От една седмица едни от най-обичаните български актьори повдигат духа със силата на приказките. Дори когато изкуството е в изолация, гладът за думи е по-силен от скуката по време на карантина, съобщава NOVA.
Тя и Той - Силвия Петкова и Росен Белов. Актьори, днес артисти под карантина и в изолация далеч от сцената. Но не далеч от публиката. Творческата пауза и затворените театри вдъхновяват приятелите Силвия и Росен да не падат духом. И да усмихват всички нас. Макар и виртуално. Като ни четат приказки. „Всички си задаваме въпроса - като мине всичко това публиката ще се върне ли в салона? Тая карантина е готина - ставаме много идейни някак си”, коментира Силвия Петкова.
„Силвето е страхотно момиче, има много енергия и е вдъхновител и да придаде смисъл на идеята”, споделя мнението си Росен Белов.
Вдъхновението да чете приказки и да създава видеа идва при Росен, в деня когато отменят 2 представления. Театърът се разпуска в карантина, а актьорите са лишени от своята глътка свобода да играят на сцена. „Седейки си вкъщи и чудейки се какво да правя, никой не играе, всички театри са под карантина и срещу мен в библиотеката стои една книжка на Стефан Цанев. И се замислих, върнах се назад, когато бях много малък как болен си бях вкъщи, правех щуротии, но едно от най-любимите ми неща беше майка ми или баща да ми четат приказки. И си казах - господи, колко много деца има, които си седят вкъщи и им е супер скучно и си казах дай да прочета една приказка”, казва младият актьор.
„Приказка ми разкажи“ заразява с вируса на усмивката. Като лавина от емоции и жажда за думи все повече деца, родители, баби и дядовци се радват на гласовете на Росен и Силвия и техните приятели.
Виртуални разходки в зоологическата градина в София и по света (ВИДЕО)
В каузата, която стопля духата участват гласовете на Мариян Бачев, Йоанна Темелкова, Живко Джуранов, начални учители, актьори от Кукления театър в Пловдив и дори 8-годишният Нико. Той е първото хлапе, което прочете приказка за други хлапета.
Вълшебни светове, където героите на Ханс Кристиян Андерсен и Оскар Уайлд оживяват чрез гласовете на актьорите и ентуасиастите.
Не само весели, но и тъжни са приказките. И ни провокират да се засимлим. Разказват ни за свят, където славеят умира в името на любовта, само ащото студентът иска да зарадва любимата си с червена роза. Роза, обагрена в олена кръв от сърцето на славея.
Някои от приказките, докоснали сърцето и въображението на Росен са Маншон Полуобувка и Медената пита. Гъбарко, Малката русалка е сред любимите книжки от детството на Силвия. А вълшебството някой да ти чете е заразително.
Артистите буквално оцеляват в изолация. Но оцеляват трудно. Някои наваксват със сън, други - с книги, развиват кулинарни умения. И садят цветя пред блока. Но нямат работа и са далеч от сцената. „Аз много се притеснявам да не озлобее народът при това положение. Много ме е страх да не забравим българското си, бохемското си, веселяшкото си. Липсваме си, всеки на някого липсва, надявам се да оценим всичко това, което имаме,а сме приемали за дадености и да излезем по-добри и по-красиви вътрешно“, коментира Силвия Петкова.
Тя и Той - Силвия Петкова и Росен Белов. Актьори, днес артисти под карантина и в изолация далеч от сцената. Но не далеч от публиката. Творческата пауза и затворените театри вдъхновяват приятелите Силвия и Росен да не падат духом. И да усмихват всички нас. Макар и виртуално. Като ни четат приказки. „Всички си задаваме въпроса - като мине всичко това публиката ще се върне ли в салона? Тая карантина е готина - ставаме много идейни някак си”, коментира Силвия Петкова.
„Силвето е страхотно момиче, има много енергия и е вдъхновител и да придаде смисъл на идеята”, споделя мнението си Росен Белов.
Вдъхновението да чете приказки и да създава видеа идва при Росен, в деня когато отменят 2 представления. Театърът се разпуска в карантина, а актьорите са лишени от своята глътка свобода да играят на сцена. „Седейки си вкъщи и чудейки се какво да правя, никой не играе, всички театри са под карантина и срещу мен в библиотеката стои една книжка на Стефан Цанев. И се замислих, върнах се назад, когато бях много малък как болен си бях вкъщи, правех щуротии, но едно от най-любимите ми неща беше майка ми или баща да ми четат приказки. И си казах - господи, колко много деца има, които си седят вкъщи и им е супер скучно и си казах дай да прочета една приказка”, казва младият актьор.
„Приказка ми разкажи“ заразява с вируса на усмивката. Като лавина от емоции и жажда за думи все повече деца, родители, баби и дядовци се радват на гласовете на Росен и Силвия и техните приятели.
Виртуални разходки в зоологическата градина в София и по света (ВИДЕО)
В каузата, която стопля духата участват гласовете на Мариян Бачев, Йоанна Темелкова, Живко Джуранов, начални учители, актьори от Кукления театър в Пловдив и дори 8-годишният Нико. Той е първото хлапе, което прочете приказка за други хлапета.
Вълшебни светове, където героите на Ханс Кристиян Андерсен и Оскар Уайлд оживяват чрез гласовете на актьорите и ентуасиастите.
Не само весели, но и тъжни са приказките. И ни провокират да се засимлим. Разказват ни за свят, където славеят умира в името на любовта, само ащото студентът иска да зарадва любимата си с червена роза. Роза, обагрена в олена кръв от сърцето на славея.
Някои от приказките, докоснали сърцето и въображението на Росен са Маншон Полуобувка и Медената пита. Гъбарко, Малката русалка е сред любимите книжки от детството на Силвия. А вълшебството някой да ти чете е заразително.
Артистите буквално оцеляват в изолация. Но оцеляват трудно. Някои наваксват със сън, други - с книги, развиват кулинарни умения. И садят цветя пред блока. Но нямат работа и са далеч от сцената. „Аз много се притеснявам да не озлобее народът при това положение. Много ме е страх да не забравим българското си, бохемското си, веселяшкото си. Липсваме си, всеки на някого липсва, надявам се да оценим всичко това, което имаме,а сме приемали за дадености и да излезем по-добри и по-красиви вътрешно“, коментира Силвия Петкова.
