Посланиците с данни за агентурно минало трябваше да бъдат отзовани преди години, като постепенно и безшумно да бъдат върнати в страната. Това коментира в интервю за новата рубрика „МеждУредие" в предаването „Дарик кафе" бившият ни посланик в Лондон и бивш външен министър Иван Станчов. Новоизбраният президент Росен Плевнелиев потвърди преди дни намерението си да отзове дипломатите, сътрудничили на бившата Държавна сигурност (ДС). По думите на Иван Станчов обаче е трудно да съдиш някой, който е вършил нещо законно и е бил част от една система и съжали за начина, по който са огласени данните за действащи в момента посланици. Той разказа за своите пътувания и интересни срещи, за любовта към работата си и за неочакваните моменти в нея. Ето какво още каза той пред Дарик:
Ако дядо ти говори за дипломация, баба ти говори за дипломация, баща ти е дипломат и говори за дипломация. Навремето се казваше, че ако баща ти е обущар, ставаш обущар и аз съм обущар дипломат. Какво означава обущар? Някой, който е научил занаята от татко, от дядо, от брат, от чичо. Като дете исках да стана дипломат. Звучеше интересно работата на баща ми. Винаги съм се интересувал от география и да работиш някъде другаде. Историята ме интересува, езиците също. Станах американец заради обстоятелствата и си казах: „Аз съм малко млад американец, за да стана американски дипломат". Аз станах американец 1951 г. Тогава бях току-що завършил университета, бях на 21 години и тръгнах в бизнеса. Изведнъж д-р Желев ме парашутира в Лондон като дипломат. Аз вечно съм благодарен за това, защото намерих, че това е една много, много интересна работа. Аз съм работил много неща, бил съм келнер в сирийския ресторант в Вашингтон, работил съм и градинарство, и на полето, работил съм продажба на компютри в Южна Америка, както и в цяла Европа. Изведнъж се намерих в нещо съвсем друго, нещо, което е много интересно като работа. Специално за България, когато през 1991-1992 г. бяха промените, всичко като че ли започваше от нула. И това винаги е нещо, което, ако имаш малко хъс, ако се интересуваш за работа, ако имаш енергия, това е интересното. Защото човек може да работи цял живот в счетоводство или нещо друго и това е прекрасна работа, много важна работа, но в дипломацията винаги е някак си различно. Всеки ден е различен. Ти не знаеш какво ще стане утре, къде ще избухне нещо, къде има някакъв огромен проблем и дипломатът трябва да реагира.
Тогава ли облякохте този прословут костюм на дядо Ви, с който сте отишъл при кралицата с акредитивните писма?
Този костюм направи доста големи вълни. Трябва да кажа, че като реших да помоля брат ми да ми го изпрати от Вашингтон, не знаех, че ще има такава реакция. От части работата на един посланик е PR. Работата му е да създаде имидж на страната, друг имидж. Имиджът в Лондон беше Георги Марков - един невероятен писател. Аз не само четох, но и преведох „Жените от Варшава", намерих книгата за много интересна. Фактът е, че посланикът трябва някак си да пробие на друго ниво, на ново ниво, което за мен беше нормално. Униформата на дядо ми например, защо да не нося неговата униформа. Както съм казвал и преди, кралицата беше много мила и ми каза: „Мога ли да Ви попитам за тази прекрасна униформа?" и аз казах: „Тя е на дядо ми и мисля, че той я е носил, когато се е видял с Вашия дядо". След три седмици получих копия от писма между двамата дядовци, което е красотата на британската традиция и аз се надявам, че ние полека лека ще възстановим традицията. Защото нашите предци са имали традиция, но за жалост традицията при една война, втора война, пета война, десета война изчезва. Това е много жалко. Като чета българската история, явно е, че говорим за царе като Симеон Велики, Самуил, който е бил до Адриатика.
Там имате корени?
Моите дядовци са от Берат, Албания и ми казват: „Ти си албанец!" Не, аз съм българин от Берат и не знам дали съм българин от Самуиловото царство, а може и от предишното. Българите са били там и преди, но важното е, че ние сме българи. Дали си от Берат, дали си от Кюстендил, или си от Варна, аз съм си българин и се радвам.
47 години изгнание, след което се връщате в България. Сам казахте, че имаше ентусиазъм в онези години на промените. Наскоро мина 10 ноември, как я виждате България - труден, дълъг преход? Спори се дали е свършил този преход.
Явно за такъв момент може да се каже и революция. Беше, слава Богу, една малка революция, доста тиха революция, но все пак си беше революция. Огромна промяна. Вместо големи омрази, нещата минаха някак си доста лесно. Беше малко като една игра на покер. Дори в арената на времето имаше червени и сини, но без бой, без саби, мечове. Явно имаше малко омраза от една страна, а от друга страна, слава Богу, в България имаше и хумор. Но тази промяна мина много добре, бяхме много възпитани. Имаше прекрасен момент, когато бяхме до Орловия мост и американският посланик пристигна с жена си - една дама много мъничка, симпатична и му казах: „Господин посланик, защо не се качите по тази стълба, за да видите отгоре какво става". Той много сериозно каза: „Не, аз идвам от другия площад, от Червения площад и не мога сега да се кача тук и да кажа, че съм за сините, но Ви благодаря за поканата". Жена му тогава каза: „Може би ти не можеш да се качиш, но аз мога да се кача" и тази мъничка дама се качи, излезе и каза: „От години мечтая за този момент". Беше толкова красиво, тя плачеше.
