?
Ще ми се да нямаше страсти. Ще ми се страстите да започнат да се оталагат и да започне да излиза на преден план онова, за което българските граждани ни изпратиха и очакват от нас да се случи. Тоест с един трезв поглед да погледнем тежкото състояние на страната и да започнем да работим. Но, уви, няма разбиране в целия парламент, особено от ГЕРБ. Някак те не искат да приемат вота на избирателите. Но това е техен проблем. Така или иначе Народното събрание заработи трудно, ще работи трудно. Изпълнителната власт също ще бъде избрана по труден път. Надявам се, че ще бъде избрана. Позицията на Атака не ме изненадва. Там няма нищо изненадващо, даже и с нападките отново срещу ДПС, които нямат нищо общо с българската действителност. Да кажеш на 500 000 български граждани, че са гласували противоконституционно, не е много сериозно. И в същото време Сидеров казва, че тези, които са наричали хората, гласували за Атака, лумпени и така нататък, разбира се, че не е правилно. Но не е правилно да се обръща по този начин към Движението за права и свободи. Но това не искам да го коментирам. Това е, както се казва, от други реалности.
Ако обаче в миналия парламент всички политически сили можеха да подминат поведението и заявките на Волен Сидеров, въпреки че днес се твърди, че той е оказал подкрепа с отсъствието си и с това, че не е участва в гласуването, не е ли вече твърде смутително подобно поведение, когато наистина от неговата поява или отсъствие ще зависи всяко решение в това Народно събрание или може да бъде обърнато в последния момент?
Ами това тестът на избирателя. Какво можем да кажем? Така реши избирателят - глас народен, глас божи. Избирателят реши това да бъде съотношението на силите, това да бъде българският парламент, тези да бъдат партиите. Каква е работата на политика? Да преразглежда и коментира решенията на избирателя или да се опитва да намери решението при тези дадености? Това е положението, ще трябва да намерим решението. А колкото до това... Позицията на Сидеров беше много категорична и ясна, даже нахакано казана. Той каза „Аз ще бъда наблюдател и коректив. В този смисъл само решения ще подкрепям". Аз така разчитам неучастието, да даде някаква възможност може би да се състави нещо, за да не се ходи на избори. А оттам нататък ще бъде такъв, какъвто го видяхте днес.
Креслив и с един крак извън парламента, готов да организира бунтове.
Може би пък това ще бъде полезно за работата. Може да ни стегне и да ни накара да работим бързо и смислено. Не знам вече какво да ви кажа. Много сложна ситуация.
Споделяте ли тезата на Георги Кадиев, че може би е било стратегически по-добре в дългосрочен план, ако мнозинството, което в момента се формира от ДПС и левицата, беше дало председателството място на НС на ГЕРБ, за да бъдат въвлечени те в онова, което би могло да гарантира стабилността на Народното събрание?
Ако ГЕРБ бяха нормална партия, с нормални практики и нормално отношение към другите политически опоненти при един нормален политически процес - съзнателно употребих думата „нормален" няколко пъти - може би да. Но това е партия, която тъпка парламентарните правила и принципи през миналия мандат. Това е партия, която употреби всички инструменти на властта, за да подмени вота на избирателите. Това е партия с лидер, който не зачиташе парламента и наричаше народните представители с обидни думи, който дори не идваше на вотовете на недоверие, на защитите на бюджета. Към такава партия не можем да се отнасяме с нормалност. Тази партия трябва да получи урок политически, урок по парламентаризъм и урок по морал. Защото когато българските граждани пращат една партия в парламента, не я пращат там, за да арогантства.
Очаквате ли ГЕРБ да се съобрази с призива на председателя на ДПС Лютви Местан, който поиска да не се губи време и да не се изчерпва този 7-дневен конституционен срок за проучвателен мандат, а по-бързичко да се случат нещата, защото...
Не очаквам. Не очаквам нито едно конструктивно предложение или поведение от ГЕРБ. От тях очаквам деструкция, саботиране на работата на парламента, саботиране на решенията, когато няма достатъчно кворум. Очаквам изцяло деструктивно поведение. Което се показа и в първия час от работата на Народното събрание, когато трябваше просто да се конституираме, да вземем решение да работим по стария правилник и така нататък. Те не присъстват, бламират, правят процедури, излязоха. Така ще бъде предполагам и занапред, уви. Но това е също част от теста.
Трудна парламентарна работа се очертава дори в най-дребните детайли. Обаче тук при вас предстои трудната задача да се обедините около онова, което би могло да бъде в основата на програмата, която ще изпълнява бъдещото правителство, за което вече се водят разговори.
Това не е чак толкова трудно. Ще ви кажа защо. Страната е в толкова тежка икономическа, социална, политическа криза, че които и приоритети да изведем отпред, са приоритети на всички. Кое не е приоритет? Доходите ли, мерките за икономическия растеж ли, мерките срещу корупцията, погазването на държавността, реформата в здравеопазването, реформата в бюджетните системи, административната реформа ли? Просто цял ден да изброявам са все приоритети, около които биха се обединили не само парламентарно представените сили, но и извънпарламентарните и всички български граждани. Всъщност единственият може би плюс на този парламент е, че знае какво искат българските граждани в цялата си съвкупност. Ясно заявено е и от улиците и площадите, и по време на предизборната кампания. Българските граждани искат държавата да се нормализира, институциите да започнат да работят, да има диалог между институциите, да се премахне тази употреба на властта за силови, лични, авторитарни методи, да започне да се мисли за заетост, доходи, растеж, да се освободи примката от шията на бизнеса. Искат нормални неща българските граждани и ни го казаха по един категоричен начин. И което искам много ясно да подчертая: ние, политиците разбираме, че това е последният шанс да убедим българските граждани, че системата може да функционира такава, каквато е.
