Преди да се инвестира в скъпо оборудване, нека се докаже, че то наистина е необходимо в дадена болница, заяви пред Дарик изпълнителният директор на Националната кардиологична болница проф. Владимир Пилософ. В интервю за съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система, проф. Пилософ коментира наболелите въпроси за българското здравеопазване. Според него е необходимо максимално да се използва ресурсът на наличната скъпа апаратура, тъй като "само тогава тя е полезна за пациента и е икономически изгодна". "В момента създаваме твърде скъпа и крайно неефективна система от здравни заведения, които се борят, понякога дори с не дотам коректни средства, за привличане на финансов ресурс от НЗОК", обясни още кардиологът.
Илиана Найденова: Добрата медицинска грижа безспорно има своето финансово и социално значение. Но сякаш встрани остава въпросът кои са проблемните зони, когато става дума за внедряване на иновативни методи на лечение в българските болници.
Проф. Владимир Пилософ: Проблемът с иновациите у нас e сложен. Става дума конкретно за приложението на нови методи на диагностика и лечение в здравните заведения. Този процес не е нито административно, нито финансово регламентиран, дори когато предлаганото очевидно е полезно за пациентите.
Ако искаме нещо да постигнем в тази насока, непременно трябва да се създадат правила. Не става въпрос за научни разработки, каквито се правят например в научните институти на БАН, а за рутинна работа на внедряване на нови методи за диагностика и лечение.
Проблемът с иновациите има и друга страна. Особено в големите болници, включително и тези, които са университетски, не е регламентирана и не се насърчава изследователската работа. Не се стимулира дори анализът на собствената дейност от реални научни позиции. Това е изключително важно за вземане по-късно на управленски решения.
Нека посоча и следния пример за възможностите на клиничната фармакология (като практическа медицинска дисциплина клиничната фармакология има за цел да изгради у лекаря умения за рационален избор на лекарствена терапия - бел.р.). Отдавна е доказано в световната практика, че в лечебните заведения, където се ползват от тези познания, от една страна - се намалява разходът за медикаменти до 20-25 процента, от друга страна - се подобрява качеството на лечението. В този смисъл клиничната фармакология би била една иновация за нас.
И тъй като аз съм детски лекар, ще Ви кажа, че още по-труден е въпросът с иновациите в медицината, когато става въпрос за деца. Дори новите лекарствени средства не могат да се изпитват при малките пациенти.
В такъв случай до какво ниво да се търси пряка връзка между финансирането и качественото здравеопазване?
Никой не е доказал досега, че има пряка и пропорционална зависимост между качеството на реалното медицинско обслужване и вложените пари. Не че няма връзка между парите и качеството, но тя не е толкова линейна, както някои си въобразяват.
Качественото здравеопазване е достъпно, проблемът е за каква част от нашето население. Най-сетне трябва да се разбере, че при сегашното развитие на болничните заведения, при което всеки ден откриваме по една нова болница, всъщност влошаваме обслужването на пациентите. Обяснението е, че разполагаме с ограничен и постоянно намаляващ кадрови ресурс, от една страна, и от друга - го пръскаме да работи в много на брой лечебни заведения. Впрочем и количеството на пациентите е ограничено. Колкото и да говорим, че броят на болните расте (това подлежи на доказване), по чисто демографски причини нашето население намалява.
При тези обстоятелства в момента създаваме твърде скъпа и крайно неефективна система от здравни заведения, които се борят, понякога дори с не дотам коректни средства, за привличане на финансов ресурс от НЗОК. Позволявам си да припомня, че в държава като Холандия за 16 милиона жители има 70 болници, докато у нас само в София те са вече 90. Това е една от важните причини да нарастват в абсолютни стойности средствата за здравеопазване, а потребителите и работещите да не са удовлетворени.
Нека се опитаме да подредим най-проблемите точки в българската здравна система.
На първо място ще отбележа липсата на задължителна здравна карта, регламентираща броя и вида на лечебните заведения на териториален признак, съобразена с броя и възрастовия състав на населението.
