Дали заради житейския си опит или заради погледа на потомствен дипломат, който винаги надхвърля тесния кръг на времето и пространството тук и сега, Иван Станчов не гледа с такъв драматизъм на събитията в Европа и вярва, че тя ще премине и през тази криза.
Европа се оплаква от... На гръцки има една хубава дума - фасария. Фасария е малко игра, нелоялна игра. Мисля, че в Гърция беше доста нормално да има фасария и вероятно ще продължи. Това е в системата, но Европа е богата. Както винаги казвам, България е богата, Европа е много богата заради всичките части - и заради България, и заради Гърция. Аз съм сигурен, че Европа ще се спаси от тази криза, а това е една криза. Като гледаме това, което дължи Америка, което е много по-голямо от това, което виждаме тук, в Европа, Европа ще излезе от дупката, сигурен съм. Има хора, които са играли, а като си играеш така, си плащаш. Най-големият проблем е, че в Гърция ще е много мъчно. Италия, те са свикнали на едни такива вълни нагоре и надолу, но Гърция някакси не е свикнала на един такъв момент, в който трябва да си стегнеш колана. И не, днес няма да пия три бири, ще пия една.
И двамата констатираме, че за разлика от съседите ни, гърците, българите не са така реактивни на събитията, които засягат живота им, може би защото сме се научили да страдаме преди и сега прост си го умеем.
В България сме много, не знам защо, ние приемаме нещата по-лесно. В България в момента има много хора, които страдат, които са много зле.
В пъти по-зле от гърците.
Доста по-зле от гърците. Но някакси реакцията е друга, може би защото сме страдали преди и знаем как да страдаме и днес. Има много хора, като виждам как човек пред моята кооперация търси нещо в боклука, си казвам - това е позор, това е ужас. Не сме постигнали това, което искахме да постигнем. Не знам дали и една трета или една четвърт, но много българи са много зле.
Работа и вяра, това е рецептата за България на човека, страдал за нея в изгнание. Дава си сметка обаче, че промяната иска време. С факта, че е роден на 1 април си обяснява оптимизма, който не го напуска през целия му живот, независимо от времето и трудностите.
Аз мисля, че в момента България тръгна добре, има много да се оправи, но поне сме тръгнали по един път, който е положителен. Трябва да работим нещата да се оправят. Най-важното в момента в България е, че ако всички работим единно, ще оправим нещата.
Трудно се променя психиката. Един от бившите ни премиери - Симеон Сакскобургготски, беше казал една приказка за чипа. Мнозина не го разбраха и го критикуваха, но като че ли българите са все в тази позиция. Стоим, оплакваме се и чакаме някой да ни оправи.
Добре го казахте. Ние винаги чакаме някой друг да ни оправи. Решихме, че Хитлер ще ни оправи - беше грешка, Сталин беше още по-голяма грешка. Сега Европа, Европа грешка ли е? Не е грешка. Ако погледнем Гърция, може би и Европа е грешка. Но мисля, че важното е ние да се оправим. Аз имам снимки, един много красив том, какво е било правено в България между деня, в който пристигна Фердинанд, и Деня на Съединението. Това са снимки, реално нещо направено - железопътни линии, храмове, училища, болници, университети и т. н. Много нещо, кой е помагал? Европа? Нямаше Брюксел. Кой го е правил? Българите. Българи с помощ на приятели, с огромна помощ на българи, които са били извън България. Ние трябва да го правим, но някой трябва да бутне малко, за да тръгнем.
Когато го питам за образа на страната ни зад граница, Иван Станчов репликира - Не другите, а нас самите трябва да убедим в собствените си способности.
Не е толкова важно да обясним на другите, трябва да си обясним на себе си. Аз винаги казвам, че хората трябва да погледнем това около нас- тази прекрасна страна. Аз Ви казах за дърветата, за буковите дървета към Берковица. Ние трябва да вярваме, че ние можем да се правим. Ако не вярваме, нищо не можем да направим. Първото е вярата, а където имаш вяра, имаш надежда. Оттам трябва да тръгнем. Стефан Груев, един голям приятел, който беше в изгнание дълги години, като се върна, реакцията му беше - Къде е тази вяра в България, тази обич, която ние имахме като бяхме навън? Мисля, че това ни трябва, не да покажем на другите какви сме, ние трябва да имаме вяра в себе си и да знаем, че ние, българите, сме едно невероятно племе.
В отминалите вече избори Иван Станчов също вижда оптимизъм:
Само мога да кажа, че се радвам, първо че тези избори бяха чисти, имаше малко шум тук-там но за мен това е краят на прехода. Ние сме стигнали до момент, в който нещата са вече доста стабилни, не е синьо-червено, хората са гласували, както са искали да гласуват. И според мен, резултатът за България е много добър.
Погледът му обаче светва истински, когато го питам за Карин Дом - центърът, който семейството му създава преди 17 години, дарявайки фамилната си къща. Днес вероятно е най-популярният в България дневен център за рехабилитация и социална интеграция на деца със специални нужди и техните семейства. Всяка година над 150 деца на различна възраст идват за консултации и физиотерапия в къщата Трите кладенци във Варна - любимо място, което някога е събирало семейството на потомствения дипломат.
Това, което стана в Карин дом, беше резултат от нещо, почти семейно, заради моята братовчедка, която се роди парализирана, никога не се е оплаквала и винаги беше щедра към другите. Оттам вече и Гаврош, и други организации станаха част от същото, помагане на другия. Аз винаги ползвам една история, която прочетох в книгата на Канети, книгата за баща му, където бащата всяка неделя излиза на улицата да търси един беден човек, за да го покани на обяд. На мен ми казваха, че съм луд, когато започнах Карин дом и се радвам като виждам други луди като Канети, които също правят неща, които не са съвсем нормални. Днес нормално човек не отива на улицата да кани един беден човек на софра.
За да се наберат средства за разкриване на нов физиотерапевтичен център, Иван Станчов даже започна кампания преди две-три години за изкачване на някои от най-високите планински върхове на Балканите. Предлага на приятели, бизнесмени и хора с възможности да спонсорират всеки изкачен от него метър. Може би пък зад постоянния стремеж да помага стои Свищов - градът, в който е роден и дядо му - Димитър Станчов, за кратко министър-председател, министър на външните работи и посланик преди и след края на Първата световна война в редица европейски столици. Иван Станчов нарича Свищов Град на дарителите.
Кметът ми показа онзи ден една скулптура, за да покаже, че Свищов е наистина Град на дарителите. Около скулптурата има един хубав черен мрамор. След като са го направили, са разбрали, че мраморът не е достатъчно голям за да поеме всичките имена на свищовските дарители и че трябва да се сложи още мрамор. Дарението е нещо много важно и продължава, може да е само няколко лева в момента за един дядо, който има нужда, но дарението е нещо, което продължава.
Днес Иван Станчов ръководи у нас представителство на компания, която се занимава с обработката на камък за асфалтиране на пътищата. На изпроводяк се шегува, че новото му призвание е да запълни дупките в България, но всъщност това е само част от мисията му - да прокарва пътищата към доброто.
