София е сред най-замърсените с финни прахови частици градове в Европа. Това твърди научната служба на Европейската комисия, която предлага независими, базирани на научни изследвания съвети в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС. Данните разкриват какво е качеството на въздуха в 150 града в ЕС и кои са най-замърсените места. Отговорите на тези въпроси и сравнения на данните предлага специално изработен атлас за качеството на въздуха.
Атласът представя основните категории източници на емисии на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа, включително четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на емисиите, генерирани от големите градове (център плюс прилежащите му зони), с 64 %, при средна стойност за ЕС от 32 %, сочат данните в атласа.
ПЧ2,5 са частици във въздуха с диаметър, по-малък от 2,5 микрометра (милионна част от метъра - μm). Те включват както директно емитирани прахови частици, дим, сажди, полени и почвени частици, така и частици, които се образуват директно в атмосферата. ПЧ2,5 вредят на здравето. През 2019 г. се смята, че те са причинили около 307 000 случая на преждевременна смърт в ЕС.
Атласът дава подробна представа за това как емисиите от транспорта, селското стопанство, промишлеността, отоплението на жилищата и корабоплаването влияят върху замърсяването с ПЧ2,5. Техният принос за замърсяването на въздуха варира значително в различните градове. Например в Малмьо преобладаващият източник е транспортът, а в Любляна това е жилищното отопление.
Особено когато е над стандартите на ЕС за качество на въздуха, замърсяването с ПЧ2,5 се отразява на общественото здраве, увеличава разходите за здравеопазване и влияе на икономиката.
Познаването на дела на емисиите и техния произход може да помогне на градовете да разработят мерки, насочени към най-замърсяващите дейности. То може също така да помогне да се разбере дали интервенциите на местно, национално или европейско равнище ще бъдат най-ефективни.
Актуалното издание на атласа от края на миналата година осъвременява данните от предишното издание, публикувано през 2017 г.
Атласът показва, че емисиите от транспорта имат важен принос за нивата на ПЧ2,5 в няколко европейски града. Такъв е случаят с градове като Малмьо (39 % от общото количество ПЧ2,5), Бреша (28 %) и Парма (27 %), Анже и Верона (26 %).
В същото време прави впечатление, че емисиите на CO₂ и парникови газове в България намаляват през последните 3 десетилетия с изключение на транспортния сектор. Това пък сочат данни от изданието от 2021 г. на доклада EDGAR на Съвместния изследователски център. Ако емисиите на замърсители, генерирани от строителния сектор, намаляват с 82 % от 1990 г. насам, тези в транспорта нараснаха с 22 %.
Въпреки че селскостопанските дейности се извършват предимно извън градовете, техните емисии допринасят значително за концентрацията на ПЧ2,5 в много европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34 %) и в германските градове Волфсбург (32 %), Хановер (31 %), Кил (30 %) и Бон (40 %).
Промишлеността играе ключова роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55 %), Рига и Катовице (47 %), Кошице (44 %) и Овиедо (44 %). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има ключова роля, особено в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, представени в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, разработен от Съвместния изследователски център.
Авторите изтъкват като препоръка въз основа на научните изследвания, че при изработването на планове за качеството на въздуха е важно да се вземат предвид специфичните за града обстоятелства. Въздействието на мерките върху концентрациите на фини прахови частици е различно в отделните градове, дори и в градовете в една и съща държава.
За много градове действията на местно ниво в градски мащаб са ефективно средство за подобряване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване често се намира в границите на града. Секторните мерки, насочени към селското стопанство в мащаба на страната или ЕС, могат да имат ясна полза за качеството на въздуха в градовете, заключават авторите на атласа.
Атласът представя основните категории източници на емисии на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа, включително четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на емисиите, генерирани от големите градове (център плюс прилежащите му зони), с 64 %, при средна стойност за ЕС от 32 %, сочат данните в атласа.
ПЧ2,5 са частици във въздуха с диаметър, по-малък от 2,5 микрометра (милионна част от метъра - μm). Те включват както директно емитирани прахови частици, дим, сажди, полени и почвени частици, така и частици, които се образуват директно в атмосферата. ПЧ2,5 вредят на здравето. През 2019 г. се смята, че те са причинили около 307 000 случая на преждевременна смърт в ЕС.
Атласът дава подробна представа за това как емисиите от транспорта, селското стопанство, промишлеността, отоплението на жилищата и корабоплаването влияят върху замърсяването с ПЧ2,5. Техният принос за замърсяването на въздуха варира значително в различните градове. Например в Малмьо преобладаващият източник е транспортът, а в Любляна това е жилищното отопление.
Особено когато е над стандартите на ЕС за качество на въздуха, замърсяването с ПЧ2,5 се отразява на общественото здраве, увеличава разходите за здравеопазване и влияе на икономиката.
Познаването на дела на емисиите и техния произход може да помогне на градовете да разработят мерки, насочени към най-замърсяващите дейности. То може също така да помогне да се разбере дали интервенциите на местно, национално или европейско равнище ще бъдат най-ефективни.
Актуалното издание на атласа от края на миналата година осъвременява данните от предишното издание, публикувано през 2017 г.
Атласът показва, че емисиите от транспорта имат важен принос за нивата на ПЧ2,5 в няколко европейски града. Такъв е случаят с градове като Малмьо (39 % от общото количество ПЧ2,5), Бреша (28 %) и Парма (27 %), Анже и Верона (26 %).
В същото време прави впечатление, че емисиите на CO₂ и парникови газове в България намаляват през последните 3 десетилетия с изключение на транспортния сектор. Това пък сочат данни от изданието от 2021 г. на доклада EDGAR на Съвместния изследователски център. Ако емисиите на замърсители, генерирани от строителния сектор, намаляват с 82 % от 1990 г. насам, тези в транспорта нараснаха с 22 %.
Въпреки че селскостопанските дейности се извършват предимно извън градовете, техните емисии допринасят значително за концентрацията на ПЧ2,5 в много европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34 %) и в германските градове Волфсбург (32 %), Хановер (31 %), Кил (30 %) и Бон (40 %).
Промишлеността играе ключова роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55 %), Рига и Катовице (47 %), Кошице (44 %) и Овиедо (44 %). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има ключова роля, особено в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, представени в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, разработен от Съвместния изследователски център.
Авторите изтъкват като препоръка въз основа на научните изследвания, че при изработването на планове за качеството на въздуха е важно да се вземат предвид специфичните за града обстоятелства. Въздействието на мерките върху концентрациите на фини прахови частици е различно в отделните градове, дори и в градовете в една и съща държава.
За много градове действията на местно ниво в градски мащаб са ефективно средство за подобряване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване често се намира в границите на града. Секторните мерки, насочени към селското стопанство в мащаба на страната или ЕС, могат да имат ясна полза за качеството на въздуха в градовете, заключават авторите на атласа.
