Въвеждането на минимални входни цени за вносните плодове и зеленчуци е само една от мерките за облекчаване на родните производители. Това каза в интервю за Дарик председателят на Националния съюз на градинарите в България Слави Трифонов. Според браншовата организация освен нелегалния внос и липсата на контрол, проблем бил и високият размер на ДДС. Председателят на съюза на градинарите подчерта, че не финансовото подпомагане на родното производство е основното, а са нужни мерки, които да осигурят нормални пазарни условия. Ето какво още каза Трифонов пред Дарик:
Този протест не е изолиран. Всяка година по това време или малко по-късно през есента се случват подобни протести в България. Има ли българско родно производство- зеленчукопроизводство, овощарство? До какви проценти се снижи тази родна продукция и как можем да очертаем хала на сектора в момента?
Според мен е много тежко положението на родното производство, изключително малко е. За съжаление, много вносни плодове и зеленчуци, гледайки ги по пазарите и витрините се представят като български, а те не са. Родното производство е изключително притиснато, бих употребил и думата, че отдавна не съществува, по скоро го няма. И основният проблем ми се струва, че са пазарните условия, които са създадени в България. България, колеги от министерството имат претенции, че се намира в свободна пазарна икономика, но според мен, тя се намира в условия на разграден хан. И на много хора, които се занимават в тази област и създават правилата на пазара, впрочем има закон за организация на пазара със земеделски продукти, който е преведен от европейски регламенти, включително и за плодове и зеленчуци, повече от 5 години на колегите от министерството им казвам, че е приложено от закона 2-3%, повече нищо не е приложено. В целият ЕС това е основният закон, който организира пазара. И оттук идват проблемите на разграден двор. Другото, което се предлага от тези хора, които пишат правилата- в България всеки може да дойде и да отвори вратите на един бус или камион и да започне да продава плодове и зеленчуци. Да отидат и да опитат на тържището в Солун или в Измир и да продадат един тон краставици. Ако ги продадат да дойдат да ми се обадят-това не е възможно. Първо, не можеш да си отвориш вратите на буса, ако отидеш на тържището, след това ти искат 11 документа. Докато ги нямаш тези документи не можеш да стъпиш там. Така че има свободна пазарна икономика има и разграден двор.
В този разграден двор, с днешна дата, какъв процент е вносът на плодове и зеленчуци? От тях процентно какъв е нелегалният нерегламентиран внос, онзи, който не се засича?
Аз мисля, че единственият начин да се даде някакъв отговор, това е експертният. По никакви данни не може да се говори и за никаква статистика, тъй като сивият сектор в нашия бранш преобладава над официалния и оттам липсват данни. Но ако все пак вървим по пазарите и супермаркетите, много сме говорили с други колеги, вносът е над 80%, около 85-90% и от него нерегламентираният, казвам го в прав текст, контрабандният внос е 80%.
Това е ужасно много.
Това е ужасно много. Днес писах имейл на министъра с молба да почнем работа по този проблем. Това е проблем номер едно за сектора. Един съпътстващ проблем за това състояние на пазара, не казвам, че е само той, е високото ДДС. И сивият сектор, една от причините да се развива и да бъде ефективен, е ДДС-то.
Мислите ли, че имате полезни ходове точно когато става дума за данъци и то в тази обстановка? Едва ли някой ще пипне сега ДДС-то.
Разговаряли сме с министри на финансите в минали правителства. Наистина все едно, че разговаряш с радиоточка, почти е безсмислено, но същевременно смело може да се каже, че ДДС от реализация на пресни плодове и зеленчуци почти не постъпва. Всички живеем в тази държава, отивате и си купувате домати. Получавали ли сте касов бон и колко пъти получавате?
Много рядко.
От това съобразете какъв е делът на сивия сектор. Не искам да говоря за схемите за източване на ДДС.
