Вероятно БСП ще победи с малко на изборите през лятото - за да се случи това обаче партията трябва да смени лицата в листите си там, където е претърпяла загуба. Това каза в интервю за Дарик бившият депутат от левицата Иво Атанасов. Бившият депутат не изключи и варианта Бойко Борисов да направи правителство, дори и ако ГЕРБ се окаже с втори резултат.
Във финалното издание на рубриката „20 години по-късно” в ефира на Дарик Иво Атанасов разказа за събитията през 1996 г., когато беше убит бившият премиер Андрей Луканов, когато започнаха протестите в страната и Жан Виденов подаде оставка. Атанасов донесе на екипа на предаването „МеждУредие” интервю от юни 1996 г. с астролога Апостол Апостолов, който предрекъл края на кабинета Виденов със заглавието „Жан Виденов има в хороскопа си знака на катастрофата”.
16 години след събитията на 10 януари ви връщам към 1996 г. Каква беше 1996 годината, началото й даваше ли знаци, че ще бъде толкова бурна и финална за управлението на левицата?
Не, нямаше никакви знаци. Даже предишната - 1995 г., беше най-добрата година на целия преход. Цените намаляваха, безработицата намаляваше - от 700 000 души някъде на 340-350 000 души намаля безработицата. И нищо не предсказваше, не предвещаваше това, което всъщност се случи в края на 1996 г. Даже ще покажа едно заглавие, което тогава почти ме възмути - „Жан Виденов има в хороскопа си знакът на катастрофата”. Това е юни 1996 г., астрологът Апостол Апостолов го казва.
В интервю за вестник „Труд”?
Да и тогава като го прочетох си казах „Абе тия хора, толкова ли не виждат колко е спокойно, как вървят нещата, как може такова нещо да се изведе в заглавие?!?”. Обаче или се оказа, че астрологията наистина е наука и то много древна, или това спокойствие е било привидно, защото събитията, които станаха есента и в края на годината напълно доказаха прогнозата на Апостол Апостолов.
Кога всъщност започна усещането, че нещата не вървят добре?
Със зърнената криза. Беше спомням си лоша реколтата тогава, но и някакси имаше нежелание да се признае като факт зърнената криза, за да се вземат мерки. Тогава когато баща ми ставаше в 3 часа през нощта да се реди на опашката за хляб, някои от нас твърдяха, че няма зърнена криза. И това допълнително нагнетяваше недоволство у хората, тъй като това са проверими неща. Или това, което каза един вицепремиер Светослав Шиваров, една журналистка го пита „Къде да си купим хляб?”, той каза: „Отидете на „Позитано” 20 и се наяжте!” или нещо подобно. Т.е. това високомерие, съчетано с реалните проблеми, нагнети напрежение. В началото имаше синдикални протести. СДС казваше профсъюзите да си протестират, ние не се месим в това. В БСП започнаха процеси, свързани със желанието да се смени премиера или да се смени като председател на партията. На 23 септември 1996 г. във в. „Труд” проф. Владимир Топенчаров казва „Въпрос на време е кога Виденов ще смени един от двата поста”. Тогава два поста се е смятало за много. Сега мерките са други вече, но тогава два поста - да имаш партиен пост и да си премиер, се е смятало за прекалено. Знаете, че се получи писмото на 19-мата. Не съм го казвал досега, но ще го споделя със слушателите на Дарик, че групата щеше да бъде на 20-ма, които с мотивирано писмо поискаха смяна на ръководството на партията. Бях поканен в ресторант „Амстердам”. Докато се оглеждаме, пием по едно малко, докато разберем за какво сме поканени, докато започнах да се досещам за какво и чух някой да казва: „Имам чувството, че тук сме се събрали бъдещият кабинет на България”. Това дълбоко ме смути, защото ако ти си с чисти намерения и искаш наистина да промениш нещата в партията и в държавата, не може да те вълнува в един такъв тежък момент дали ще станеш министър или няма да ти се отвори парашута! Станах лекичко, облякох си палтото и така групата на 20-тимата остана група на 19-те. Както знаете не съм бил никога в групи, в лобита - вървя си сам. Обявил съм се за независим социалист още от времето на теченията, фракциите и групировките вътре в партията. Тази акция не успя. Имаше един денонощен пленум през октомври, на който не можа да се стигне до оставка на председателя и министър-председател. Той поиска 40 дни да подготви конгрес и на конгреса след като прочете отчетния доклад, подаде своята оставка и на цялото правителство.
