Интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България, заяви в интервю за Дарик проф. Юлия Джоргова. По думите й медицината у нас не може да има бъдеще без млади лекари, които да прокарват това бъдеще. Тя обърна внимание на факта, че възможността за специализация и професионална реализация е основният проблем за младите й колеги.
Проф. Юлия Джоргова, която ръководи Клиниката по кардиология към Университетската специализирана болница за активно лечение "Света Екатерина" в София и е сред доайените на инвазивната кардиология у нас, участва в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система.
"Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране", коментира още проф. Юлия Джоргова. Според нея ако не се въвеждат иновации, страната ни ще изостане с огромни темпове и трудно ще може да се говори за добра медицина в обозримо бъдеще у нас.
Илиана Найденова: Разкажете ни как се случи така, че се посветихте на кардиологията.
Проф. Юлия Джоргова: Връщате ме много назад, когато най-логични, ясни и интересни ми се струваха Неврология, Кардиология, Ендокринология. В крайна сметка попаднах в специалност Кардиология.
Впоследствие дойде ред и на инвазивната кардиология.
Когато аз постъпих тук, имаше сърдечно-съдова хирургия, с ръководител клиника проф. Милев, след което дойде и проф. Чирков. Но нямахме инвазивна кардиология. Проф. Чирков изпрати мен за една година да специализирам в Холандия като шанс и ние да имаме Инвазивна кардиология, така започна всичко.
Ако направим паралел оттогава до днес медицината и кардиологията са се променили много. Кое за Вас е най-интересно като промяна в методите на лечение?
Специално в нашата област разрастването е много бурно, за което има две обяснения. Първо, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в развитите страни, и второ - съответно най-много се развива наука в тази област. Нашата работа е между хирургията и кардиологията, но ние работим с материали, които също се развиват. Бизнесът е сериозно намесен като средства, които влага в наука. Започнахме да работим със стентове в края на 90-те години, сега има трета-четвърта генерация, а в научен аспект има и шеста генерация стентове.
Интересното е, че промените започнаха предимно като диагностика и лечение на коронарни заболявания, докато днес се намесиха още много аспекти.
Може ли да се каже, че в България и във Вашата клиника конкретно се следват иновативните методи на лечение, които се прилагат в световен мащаб?
Категорично може да се каже, методите са съпоставими с изключение на това, че ние нямаме възможност да набираме богат опит. Започнахме например да слагаме аортните клапни протези, а една от тях струва близо 50 000 лева. Разбираемо е, че за да поддържаме добро ниво на опит, би трябвало да слагаме поне 30 клапни протези на година. За 2012 едва успяхме 15 да сложим, тази година имаме две и чакаме разрешението на НЗОК. Но нали не се подписа рамковият договор, а те са нова клинична пътека, не е ясно дали ще влязат, ще има ли възможност да слагаме клапите... Тоест ние можем да правим един от най-новите методи, обучени сме, но се иска рутина. По същия начин стои въпросът с митралните клапи, както и със стволовите клетки.
Максимално се стремим да въвеждаме новости, почти не сме изостанали, обаче не ни стигат финансовите сили да можем да ги използваме всеки ден там, където са необходими.
Най-вече въпрос на финансиране ли е въвеждането на високи технологии в медицината?
Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране. Това не е по силите на една болница, когато тя е на ръба на оцеляването, което на свой ред предизвиква обратна вълна на напускане на млади и добри лекари. Завърта се един порочен кръг, от който не можем да се измъкнем скоро.
Също така някои биха попитали - защо ще въвеждаме иновации, когато те струват скъпо, а не ни стигат парите да лекуваме и обикновени неща. Само че ако спрем да въвеждаме иновации, България ще изостане с огромни темпове и тогава трудно ще можем да говорим, че ще имаме добра медицина в обозримо бъдеще. Също така интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България.
За Вашата професия връзката учител-ученик е особено важна, тоест предаването на опита на по-млади колеги.
В медицината едно от водещите неща е да имаш добър учител, така е.
Много млади лекари днес посочват Вас като техен учител. Интересно е Вие от кого научихте много?