Докъде производителите сами могат да си помогнат в опита да се окрупнят донякъде, за да са и по-силни в преговорите с прекупвача, което е също друг проблем за бранша ви, не само нелегалният внос? Докъде държавата с конкретни лостове може да стимулира и защити нашия производител, като включим в тази мярка удар по контрабандния внос?
Няма да е лесен, според мен, този удар, тъй като много е висока стойността, заради това ДДС. Но за мен хората, работещи в този сектор сме безпомощни. Ние не можем да се преборим, по-вероятно е този изключително перспективен сектор за България да умре, за съжаление и да го няма. И да живеем само на вносни плодове и зеленчуци. Наскоро бяхме поканени в парламента и сега управляващите имат програма за 200 000 работни места. Ако напишем един анализ-200 000 работни места в сектор"Плодове и зеленчуци" може да има още догодина. И това да са български плодове и зеленчуци. И непременно да са свързани с думата качество, което вие споменахте в началото на въпроса си. Имайте предвид, че правим пазарен анализ и ценови бюлетин всяка седмица. Българските плодове и зеленчуци са по-скъпи с около10-15% от вносните, въпреки това има пазар за тях. Основната причина е качеството. Все още се купуват български плодове и зеленчуци, защото са качествени. И защо да лишаваме българският народ от качествени плодове и зеленчуци? Да не говорим, че има мерки по света, че плодовете и зеленчуците трябва да пътуват минимално разстояние, да се консумират винаги свежи. И оттук да засегнем въпроса за здравето на тази нация, което не е без значение. Освен като потребители колко трябва да харчим и колко са разходите, примерно един плод или зеленчук, пътувал 2000 км много добре знаем колко са му транспортните разходи в себестойността, защо да не пътува само 100 км и да е пресен. Който и доктор да питате, предимството е на пресния.
Македонските откъде влизат- директно или правят път през Гърция най често? По-лесно ли е от Гърция да влязат?
И двете са много лесни. Само че Гърция е член на ЕС по-рано от България. Не знам да почваме ли темата за схемите, по които се внася контрабанда? Доматите-влиза едно пет тонно превозно средство на границата и пише: „Доматите са за преработка". На 20 км от границата е село Карнало, едно пазарче беше направено по холандска програма, отпред се продават повече плодове и зеленчуци, отколкото в пазара-кой на щайги, кой около бусове. Тези домати вече са продадени-не са за преработка. И тогава питаме контролните органи-те не могат ли да проверят тези домати в какво са преработени? Никакъв проблем. Да не говорим, че трябва да има данъчна полиция-има си я, но нищо не прави. Наистина не ми се отваря темата за контрабандните канали, защото нищо няма да помогне. Има няколко важни хода и затова написах на министъра няколко предложения, с които много лесно да се реши този проблем. А това е бранш с много висока ефективност`и може да даде много на пазара. И от друга гледна точка-това, което вие засегнахте-за потребителите също е изключително важно.
Кажете някои от идеите, които представихте на министъра?
Не съм ги представил още, но ще ги представя. Но преди всичко пазарът не е в свободна пазарна икономика и е разграден двор, а става въпрос за организация на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Ние сме член на ЕС, има регламенти на ЕС и трябва да ги спазваме. Спазваме ли ги, както не могат да се продадат български краставици или е много трудно на тържището в Солун, същото трябва да се случва и в България. А не виждате ли по тротоари, по шосета, на околовръстното-една купчина 5 тона дини. С извинение знаете ли, че кучетата вършат нещо по тях. Този човек има ли здравна книжка, има ли касов апарат? Какво ядем ние? 20 дена тази диня стои на слънцето, пече я и смятайте каква диня ядем.
За да се случва това значи някой по етажите на властта години наред има интерес от това.
Добре го казахте. Има много интереси това статукво да се запази. И обикновено като дойде нов зам.-министър първо, притиска тези канали, докато постави своите играчи на мястото или пък, докато накара традиционните играчи да слушат.
Да слушат. И какво-да се поддържа една горе долу висока или прилична цена на тези, дори и вносни продукти. Другото, което не поставя нашият производител в равностойно положение не са ли субсидиите, които взимат гърците и ние, примерно?
