Във второто издание на рубриката „Арендаторите от Добруджа"ви представяме арендаторът Кирил Жендов. Той е на 56 години, по професия е машинен инженер. Със земеделие се занимава вече тридесет години, а от двадесет арендува земя. Започва с 4300 дка в землището на община Крушари, Добричка област, а днес стопанисва 28 000 дка.
От 2006 година Кирил Жендов е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Два пъти е носител на приза „Агробизнесмен на Добруджа", учреден от „Добрички панаир" АД. Семеен, с две деца - син и дъщеря.
Повечето от вашите колеги арендатори са агрономи по професия, а вие сте инженер.
След като се върнах от казармата, отидох да уча в Русе във ВТУ, по време на АПК беше. Имаше доста хора, които имаха договори с АПК, но всички заминаха в полицията и на други места, а аз останах в АПК и през цялото време, след като завърших института, съм си в селското стопанство. Работил съм като инженер в АПК, инженер в животновъдството, бил съм комбайнер преди това, бил съм тракторист, изобщо в селското стопанство почти всичко ми е познато.
И как се случи така, че решихте да обработвате земя? В самото начало на прехода ли се включихте или не сте от първите арендатори?
Първият арендатор в Добруджа е Димитър Ковачев, всички го знаят. Той стана арендатор по нареждане на партията. След като неговото арендаторство започна през 1989 г., аз просто видях, че има и друга форма, друг начин човек да си изкарва прехраната. Но по него време просто нямаше как да се започне, защото нямаше документи, с които да се наеме земята. Чак през февруари - март 1992 г. започнаха да издават едни протоколи за въвод във владение и аз тогава напуснах работа. Моята съпруга и тя беше без работа, изцяло семейството беше без работа и трябваше да се започне отнякъде.
Тоест от нула ли сте започнали?
От минус нула може да се каже.
Самият вие имахте ли земя, която ви беше върната, собствена земя?
Баща имаше 35 дка и майка ми имаше 25 дка. Но в моето село, където мисля, че и в момента ме уважават, имаше хора, които не бяха съгласни да си дадат земята на друг да я обработва, я събраха - около 4300 дка, и започнах по нов начин да стопанисвам земята.
И за колко време успяхте да я удвоите, утроите?
До 2000-та година съм стигал до 22-23 000 дка. След това, когато бяха сушавите години - 2001, 2002 г. обработвах около 13-14 000 дка в землищата на селата Зимница и Бакалово и просто върнах документите на хората, защото не беше изгодно да се стопанисва тази земя по това време. Впоследствие и досега обработвам 28 000 дка.
С какво я засаждате тази земя, какви култури отглеждате?
По принцип правя класическо земеделие - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. През 1999 - 2000 г. започнахме като земеделци да се запознаваме с рапицата и впоследствие се оказа, че е една от най-добрите култури, защото предоставя възможност да продадеш точно по време на жътва на добра цена и да имаш свежи пари, когато няма пазар за пшеницата, царевицата и слънчогледа, когато още са на полето.
Самият вие сте председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите вече доста години. Решава ли конкретни проблеми на земеделците една подобна организация?
Вижте, ние я създадохме като местна организация в Крушари преди 7-8 години по повод на това, че община Крушари имаше един апетитен имот на морето, който искаха да продадат на безценица. Тогава арендаторите и земеделците се събрахме, застанахме срещу общината и искахме да направим съвместно дружество, за да не се продаде на безценица имотът..
Успяхте ли?
Щом не е продаден, значи сме успели. Оттам тръгна създаването на Добруджанския съюз, впоследствие той се разшири и в момента имаме членове от Шабла, Каварна, Добрич, Варна и Шумен.
Вслушват ли се във вашия глас и на национално ниво?
Добруджа винаги е била пример за земеделие като начин на обработване на земята, като поведение на самите земеделци. Можем да кажем, че сме с едно добро име в Националната асоциация на зърнопроизводителите, на която сме членове и донякъде мога да кажа, че сме и коректив в отношенията ни с правителството най-вече. Изобщо стремим се да защитаваме интересите ни доколкото можем, тъй като в днешно време интересите са много разнопосочни. Ние сме около 200 души членове на Добруджанския съюз, а в Добруджа има 3000 - 4000 земеделци.
