Скрининги за различни онкологични заболявания, промени в системата, грижи за медиците и пациентите предвижда проектът на Националния план за борба с рака в Република България 2030. Проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
По данни на Световната здравна организация раковите заболявания са причина за близо 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 г., като около една трета от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок индекс на телесната маса, прекомерна консумация на алкохол, неподходящ хранителен режим и липса на физическа активност. Това се посочва в проекта на плана. Почти една четвърт от заболелите в света и близо два милиона са смъртните случаи в Европа. Според СЗО 30-50 на сто от злокачествените тумори са предотвратими.
В България през 2020 г. новите случаи са 36 451, а на смъртните случаи от онкологично заболяване са 19 460, се допълва в проекта. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са сред петте най-често срещани видове рак в България.
Причините за тези локализации са експозиция на вредни влияния, липса на висококачествени програми за първична превенция, ниска здравна осведоменост и култура, недостатъчни програми за ранно откриване, късно диагностициране, неравномерно разпределение на висококачествена онкологична помощ, липса на достатъчно съвременно оборудване, липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, недостатъчни инвестиции във всички аспекти на онкологията.
Злокачествените заболявания при децата са както медицински, така и психосоциален проблем на детето, семейството и обществото, се отбелязва още в проекта. Ракът е основна причина за смъртност сред децата след навършване на едногодишна възраст. Болестта сред децата се среща все по-често и става все по-агресивна - с внезапна проява, засягане на няколко органа едновременно и много по-бързо развитие от това, което е описано в медицинските учебници, се посочва още в документа. Отчитат се все повече случаи на рак при бебета в първите месеци от живота им. Най-честите онкологични диагнози в детска възраст са левкемия, мозъчни тумори, лимфоми, саркоми, рак на костите и на черния дроб. В България всяка година от рак се разболяват 150 - 200 деца, като шансовете за пълно излекуване са между 65 до 85 на сто, както и до 90 на сто в случай на ранна диагностика. До момента, в който пациентите бъдат диагностицирани, 80 на сто от раковите заболявания при деца вече са се разпространили в други части на тялото, в сравнение с около 20 на сто от раковите заболявания при възрастни. До 30 процента от заболелите от рак деца страдат от тежки дългосрочни последици. По тази причина около 80 на сто от децата имат нужда от лечение, което сега не се заплаща по стандартния механизъм на реимбурсация от НЗОК. Това налага преразглеждане на нормативната уредба, се допълва в проекта.
Към момента българските пациентите, страдащи от онкологични заболявания, се сблъскват с изключително тежка бюрокрация по отношение на протоколите за лекарства и останалите социални придобивки. Необходимо е надграждане на процеса по ефективно въвеждане на работеща електронна рецепта, както и обединена система между болница, личен лекар, аптека. В допълнение към това се наблюдава сериозна дискриминация на тези пациенти по отношение на ползване на финансови инструменти – застраховки, банкови заеми, кредити, тъй като не отговарят на условията за застраховане и отпускане на кредит. Не са достатъчно съществуващите рехабилитационни клинични пътеки, а програмите, подкрепени от държавата, са с ограничен обхват, се добавя в проекта.
Данните от проучване от 2018 г., публикувано в European Journal of Cancer, показват, че общите разходи за рак в Европа през 2018 г. възлизат на 199 млрд. евро, като от тях разходите за България са 587 млн. евро, се посочва още в проекта. В тази връзка масовите програми за превенция и ранно откриване стават все по-рентабилни и спестяващи потенциални бъдещи разходи.
Ще бъде създадена Национална мрежа за онкологичен контрол, която ще комбинира онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна. Мрежата ще подкрепя изпълнението на плана, за да гарантира устойчиво предоставяне на услугите в цялата страна. Като част от Националната стратегия за електронно здравеопазване, следва да се доизгради национален раков регистър, в който да се поддържа актуална информация от електронното здравно досие на пациентите, се добавя още в документа.
Kато държава-член на ЕС, България ще положи усилия за своевременен напредък за интегриране в Националния план за борба с рака на заложените стратегически цели в Резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно укрепването на Европа в борбата с рака, като част от Плана на Европейската комисия за борба с рака от 3 февруари 2021 г., с което ще допринесе за създаването на Европейски здравен съюз за по-добра подготовка на ЕС за здравни кризи и подобряване на здравните системи в Европа, в частност да помогне на гражданите на ЕС за намаляване на раковите заболявания. България носи изцяло отговорността, свързана с предприемане на специфични и подходящи за страната здравни политики, мерки и действия на национално ниво.
