Очертава се поне 15 процента по-скъп Великден от миналогодишния, ако се съди по скока на цените на основните продукти, които българинът слага на трапезата си за празника. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев коментира движението на цените преди празниците.
Той се надява служебната власт да успее да убеди търговците в големите вериги да не поставят големи надценки на продуктите за празниците. Това обаче можело да бъде само споразумение на „добра воля", тъй като няма законов механизъм, който да ограничи търговците в отстъпките, които искат и взимат от българските производители. Защото според примера, който даде Едуард Стойчев, в момента една търговска верига може да плати на производителя 52 ст. вместо искания 1 лв. за дадена стока, а след това да я продава на щанда си по 1,36 лв. Така разликата от около 80 ст. е печалба на съответната верига, която отивала в чужбина.
Каква е картината през последните седмици? Наистина ли както преди всеки Великден и Коледа имаме някакви очаквания за ръст на цените в проценти нагоре за празничната трапеза?
Ще разделя отговора на две части. Засега пазарът е много спокоен, даже индексът на тържищните цени непрекъснато, лека-полека върви надолу, но това е хубавата новина. Очакванията на всички са, че в момента, в който приближат празниците, в последните няколко дни ще има опити за спекулативно вдигане на цените. Тоест, така наречената българска поговорка: „Ден година храни", защото оборотите са много малки и цялото потребление в страната е много свито. Много похвално желанието и намеренията на служебния премиер, министъра на земеделието и министъра на икономиката да задържат цените по празниците. Но проблемът за нашия потребител е, че те на база една година, ако сравним 22 април 2013 година с 22 април 2012 година, има много сериозно поскъпване на основни хранителни продукти и реално погледнато, средно статистически ако сметнем, една великденска потребителска кошница, не очаквам да има по-малко от минимум 15% разлика спрямо миналата година.
Това е към днешна дата, дори кабинетът да успее да удържи цените на това ниво.
Кабинетът няма как да удържи цените, дотолкова доколкото говорим за пазарна икономика. Аз смятам, че двамата министри ще се опитат и дано да успеят да постигнат някакъв договор за феър плей с търговците. Тоест, поне надценката, понеже ние няма как да пипаме себестойността, едно нещо струва толкова, колкото струва. Примерно картофите са с 70 на сто по-скъпи на едро в сравнение с миналата година и няма как да влязат в магазина на по-малко от осемдесет и няколко стотинки. Въпросът е, че те ще се опитат да убедят търговците, поне за празниците да не слагат прекалено високи търговски надценки. Най-вероятно това е тяхното желание и наистина може да се постигне, но казвам на добра воля.
На добра воля. За пореден път преди празник с вас водим този разговор. Търговците в България точно по празници, когато логиката е да има по-голям оборот, някаква по-достъпна цена, при нас е наистина „ден година храни". И на база на това, че липсва законов регламент, който да ограничава по някакъв начин тази печалба на търговеца по веригата, наистина иде реч за добра воля, за която никой не може да бъде заставен от властта у нас. Не трябва ли да се мисли за законов регламент?
Много е сложен този разговор. Вие сте права, че наистина от няколко години си говорим преди всички празници. Няма как да живеем и да сме членове на ЕС, да твърдим, че всичко се движи от пазарната логика и пазарната икономика и да се опитваме да правим ценови регулации. Това не е допустимо, но могат да се направят доста други неща. Не знам дали сега е моментът да ги обсъждаме. Това, което битува в медийното пространство напоследък, е, че трябва да се ограничат отстъпките, които се вземат от българските производители спрямо тези, които се вземат от големите концерни навън, по простата причина, че ние с вас като потребители сами решаваме колко да платим за една стока, тоест, или го купуваме, или не го купуваме, ако не искаме или ни се струва скъпо. Важното обаче, че ако преценим да си купим българска стока, българска храна, не е лошо в цената, която сме решили да платим, да има достатъчно голяма печалба, която да остане в българския търговец, на база на която той да плати данъци, да направи реинвестиции, да плати осигуровки и така нататък. А не да се получи изнасяне на огромна печалба извън границите на държавата.
Бившият независим депутат Минчо Христов каза, че 700 милиона лева печалба изнасят западните търговски вериги и призова, не знам доколкото това е възможно в рамките на ЕС като държава-член да го направим, но да приемем един вид закон срещу спекулата, където нивото на печалба на търговеца да не бъде повече от 10-12%, разписано законодателно. Възможно ли е това?