Различават ли се интересите на едрите земевладелци, на арендаторите от тези на дребните селскостопански производители?
Мога да кажа, че в определен момент - да, както е в момента ситуацията за таваните на субсидиите. Мисля, че всеки декар би трябвало да бъде субсидиран с равна сума. Малко се изкривиха нещата в тия години от 2000 до 2010 година.
Вие към тази категория ли се причислявате? Едри земеделци според вашите критерии кои са?
Не, не. От 1990 до 2000 година никой не искаше да стопанисва земя, на никого не му се занимаваше със земеделие. Мога да кажа, че до 2000 година нямахме пари, дето се казва, да се обръснем. Нямаше пари за инвестиции, изкупуваха ни продукцията по 8, по 10, по 12 ст. Помня през 1998 г. пшеницата покълна на клас и я купиха от хората по 7 и 8 ст., даже не стигнаха парите да се покрият разходите по жътвата. Много хора тогава се отказаха от земеделието. Българското земеделие възкръсна след като започнаха програма САПАРД и европейските програми за финансиране.
Самият вие възползвал ли сте се от тях?
Определено да. След 2000 г. имам два разработени и одобрени проекта с изплатени субсидии. Това на практика даде нов тласък и нова посока на развитие на нашето земеделие. Оттам започна фактически уедряването и създаването на големите фермери. В Добруджа почти няма едри фермери. Аз говоря от 25 000 -30 000 дка нагоре вече са едри фермери. В България след създаването на ТКЗС-та е установено, че най-рентабилният начин за стопанисване на добруджанската земя е около 20 000 - 25 000 дка земя. Във всички села е имало ТКЗС-та и тогава е било най-доброто земеделие в Добруджа. Впоследствие когато създават АПК и уголемяват и окрупняват площите, тогава нещата се объркват и започва упадъкът. В момента Добруджа като количество средно обработваема земя от един арендатор е много добре структурирана. Но в България изцяло като вземем Централна България, Плевенски район има много големи фермери. Най-добре обаче стоят структурите между 20 000 и 30 000.дка. В тия граници може да се инвестира, да се създават нови производства и нови работни места.
Като заговорихте за това вие на колко души давате хляб?
Аз давам на тридесет семейства хляб. Имам и друга дейност, имам една бензиностанция.
Това са хора, заети във вашите фирми, но ренти давате на много повече?
Ренти може би на над 1000 души даваме.
Как варират рентите при вас, в какви граници?
В последните години рентите в Добруджа са изравнени.
И доста високи на фона на останалите в страната.
Аз казвам така - доста високи са. Дай, Боже, да има реколта, дай, Боже, да има цени. До 80 лв. сме плащали за декар. И тая година са платени по 80 лв. На практика ние сме по - необлагодетелствани, защото сме далече от пристанищата, далече от областния град и въпреки всичко в Крушарска община рентите са същите както и в останалата част от Добруджа.
Добри добиви ли постигате?
Аз мисля, че даже много добри добиви постигам, защото обработвам почти едни и същи площи. Довел съм ги до такова състояние, при което се получават много добри добиви.
При пшеницата до колко стигате максимални добиви?
През годините сме стигали до 700 - 750 кг. от декар. Но в земеделието има един такъв принцип да се гледа период между 5 и 10 години. В този период има две или три сушави, две или три много хубави и две-три средни години. Затова отчитам, че в рамките между 500 - 550 до 580 кг сме постигали среден добив при пшеницата.
Имате ли кредити? Ползвате ли кредити или в началото на бизнеса е било това?
От първия ден на моя бизнес до момента апартаментът ми е ипотекиран в банка. Преди месец може би погасих последната вноска от последния кредит и в момента нямам, но не е свалена ипотеката от апартамента.
За какво най-често се налага? За нова техника?
За всичко се налага. Аз съм любител на техниката. Това ми е професията.
Ползвате най-съвременни машини?
Най-най-съвременните машини имам в стопанския ми двор. С тях моите работници обработват земята и работните им места са като в най-модерния хотел. От 4-5 години усвояваме една GPS-система за прецизно земеделие. Почти всички трактори са снабдени с такава и работят с точност до 2,5-3 см., което спестява много време, много разходи като горива и амортизация на машините. В момента добруджанското земеделие, както е въоръжено с техника и технологии за производство, съм сигурен, че съперничи с най-развитите райони на Германия.
