Трябва да има някаква граница, която се казва добрият вкус. Това мнение изрази пред Дарик писателят Алек Попов. В отговор на въпрос дали трябва да има цялостна програма с ангажимент от различни институции за възпитаване на вкус той изтъкна, че човек трябва да е внимателен, когато се опитва да възпитава вкус. В този смисъл по думите му голяма роля има и българското образование и семейството. Според него обучението по изкуство е слабо застъпено, изучава се по традиционен, „леко кух" начин и много малко се обръща внимание на модерното изкуство. „Аз съм много внимателно настроен към всякакви идеи за цензура, защото изкуството по принцип, високо изкуство винаги се движи на ръба на скандала, на ръба на нецензурното в някакъв смисъл, но има голяма разлика между това как е направено", коментира Попов.
Според него скандалът с европарите за „Пайнер", от които компанията се отказа, е показал, че гражданското общество има някаква тежест. „И дори в сектори, които изглеждат недосегаеми, очевидно се съобразяват с някакво ниво на възмущение, което съществува в обществото", каза Попов.
Писателят се надява читателите да могат да отворят първия том от книгата му „Сестри Палавееви" през март. Той призна, че сюжетът е исторически, но книгата е преди всичко смешна.
Попов, който е живял във Великобритания, смята, че кампанията на Лондон срещу българи и румънци намира своите най-добри критици именно на Острова. Ето какво още каза той пред Дарик:
Очаквана ли беше за вас тази кампания срещу българи и румънци в Лондон или по-скоро ви изненада темпото, с което нараснаха коментарите и се превърна в медийна лавина и тук, и там?
Не мога да кажа очаквал ли съм, не съм ли очаквал, но все пак след като България вече от шест години е в ЕС, общо взето имаше такъв специален период, в който трябваше да се изчака да се адаптира, чак такива страхове и истерии не би трябвало да има. Но очевидно и поради кризата, и всякакви несгоди, които сполетяват целия континент, популизмът и...
Вътрешните проблеми на Острова ли?
Да, те рефлектират по някакви неочаквани начини, но, разбира се, това е най-лесната мишена - някакви хора, които ще дойдат като извънземните, ще ни вземат работата, която ние всъщност не искаме да я вършим. Макар че истината е, че хората не биха отишли там, за да вършат точно това. Но...
Говорите за българите.
Да. Общо взето тук се поставя едно предизвикателство пред самата идея за обединена Европа, защото това е в крайна сметка същността идеята - да се създаде общо пространство, в което хората да могат да работят на различни места.
Това е една все още млада общност - Европейската, но въпросителната, която виси във Великобритания, е сериозна или поне през последните месеци. Изключвайки, че това е вътрешнополитическа тема и в момента Камерън прави политика с това.
Вероятно, вероятно много вътрешни проблеми се проектират в тази кампания. Като оставим настрана, че е грозно - самият начин, когато ги изречеш тези неща. Човек може да си ги мисли, обаче когато ги изрече и може би е хубаво да ги изрича, човек вижда колко всъщност грозно звучи и колко не е правилно и не е истинско. Когато се артикулират тези неща, се вижда дали в едно нещо има някакъв здрав смисъл или просто е плод на фантазии, фобии, предразсъдъци, които кристализират в него. В някакъв смисъл значи това нещо има някаква полза, но следва човек да си извади заключението, че този процес, тази интеграция на Европа никога не следва да върви от самосебе си. Това е нещо, което се осъзнава и приема постепенно. Не е лесно приемането.
Има и съпротива.
Донякъде хората може би си мислеха, че този проект може да се случи съвсем безпроблемно, че няма да има критици, толкова е очевиден. Но всъщност не е точно така. Има много неща, които тепърва се проявяват.
Недостатъци и съпротива може би.
Да. Недостатъци, неща, които се изправят, защото всяко нещо в процеса на своята реализация се усъвършенства. Това са институции. Европейският проект е млад проект - на 50-60 години. Не може да се очаква, че за това време толкова много различни народи, които са воювали помежду си, които имат жестоки предразсъдъци един към друг, една много раздробена Европа, с магическа пръчка хората ще плеснат ръце и ще се прегърнат. Тя отгоре на всичко е икономически разделена. За да съществува едно сравнително единно пространство, не бива да са чак толкова големи икономическите разлики между неговите сегменти.
То това стои и в основата на страховете от нас.
Да, това безспорно е така, но няма и начин да бъде иначе. Понякога в рамките на една страна разликите са големи.
Вие сте живял в Лондон, макар и в други години. Защо поне според някои емигранти там българите се приемат по-зле от останалите чужденци?
Смятам, че тук става въпрос за много индивидуални опити и всеки човек е склонен да обобщава своя индивидуален опит. Не мога да кажа, а и не знам, това е въпрос може би на по-задълбочено социологическо изследване.
