Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ще ви покажем най-добрите лекари, които работят в 43 специалности. Като част от кампанията ви запознаваме и с националните консултанти по специалности. Кампанията продължава с професор д-р Владимир Пилософ, директор на Националната кардиологична болница.
Интересна ни е кампанията, обаче и много отговорна.
Кампанията е интересна. Доколкото съм запознат с детайлите, целта е да се проведе една анкета и в нея лекари да оценят, така да се каже, колегите си с един много прост въпрос - Към кого ще се обърнете, ако имате нужда от медицинска помощ? Разбира се, тук е малко трудно, защото има различни специалности. Т. е. колегите трябва да посочат онези лекари, към които те самите имат най-голямо доверие. Това е един любопитен подход. Доколкото знам, в САЩ се прави подобно проучване.
Любопитен и честен, изисква сила да посочиш добрите си колеги.
Не знам доколко трябва да тълкуваме добри и лоши. Това са хора, в които ти, като лекар, имаш доверие. Това е най-съществената част от нещата. Предполага се, че след като му имаш доверие, той е добър лекар.
А и доверието на пациентите.
Аз се надявам, че българското население все пак има доверие на лекаря, защото би било пагубно както за лекарите, а по-важно и аз самото население, да няма доверие към лекарите. Ако се наруши доверието, това може да доведе до непреодолими последици, много тежки. Това може да бъде причина за закъснение в лечението или отхвърляне на лечение, което е предложено адекватно. Много са аспектите на тази негативна светлина и затова трябва много внимателно да се говори за отношенията лекар - пациент, грешки и т. н. Дори ще си позволя да кажа, има го този израз "Гарван - гарвану око не вади" . Да се замислим в една по-друга светлина. Гарванът има ли интерес да има лоши гарвани около него? Очевидно - не. Гилдията, тъй като това е деликатна материя, сама трябва да регулира този процес. Трябва да става така, че постоянно да се усъвършенстват знанията на лекарите, техните умения. Нещо, за което почти не се говори в нашето общество, всички имаме претенции - правилно, така трябва да бъде, но какво мислим за квалификацията на лекарите, какво се прави за тяхната квалификация в момента.
Ще кажат - няма пари.
Въпросът не е само до пари. Трябва да има ясни постановки по този въпрос. Първо трябва да стане ясно на всеки, че лекарската професия е такава, че без постоянно усъвършенстване и увеличаване на знанията е невъзможно да се практикува. В тази професия не може да изостанеш от това, което се прави по света.
Във вашата сфера къде сме ние, имаме ли добра техника, добре обучени лекари?
Съвсем случайно чух моя колега доц. Иво Петров от болница „Токуда", който спомена, че в 35 болници в страната е усвоен методът на лечение на острия инфаркт на миокарда - ангиопластиката, т. е. отстраняване на тромба вътре в коронарния съд. Това е много голямо постижение в нашата страна и трябва да отдадем дължимото на всички тези колеги, които денонощно посрещат такива пациенти с остър инфаркт на миокарда. Вероятно малка част от населението си дава сметка, че съдбата на тези хора коренно се променя, когато те навреме достигнат до това лечение. Когато се лекуват, а за това лечение първите няколко часа са много важни, им се спасява миокардът, спасява се сърдечният мускул, иначе част от него ще загине. Когато човек е прекарал инфаркт и е лекуван по този начин, някак старите представи за инфаркта отпадат, защото фактически сърдечният мускул е спасен. Това е само пример за възможностите на нашата медицина и на нашата кардиология.
Сърцето ли е най-болното място на българина?
Така казват. Ще си позволя малко черен хумор. В края на краищата човек умира от сърце, сърцето спира и така завършва човешкият живот, не може да избягаме от това. Но няма направени сериозни епидемиологични проучвания през последните години върху здравето на нацията, т. е. ние не разполагаме с напълно достоверни данни по този въпрос. Разбира се, има много информация, която насочва и показва, че действително сърдечно-съдовите заболявания са сред водещите и това не е някакъв феномен за България. Това е световна тенденция, особено в Европейския съюз, където населението застарява. А колкото повече застарява, толкова повече идват и сърдечно-съдовите проблеми.