Самият вие, доколкото знам, се осланяте непрекъснато на съветите и опита на научните работници във вашата сфера, ползвате опита на служителите в Добруджанския земеделски институт в Ген. Тошево. Трябва ли да се разчита във вашия бизнес на науката?
Няма област в живота, в която ако не присъства науката, да има просперитет. В последните години образованието и науката някъде са изтикани в ъгъла. Идват правителства, сменят се и всеки декларира, че науката е приоритет, а пък в следващия момент няма пари за наука. Науката в лицето на Добруджанския земеделски институт има най-голямо значение за това състояние на Добруджа като ниво и култура на земеделие.
Имате две деца - син и дъщеря. Те ще продължат ли започнатото от вас, включват ли се в семейния бизнес?
По принцип цялото семейство работи във фирмата - моята съпруга, синът ми, дъщеря ми, сестра ми, брат ми.
Поддържате ли висок стандарт на живот? Чувствате ли се неудобно, че околните биха могли да ви завиждат заради това, че изкарвате пари, че можете да си позволите много неща, които другите не могат?
Вижте, в моя живот съм нямал вуйчо владика. Баща ми е овчар, още е жив - на 88 години. Майка ми имаше четвърто отделение образование, колкото да ми напише едно писмо, когато бях войник. В рода си нямам хора, които да са ме уреждали. Всичко съм постигнал със собствен труд, с много труд, особено след 1992 г. с моята съпруга работехме може да се каже денонощно.
Сега колко продължава работният ви ден?
Работният ми ден не съм запомнил преди 9-10 часа вечерта да приключи. Даже преди няколко дни един колега се пошегува и каза „Вие да не се мислите за богати хора. Вие сте роби на вашите работници". Аз не бях се замислил до този момент за това нещо. Защото през цялото време, откакто съм започнал да работя в моя съзнателен живот, не обичам да оставям работата да ме движи, винаги аз съм искал да бъда преди нея и да я ръководя. На работниците си никога не съм забавил заплата или, ако имат нужда от каквото и да било, да откажа и да не им помогна. В последните може би пет-шест години, когато се смениха цените, когато влязоха по-хубави хибриди, от които ние произвеждаме по-високи добиви и от три-четири години се смениха цените и в международен мащаб, просто се видяхме с пари.
В какво ги влагате, отново в бизнеса ли реинвестирате или в къщи, имоти, коли?
Преди всичко в бизнеса ги реинвестираме. Купил съм си един автомобил „Мерцедес" джип на лизинг за четири години, изплатих го и вече е моя собственост. Виждам, че нещата се изкривиха в обществото и много хора нямат средства да преживяват, защото не се стремят да се трудят. Или стремежът им да се трудят е ограничен от това, че не са се образовали достатъчно, когато е било времето за това.
Накрая да ви питам - за какво си мечтаете? Остава ли време за мечти от много работа?
Остава. За много работи съм си мечтал. Това, което ми е било най-голямата мечта - моите деца да са около мен и да работят заедно с мен, съм го постигнал. Преди 1997 г. г-н Ковачев /първият арендатор в Добруджа/ имаше пет „Fendt" -а, които закупи наведнъж чисто нови.
Какво е това?
Това са трактори, немски, от една елитна марка. Аз си казах тогава - „поне един да мога да си купя и аз да си го карам и да обработвам земята". Станаха така нещата, че в момента и аз имам пет трактори „Fendt", значи ми се е сбъднала една от мечтите. А най-голямата ви я казах - децата ми да ги виждам около мен и да работят.
За пътешествия, за почивки не си ли мечтаете?
Ние с моята съпруга сме привързани към българското. През декември ходим на планина в България. През пролетта ходим пак на планина, на 3 март ходим на Шипка и в Габровския Балкан. Обиколил съм почти цяла Европа, само в Швейцария не съм ходил. Казал съм сега на дъщеря ми да организира пътуване, да отида да видя прословутата Швейцария. Сигурен съм, че България е по-хубава като даденост, като природа, като климат. Единственото лошо е, че ние, българите не се уважаваме един друг. Ако променим морала, който в момента не знам има ли го, и да може всеки човек да уважава другия както себе си уважава, гарантирам, че България ще бъде най-хубавата държава в Европа.