По принцип смятам, че не е възможно. Може с други механизми да се говори. Това, което преди малко споменахме, трябва да бъде ограничено извиването на ръце спрямо българските търговци, пък нека тогава да има някаква печалба, при положение че продуктът е добър, търси се и се купува от съответния потребител. Но тази голяма печалба, дори да има в един продукт, да остава вътре в страната. Българският производител трябва да работи с голяма добавена стойност в продукта, защото от там идва по-голямото ДДС, от там идва по-големият данък печалба, по-голямата възможност за реинвестиция в нашата страна. А иначе се получава, че голямата отстъпка остава не в производителя, тоест, разликата в цената не остава в българския производител. Аз съм правил сметки някой път работейки с големите вериги, дори производителят работи на 3% разлика в цената. Това не е печалба, говорим за разлика в цената, себестойност, продажна цена на веригата, до 3% разлика в цената. Тази същата стока, вече продадена в магазина, се вижда от самия производител, надценена до 50-60-70%. Ето печалбата наистина я има, ние като потребители плащаме цената, но тази разлика в цената веднага заминава в чужбина и няма никаква полза за българския производител, за българската държава, за българското население.
Ако отиде производител със стока 1 лев в момента какво е съотношението на цената на стоката там, където тя се продава на щанда и съответно какво влиза в неговия джоб?
Ето един пример. Отиваш с офертна цена 1 лев за съответна стока, веригите магазини в момента имат практиката да поискат от 20 до 48% отстъпка. Да вземем най-лошия вариант -ще те принудят да дадеш 48% отстъпка, значи тази стока, която ти си я предложил за 1 лев, защото тя толкова струва, на теб ти се плаща 52 ст. Обаче веригата магазини, правейки си продажната цена, слага 36% върху 1-я лев, оказва се, че стоката се продава на щанда за 1.36 лева, българският производител получава 52 ст, тоест, тези над 70 стотинки разлика в цената не остава у производителя, ние като потребители я плащаме, а тя излиза навън като формирана печалба на магазинната мрежа.
И няма изход засега от това?
Няма изход по простата причина, че те се оправдават, и твърдят, че това е пазарната логика. Да не говорим, че излизат с едно твърдение, че ако почнат да плащат достатъчно добри цени на българските производители, стоките по рафта ще поскъпнат. Но те няма да поскъпнат, защото те си струват толкова, колкото си струват пазарно, просто разликата в цената не отива в определения производител, а като печалба на търговеца. Така че абсолютно не е реално това твърдение, че ако плащат адекватната цена от 1 лев за тази стока, тя ще поскъпне. Те пак я продават на 1.36 лева, колкото ще я продават дори ако ми платят на мен вместо 52 стотинки, един лев.
Аз мисля, че следващата българска власт трябва да обърне сериозно внимание и да се опита да поработи върху това. До 1999 година ли действаше този закон за спекулата?
Не съм запознат, но и не е нужно кой знае какво да се прави. Законът, изменението в закона за защита на конкуренцията е факт от една година вече, той е депозиран в НС, просто трябва да бъде разгледан от новото Народно събрание, когато се сформира, да бъде коригиран, ако депутатите решат, че има нужда от някакви обработки, поправки и да бъде приет. Нищо друго не трябва.
Тази поправка урежда това, което обяснихте?
Беше предвидено цял закон да бъде приет по тази тема, който беше от 13 страници, но тогава цялата работна група стигнахме до заключението, че по-добре да не правим цял закон, който ще бъде доста тежък, ще трябва да мине минимум година да бъде разглеждан в комисията в НС, а понеже проблемът беше много належащ и става все по-спешен, да приеме една промяна, за да стане по-бързо. А то стана точно обратното. Вместо да приеме един закон, ние се опитахме да приемем една промяна, зациклихме и не стигнахме до никъде.
Това около казуса с яйцата ли беше миналата година или по-рано?
По-рано. Казусът с яйцата беше съвсем друга причина. Тя беше обективна и не толкова обективна. Насъбраха се много фактори, трябваше нашите производители да приведат фермите си в съответствие с европейските изисквания, оттам пострада вносът.
Там бившият земеделски министър призна, че изкукуригва вече по темата. Помня, че дълго време се говореше с производителите и търговците по темата, но да видим каква е картината с днешна дата. Казахте, че вече се отчита поскъпване при някои от продуктите. Картофите ли са водещи?
