Приспивна песничка за плесничка в учебник по Литература за петокласници. В произведението на поета Янаки Петров баща приспива сина си със заплаха за плесничка, която се крие в татковия джоб. Учебникът е съставен през 2006 г. и до момента се използва в българските училища.
Според ръководителя на екипа, изготвил учебника, проф. Мария Герджикова, стихотворението не съдържа заплаха и дори е шеговито и закачливо. Не такова обаче е мнението на психолозите.
„Тръгнала една плесничка...” - така започва произведението „Приспивна песничка” на поета Янаки Петров. Песничката продължава с диалог между бащата и сина, от който става ясно, че плесничката ще дойде и ще търси „Тези, дето не заспиват и разпитват до среднощ”. Следва съвет от бащата „през главица се завивай! И заспивай - лека нощ!”. Произведението завършва със „Значи ходи таз плесничка? И потропва - тропа - троп? Щом си умен, разбери, че тя е в татковия джоб!”.
Песен за „плесничка" върху деца в учебник предизвика вълна на недоволство
След като в социалните мрежи бе публикувана информация за стихотворението на страниците на учебника по литература, хората реагираха предимно негативно на неговото послание, с аргумента, че съдържа насилие.
Има ли място тази приспивна песничка в учебник? Според ръководителя на екипа изготвил учебника по литература проф. Мария Герджикова няма нищо притеснително в това произведение и то е част от методическо упражнение с три стихотворения на приспивна тематика.
По думите й произведението не е заплашително, а шеговито и закачливо. „Бях удивена как може този текст да бъде възприет така, като пробуждане на агресия. Той е „Приспивна песничка”, умалително. Вътре всичко е умалително и умилително казано. Няма нещо, което да бъде страшно освен умалително казаната думичка „плесничка”, която пък е в джоба на таткото. От къде може да дойде уплаха от този текст”, коментира Герджикова.
Не такова е мнението на детския психолог Димитрина Проданова. По думите й това стихотворение не е подходящо четиво за учебник, защото регламентира боя като нещо нормално.
„Не може да кажеш на едно дете „Спри да питаш и се завий през глава и заспивай”. И то е в моя учебник, това ми се преподава от учител, а учителят е авторитет. Училището е институция, която е авторитетна. Ако това бъде регламентирано черно на бяло, ето това е така, едни деца ще го погледнат с насмешка, други с ирония. Но деца, за които това е ежедневие, може просто да приемат, че това да бъдеш шамарен е нещо, което е в реда на нещата”, обясни психологът.
Янаки Петров е обичан детски автор през социализма, известен с псевдонима Чичо Чичопей. Роден е през 1947 г. в село Голямо Буково, Бургаско, в миньорско семейство.
Издал е редица детски книжки като „Чичо Чичопей” (1978), „Африканец на комин” (1981), „Ловец-храбрец” (1985), „Къщичка с огледала” (1986), „Приказка за Мурджо, патките и Лиса” (1987), „Гърне и похлупак” (1988), „Бягай, бягай, зайче” (1988), „Хвърчи ли жаба” (1992).
През 1981 и 1989 г. е награждаван от Министерството на образованието за най-добра стихосбирка за деца. Умира на 4 септември 1999 г.
