Държавата трябва да гарантира необходимата сигурност при връчването на електронни съобщения. Това каза за Дарик заместник-председателят на Върховния касационен съд Класимир Влахов по темата за електронното призоваване. Това е една от мерките, които държавата ни трябва да вземе за ускоряването на съдебния процес. Разходите за призоваване от страна на българския съд са около 10 млн. лв. годишно.
Висшият съдебен съвет наскоро представи проект за по Норвежкия финансов механизъм, които има за цел изграждане на ефективна система за електронно призоваване. За целта обаче са нужни съответните законови промени, които да позволят въвеждането на електронното правосъдие, чиято част е и електронното призоваване, обясни Галина Карагьозова от ВСС: „Проблемът е, че при липса на нарочна нормативна уредба в тази насока правомощията са били силно ограничени".
Бавното призоваване е една от основните причини за забавянето на процеса, а и така се дава възможност на страните умишлено да протакат делото.
„Но нормативната уредба по настоящем го позволява. Редица примери има - фалшиви съобщения, по-късни дати на връчване, „изгубване" на съобщения и всичко това е отчетено. Затова е решено да се работи по този сегмент, на първо място", допълни Карагьозова.
Красимир Влахов отчете нуждата да се работи системно и независимо от промените по ръководните органи през годините идеята за електронно правосъдие най-сетне да бъде довършена: „Не бива на всеки две или четири години да започваме от начало. Когато достигнем до този извод по-скоро ще имаме и електронно правосъдие и много други полезни промени в държавното управление".