По данни на Световната здравна организация раковите заболявания са причина за близо 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 г., като около една трета от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок индекс на телесната маса, прекомерна консумация на алкохол, неподходящ хранителен режим и липса на физическа активност. Това се посочва в проекта на плана. Почти една четвърт от заболелите в света и близо два милиона са смъртните случаи в Европа. Според СЗО 30-50 на сто от злокачествените тумори са предотвратими.
В България през 2020 г. новите случаи са 36 451, а на смъртните случаи от онкологично заболяване са 19 460, се допълва в проекта. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са сред петте най-често срещани видове рак в България.
Причините за тези локализации са експозиция на вредни влияния, липса на висококачествени програми за първична превенция, ниска здравна осведоменост и култура, недостатъчни програми за ранно откриване, късно диагностициране, неравномерно разпределение на висококачествена онкологична помощ, липса на достатъчно съвременно оборудване, липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, недостатъчни инвестиции във всички аспекти на онкологията.
Злокачествените заболявания при децата са както медицински, така и психосоциален проблем на детето, семейството и обществото, се отбелязва още в проекта. Ракът е основна причина за смъртност сред децата след навършване на едногодишна възраст. Болестта сред децата се среща все по-често и става все по-агресивна - с внезапна проява, засягане на няколко органа едновременно и много по-бързо развитие от това, което е описано в медицинските учебници, се посочва още в документа. Отчитат се все повече случаи на рак при бебета в първите месеци от живота им. Най-честите онкологични диагнози в детска възраст са левкемия, мозъчни тумори, лимфоми, саркоми, рак на костите и на черния дроб. В България всяка година от рак се разболяват 150 - 200 деца, като шансовете за пълно излекуване са между 65 до 85 на сто, както и до 90 на сто в случай на ранна диагностика. До момента, в който пациентите бъдат диагностицирани, 80 на сто от раковите заболявания при деца вече са се разпространили в други части на тялото, в сравнение с около 20 на сто от раковите заболявания при възрастни. До 30 процента от заболелите от рак деца страдат от тежки дългосрочни последици. По тази причина около 80 на сто от децата имат нужда от лечение, което сега не се заплаща по стандартния механизъм на реимбурсация от НЗОК. Това налага преразглеждане на нормативната уредба, се допълва в проекта.
Към момента българските пациентите, страдащи от онкологични заболявания, се сблъскват с изключително тежка бюрокрация по отношение на протоколите за лекарства и останалите социални придобивки. Необходимо е надграждане на процеса по ефективно въвеждане на работеща електронна рецепта, както и обединена система между болница, личен лекар, аптека. В допълнение към това се наблюдава сериозна дискриминация на тези пациенти по отношение на ползване на финансови инструменти – застраховки, банкови заеми, кредити, тъй като не отговарят на условията за застраховане и отпускане на кредит. Не са достатъчно съществуващите рехабилитационни клинични пътеки, а програмите, подкрепени от държавата, са с ограничен обхват, се добавя в проекта.
Данните от проучване от 2018 г., публикувано в European Journal of Cancer, показват, че общите разходи за рак в Европа през 2018 г. възлизат на 199 млрд. евро, като от тях разходите за България са 587 млн. евро, се посочва още в проекта. В тази връзка масовите програми за превенция и ранно откриване стават все по-рентабилни и спестяващи потенциални бъдещи разходи.
Ще бъде създадена Национална мрежа за онкологичен контрол, която ще комбинира онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна. Мрежата ще подкрепя изпълнението на плана, за да гарантира устойчиво предоставяне на услугите в цялата страна. Като част от Националната стратегия за електронно здравеопазване, следва да се доизгради национален раков регистър, в който да се поддържа актуална информация от електронното здравно досие на пациентите, се добавя още в документа.
Kато държава-член на ЕС, България ще положи усилия за своевременен напредък за интегриране в Националния план за борба с рака на заложените стратегически цели в Резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно укрепването на Европа в борбата с рака, като част от Плана на Европейската комисия за борба с рака от 3 февруари 2021 г., с което ще допринесе за създаването на Европейски здравен съюз за по-добра подготовка на ЕС за здравни кризи и подобряване на здравните системи в Европа, в частност да помогне на гражданите на ЕС за намаляване на раковите заболявания. България носи изцяло отговорността, свързана с предприемане на специфични и подходящи за страната здравни политики, мерки и действия на национално ниво.