Последва обаче едно отрезвяване, последваха трудни години и сега вече 22 години след началото на прехода българите все още твърдят, че страдат от дефицит на справедливост. Къде сбъркаха политиците през тези 20 години?
Имаше много доброволци и те са чудесни хора, работят с хъс, с идеал и без заплата. Проблемът е, че не са много дисциплинирани и резултатът беше малко хаос. Всички бяха с най-прекрасните идеи, но никой не слушаше никой друг. Всеки си тръгваше по неговия път. От гледна точка на това кои са най-големите грешки, беше това как направихме приватизацията на земеделието, приватизация на фабрики. Това бяха големи възможности за България, но всичко се правеше много бързо и без опит. В резултат много от тези заводи се закриха, всичко бе загубено. Имаше директори на заводите, които приеха да се грижат за тези заводи, продадоха наляво и надясно машините, което беше голяма грешка. Земеделието загина, полека лека се възстановява. Чехите направиха друг опит, много по-положителен опит със земеделието. Те продължиха ТКЗС-тата, платиха на хората и така нещата не се разпаднаха, но България има още големи възможности. За мен най-важното е земеделието, което винаги е било нашето богатство. Опитваха се да направят тук една индустриална страна, ние не сме индустриална, нямаме въглищата, нямаме желязото, да сме индустриална страна. Земеделието чака развитие. Има хора, които много са направили през последните години с европейски пари. Мисля, че в сектора на овощните градини има още какво да се прави, но България е богата. Гледаме какво става в Гърция, където нямат тези възможности. Гърция е плодородна, но не като нашата страна. Те ще имат големи проблеми, като резултат от това, което стана от гледна точка на финансите. Италия е много плодородна. Мисля, че там проблемът е повече политически и ще се възстановят много по-лесно. За мен и двете страни имат същите проблеми. В двете страни има една традиция на много влиятелни политически семейства, които по навик контролират почти всичко. Контролират и ако те са на добра позиция, техните семейства, техните приятели също са в добра ситуация. Аз съм „за" големите семейства и намирам, че е хубаво човек да знае от къде е и да работи за държавата, но едни такива връзки, които са толкова заплетени, че държавата накрая страда от това. Мисля, че и в Гърция, и в Италия това е проблемът, голям проблем.
Ще Ви върна към темата за дипломацията, защото тук напоследък стана актуален въпросът за дипломатите с агентурно минало. Новият президент даже даде заявка, че това ще бъде първият указ той да отзове посланиците, сътрудничили на бившата ДС. Къде сбърка страната в подхода си към тази част от своята дипломация?
Там вече съм се изказал не много дипломатически. Аз вярвам, че тук има един основен проблем и това е как може да съдиш някой, който е правел нещо законно по друг закон. За мен е много лесно, защото аз не бях тук и нямам идея аз какво бих направил. За мен е много мъчно да съдя. Имах една голяма приятелка и съученичка Вера Мутафчиева, която Бог да я прости се помина преди година и половина, две. Малко преди нейната смърт се разбра, че тя е била доносничка. Човек се пита защо, как. Как може човек на такова ниво - интелектуално, етично, голям български писател, историк? Моят отговор е, че аз не знам, аз не разбирам и не знам защо някой от тези хора са го правили, но беше част от една система. Тези хора са били в системата. Дали е било етично, морално, да Ви кажа аз не знам. Моят отговор за този въпрос, аз не съм в службата, макар че съм още дипломат, е че мисля, че това трябваше да стане, трябваше да се изчисти. За жалост трябваше да се направи преди 10-20 години, но видяхме реакцията на президента, вероятно беше невъзможно да стане преди. Дори президентът не прие по явни причини. Мисля, че премиерът и министърът на външните работи показаха все пак куража да го направят. Само съжалявам, че беше направено така, че, ако аз съм на мястото на някой от тези дипломати вън, в друга страна, изведнъж това нещо се публикува. Много неприятно явно за човека, много неприятно за хората, с които работи в другата страна, много жалко за семейство, за съпруга, за деца. Каква ще е реакцията на децата, като изведнъж татко е шпионин. За жалост това не стана навреме, трябваше да стане преди години. Трябваше полека да се върнат и съвсем безшумно тези неща да се забравят. Не стана така.
Смесихме в един куп доносниците с хора, които вероятно са работели за националната сигурност.
Беше част от една държавна система. Ако е част от твоята работа, кой е виновен? Ти ли си виновен, държавата ли е виновна, шефът ти ли е виновен? Кой е виновен?
Очаквайте продължение
