Почти няма човек, който да не е чул за младежките агресивни банди - без значение как наричат тези групи от тийнейджъри. За пръв път във "Високо напрежение" по NOVA говорят децата, които са наблюдавали отблизо случващото се - четвъртокласник, който е бил склоняван да краде и да руши, и осмокласник, който е бил част от такава младежка банда, в която са живели всеки ден под мотото "Колкото повече биеш, толкова повече си уважаван". Жертва на "локалите" са били невинни хора, които вече ходят на психолог, за да получат помощ.
Да нападаш невинни хора: Защо и как действат младежките банди?
Двама ученици. Слушат всичко, което се говори за така нашумелите напоследък „локали”. Но не просто слушат. Имат какво да добавят. Четвъртокласник, който е бил подлъгван от тартора на бандата - да руши и краде. И осмокласник, който много преди да се заговори за младежките банди, е бил вътре. Там, където правило номер едно е да рушиш, крадеш и нападаш. Той вече е избрал да напусне тази група. С позволението на родителите си – и двамата младежи застават пред камерата на NOVA.
Първите стъпки на насилието
Петър е виждал това, за което другите преразказват. От него разбираме как още в четвърти клас всеки в групата си има роля.
Ето и неговият разказ:
По-високият има ролята да краде. Вторият по-ниският- той му е примамката, за да говори с продавачите и да има време да открадне нещо. А по-дебелият бие хората наред. И аз участвам с него.
Той бие хора?
Да.
Кои?
Тези, които не искат да са в бандата на по-високия. Той командва. Той е най-главният.
Какво ви казва той да правите?
Да чупим коли. Да чупим стъкла на хората. Да крадем…Надпревара. Кой ще вземе повече неща.
Какви бяха правилата?
Да носим черно. Да носим маски. С черни обувки. Ние нямахме. По-високият ни даде обувки.
Той ви ги купи?
Да.
Само за да изглеждате като него? Да сте си групичка?
Да.
Какво ти казваха?
Че съм загубеняк и не нося правилните обувки и дрехи. Че трябва да се докажа. Че ставам за тази група. Да отида с един по-нисък и той да ми помогне да вземем едно дърво и да счупим един прозорец. Вчера, когато бяхме в училище, той каза, че ще ходи в мола. Покани мен и още един от класа. Той ни караше да отидем в мола и да крещим по ескалаторите. Караше ни да ходим да пушим зад училището с още едни по-големи приятели.
"Локалите" и техните лидери: Кога започна терорът на бандите от тийнейджъри
Има ли някаква награда или похвала, когато направиш нещо лошо?
Да.
Каква?
Ти се бориш за някои нeща. Като в игра. Като в лоша игра, в която крадеш, чупиш и получаваш неща.
Какво например?
Бухалка, маски…
Как си избира той срещу кои да се насочите? Как си избира жертвите?
Най-слабите.
А когато ти отказваш да участваш в неговите идеи?
Той се гневи.
Опитвал ли си да излезеш от тази банда?
Да, няколко пъти. Но не става. Защото бях нов и никой не ме харесваше. Отказвам се, връщам се, отказвам се, връщам се. Сега вече става, като имам приятели.
Петър е на програма при детския психолог Стела Богомилова, при която ходят и още по-малки деца, част от същите хулигански групи.
Насилие заради самото насилие
Ако разказът от четвъртокласник все още звучи безобидно, на същия стол сяда Крум. Медалист от състезания по джудо. Бил пример за връстниците си, докато не попаднал на грешното място в грешното време. Тогава, без дори да осъзнава, става част от банда, която година по-късно всички ще наричат групата на "локалите".
„Бил съм в такива среди. Съвсем не е за хвалба. За съжаление, всеки иска вече да бъде "локал". И вече явно е на мода”, твърди осмокласникът. Крум казва, че целият му квартал е пълен с хора, които се групират с една цел: агресия.
Ти имал ли си директна покана: "Ела тук. Искаме да правим това и това"?
Казват ми: "Ела тук. В еди колко си часа ще има бой". Най-вече доказването е точно с тези боеве. Колко повече се биеш, толкова повече си уважаван.
„Локалите” - тенденция или ново явление
Ти си момчето за боя?
Ако може така да го наречем - да.