Дали обаче не пада възрастната граница? Има ли такива болести на възрастни, които сега са болести и при децата?
Отделни такива случаи на млад човек с инфаркт на миокарда или с подобни проблеми, които съществуват при възрастните, от време на време има, но ние го наричаме това казуистика, т. е. това са единични случаи, те не дават общата тенденция. Патологията на заболяванията, които дават облика на сърдечните заболявания в детска възраст, е съвършено различна от тази при възрастните. При децата основните проблеми са вродените сърдечни малформации, т. е. вродени дефекти на сърцето. Всъщност детските кардиолози в единствената клиника в страната по детска кардиология заедно с едно отделение по детска сърдечна хирургия, които са в нашата болница, фактически покриват нуждите на цялата страна.
Това достатъчно ли е?
Това е напълно достатъчно. Има световни стандарти по този въпрос. Единият стандарт е, че на 8 млн. население е необходим един център, в който да има развита детска кардиология с всичките възможности на тази специалност плюс детска сърдечна хирургия. Другият вариант е, че на 100 000 новородени деца 370 от тях ще имат нужда от сърдечна операция. В България няма 100 000 раждания в момента, някъде около 75 000, ако не се лъжа, е броят им за миналата година. От тези 75 000 деца приблизително около 280 ще имат нужда от сърдечна хирургия. Веднага идва един много важен въпрос - въпросът за специализацията и уменията на лекарите, които работят. Световният стандарт за един хирург, работещ в детската сърдечна хирургия, е 125 до 150 влизания в операционната на година. Ако са 300 пациентите, на нас ни трябват двама такива хирурзи. Толкова и имаме. Иначе не може да се поддържа нивото на този хирург. Има едно много любопитно изследване, правено преди десетина години, то си остава валидно, в което са били проучени центровете в САЩ и в Англия, които се занимават именно с такава хирургия. Оказало се, че има центрове с неприемливо висока смъртност. Когато направили анализ каква е причината, оказало се, че единствената причина е, че това са центрове, които годишно имат по-малко от 100 случая. Лекарите не могат да добият съответната рутина за работа с такива доста специализирани пациенти.
Сега колко деца има в болницата, колко са вашите пациенти?
В момента не са много, само спешните са налице, защото е ваканция и родителите нямат много желание да идват планово и това е разбираемо, както непосредствено преди Нова година, така и непосредствено след нея. В момента в болницата се намират пациенти, които е нямало как, трябвало е да бъдат приети.
Разкажете за тези деца. Казахте, че имате добри лекари, имате ли добра апаратура, добри условия?
Има какво да се желае още по отношение на комфорта, но мисля, че условията са прилични. Трябва да кажа, че София е единствената столица в ЕС, а може би и в голяма част от света, в която няма голяма многопрофилна детска болница. Това е изключително лошо. В момента силите в областта на педиатрията, на детските болести, говоря за всички лекари, които работят с деца в София общо взето са пръснати в 14 болници. Следователно, ако едно дете има някакъв сложен проблем, теоретично то трябва да обиколи десетина болници, за да се стигне до вряното място. Тук никой няма да е виновен в цялата тази история, защото специалистите просто са разположени на различни места в София. Това е значителна загуба на време. Друг проблем е, че колегите от различни специалности, които работят с деца, не общуват помежду си ежедневно. Дори да има единна система, няма общуване между колегите. Когато специалистите от различни браншове са събрани в една болница, те и в асансьора научават новостите. Това е изключително важно за поддържане на квалификацията. Когато пък обучаваме хората, все пак трябва да обучаваме студенти и специализанти, те също тръгват по този кръг - от една болница на друга, и не могат да видят интегралния процес на обслужване на пациента, което е изключително важно.