На второ място идва липсата на единни държавни изисквания към медицинското обучение. Абсолютно необходимо е, а и гражданите би трябвало да са дълбоко заинтересовани, работещите лекари периодично да преминават допълнително обучение и то да е със задължителен характер. Естествено за това трябва да се създадат необходимите условия.
Тук ще отбележа също така липсата на ясна политика за внедряване на информационните технологии в системата на здравеопазването, като част от общия нерешен въпрос за "електронното правителство".
Какво щяхте да направите, ако разполагате с необходимите правомощия, ако бяхте министър на здравеопазването например?
Щях да се опитам да реша проблемите, които представих в отговор на предишния въпрос. Разбира се, не трябва да се забравя, че това изисква решаването на изключително важен политически въпрос - какво точно здравеопазване искаме. Този въпрос трябва да има отговор и по-нататък да се действа на основата на ясен политически консенсус.
Нужно ли е да се регламентира процесът за внедряване на модерна апаратура в болниците у нас?
Модерната и скъпа апаратура не може, а и не бива да се внедрява непременно във всички лечебни заведения. Този въпрос е тясно обвързан с приемането на здравна карта. Само тогава скъпата и мощна апаратура ще е полезна за пациента и икономически изгодна. Нещо повече, от изключително значение е "натоварването" на апаратурата за квалификацията и натрупването на опит на работещите с нея.
Ще дам пример за инвазивната кардиология - за последните пет-шест години у нас се отвориха над 45 клиники за инвазивна кардиология. Дори в развитите страни на 1 милион население се отварят две-три подобни заведения, тоест за нашата страна биха били достатъчни само 25-30. Подобно е положението и с други видове апаратура.
Преди да се направи инвестиция в скъпо оборудване, е необходимо ясно да се докаже, че то е наистина необходимо.
Какво бихте посъветвали по-младите си колеги, голяма част от които вече искат да работят зад граница?
Няма нищо лошо младите лекари да желаят да се усъвършенстват и дори да работят известно време в чужбина. Това е един от начините за подобряване на квалификацията и горещо бих го препоръчал. Проблемът е имат ли желание след известно време, например след две до четири години, да се върнат, за да приложат придобитите умения.
Аз се надявам условията за работа и заплащането на българските лекари да станат достатъчно привлекателни, за да ги мотивира да се завърнат у нас.
Бих искал да подчертая, че желанието на младите колеги да напуснат страната не се дължи само на ниското заплащане. Младите лекари дори и в развитите страни не са богати граждани. Има друга важна причина - системната дискредитация на лекаря, неистовото търсене на неговата вина във всяка ситуация. Атмосферата на крайно недоверие към лекарската професия създава несигурност и дори страх при младите лекари.
В предварителния ни разговор споменахте също така опасността от комерсиализация на лекарската професия.
Бих искал да препоръчам на младите колеги да внимават да не комерсиализират своята професия. Това не означава, че не трябва да са добре платени. За съжаление сегашното състояние на здравеопазването е и отчасти свързано с неговата прекомерна комерсиализация, и то на всички нива. Надявам се младите лекари, особено работилите зад граница, да направят необходимото за туширане на този опасен за професията порок. Концепцията имаш пари - плащаш и си купуваш здраве не е вярна. Много е важно да се сложат юзди на тази комерсиализация.
Нека поговорим и за необходимостта от изграждането на детска многопрофилна болница в България.
Голямата борба е да има решение на правителството за начало и проучване, като първият етап е да се изготви проект. Имам известни възможности и обещания, че България може да получи като подарък готов проект на голяма подобна болница, който да използва като ноу хау, което не е малко.
На финала - направете прогноза как ще изглежда българското здравеопазване след десет години.
Надявам се да бъде по-добро, защото ако тепърва ще се влошава, това би било много черногледо. Единственото, което не знам, е няма ли да ни струва твърде скъпо подобряването на здравеопазването - поради простата причина, че допуснахме много грешки в неговото свободно развитие сега.