Вашето усещане.
Моето усещане е, че в крайна сметка всеки човек си има индивидуален опит и е склонен да обобщава този опит. И когато с него не са се отнесли добре, да твърди, че с всички българи не са се отнесли добре. Както и обратното също е вярно донякъде. Но доколкото нямаме представително изследване, трудно може да се каже кое е истина и кое - не.
Трябва ли до отговаряме на Великобритания на цялата тази кампания, както направиха поляците с онзи водопроводчик?
Те го направиха по един елегантен начин с чувство за хумор и по този начин естествено всяка страна спонтанно реагира, това е нормално. В това няма нищо лошо. Въпросът е да не се достига до някакви истерични, комплексарски реакции, това не е нещо, което би допринесло особено за образа на страната.
Тоест да не сме кресливи.
Аз смятам, че най-добрият начин е понеже тази кампания има достатъчно критици в самата Великобритания и общо взето прогресивните хора и хората, които имат достатъчно критично мислене и най-общо казано либерални разбирания за живота, те усещат, че има нещо дълбоко нередно в начина, по който се провежда тази кампания и въобще в тази реакция. И самата кампания може би намира най-добри критици в самата Великобритания. Защото там наистина съществува плурализъм и има една естествена реакция срещу всякакви такива популистки кампании. При нас би трябвало да е същото и по някакъв начин трябва да отрязваме подобен род настроения, които наистина са ксенофобски, комплексарски, популистки. Това е нещо, което и ние го имаме и ние също не го приемаме, част от българите, ще ми се да вярвам по-добрата част, по-голямата част.
Защо обаче ние нямаме символ както техния водопровочик? С какво изобщо може да отъждествят българите там като професия? Проблемът според тях са нискоквалифицираните кадри.
Не мога да кажа и едва ли има нужда да се търси някакъв общ образ. Аз смятам, че това е нещо, което в някакъв момент може би ще отшуми. Защото в крайна сметка това е работа, която като всяка друга, когато няма кой да я върши, идват други хора да я свършат. Това е съвсем нормално и естествено. Има и такъв момент, че не може да се представим всички хора да се преселят на едно място в Европа, където определено може би животът е малко по-уреден, отколкото на други места, дори много по-уреден. Абсурдно е да се очаква, че всичко хора могат да бъдат приети на това място. Но следвайки естествения ход на нещата, обикновено природата не търпи празно място и когато всички отидат на едно място, се появяват други места, които са по-привлекателни. Разбира се, обяснимо е желанието на местните хора да не искат това пренаселване и всичко живо да се изсипе там. Тези неща особено за един много голям организъм, какъвто е Европа, по някакъв начин трябва да бъдат регулирани в интерес на истината. Трябва да има някакви механизми, по които наистина хората да не могат да злоупотребяват със социалните фондове, защото те са нещо, което е израз на солидарност между хората и са акумулирани със средствата на хората, които са живели там дълго време, което са допринасяли дълго време за тяхното и ефективно конституиране. Това са неща, които не може просто човек с лека ръка да отмине всички притеснения и да каже, че нямат основание. Има известно основание за притеснение, разбира се.
Но да не чакат тази страховита вълна, която описват жълтите вестници там?
Това със сигурност няма да се случи. Възможно е в началото да отидат повече хора, после, ако те нямат възможност да останат там и наистина социалната система е така регулирана, че да не позволява злоупотреби с нея, да са по-внимателни в това отношение, едва ли биха имали чак такива проблеми. Никой не би имал.
Обръщам темата към актуални събития, които се случиха през последните дни в страната - имаше развръзка на този скандал с фонд „Научни изследвания". Потушен ли е според вас този скандал? Имаме нов министър, нов шеф на фонда. Или петното, което беше хвърлено върху науката, трудно може да се измие до края на мандата.
Аз определено не мога да говоря за всичко, защото в крайна сметка не мога да следя. Но по принцип по никакъв начин науката не е виновна за скандалите, които се правят от отделни хора и въобще, че този сектор на интелектуалния труд не бива да бъде развиван. Напротив, според мен повечето проблеми идват от там, че твърде малко се отделят както за наука, така и за култура и това е предпоставка за прекалена нервност в целия този сектор на тези креативни индустрии, които заслужават доста повече внимание и заслужават да бъдат отделени повече пари и, разбира се, доста ясни правила, по които тези средства да бъдат разпределяни, да има механизми, които да не се влияят чак толкова и от политически настроения, и от отделни личности, да е повече в сферата на добрите европейски практики, най-общо казано.
Учим се бавно.
Да, това са неща, които се учат, усвояват. Не е чак толкова злокачествен манталитетът на хората тук. Те все пак трябва да имат правила, по които да се ориентират и които да следват. Но основният проблем е, че наистина за съжаление в България, но това не е само от сега да каже човек, истината е, че се отделят средства, които са недостатъчни.