Че с избори могат да се решават нещата.
Да, наясно сме. По време на предизборната кампания също ни беше казано по един недвусмислен начин, а и самият изборен резултат го потвърждава - че това е последният шанс да покажем на българските граждани, че така конституираната политическа система може да работи за доброто на хората.
"Белене" ли е препъни-камъкът, ако говорим за коренно различни, противоположни позиции между двете политически формации БСП и ДПС?
Не бих казал.
Или след заявката, че вероятно този проект влиза във фризера, данъчната политика е нещо, по което ще се водят детайлни разговори?
Не бих казал, че „Белене" е препъни-камъкът, защото няма средства и няма ясен инвеститор за проекта. Така че дори не е на дневен ред според мен. Данъчната политика, такава, каквато я има, е плод точно на усилията на ДПС и Орешарски и БСП. Аз даже смятам, че ние имаме много голяма заслуга за това равнище на данъците. Не мисля, че нещо, което сме създали заедно, би могло сега да бъде препъни-камък в общата ни работа. Не, напротив, трябва да се опитаме де повторим пътя, по който водихме страната, без грешките, разбира се. Говоря за икономическата политика. Аз през последните четири години и сега продължавам да твърдя, че нямаше сериозни пропуски в икономическата политика 2005-2009 година. Напротив, всичко беше и световният икономически подем беше използван, за да бъде страната вдигната на крака, и бизнесът, и инвестициите и доходите, и всичко. Просто трябва да тръгнем по познат път, това е.
Сметките за ток са решение на ДКЕВР, което предстои. Ще ви попитам така, лична позиция очаквам от вас: няма ли да сбърка и левицата, но и новото правителство, ако административно или чисто политически задържи цената на тока? Това е много чувствителен въпрос.
Цената не тока не се формира по пазарен механизъм. Пазарните механизми са когато търсенето определя предлагането, тоест нивото на цената се определя от пазара. В случая става въпрос за определяне на цените на енергията на принципа на разходите, които се одобряват от регулаторен орган. Така че щом има механизъм на одобряване, би трябвало да има и механизъм на корекция на тези разходи. Може да се направи много по отношение на това да се види кои са компонентите, които влизат в цената на тока. Може да се направи много по отношение на така наречения енергиен микс. Може да се направи много по отношение на това дали всички инвестиции, които се признават за разходи, са направени и дали са направени в коректен план.
Опасенията ми, господин Цонев, са свързани с това, че всяко правителство, което си позволи изкуствено да задържи цената на тока, винаги след това...
Ако той изкуствено е завишен... Ние не знаем, трябва да направим анализ. Ако е изкуствено завишен, ще бъде намален по естествен начин. Ако не е изкуствено завишен, ще видим. Това е въпрос наистина на много професионален анализ. Аз мисля, че там, където има цени, определяни на този принцип, а това са монополните сектори, има място за контрол и корекция. И даже очаквам, че ще намерим този път.
Казвал сте неведнъж, че щетите от управлението на ГЕРБ са сериозни и горко на този, който дойде след тях да управлява. Добре помня тази констатация в последния ни разговор. Но ако тези щети наистина са толкова големи, колкото очаквахте и сте заявявал, не са ли рискови идеите на левицата за повишаване на определени доходи, на пенсиите, за скок на майчинството, по-високи социални помощи? Да не минем в другата крайност - да раздадем повече от онова, което се намира в хазната?
Не смятам, че ще отидем в другата крайност. Но искам да се коригирам. Наистина казах „Горко му на този, който ще дойде да управлява след ГЕРБ". Но след като три месеца и повече бях предимно сред избирателите ни, мисля, че е горко на хората в този момент, а не на нас. И трябва да го кажа със съжаление и да се коригирам: горко на хората от това управление до хала, до който са докарани. И ние няма какво да се оплакваме, трябва да търсим решението. Защото картината, която видях по места, е много лоша. Просто мъчително е да гледаш хора, които няма какво да дадат на децата си.
В този ред на мисли вероятно бихте подкрепил и Бойко Борисов в призива да се замразят депутатските заплати поне, ако не да минем в другата крайност - това, което Волен Сидеров каза - да бъдат равни на минималната заплата?
Всички хора очакват естественият отговор да е „да". Това е въпрос, на който няма как по друг начин да се отговори.
Със зададен отговор.
Със зададен отговор, да. Аз мисля, че хората ще спечелят повече, ако покажем друг тип икономичност и способност. Как да ви кажа? Ако кажа, че съм против намаляването на заплатите, тъй като има нива на управление и отговорности и нива на положен труд и понеже в една банка няма достатъчно добри резултати, на банкера да му намалят заплатата.. Не искам да коментираме тази тема от тази гледна точка. Хората заслужават да имат по-високи заплати и да вървят нагоре. А не мерките да бъдат такива - 240 души с ниски заплати и останалите с ниски. Би трябвало да се направи другото. Но как да ви кажа - въпрос на отговорности и честно отношение към хората. В тези изказвания едно нещо ми хареса - да се намалят, за да видим как живеят хората с такива пари. Това в смисъл, че ако някой не знае как се живее с 200-300 лева. Аз мисля, че повечето от нас знаят, родителите ни живеят така и голяма част от тях са достатъчно горди, за да не искат помощи от нас.