Изненадани ли бяхте в партията или по-скоро беше очаквано?
Ако не всички, то 99 на сто бяха изненадани. Аз съм говорил и с министри от тогавашния кабинет, те също казаха, че не са знаели, че се подава оставка на правителството. От една страна може би на Жан Виденов наистина му е дошло до гуша от тези вътрешни атаки, тъй като както казваше в оня период Велислава Дърева - ние сме много партии в тази партия, ние сме много различни, имаме голяма разлика в произхода, в това къде сме работили, дали сме ползвали или не благини на предишното време. Такива атаки срещу Виденов имаше, но разсъждавайки от дистанцията на годините си мисля, че партията е преминавала през какви ли не периоди - била е в нелегалност, била е във въоръжена съпротива, но е имало някакъв план какво да се прави на следващия ден, след като примерно премиерът и лидер на партията е подал оставка. Да се премине организирано в отстъпление, да се знае кой какво ще прави.
Тук е било без план?
Тук нямаше такъв план и това още повече усложни нещата.
Имаше ли тогава критика, реплика от типа „Виденов направи след нас и потоп!”?
Да, имаше такива изказвания. Но в БСП, а смятам, че е така и в другите партии, много трудно нещата могат да вървят отдолу нагоре. Както не е лидерска партия, така изключително много неща, да не кажа всички, зависят от лидера, от неговото желание, от неговата позиция, от това какво той иска да наложи като решение. Така беше тогава, така е и сега. Виденов искаше да направи необходимата промяна, свързана със стабилизацията на валутната система. Започнаха преговори за въвеждане на валутен борд в България. Ако валутният борд беше въведен при 70 лева за долар или при 300 лева за долар, цената и за народа щеше да бъде много по-ниска, но нещата се протакаха. Можеше по-рано да се въведе валутния борд, но тогава спомняме си Иван Костов обяви това като престъпление. Той още не знаеше вероятно, че ще става министър-председател. Ходиха до Съединените щати, до Будапеща, върнаха се и вече им беше ясна играта. Ясно им беше какво да правят, че трябва да се свали правителството на БСП, да не се даде възможност да бъде направено ново правителство.
Октомври беше новината за убийството на Луканов. Какво помните от тези дни?
Чухме го, идвайки на работа и това ни смрази. Да, тогава имаше много убийства, но това беше бивш премиер, една крупна фигура в българския политически живот. Нещо, което не се беше случвало може би от времето на Стамболийски, преди това - на Стамболов. Помня, че Нора Ананиева, която беше председател на нашата ПГ, каза от трибуната, че България вече не е същата. Имаше ключово значение това убийство…
Доколко това убийство катализира и случилото се после с левицата, с властта?
Разсъждавам доста над тази тема и нямам все още отговор. Убийството на Луканов даде сили на опонентите на БСП. Този факт е без съмнение - окуражи ги. Започнаха тези протести, които продължиха може би 40 дни. Левът всеки ден се обезценяваше, но протестите безмилостно продължаваха и продължаваха. Окупирайте Уолстрийт за 40 дни и ще видите какво ще стане с долара!?! Няма страна, която да издържи такова барикадиране. В началото на февруари 1997 г. не можеше вече да не се върне мандата. Ситуацията беше такава, че това, което направи Николай Добрев и новият лидер на партията тогава Георги Първанов беше без алтернатива. Но месец преди това, два месеца преди това, ако беше приета подадената ръка, ако беше направено едно правителство на по-широка основа, което да въведе валутния борд и да овладее хиперинфлацията, както след това беше овладяна, цената на всичко това щеше да бъде много по-ниска. Кой спечели от 10 януари?
Кой спечели?