Проблемът е, че основните продукти, които се харчат по Великден като меса, зеленчуци и млечни произведения, наистина са по-скъпи и то осезателно по-скъпи, отколкото миналата година. Добрата новина е, че тъй наречените надценени яйца, които миналата година се продаваха по 33 ст. на едро, сега в момента са с 27% по евтини, тоест, цената им е точно толкова, колкото беше миналата година преди поскъпването. В момента стабилно се държи цена на едро 19 ст. за яйце, наистина точно толкова, колкото беше миналата година преди големия пик. Захарта е малко по-евтина и оранжерийни български краставици и домати, които миналата година пак по-обективни причини, обясниха производителите, бяха стигнали цена от 3.50 лева на едро до 6 лева на дребно по пазарите. Хората казваха: „Какво купуваме? Домати по 6 лева". Сега, слава богу, цените са нормални, но само там. Гледайки картофите, българските са 71% по-скъпи от миналата година, а тези от внос - 63%, да не говорим за зелените салати, които се очаква най-много да консумираме, миналата седмица бяха 36% по-скъпи, вече са 50% по-скъпи спрямо миналата година. Ето, пълзешком, за една седмица вървят цените точно на тези неща, които ние най-много ще консумираме по празниците.
Може би общата сметка на масата ни ще надмине тези 15 % поскъпване, което очаквате?
От моята позиция на председател на държавната комисия нямам право да пророкувам за високи цени и честно казано тези 15%, за които казвам, вие сама усетихте, без да сте правили точни сметки, че не са точни. Дано да съм оптимист и дано 15% да е по-скъпа кошницата, да не отиде по-нагоре. Всичко зависи от това, какво ще се случи с агнешкото месо, засега там нещата са под контрол.
Какво ще рече под контрол? Ценово?
Ценово под контрол и като количество, защото в момента има следната ситуация. Нашите производители животновъди, аз много внимателно слушам техните изказвания на асоциации и отделни производители, казват, че има достатъчно български агнета в момента. А гръцкият пазар е доста затормозен, тоест той като основен консуматор на български агнета няма да изкупи такива големи количества, както изкупува традиционно други години, така че стоката ще остане в България и би трябвало да се реализира на нашия пазар. Когато имаме достатъчно добро предлагане, не би трябвало цената да се покачи повече от миналата година. Засега е така. Агнешкото се движи между 12-14 лева на кг, в зависимост от това къде се продава и така нататък.
Толкова беше и миналата година.
Толкова беше и миналата година, така че аз съм оптимист що се касае до месото. Има още нещо важно. Цената на агнешко месо от Нова Зеландия, която е основен световен производител, драстично е спаднала, тоест с 56% е по-ниска в момента. И ако има недостиг на агнешко месо в България от собствено производство, вносното би трябвало да излезе на един вносител, който се заеме да внесе на нашия пазар, под 7 лева. А българското трупно агнешко, както казват нашите производители, не би трябвало да струва по-малко от 10 лева, при положение че живото тегло е 5 лева. Всички специалисти знаем рендемана - 5 лева живо тегло, а 10 лева трупно. Никакъв проблем не бих очаквал с агнешкото месо, да не говорим, че българският потребител би искал да си яде българско месо отколкото замразено новозеландско. Тук ексцесии не очаквам.
Има ли интерес към вносното агнешко през годините, като наблюдавате пазара?
Има. По празниците е основно наше. Ако сте обърнали внимание, целогодишно има агнешко месо по магазините. То е ясно, че няма как да бъде целогодишно със собствен произход. Ясно, че е вносно и замразено, после по-специален начин размразено, за да не го изкупуваш с леда по него, но имаме агнешко месо целогодишно.
С вас бяхме говорили колко малък е процентът на истински прясното месо, което се предлага в търговската мрежа по обективни причини. Все още ли продължава тази тенденция? Има ли нещо, което може да обръща тази тенденция?