Следващият ми въпрос е свързан с новия министър на образованието. По-академично ли ще я караме до края на мандата? Все пак шефът на БАН оглави това ведомство. Вие от миналата година сте член-кореспондент на БАН. Какво означава всъщност това?
Целият този сектор, свързан с духовността, заслужава да има едно по-силно представителство, хора, които да успеят да се преборят за неговото достойно финансиране. Това е много важно.
Трудно ще е. Бюджетът е гласуван, пет-шест месеца остават до края на мандата.
Аз говоря по-общо. Това са неща, които са повече в техническата сфера. Аз бих искал да пожелая на новия министър да има силата, той безспорно има авторитет да отстои и изиска едни по-достойни нива на финансиране в тази област, която наистина заслужава това. Трябва да се осъзнае по някакъв начин, че когато един сектор е недофинансиран, той не само че не може да функционира и произвежда правилно, но той вече дава такива дефекти, че е по-добре понякога изобщо да не даваш пари, отколкото да даваш малко пари.
Факт е това. Говорим го от години и за науката, и за образованието. Миналата седмица „Пайнер" се отказа от парите по един проект, който спечели по ОП „Конкурентоспособност". Роди ли нещо смислено тази какафония около чалгата все пак?
Оказва се, че гражданското общество има някаква тежест. И дори в сектори, които изглеждат недосегаеми, очевидно се съобразяват с някакво ниво на възмущение, което съществува в обществото. Защото е факт все пак, че това не е нещо, което следва да се радва на обществена подкрепа.
Да де, но изводите за хората, които се занимават с култура?
Изводите са в крайна сметка: за първи път имаше някаква реакция, че това не е съвсем редно и мисля, че хората го разбраха.
А дали пък тези хора от средите на културата си дадоха сметка, че не са достатъчно активни и самите те, че от години наред никой не работи за възпитанието на вкуса на публиката или е трудно поне, няма обединени усилия.
Отделните артисти правят каквото могат, но аз смятам, че тук е огромната отговорност имат и българските медии. В крайна сметка не може само в името на един скандал, нещо да издразни човек, най-низките сетива на публиката да се правят чак такива компромиси. Смятам, че когато нещо в крайна сметка не се показва чак толкова много, очевидно то ще се радва на по-малка подкрепа. Според мен това е отговорност на медиите, на отделните журналисти, защото всеки журналист би трябвало да има мнение по въпроса. Много често говорим за обективна журналистика, но истината е, че журналистът е интересен именно със своята собствена позиция. Не могат да се поставят на едно и също ниво едното и другото, не можем да говорим за равностоен диалог тук. Смятам, че медиите до голяма степен за съжаление представят само едната гледна точка. И то тази на грозното шоу бих казал. И това трябва да е ясно.
Виждате ли нужда от една обща програма, в която да са ангажирани доста институции, защо не училището, разбира се, в основата стои и семейството, която да възпитава някакъв вкус?
По принцип аз съм човек, много либерално настроен към възпитанието и въпреки това смятам, че трябва да има някаква граница, която се казва добрият вкус. Аз съм много внимателно настроен към всякакви идеи за цензура, защото изкуството по принцип, високо изкуство винаги се движи на ръба на скандала, на ръба на нецензурното в някакъв смисъл, но има голяма разлика между това как е направено. Човек трябва да е внимателен, когато се опитва да възпитава този вкус. В този смисъл голяма роля има и българското образование и, разбира се, най-важно е какво се случва вкъщи все пак. Обучението по изкуство, култура е много слабо застъпено. Застъпено е по един начин, който е прекалено традиционен, леко кух, а в крайна сметка много малко се изучава модерно изкуство в България, изкуство на двадесетия век, за процесите, които са се случвали в изкуството и културата.
Кога да очакваме последната ви нова книга? В две части доколкото разбрах ще излезе новият ви роман. Първата от тези две части кога ще се появи и кое от заглавията остава?
Това е един проект, който от известно време ще излиза. Първата част трябваше да излезе още декември, но в писането срокове трудно се поставят, важно е качеството на целия продукт, така че през март живот и здраве се надявам читателите да могат да отворят първия том от книгата ми „Сестри Палавееви". Това е засега заглавието, което остава.
Исторически сюжет.
Това не е точно исторически роман. Той визира едно време, което е доста турболентно и много противоречиво в българската история, Втората световна война и се надявам, че този мой поглед ще бъде доста интересен за читателите. Това е книга, която е и смешна.
Смешна.
Определено. Първо е смешна, после...
Прочит на миналото, онзи прочит, който ни е нужен, за да...
За да го преодолеем и да се дистанцираме от него, да вървим напред.
