Най-тежкият проблем пред българското общество е загубата на доверието на хората във властта, смята социологът Цветозар Томов. В интервю за Дарик той посочи, че най-важното е сегашната политическа криза да доведе до това България да има следващо правителство в по-голяма степен контролирано от гражданите на страната. В краткосрочен план пък най-малко лошата политическа прогноза според него е президентът на назначи непартиен служебен кабинет, който да осигури спокойна обстановка за провеждане на честни избори, а социалните движения, които доведоха до оставка на правителството на Бойко Борисов, изразявайки гражданското недоволство от него, да намерят своето политическо представителство. Ето какво още каза Томов пред Дарик:
Какво е важно днес да си кажем?
Доста драматични събития се случиха в днешния ден. Случващото се тези дни в България би следвало да приемем като нормален епизод от политическия живот в страната. Най-важното е сегашната политическа криза да доведе до това България да има следващо правителство в по-голяма степен контролирано от гражданите на страната.
Какво мисли Цветозар Томов по въпроса за Велико народно събрание? Все повече се чуват призиви да се случи това нещо, да се свика Велико народно събрание. Има ли нужда от Велико народно събрание и дали сега е моментът за него и дали е осъществимо?
На първия въпрос: да, има нужда най- малкото, защото се вижда, че реформата на съдебната система без промени в конституцията не може. Аз не съм юрист и не мога да преценя дали тези промени, които изглеждат нужни и широко се дискутират, могат да се осъществят от обикновено Народно събрание. Доколкото съм чувал, по-добре това да стане чрез Велико народно събрание.
Според вас, г-н Томов, какви промени са належащи и трябва да бъдат направени законодателно, които могат да станат чрез Велико народно събрание?
Не са малко, трудно ми е да ги изброя всичките. В съдебната система са едни от най-големите проблеми. В момента имаме Висш съдебен съвет, в който прокурори решават съдбата на съда, съдии на прокуратурата. Най-малкото, което трябва да стане, е да има отделен висш прокурорски съвет и отделен Висш съдебен съвет. Може би по-уместно е прокуратурата да отиде в изпълнителната власт. При всички положения да се осигури независимост на съда и да има реална възможност най-после съдебната система да задейства както във всяка цивилизована държава, подобни промени са необходими трябва да кажат конституционалистите. Сега не мога да навлизам в повече детайли. Очевидно имаме проблеми с начина, по който могат да бъдат гарантирани правата на гражданите. В България например гражданите нямат право на законодателна инициатива, нямат право са сезират Конституционния съд. Има маса обществени проблеми, които изискват конституционни промени. Искам да кажа и това, че промяната на конституцията не е от най-тежкият проблем, който има да решава страната. Най-тежкият проблем е загубата на доверие във властта от страна на гражданите и финансовото състояние на държавата, което ние не знаем какво е в момента.
Господин Томов, какво да очакваме? Какво ще направи президентът като разумни варианти за развитието на страната оттук нататък?
Не знам. Надявам се. Президентът в момента става най-важната политическа фигура в България. Надявам се, тъй като сигурно ще се стигне до съставянето на служебно правителство, да не допусне съставяне на правителство, доминирано от която и да е политическа партия. Това е искрената ми надежда, защото в противен случай според мен служебното правителство няма да изпълни функциите си.
Виждате ли, г-н Томов, шанс да бъде осъществено едно от исканията на протестиращите от последните дни - тяхното участие в управлението на стараната? Осъществимо ли е? Под каква форма и дали сега това е възможно?
Тези, които протестират, са реалният двигател на тези промени. Техните протести доведоха до оставката на г-н Борисов. Те следва да имат представителство във властта, за да може този протест да бъде канализиран и в крайна сметка да получи легитимна форма на изява. Аз съм „за" инициаторите на протестите да търсят политическо представителство и също така президентът, съставяйки служебно правителство, да проведе консултации с тях.
Което ще е много трудна задача, защото те не са консолидирани, нямат орган, който да ги представлява.
Този проблем е техен и те трябва да намерят начин да го решат. Има ли ситуация на остри социални проблеми, на възникване на нови социални движения, има такъв проблем. Но той не е неразрешим.
Вече все по-категорично се казва, че в оставащото време до редовните избори няма как да бъде създадена нова партия или ново гражданско движение, което да представлява това улично недоволство. Мислите ли, че наистина е така?
Не, не мисля, че е така. Когато ситуацията го изисква, когато едно движение има силна гражданска подкрепа, то може да се конституира буквално за броени минути. Избори невинаги се решават само с пари и телевизионна реклама.
Мислите ли обаче, че улицата ще успее да излъчи своите лидери, зад които да се обедини и да застане?
Не знам.
Може ли по някакъв начин да се подпомогне този процес и от кого?
От медиите, от гражданите, които им симпатизират, от тези, които смятат, че исканията на улицата са справедливи. Аз мисля, че има много хора, които смятат така. Общо взето това е задача пред българското общество. Ако искаме да се нормализира политическият елит, от който масово сме недоволни, ако искаме да прекратим злоупотребите с политическа власт, вероятно трябва да подпомогнем това спонтанните граждански протести да получат някаква политическа форма на изява.
Знаете обаче, че има и друг проблем. Много от хората, които симпатизират на исканията на протестиращите, в същото време са притеснени, уплашени, даже отвратени, може да се каже, от това, което виждат в първите редици на протестиращите. Онези странни момченца, които се държат по абсолютно недопустим начин, вандалствайки вместо протестирайки. Как според вас, може тази вредна енергия да бъде неутрализирана в полза на полезната енергия, която носят протестиращите?
Мисля, че силно се преекспонира тяхната роля. Това не са толкова много хулиганчета. Има ги, виждаме ги. Не са повече от тези, които присъстват във футболните агитки на мачове. Не е ясно дали някой не подклажда тяхната агресивност и дали няма сред тях провокатори. Според мен това е преди всичко проблем на органите на реда. Те трябва да покажат, че когато имат огромен за възможностите на България бюджет, са в състояние да овладяват масови безредици, да наказват виновниците за тях, а не да бият невинни граждани, защото не могат да се справят с хулиганите.
Вашата прогноза? Консолидация на хората на улицата или разпад, защото това е другата теза, която се появи, че ще се разпаднат и ще се разцепят организаторите, които сега са на улицата.
Възможно е. Подобни социални движения понякога се разпадат и в крайна сметка не раждат нищо позитивно. Но бих предпочел да се случи другото, защото ако България продължи да бъде управлявана така, това няма да бъдат последните спонтанни граждански протести.
Най-добрата политическа перспектива, според вас каква е? Защото бих казала повече чуваме последните дни негативни сценарии за политическа криза, за социални пропасти, за икономически разрив?
Най-добрата политическа перспектива в близко време, в по-далечна не мога да говоря, но по-скоро най-малко лошата е да бъде назначено от президента непартийно служебно правителство, което да осигури спокойна обстановка за провеждане на честни избори и социалните движения, които доведоха до оставка на правителството, изразявайки гражданското недоволство от него, да намерят своето политическо представителство.