В този смисъл си пребивал някого?
И мен са ме пребивали. Моята роля е да ходя да сплашвам другите, тъй като съм по-едър. Чупят, ходят да се бият. Но бият невинни хора. Срещу което съм много против. И възрастни хора са били. Няма причина. Така се забавляват. Това е тяхното забавление. Те си набелязват видимо по-слаби от тях. Хората, които са с по-дълга коса, които не се обличат като тях. И като ги видят, отиват при тях и започват да ги тормозят.
Подготовката преди да се стигне до там да се напада някой каква е?
Най-срещаното оръжие засега е лютив спрей или телескопична палка. Също така се среща нож. И, разбира се - бокс. Да не са трезвени е най-важното за тях. Отиват в едно заведение и си поръчват бира или нещо такова.
Но говорим за хора под 18 години. Без проблем си поръчват алкохол?
Има и някои на 12 години в тези групи. Но и забранени вещества, за жалост, се ползват.
Например?
HHC... THC.
От къде се снабдяват?
Има всякакви дилъри вече.
Без ясен план кого ще нападнат според Крум - така наречените "локали" винаги намират жертва. Възрастни бездомни хора или такива, които изглеждат по по-различен начин. Точно такава е историята, която той разказва.
„Локалите”: Защо деца извършват нападения в центъра на София
"Тръгнахме с градския транспорт. Както обикновено и там се блъска, вика. И виждаме накрая човек с дълга коса. Не е облечен като нас. Беше между 14 и 16-годишен... най-много. Тогава той беше сам, а ние бяхме 20 души", разказва Крум.
Точно в този ден тарторът на групата им носил "машинка". "Заведе го в подлеза и го обръсна гола глава", твърди младежът.
Няма ли хора отстрани, които да реагират, които да го защитят?
Те затова ходят по паркове, по градинки. Там, където няма много хора. И затова стават побоищата. Най-често вечер.
Няма ясна причина за бой – може да е грешна прическа, грешен поглед или грешно облекло. "Виждаме човек, който е пред нас. Ходи с тениска на футболен отбор. Поискаха да я свали, Започнаха да го заплашват. Разбира се, той не поиска да си я свали от първия път. И се наложи по трудния начин да му я свалят. Като го пребиха. С голи ръце. С шутове, удари. И пак, така или иначе - му я взеха.
И как се чувстват "локалите" след това?
Чувстват се горди. Един от нормалните дни за тях.
Случвало ли се е все пак да излезете и нищо да не направите. Да си се разходите просто...
Случва се, но обикновено те след този ден са много нервни. Защото нищо не са направили. И сигурно като се приберат вкъщи си го изкарват на техните. Не знам. Аз не искам да съм част от такива работи. Да се събличат малки деца и да ходят да се бият с невинни хора. Мисля, че е достатъчно.
"Непридвидими". Така Стела Богомилова описва "локалите" - като тийнейджъри, които дори нямат ясна посока на агресията си, но имат нужда от нея.
Питаме я тази опасност, за която се говори, преувеличена ли е? "Ако вие сте родител на едно момиченце, което е ограбено, насилено, позорено. Ако вие сте родител на едно момче, което е пресрещнато на пътя и му е остригана косата до голо с машинка, без да е наранено. Ако вие имате дете, което е жертва - дали е опасно това или не? Имала съм в програмата момиче, което стига до самоубийство за това, че е изнудвана с клипчета, след като е привлечена към такава групичка. Когато решава да я напусне, естествено започва тази психоатака. Ако не обърнем внимание на "локалите" - това са бъдещите наркомани, психопати и престъпници", твърди Богомилова.
А четвъртокласникът в нашата история дори не знае в каква група е бил. Не се нарича нито "локал", нито скинар. Бил е на страната на „силните” и това му е стигало. Крум казва, че има изход от това. И вече говори за своята група в минало време.
„Аз съм им го казал. Правете каквото искате, но знайте, че не сте недосегаеми, колкото и да си мислите, че сте такива. Това им го казах. И надявам се да са ги запомнили тези думи”, заяви Крум.
За себе си е решил, че се връща към боя, но на тепиха. Там, където след победа не получава награда маска, бухалка и счупено стъкло за спомен, а медали.
