С около 30 процента е спаднало количеството на дарените храни у нас през 2017-та година спрямо предишната година, въпреки въведеното освобождаване от ДДС за този вид дарение - това разказа в интервю за Дарик изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. През първата половина на 2018 година се наблюдава допълнителен спад в даренията на храни, а причината са кухите законодателни промени, които изискват маркиране на всяка отделна стока и то с надпис, който не може да бъде заличен. През 2017-та година само две от фирмите-дарители са изпълнили условията за маркиране на дарената храна, за да се възползват от данъчните облекчения, обясни още Цанка Миланова, и припомни, че в България се произвежда с една трета повече храна, отколкото може да се продаде, а в същото време около милион и половина българи живеят в бедност и сериозни материални лишения.
За шестгодишната история на Българската хранителна банка около 140 фирми, различни по големина, са станали дарители на храна. Най-често се даряват млечни продукти и десерти, хляб, свежи плодове и зеленчуци, както и замразено месо, разказва изпълнителният директор на банката Цанка Миланова. Тази храна стига до деца без родители, възрастни самотни хора, наркозависими, в 21 области у нас:
„Дори сред нашите дарители има подобен мотив. Има такива, които казват, че предпочитат тази храна да отиде до човек, който е затруднен в момента да се храни добре“.
През 2016 година Народното събрание прие промени в законите за ДДС и за храните, с които да бъдат насърчени повече производители и търговци да даряват храни, вместо да ги изхвърлят.
С тях храните с изтичащ срок на годност, които се даряват, се освобождават от ДДС, но трябва да бъдат изпълнени определени изисквания. Едно от тях е всяка една стока да бъде маркирана с надпис "Дарение, не подлежи на продажба". Като допълнително условие в закона за храните беше въведено тази маркировка да бъде направена така, че да не е възможно нейното заличаване. За храна, която стои на изхода на склада, тези промени не работят, обясни Цанка Миланова:
„Имаме нещо, което стои и търси своето оползотворяване. За да бъде маркирано и да бъдат изпълнени всички изисквания, то трябва да се върне обратно. Да влезе отново на линия, да бъде разопаковано, да бъде поставен текст и то при стриктно спазване на условието по начин, който не позволява неговото заличаване. Отново да бъде опакован в кашончета, отново да бъде на палет, за да се транспортира лесно“.
Въпреки че изискването за маркиране на всяка опаковка е въведено с цел максимален фискален контрол, на практика фирмите-дарители се отчитат пред НАП едва на следващия месец, а стигналите до хранителната банка и до хората в нужда храни не се проверяват от нито един контролен орган.
За шестгодишната история на Българската хранителна банка около 140 фирми, различни по големина, са станали дарители на храна. Най-често се даряват млечни продукти и десерти, хляб, свежи плодове и зеленчуци, както и замразено месо, разказва изпълнителният директор на банката Цанка Миланова. Тази храна стига до деца без родители, възрастни самотни хора, наркозависими, в 21 области у нас:
„Дори сред нашите дарители има подобен мотив. Има такива, които казват, че предпочитат тази храна да отиде до човек, който е затруднен в момента да се храни добре“.
През 2016 година Народното събрание прие промени в законите за ДДС и за храните, с които да бъдат насърчени повече производители и търговци да даряват храни, вместо да ги изхвърлят.
С тях храните с изтичащ срок на годност, които се даряват, се освобождават от ДДС, но трябва да бъдат изпълнени определени изисквания. Едно от тях е всяка една стока да бъде маркирана с надпис "Дарение, не подлежи на продажба". Като допълнително условие в закона за храните беше въведено тази маркировка да бъде направена така, че да не е възможно нейното заличаване. За храна, която стои на изхода на склада, тези промени не работят, обясни Цанка Миланова:
„Имаме нещо, което стои и търси своето оползотворяване. За да бъде маркирано и да бъдат изпълнени всички изисквания, то трябва да се върне обратно. Да влезе отново на линия, да бъде разопаковано, да бъде поставен текст и то при стриктно спазване на условието по начин, който не позволява неговото заличаване. Отново да бъде опакован в кашончета, отново да бъде на палет, за да се транспортира лесно“.
Въпреки че изискването за маркиране на всяка опаковка е въведено с цел максимален фискален контрол, на практика фирмите-дарители се отчитат пред НАП едва на следващия месец, а стигналите до хранителната банка и до хората в нужда храни не се проверяват от нито един контролен орган.
