Вече добре знаете за инициативата на Дарик "Най-добрите лекари в България". След като успяхме да ви срещнем последователно с националните консултанти по различните специалности, ще ви представим шефовете на големите болници. Кампанията продължава с проф. Виктор Златков, директор на болница „Майчин дом" в София.
Много са смесени емоциите, свързани с Вашата болница. На един етаж стават страшни работи, на друг - красиви. Винаги е свързано с болка. Вие харесвате ли си болницата?
Аз първо си харесвам професията. В нашата 14-етажна сграда безспорно на различните места работата има различен характер. Най-хубавата работа е тази, която протича естествено, физиологично, това е свързано с радостта в живота на всеки - раждането на новия човек. Във всички случаи това ни се ще винаги да е позитивна емоция. Но като във всяка професия има и проблеми, има трудности, понякога и неудачи. Но всеки човек си е сам планета и 100 процента неговото удовлетворение или неудовлетворение в крайна сметка рефлектират върху нашата работа.
Колко доктори работят във Вашата болница?
С мен са 98 души в момента. Ние сме профилирани по специалности. Най-много са акушер-гинеколозите (просто болницата е специализирана в тази област) - 54 души, по 15 души имаме анестезиолози, реаниматори, неонатолози. Може би най-голямото неонатологично отделение в България е нашето - със 110 легла. То си е клиника, разбира се, с 15 много качествени професионалисти в тази област. Имаме и двама патолози, микробиолог, клинични лаборатории. Разбира се, колегите в Националната генетична лаборатория с доц. Савов имат своя дан нашата лаборатория да има своя различен характер и достатъчно конкурентен, надявам се.
Бил ли сте някъде по света в подобно здравно заведение, подобна болница на Вашата?
Безспорно всеки от нас през последните 25-30 години е имал възможност да ходи, да контактува, всички сме имали нужда от това, за да можем да направим равносметка за нашата работа. Мога да дам подобен пример с „Сен Винсен де Пол", която е в групата „Кошен". И тя, и „Майчин дом" са открити през 1903 година, но княгиня Мария Луиза е дала идеята още през по-миналия век (1893-1897 година) за изграждане на специализирана болница, която да бъде в помощ на жените и на новородените. Така че ние имаме малко интердисциплинарен характер, защото нашата работа е свързана както с грижата за здравето и репродуктивното здраве на жените, така вече и със самата бременна жена, която е един микро и макро космос едновременно. Защото бременната си носи всички проблеми, които може да има както по време на бременност, така и извън бременност, още повече, че това е едно натоварване на фона на женския организъм, което понякога е сериозно изпитание, особено ако има сериозни придружаващи заболявания.
Разбрах, че болницата Ви е авторитетна, но съпоставяйки я с водещи здравни заведения в Европа, в света, как я разполагате?
Трудно е да се направи една такава класификация, просто защото здравеопазването е различно в различните страни като организация. Но при всички случаи мисля, че това, което работим, се работи в цял свят, няма нещо, което рязко да ни различава като стандарт и качество на работа. Безспорно за някои неща не достига ресурс, за да имаме най-новата апаратура, но това е проблем и в западните страни. Никой не купува просто така, без да е икономически обосновано, или да въвежда нещо, което не би донесло добри резултати. Така че това, че поизоставаме в някои технологии всъщност не е най-страшното, защото медицината поначало е малко консервативна. Хубаво е някои неща първо да се утвърдят преди да навлязат в масовата практика.
По отношение на техниката какви дефицити имате най-често?
Това, което в момента най-много ни липсва, просто с годините поостаря техниката в областта на ендоскопската хирургия, имаме нужда да реновираме, да се купи достатъчно не само като качество, но и достатъчно допълнителен инструментариум, който е нужен за целия лечебен и диагностичен процес. Бихме могли да помислим този пробив, който направи колегата Горчев в Плевен, да го разширим. „Майчин дом" е една от болниците, които притежават потенциала и като сграден фонд, и като специалисти. Говоря за роботиката, която навлезе преди 15-ина години в цял свят. Преди всичко, когато говорим за робота „Да Винчи", той е един от роботите, които се презентират по света, дава се възможност за оперативна интервенция с най-малко травматично увреждане на организма. Но не е тайна, че консумативите са доста скъпи. Колегите имат проблеми. Като казах да ги подкрепим, т. е. когато една пионерска дейност се подкрепи от повече болници, това създава възможност вниманието на обществото да се засили.