Категорично, но за мен помощта за бранша не е номер едно. Номер едно са пазарните условия. Първо, трябва да се оправят пазарните условия. И докато помощите са зависими и от финансовото състояние на държавата, то организацията на пазара зависи от тези хора, които получават пари за тази си работа и трябва да го оправят. Ако не го оправят, няма да има български плодове и зеленчуци.
Какво е възможно да се случи? Ние сме в условия на действащ бюджет, едва ли някой ще каже: „Дайте да извадим пари да подкрепим точно сега производителите".
Това, което бих казал е, че мерките, които искаме да предложим не са свързани с бюджета, поне краткосрочните. Затова ви обърнах внимание, че не искам да говоря за схемите, по които става този контрабанден внос, но ако прочетем закона за организация на пазара за земеделски производители, ако прочетем европейските регламенти и ги приложим и да имаме пазарната ситуация на съседна Гърция-това ни стига. Ние веднага сме си взели 50-60% от пазара за нашите плодове и зеленчуци. Това значи хората да си вършат работата. Носих едно писмо и като се срещнем с министъра ще му го дам да го прочете, това е от стария екип. Имам усещането, че на тези хора в министерството, за да направят организацията на пазара им пречи свободната пазарна икономика и ЕС. От цялото писмо това си личи, че им пречи. Не знам какво трябва да се направи, за да могат да организират пазара. Става въпрос за организационни мерки, които са в краткосрочен план и то за тази реколта.
Не са свързани с бюджет и пари, с целево финансиране. Този закон достатъчно добре ли е разписан?
Не.
Тоест трябва корекция в закона?
Трябва, но все пак може да бъде приложен.
Дори и в този му несъвършен вид?
Абсолютно, а има и европейски регламенти, които трябва да спазваме. Само едно нещо, което съм повтарял в министерството-минимални входни цени. България от 2007 година е член на ЕС, до момента не е приложила изискването за минимални входни цени. Само това да се приложи и пазарът 50% е освободен.
Това би вдигнало цените?
Не, напротив. Вие като ходите да пазарувате без касова бележка, да ви дават с 20% по-евтино домати?
Не.
Те цените ви ги вземат. Точно тези 20% и тази разлика отива някъде другаде, не отива където и е мястото.
Тя влиза под минималните или поне така се декларира.
Тя определено влиза под минималните.
За колко вкарваме домати?
40 стотинки. Така влизат и от Гърция, затова това е нивото на цените. И това е един елемент, който примерно е 15% от закона за организация на пазара със земеделски продукти. Не е приложен. На колегите в министерството им казвам:" От тук влизат домати до холандските борси и България ще бъде санкционирана затова, че не ги въвежда".
Оттук минават и се движат към Холандия.
Да, те вече са в ЕС никой не може да ги спре.
През Румъния?
Разбира се. Това е само един елемент и наистина нямаме време да изчистим всички елементи.
Имате ли договорена среща с министъра?
Нямаме. Очакваме. Надявам се да е скоро, защото сега ако проспим 2-3 месеца, реколтата ще си замине. Сега трябва да се намесят и да се вземат спешни мерки Отидете на румънската граница, зад Дунав мост, стои данъчна полиция -румънска. Друг е въпросът колко работа върши, но стои. От наша страна-няма.
Там контролът е по-ефективен?
Разбира се. Ние толкова череши изнасяме за Румъния, виждаме го как става, въпреки че там има огромни проблеми. Но поне има една къщичка и там пише"Данъчна полиция".
Фалити на производители очаквате ли?
Не знам накъде вече, ние толкова сме фалирали, че не знам накъде трябва да фалираме още.
Със самоирония подхождате.
То друг начин няма. 6-7 години говорим за закон за браншовите организации в земеделието. Стои 10 години в парламента и никой не иска да го приеме. На никой не му трябват силни браншови организации, трябват му слаби.
