Волен Сидеров изигра лош ход. Той се самоуби политически и изчерпа собствената си идентичност като помогна на силните на деня. Това коментира в интервю за Дарик психологът, писател и преводач Албена Стамболова.
Как гледате на социалните мрежи, които се превърнаха в инкубатор на различни граждански мобилизации и протести? Как гледате поведението и на самите протестиращи? Един политолог ги нарече интелигенцията в социалните мрежи, които свалиха правителството на Борисов, а един ваш колега психолог - Монов, ги нарече лумпени.
Противоречиво ми е отношението към социалните мрежи. Не мисля, че те играят решаваща роля по отношение на осмислянето на събитията. Играят решаваща роля по отношение на организирането на действия. В социалните мрежи хората общуват по един специфичен начин, който не мога да кажа, че генерира осмисляне на текущите социални и политически събития. Но по отношение на последните събития в България, последните няколко месеца, те са активни, но като че ли играят по-скоро организационна роля, отколкото осмисляща. Има и негативен план в тях и той е, че там се общува по един малко по-отговорен начин, да не кажа безотговорен, но по-малко отговорен начин, отколкото се общува в директен план във всяка друга медия.
На протести ходите ли?
Да, но не съм от най-активните. Ходя. Първият ден, който за мен беше отварящ, бях.
Какво ви е наблюдението за участниците в протестите?
Говорите за последната седмица, случаят Пеевски? Мнението ми е, че наистина участниците в този процес са много по-унифицирано глобални, отколкото във февруарския процес. Тук се протестира срещу принципни неща, не се протестира заради собствени проблеми. Тук се протестира за това, че държавата се превърна в арена на разчистване на сметки между корпоративно-мафиотски интереси.
Имаше няколко инициативи - "Игнорирай Волен".
В това отношение социалната мрежа изигра някаква роля. Хората започнаха импровизирано във фейсбук. Тази социална мрежа изигра някаква роля за комуникация между протестиращите, даваха се съвети-игнорирайте Сидеров.
От гледна точка на поведенческата психология, как бихте коментирали неговото поведение?
Има много голяма слятост между Сидеров-политика и Сидеров-човека, личността. Той изигра лош ход по отношение на собствената си идентичност-политически се самоуби. Направи някакво политическо самоубийство. Той изчерпа възможностите си да бъде някакъв, да бъде различен, да има някаква идентичност, която да го различава. Сякаш се обезличи с това, че помогна на другите, на хората на деня.
Това ли е спасението, което намират някои политици -да избягат от обезличаването, чрез скандали с присъствието си?
В случая с Волен Сидеров, бих го казала. Да, това може би се отнася, донякъде, и за политика Яне Янев. В момента, в който се изчерпва възможността те да произвеждат събития, изчезват и самите те. Аз не мисля, че Волен Сидеров има истинска кауза, не мисля, че в България има почва за този тип партия, каквато той се опитва да създаде. В България няма контекст за такава политическа сила. „Атака" е само и единствено Волен Сидеров, няма нищо друго.
Как гледате на един друг тип поведение и говорене-бившият премиер Бойко Борисов, който за пореден път възобнови темата, че има различни кръгове, които имат интерес към него да бъде ликвидиран? Той разви един сценарии, в който разказа, че се готвел негов арест, в който ще бъде извършено покушение срещу него.
Това е същият синдром. Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото има аналогия между двата случая. Бойко Борисов влиза в същия тип поведение, същата поведенческа криза, в каквато влиза и Волен Сидеров, защото не намира друго поле за действие, освен това да привлича, да решава собствения си проблем-да посочва себе си като проблем.
В така разразилата се криза, докъде може да се развие тази ситуация?
Аз виждам в това някакъв път към коагулиране, на структуриране на алтернативно дясно пространство, на дясна сила, обединение на десни елементи. Мисля, че има такава тенденция. Не мога да предвидя за колко време това може да се случи, дали става дума за тази есен или за другата пролет, но мисля, че назря моментът, в който става възможно да се преструктурира, да се създаде отново някаква дясно- либерална политическа сила. Виждам го в тази посока, виждам го също в посока на това, че ако има истинско разцепление в БСП, да се създаде и истинска левица, в което няма нищо лошо Това е някаква друга възможност. На трето място, виждам някаква аларма от по отношение на корпоративно- мафиотизираните структури -да си поприберат малко пипалата.
Това ли е катарзисът, който трябява да бъде изживян?
Ако говорим за катарзис, което е радикално понятие, катарзисът може да върви до граждански опасни сценарии. По-скоро бих казала, ако има катарзис, бих го пожелала като връщане на доверието на гражданите в държавата.