Изпуснахме ли много деца така - от една болница на друга?
Не мога да кажа, едва ли някой е правил подобни изчисления. Но така или иначе състоянието, в което в момента се намира детското здравеопазване и по-точно мрежата от детски болници, е незадоволително. Не, че няма специалисти, не, че няма апаратура, просто липсва онова място, което да обедини всички, които работят с деца. Интересна е историята на тази прословута детска болница, която все трябва да се строи някой ден и все не се строи. Имаше една копка през 1978 година в Александровска болница, стигна до някакво ниво, замря, всичко спря. След това се вдигна олелия с т. нар. Царска детска болница, където какво ли не се прави, но и там отпадна. Преди време бившата профсъюзна школа на „Горнобански път" - голяма сграда, беше предопределена да стане детска болница. Там се хвърлиха не малко пари и до този момент това си седи като незавършен паметник. Правени са опити, поставял се е този въпрос, но в крайна сметка има една специализирана болница за детски болести, където работят мои колеги, тя е с ограничени възможности, просто защото сградата не позволява, нито е възможно да бъдат разкрити отделения и специалности, изобщо всичко това, което поне на мен ми се струва, че трябва да съществува в детска болница.
Трябва да се направи детска болница в България, кога?
Построяването на една детска болница е доста сложен процес, но поне да си пожелаем тази година да има политическо решение за това и да се започне проектирането. Мястото общо взето е ясно къде трябва да бъде, това е в кампуса на Александровска болница, но някой трябва да вземе политическото решение по този въпрос. А политическото решение се взима от политици.
А ако кажат, че няма пари?
Да видим първо колко пари ще струва. Нека да имаме проекта, нека всичко да е готово и да кажем - нямаме пари, търсим пари. Дори не сме в тази фаза. Аз с удоволствие бих оглавил всякакъв инициативен комитет по този въпрос. Ако искате, можем и заедно да участваме. Аз няма да работя в тази болница, няма да мога, просто възрастовите ограничения са такива. Но се чувствам длъжник към нашите пациенти. Аз съм и заместник-председател на Българската педиатрична асоциация и в тази сфера не можахме да повдигнем общественото мнение по такъв начин, че наистина да се вземе решение и да се построи тази болница.
По-болни ли стават децата ни? Раждат ли се повече деца с болно сърце? И родителите стават ли по-отговорни в това да подкрепят децата си или напротив - изоставят ги?
Моите лични впечатления са, че общо взето всички родители са загрижени, поне тези при нас. Когато едно семейство очаква радостта да се роди дете, а изведнъж се оказва, че то има сериозен проблем, това мобилизира хората и те като цяло са доста настойчиви в исканията си ние максимално да дадем каквото трябва за здравето на тяхното дете. Има случаи на неправилно социално поведение, на дори престъпни родители, но, както се казва, ние малко имаме досег с тях.
Мисля си, че може би има много недиагностицирани деца, които живеят в гетата, и имат проблем, но не могат да стигнат до болницата...
Обемът пациенти, които идват при нас годишно показва, че, слава Богу, колегите в България, а това зависи отчасти от лекарската мрежа, 15-20% от децата със сърдечни заболявания в нашата болница са на възраст до две години, т. е. неонатолозите, които поемат детето веднага след раждането, доста бързо и правилно се ориентират, за да го изпратят навреме. Това, разбира се, не е случайно, а е резултат от обучението им, т. нар. продължаващо обучение. Колегите от другите специалности винаги трябва да бъдат насочвани как да открият дадено заболяване, което не е съвсем в тяхната специалност, и да го насочват навреме там, където трябва. Това се отнася не само за сърдечните заболявания, но и за другите.
Да си пожелаем ли заедно 2012 година да бъде годината, в която в България има детска многопрофилна болница?
Да си пожелаем да е готов проектът или да има политическата готовност това да стане.
За да не бъдем длъжници на децата на България.