Има тенденция дотолкова, доколкото последната година се отделиха едни пари, които не са много, но все пак 70-80 милиона се отделиха за животновъдите. Предполагам, че тази година ще бъдат още повече. Тука процесът е доста бавен, защото да се развие една популация от животни изисква 3-4 години, както и да се направи една овощна градина. Каквото и да се направи, каквито и мерки да се вземат, ефектът ще се усети на третата, четвъртата година. Така че ние, все още не са взети достатъчно активни мерки, не отиват достатъчно пари и субсидии в нашите животновъди, но все пак тенденцията е очертана и няма правителство, каквото и да бъде следващото правителство, без значение програмно или еднопартийно, специалистите знаем, че не се ли инвестира в тази посока, нищо добро не ни чака. Пътят е начертан добре, но все още няколко години ние ще продължаваме да консумираме 80% замразено свинско месо вносно и 90% замразено вносно говеждо. Това са фактите и няма как да избягаме от тях.
При зеленчуците имаме малък процент родно производство от онова, което и сезонно се предлага, и голям процент внос.
Това е така. При зеленчуците, слава богу, влизаме в сезона, в който ще има родни зеленчуци. Статистиката показва, че и там процентът на внос е много висок, но слава богу, в България имаме четирите сезона, така че сега ще имаме български плодове и зеленчуци най-малко до края на октомври. Така че тук картинката стои малко по-добре. Докато в животновъдството няма как сезонно кой знае какво да се случи, при положение че хората нямат популации от стада. При зеленчуците сравнително по-лесно стоят вариантите и сега ще влезем в сезона, в който ще си консумираме някакви български плодове и зеленчуци.
А защо е този толкова голям ръст при картофите?
Ще ви обясня. Аз се интересувам живо от този проблем и това, което ми казват хората, които отглеждат картофи, и тези, които ги снабдяват със семена, нещата стоят по следния начин: първо, семена от българските самоковски картофи вече почти няма на пазара, да не кажа, че тези, които се занимават с отглеждане на картофи за семена, отдавна твърдят, че работят само само с холандски сортове по простата причина, че те са с много под-добър рендеман, много по-здрави и издръжливи. Другият проблем е, че в картофопроизводството се оказа, че най-големите производители са с не повече от 1000 декара, което е смешно. 1000 декара е ужасно малко нещо. Една плодова градина е от 400-500 декара ябълкови дървета, пък камо ли картофопроиздвоството. При това масивите са разпокъсани. Това е точно като параграф 22: гледайки малки количества картофи, нашите производители, когато дойде времето да ги съхраняват някъде, те не могат да намерят на достатъчно добра цена плодохранилище, защото малкото количество не им се връзва да платят високия наем за съхранение, за да могат да продадат картофите целогодишно през целия период. Тоест те вземайки реколтата наесен, гледат да продадат каквото могат на ниските цени, които им се плащат от изкупвачите и от там нататък през годината не правят нищо друго, освен да чакат следващата реколта. А нормално по цял свят е реколтата като излезе, най-лошото качество се обира и отива за производство - продава се на фабриките, по-доброто качество се сортира и се слага в специална среда да се съхранява и се продава тогава, когато може да носи в пъти по-висока цена, тоест продава се декември, януари, февруари, март. А нашите производители казаха „Ние не можем да си позволим да наемем площи, а самите ние нямаме". По-миналата година аз алармирах за този проблем, когато цената на картофите на едро премина 1 лев за килограм. Сега са 85 стотинки за килограм и все още не са достигнали този пик.
В Родопите хранеха животни с тях.
Точно така, те хранеха животни и показваха разни площи, където съхраняваха картофите с изгнили дъски и така нататък и то на атмосферен въздух. Говорил съм с наши търговци защо не купуват български картофи, при положение че потребителите ги търсят и те казват: „Как да купуваме български картофи, като имат 50 процента развалени и изхвърляме. Значи ние дори да ги купим на 30 стотинки за килограм, реално ни излизат на 60 стотинки за килограм, защото изхвърляме половината. Ами ние по-добре да си купим френски, белгийски или египетски, които са на 40-50 стотинки за килограм и тогава нищо не изхвърляме.
Да, не е много оптимистична картинката и за картофопроизводителите. Нещо друго от стоките със сериозен ръст, което трябва да ни притесни и което влияе по-широко на пазара, не само в тази част на годината?