В какъв смисъл Вашата болница може да подкрепи колегата Ви в Плевен?
Като развием и ние това направление и не остане самотник в развитието на това съвременно направление на медицината. Един такъв робот не решава само гинекологични проблеми, той е за няколко специалности. В това отношение, когато има повече ползватели, повече хора, които изискват да се инвестира не само в апаратурата, но и в консумативите, това означава, че държавата ще има възможност да обезпечи съответните средства. Щом има интерес, щом има потребност, тя трябва да бъде задоволена.
Неизбежен е въпросът с лекарските грешки, които, за съжаление, напоследък се концентрираха върху родилки. Имате ли Вашето обяснение, отговор или оценка защо се случи това?
Това е една деликатна тема, защото всеки си има собствено мнение по въпроса. Всеки човек е един собствен космос и той иска нещата при него да са 100 процента така, както си ги представя, така, както иска да се случат. Само че ние работим с някакъв организъм, човек, с жена, която, идвайки при нас, тя идва понякога с проблемите си, които са трудни за решаване, понякога това става по спешен порядък.
Случайност ли беше това, че толкова се натрупа такава лоша слава за Вашата специалност?
За съжаление, понякога пациентите умират във всяка една специалност, не само в нашата. Не само в България, но в цял свят е така.
Да, но имаше няколко поредни случая...
Аз мисля, че имаше и медийно преекспониране на нещата.
Фактите са тези, вече интерпретацията каква е, това е друг въпрос. Но имаше черна серия. Тя според Вас случайност ли беше? Предоверяване на лекарите в собствената им рутина ли?
В медицината винаги казваме, че когато тръгне нещо да се случва, поне до 30 пъти се случва. Малко фатално звучи, но това е израз на големия опит през годините както на нашите учители, така и нашия, а и това, което предаваме на по-младото поколение. Аз не знам как точно да Ви отговоря в момента, ако бъда съвсем откровен, защото, пак казвам, всеки си има гледната точка. Не мога да коментирам дейност, с която не съм запознат в детайли. Но мога да кажа, че нито един лекар в света, включително и в България, не иска да вижда неблагоприятно завършване на негов случай. Не познавам някой, който би бил щастлив. Какво е понятието лекарска грешка? Във всяка една професия може да се случи неудача. Аз лично повече се тревожа, когато има не активно, а пасивно некоректно поведение. По отношение на лекарските грешки много от лекарите имат същите опасения, които има обществото. При част от по-младите в по-малките болници има едно „ако може да не участвам в тежък случай". Онзи ден например имахме една пациентка, която, за съжаление, след много перипетии - махнати са й двете тръби, миомектомия й е правена, след това е правено ин витро, оказа се в процеса на наблюдението, че има една дефициенция на маточната стена, наложи се спешно да направим операция. Фактически тази жена, ако по някаква причина при тази тиха руптура, не беше хваната, можехме да имаме неудача. Миналата пролет имахме подобен случай - една жена точно след миомектомия изпита остра болка в съня си и ако си беше вкъщи, тя щеше да загине. Ние си вършим работата. Много често се чува: Да, те са задължени, научени са, плаща им се за това, трябва да си свършат работата. И ние го приемаме по този начин. Но истината е, че и в нашата работа има неудачи. А това, че някой по някаква причина, в даден момент може да кажем, че има пропуск, не е дооценил нещо, просто професията си има изисквания. Аз казвам често на студентите, че за да бъде добър един лекар, трябва да има три качества - да бъде като следовател (да открие по най-малките следи какво се случва), да може да взима отговорни решения какво да направи и да може да го направи, няма значение дали оперативно или консервативно.
Как се отнасяте към намерението да бъде прекратена практиката да се плаща за избор на екип?
От тези пари болницата не печели, тези пари се раздават на екипите, с които се дофинансират особено акушерките, санитарките, с които иначе няма как ние като сме търговско дружество да им повишим заплатите.