Дали това момиче, на което полицейският джип счупи крака?!? Дали някой се сети да го лекува след това, това момиче от протестиращите?!? Обективно спечелиха кредитните милионери. Тези, които бяха взели някакви пари, бяха ги превърнали в някаква собственост, след това инфлацията, хиперинфлацията изяде всичко. Облекчи ги - те спечелиха без никакво съмнение. Голямата битка беше всъщност за приватизацията. Тогава правителството на БСП започна приватизацията и успя да приватизира 7% от дълготрайните материални активи на България. Тогава лидерите на СДС казаха, че няма да допуснат БСП да направи приватизацията. По време на Костов бяха приватизирани вече три четвърти, 75% от дълготрайните материални активи на България. Да, Жан Виденов не съумя да овладее тези процеси - той имаше противници и вътре в БСП, но че имаше жестоки интереси това да се случи, тези натрупани кредити да бъдат изплатени със жълти стотинки едва ли не - да, тези интереси ги имаше, те се реализираха. И това трябва да ни е за урок, защото виждаме как и сега има милиарди междуфирмена задлъжнялост. Дано пак не позволим като общество, като граждани да се случи това, което стана тогава - всичко да бъде на гърба на народа. Що се отнася до БСП - тогава тя беше в долна мъртва точка. Губейки през април 1997 г., бяхме разгромени с 25%. Първанов като лидер съумя за две години - от 1997 г. до 1999 г., когато бяха местните избори, да изравни резултата със СДС. Е, 2001-а бившият цар дойде като епидемия, тръшна всичко и въпросът беше да прекараме заболяването на крак, а не на легло - нямаше какво да се направи. Но само три месеца след парламентарните избори през 2001-а Първанов спечели президентските избори и по този начин спаси БСП. Ако бяхме загубили и тези избори, не знам - може би щяхме да станем една партия, която да се задоволява с резултати между 10 и 20%. Така че неговата роля за изваждането на БСП от това критично положение е много голяма. Друг е въпросът дали се оценява - у нас някак този, който е победител, който постига резултати, по-скоро трябва да очаква огорчение, отколкото признание.
Но емоциите какви бяха по време на януарските събития? Изплашени ли бяхте депутатите, особено от левицата?
1996 г. е годината, в която спрях да пътувам с влак и с автобус до София. Ползвах общественият транспорт, но покрай зърнената криза ситуацията във влака ставаше опасна, без контрол. Веднага влизат в скандали, готови са да те хванат за гушата. И тогава започнах да пътувам с колата си. Това обаче някак се подценяваше от ръководството, защото на 9 януари следобеда имахме заседание на ПГ. Обсъждахме запетая по запетая какъв да бъде текста на декларацията, а във въздуха се носеше, че нещо ще стане. Човек, който има сетива, няма как да не го усети. Станах и зададох следния въпрос: „Осигурено ли е нормалното ни излизане утре от парламента? Ако не е осигурено, аз съм познато лице, няма как да се скрия както други биха могли да направят - има ли някакъв план за евакуация?”. Тогава водещият на заседанието отговори, че редът е както във всеки останал ден. Като чух това, не можех да направя друго - отидох взех си колата от депутатския паркинг и я преместих на платен паркинг. Следващият ден като видяхме какво стана, примерно на Емо Костадинов, който седеше до мен, му помляха колата. И ме питат как ми е минало наум, че това ще се случи. Викам им - вие нямате ли това чувство, че нещо се готви, че нещо виси във въздуха и ще се материализира. Оказа се, че една част от колегите бяха загубили сетивата. Това е много опасно, защото ако не усещаш сетивата на хората, това означава, че няма да водиш добра политика и че може би ще бъде опасно и за самия теб в личен план. На мен ми беше много обидно, че трябваше по такъв начин да излизаме от парламента. Аз излизам прав като бор, не пожелах да си наведа главата, както казаха полицаите - да се снишавам, да минавам през кордона. Ако ме ударят – ударят. След това като влязохме в рейса, някъде към паметника на Левски ни пресрещнаха и изпочупиха стъклата. Помня само, че имах една чанта и я нахлузих на главата, тъй като у мен това е ценното - другото нека го чупят. И до такава степен колегите бяха стъписани, че шофьорът няколко пъти пита накъде да кара и никой не казва накъде. Тогава живеех в Новотел Европа, викам: „Може да не е на път, ама карай към Новотел Европа, щом няма желаещи за друго място!”. Това ми е обеца на ухото от тогава, че когато си в политиката трябва да внимаваш за много неща. Сега някак на политиката се гледа като на професия - няма значение печелиш или губиш. Извинявайте, но в политиката е важен резултата! След като както е в моя случай, бях довел БСП в Кюстендил след тези събития, на два пъти доведох кюстендилската организация до най-високите проценти в цяла България. Някой прецениха, че това е природно явление. Да отворя една скоба по отношение на оставките - смятам, че тогава, когато нещо не е наред, оставки трябва да се подават. През 2007 г., след като два пъти бях довел БСП в Кюстендил до първо място в страната, загубих едни местни избори, аз си подадох оставката. Смятам, че съм постъпил морално, въпреки че изкупих чужда вина. Тогава така се случи, че шефът на СДС в Кюстендил, който делеше една адвокатска кантора с Мая Манолова, ни победи на кметските избори. Възприех това като подигравка с партията и се оттеглих. Този, който дава пример обаче, който постъпва морално, вместо да става за пример, става за присмех. Така че и с мен се развиха по подобен начин събитията.