Няма. Пазарът е спокоен. Индексът на тържищните цени - статистиката и цифрите са велико нещо - повтарят едно към едно миналия април. Затова винаги съм казвал, че при нормално развитие на една държава дори не е нужно да има тези мерки, за които говорехме, да има законови регулации, ценови регулации, да убеждаваме търговците да не вдигат цените по време на празниците. Тоест ако има едно достатъчно добро собствено производство в държавата, имаме достатъчно производители, когато пазарът е наситен с достатъчен брой стоки, тогава цената съвсем нормално отива там, където й е мястото, тоест търсенето и предлагането се уравновесяват. Докато тук, при нас явно, че едната част от веригата е буквално прекъсната...
Говорим за производството.
Да. Производството е в тотално разбито положение и затова в момента разчитаме единствено на внос. А нали се сещате, че всички, които внасят, няма как да преценят точно в кой момент ще настане вакуум за дадена стока. Те наистина бързо се ориентират, но в един момент се получава вакуум, цените на нещо се повишават, всички търговци започват да го внасят, после пък пада цената и така вървим на шоково ценово разпределение, а не на постепенно.
Тези дни четох, че процентът на храните родно производство на пазара е паднал под 10 на сто. Вярно ли е това?
Задаваха ми този въпрос. Не е вярна според мен тази статистика.
И то пак в контекста на разговора как веригите избутват.
Точно така, тук е разликата. Българското производство колкото и да е слабо, предполагам, че изкарва 20-30 процента продукция спрямо общата, която влиза в страната. Но нашите производители в момента търсят външни пазари, за да могат да оцелеят. Те търсят страшно усилено външни пазари, където да продадат на по-добра цена, за да могат да съществуват. И явно, че поради причините, които обсъдихме, във веригите много малко от нашите производители успяват да издържат на тези тежки условия, които им се предлага, и затова най-вероятно са направили тази статистика, че около десетина процента от стоките са българско производство.
Даже под 10 процента.
Не съм сигурен, че това е вярно. Но казвам най-вероятно защото нашите производители просто нямат сили да работят с тези големи вериги магазини поради условията, които им се поставят. Няма как.
Къде изнасят най-вече продукция и в кои сектори, какво успяват да изнесат?
Ами ние нямаме голямо производство. Значи освен прословутото зърно и зърнени култури, разбрах, че млечни произведения, примерно сирене и кашкавал, млека, лютенци и така нататък. Търсят навсякъде. Виждате, че дори в Америка хора, които се връщат от там, казват, че вече абсолютно безпроблемно си купуват български сирене, млека и така нататък това са нещата, с които работим - от зеленчукопроизводството, консервирани храни - лютеници, пюрета и така нататък, където търсят някъде, някакви пазари. Най-големият проблем на нашите производители всъщност се оказа, че те дори да им бъде предложен международен договор в голяма верига магазини или голям консуматор, някоя фабрика в чужбина, нашите не могат да издържат на количество, тоест не могат да подпишат договор и да осигурят целогодишно нужните големи количества. То това е. Пак ви казвам, колкото повече обсъждаме тази тема, толкова повече се въртим в този прословут параграф 22, че спиралата е насочена надолу: хем искаме нашите производители да продават, хем те не могат да излязат на външните пазари; хем когато голямата верига започне да им извива ръцете и им казва искаме ниска цена, той им казва, че не може да произвежда 100 000 броя от едно нещо и да даде много ниска цена, при положение че срещу него е офертата на голям концерн, който произвежда милиони бройки.
Факт. И пак се връщаме в изходна позиция.
Трябва да се вземат мерки да се възстанови българското производство и да се направи един план: да се реши в каква насока трябва да се развива производството в България и къде сме най-добри, къде имаме най-много суровина и само там да се натиска, само там да се инвестира, да не се разпиляваме във всички видове производство. Няма как да конкурираме вече развитите държави. Ние трябва да осмислим кои са петте вида производство, които могат да се развиват в България и там държавата да помага с условия, заеми, данъчна политика и така нататък.
Да завършим така: да се подготвим за 15 на сто по-скъп Великден спрямо миналогодишния, но всъщност това, ако ни се случи, ще бъдем оптимисти.
Точно така.
Не е по силите на властта, дори и с добри пожелания, да озапти цените или да убеди големите търговски вериги да направят каквото и да е.
Да. Защото ние досега коментирахме само цени на едро Значи, това, което казах, държавата ще се опита на добра воля да помоли търговците да не слагат големи надценки, но ние досега коментирахме цени само на едро, тоест това е горе-долу себестойността на продукта, която няма как да бъде променена.
А оттам насетне всичко ще лъсне на етикетите в магазините в следващите деситина дни.
