В Европа неписаният стандарт е да има един университет на един милион жители, това означава, че в България трябва да има не повече от осем университета. Това каза проф. Люк Соте от Университета в Маастрихт, който е и съветник на Европейския комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш. Проф. Соте участва в конференцията "Подобряване на модела на финансиране на научните изследвания, основано на резултати" и представи препоръки от партньорско изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища в България.
"Добре да е имате четири университета за научно-изследователска дейност и четири университета, които да са повече предприемачески насочени, защото това става все по-популярно в Европа. Това може да се технически университети, които да отговарят на предприемаческата динамика", каза проф. Соте.
Софийският университет остава най-предпочитаното висше учебно заведение у нас
Вие сте световни шампиони в една област - по броя на научни институции на глава от населението, коментира проф. Люк Соте. Той посъветва "да се предизвика БАН да създаде Академичен университет за следдипломни степени - за магистратури и докторантури, а Селскостопанската академия и институти да създадат Селскостопански университет". Съветникът на еврокомисаря за изследвания обобщи, че "този нов пейзаж трябва да включва общо десет университета - осем, които да са от сегашните университети и два - от академичните институции".
Сега в България има 52 университета, 42 института към БАН, има и Селскостопанска академия.
Бившият ректор на СУ: Нямаме нужда от толкова много висшисти
В България публичното финансиране за научни изследвания е 0,23 процента от БВП и е най-ниското в ЕС, каза проф. Соте. По думите му, ако се комбинира фрагментацията с ниското финансиране, означава, че всяка от институциите у нас получава минимален процент средства за научна и развойна дейност. Затова трябва да се справите с фрагментацията - с разделението на университетите и научните институти, защото останалата част от света вече се глобализира и в научната област, заяви проф. Люк Соте.
КНСБ: Близо 1 милион българи са напуснали страната за последните 17 години
Той посъветва да се следва естонския и датския пример - да се стреми страната ни към това университетите винаги да имат в мисията си и научно-изследователска дейност успоредно с образователната дейност. Например, в Хумболтовия университет образованието се захранва от научно-изследователска дейност. Научно-изследователската дейност и висшето образование вървят ръка за ръка, а ако се използва името "университет", той трябва да извършва и научно-изследователска дейност, коментира проф.Соте.
"Добре да е имате четири университета за научно-изследователска дейност и четири университета, които да са повече предприемачески насочени, защото това става все по-популярно в Европа. Това може да се технически университети, които да отговарят на предприемаческата динамика", каза проф. Соте.
Софийският университет остава най-предпочитаното висше учебно заведение у нас
Вие сте световни шампиони в една област - по броя на научни институции на глава от населението, коментира проф. Люк Соте. Той посъветва "да се предизвика БАН да създаде Академичен университет за следдипломни степени - за магистратури и докторантури, а Селскостопанската академия и институти да създадат Селскостопански университет". Съветникът на еврокомисаря за изследвания обобщи, че "този нов пейзаж трябва да включва общо десет университета - осем, които да са от сегашните университети и два - от академичните институции".
Сега в България има 52 университета, 42 института към БАН, има и Селскостопанска академия.
Бившият ректор на СУ: Нямаме нужда от толкова много висшисти
В България публичното финансиране за научни изследвания е 0,23 процента от БВП и е най-ниското в ЕС, каза проф. Соте. По думите му, ако се комбинира фрагментацията с ниското финансиране, означава, че всяка от институциите у нас получава минимален процент средства за научна и развойна дейност. Затова трябва да се справите с фрагментацията - с разделението на университетите и научните институти, защото останалата част от света вече се глобализира и в научната област, заяви проф. Люк Соте.
КНСБ: Близо 1 милион българи са напуснали страната за последните 17 години
Той посъветва да се следва естонския и датския пример - да се стреми страната ни към това университетите винаги да имат в мисията си и научно-изследователска дейност успоредно с образователната дейност. Например, в Хумболтовия университет образованието се захранва от научно-изследователска дейност. Научно-изследователската дейност и висшето образование вървят ръка за ръка, а ако се използва името "университет", той трябва да извършва и научно-изследователска дейност, коментира проф.Соте.