Ако се върнем към протестите - само гладът ли е в състояние да изкара българина на улицата?
Не бих казал толкова глада. Тогава нямаше… да, хлябът не достигаше, но някак дали е въпрос на достойнство. Степента, до която се гаврят с теб като избирател е премината, този праг на чувствителност като се премине и хората са готови на по-радикални действия. Каква е поуката за всички?!? Трябва много да се внимава - влизайки в политиката ти трябва да си даваш сметка, че не бива да подлагаш на изпитание онзи праг на чувствителност, при който хората кипват и стават вече без контрол.
Добър сте във футболните прогнози, политическите сигурна съм също са ви доста точни - как ще изглежда следващата власт на България след изборите през лятото?
Смятам, че БСП вероятно ще победи с малко. Имаме много голямо недоволство срещу сегашното управление, но имаме и ресурси на това управление, включително и това, което се случи на предишните избори - разнасят се чували с изборни книжа. Това ще бъде употребено и сега като компенсиране на падналия рейтинг на ГЕРБ, но въпросът е какво ще се случи след това. Защото ако примерно БСП спечели 25% или малко повече, как ще състави правителство…
С кого и какво ще е това правителство, за да не прилича на тройната коалиция?
Това е големият въпрос. Разбира се, ще се види какво е съотношението на силите в парламента. Тук за мен големият въпрос е дали премиерът Борисов ще се съгласи да направи правителство от втора позиция. И допускам, че така ще се обединят Ярешки, Марешки, Кунева…
Т.е. за да се окаже първият мандат неуспешен?
Да, дали няма да се развие такъв вариант. Защото ние знаем какво е егото на Бойко Борисов и мнозина казват - не, той в никакъв случая няма да се съгласи от втора позиция да прави кабинет. Но до юли в още европейски страни левицата ще е победила в изборите, които предстоят и за ЕНП ще бъде и въпрос на чест, и въпрос на присъствие, да има правителства някъде в Европа. Допускам, че биха внушили на Бойко Борисов да подтисне егото си и да направи опит за правителство от втора позиция. Виждаме, че той работи в тази посока, създават се някакви коалиции, формации, които да разпръснат протестния вот. Тъй като протестен вот ще има, но целта на ГЕРБ е не всичко да отиде в БСП. А част от тези протестни гласове да отидат във формации, които биха се съгласили да направят правителство с ГЕРБ. Много е трудно да се прогнозира как ще се развият нещата след изборите, но при всички случаи БСП трябва да се опита да вземе висок процент, за да може тя да състави правителство, ако искаме да се промени политиката в България.
В кондиция ли е обаче БСП?
В БСП - за мен това е една слабост, някак не се разсъждава от гледна точка на победата. Ако търсим победата, трябва да стане промяната в лицата там, където сме загубили. Не съм голям оптимист, че това ще се случи, тъй като влизат в сила някакви неща извън успеха и победата, някакви съображения, които в крайна сметка ни доведоха да една поредица от загуби. Искрено се надявам, че ще се извлече поука и от това. И от загубите човек може да извлича поука. Но ако ще се правят листите, отговаряйки не на въпроса „С кого ще победим?”, а на въпроса „Кого да уредим?”, ситуацията ще остане заплетена и нищо чудно да се случи това, за което говорихме - Борисов да реализира мандат от втора позиция.