У нас има много учители, които уважавам - и проф. Юрий Белов, и проф. Илия Томов, както и проф. Чирков. Но ако има човек, който истински ме е вдъхновил, това е проф. Баус от Холандия.
Разговорът ни е в рамките на съвместен проект на Дарик, BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Къде виждате най-голямото предизвикателство за здравеопазването у нас?
За мен най-страшното, и не само в медицината в България, е напускането на младите хора. Не може да има бъдеще, ако няма млади, които да прокарват това бъдеще. Имаме много добри млади лекари, за които основен проблем е възможността за специализация и професионална реализация. Лесно се руши, но медицината е консервативна наука, тя трудно ще се изгради отново. Докторското съсловие застарява, оголени са цели специалности и за мен това е най-голямата опасност.
Статистиката е много тъжна. И каквото и да говорим за висшата форма на управление, за диагностично-свързани групи, за клинични пътеки и пари, за електронни системи, в крайна сметка хората са най-голямата ценност. Без кадри няма как да се имплементират новите посоки и методи.
Имаме служебен кабинет, в който министър на здравеопазването е проф. Николай Петров. Какъв съвет бихте му дали?
Бих му пожелала здраве, сили и здрави нерви, но не мисля, че той има шанс за промени за краткия период, в който ще бъде на поста. Това е специфична наука и който се опитва да направи промени, трябва да я разбира. За медицината е нужен някой със силен характер, здрав дух и подготвен за всички негативи, защото има нужда от много социално трудни решения.
Българският пациент информиран ли е достатъчно за сърдечно-съдовите заболявания?
Напротив, даже малко сме информирани. Напоследък хората научиха какво е хипертония и холестерол, но не знаят разликата между кардиологията и кардиохирургията, какво е инвазивна кардиология. Да не говорим за всички помпозни и гръмки заглавия във вестниците, част от негативната кампания, която се поде срещу лекарите и особено срещу инвазивната кардиология. Имаше едно вестникарско заглавие "Ако лекар Ви каже, че имате инфаркт, вярвайте на 50%". За инфаркта не може да се лъже, той е най-доказуем като документация, а процедурите в инвазивната кардиология се записват на рентгенов филм от началото до края. Понякога съм се чудила на Ваши колеги осъзнават ли каква отговорност поемат, тъй като това рефлектира и върху здравето на пациента.
Този изкуствено създаден конфликт освен че вреди на морала на лекарите, жестоко вреди на пациентите. Липсва ли доверие към лекаря, болният трудно може да бъде убеден да се лекува правилно.
Българинът като че ли е склонен да обвинява лекаря, но няма чувството, че той самият е отговорен за своето здраве. Всеки пациент трябва да знае, че здравето е основно негова отговорност, отговорността на лекаря е да обясни плюсовете и минусите във всяка една медицинска манипулация. За съжаление хора умират и то не само от лекарска грешка. Пациентът трябва да знае, че негова отговорност е и профилактиката, и проследяването, и воденето на здравословен начин на живот. Няма магически хапчета.
Ежедневно взимате решения, които спасяват човешки животи, но каква е най-голямата награда за един лекар?
Професията е достатъчно драматична с тежестта на болките на хората, за да трябва да изживяваме допълнителни драми има ли легло за пациента, има ли пари за лечение, защо няма даден материал. Затова най-голямата награда е успешно излекуваният пациент и най-вече възможността да си вършим нормално и добре работата - без драми.
Какво все още не се знае за сърцето, какво предстои да открие науката?
Сърцето е орган, без който не можем да живеем. И както във всяка област на науката, колкото повече знаем, толкова повече откриваме какво не знаем. Човешкият организъм е уникално творение на природата, но може би знаем много повече за космоса отколкото за собствения си организъм. И понеже това е жива материя, винаги се намира начин да ни се надсмее. Затова много хора казват, че медицината не е наука, защото колкото и да изучаваш науката, винаги остава елементът на живия организъм, който не чете учебници. В учебниците пише едно, но болестта може да реши да тръгне по друг път.