Казват, че мениджърът на едно здравно заведение би трябвало да намери начин и ако има по-добри лекари, те да бъдат стимулирани.
Как да бъдат стимулирани, когато това, което плаща здравната каса, не отговаря на стойността на извършения труд и на вложените консумативи и материали. По-скоро искам да попитам: Всеки има близка, която да ражда и веднага започва да търси някой лекар или акушерка, които да се ангажират с някакво внимание. Идването на тези хора в извънработно време, ако това не е избор на екип, кое е избор на екип. И аз от време на време поемам някакъв ангажимент, а това означава, че един месец преди раждането вие сте непрекъснато в момент на готовност, на разположение, 24 часа, ако се наложи да отидете в болницата и да поемете своя ангажимент. Ако това не е избор, кое е избор?
Вярно ли е, че в много болници има такова искане към пациента да бъде платена такса за избор на екип, а по същество изборът не се осъществява?
Не мога да генерализирам в никакъв случай. В „Майчин дом" е регламентирано със съответните заповеди,. Аз не познавам пациентка, която да е дошла в болницата, независимо дали е била с избор или без, която да не е родила или да сме я оставили без внимание. Понякога има пациенти, които смятат, че сме ги оставили без внимание, но в този момент сме имали по-тежък или по-проблемен случай. А и пациентите са различни хора. И те имат различна представа, но аз веднага ще се върна на едно друго нещо, което не се оценява. Обществото иска да разреши на една дула, т. нар. помощнички за раждане, да влязат в болниците срещу заплащане, да присъстват и да помагат. Това също е избор. За мен е много по-ценно, ако дойде една акушерка в извънработно време и действително активно се включи и помага в работния процес.
Тъй като, за съжаление, ракът на маточнита шийка е нещо много разпространено, хубаво е да ни кажете добре ли е да се направи ваксина, защото такава съществува, доколко тя е ефикасна, какви рискове носи.
Още когато е създадена първата ваксина срещу бяс, винаги е имало за и против ваксината изобщо. Всяко лекарство, всяка ваксина си има своите показания, причини, поради които се прави и своите противопоказания, когато не трябва да се направи. Има си вероятно в неголям, но в реален процент странични усложнения и проблеми. Най-баналното е алергията. Така че не може да абсолютизираме, всеки пациент изисква да бъде преценено отделно за него. Но когато говорим са профилактика, за нещо, с което трябва да ограничим едно социално значимо заболяване, възможностите са две. Едната възможност доскоро я нямаше - първичната профилактика, т. е. да спрем достъпа на причинителите на заболяването. А другото е вторичната профилактика, което и досега правехме. Ние с цитологични метод или с ДНК типизацията да получим сигнал, че нещо не е добре, да направим диагностично изследване с кольпоскопия, да вземем биопсия и съобразно диагнозата да предприемем съответните лечебни мерки.
Т. е. по въпроса за ваксината казвате, че отговорът е индивидуален?
По принцип в доста страни по света въпросът, както нашето правителство взе решение, че ще се започне една кампания за първична профилактика, е решен, но това не може да бъде силов проблем. Правителството осигурява пари, информация, а всеки сам трябва да си вземе решението.
Но след лекарски съвет?
Безспорно след обсъждането с професионалист. В края на краищата всеки може да има достатъчно въпроси. И аз винаги имам въпроси какво би се случило, защото тук не става въпрос да пропагандираме за или против ваксината. За да определим какво се случва в крайна сметка в дългосрочен порядък, една канцерогенеза, т. е. предпоставката да се случи болестта, протича между 15 и 20 години. Така че ние реални резултати за 100 или 90 процента ефективност на ваксината ще получим във времето. В момента говорим, че тя има висока имуногенност, т. е. в организма е възможно да си създаде достатъчно антитела, за да направи защита.
Няма еднозначен отговор на този въпрос, така ли?
Отговорът е, че това е една възможна реална профилактика, но никой не може да задължи пациента, ако той е против, има достатъчно възгледи и не може да бъде убеден. Тази профилактика трябва да бъде заедно с цитологичния скрининг. А ако има странични ефекти, те са пренебрежимо малки. Но, разбира се, това би било акцента в мисленето на пациента.
