В ход е процес на тотално преоборудване и модернизиране на лъчелечението у нас, заяви пред Дарик проф. Лилия Гочева. По думите й с преоборудването българското лъчелечение ще бъде напълно сравнимо с европейското и световното ниво. Проф. Лилия Гочева, която е национален консултант по лъчелечение и ръководи Клиниката по лъчелечение на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ" в София, участва в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Ето какво още обясни тя:
Илиана Найденова: Ръководите първия пилотен център в България, в който е инсталиран най-модерен линеен ускорител от най-висок ранг. Какво означава това за пациентите, които спешно се нуждаят от лъчетерапия?
Проф. Лилия Гочева: Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" е наистина първият пилотен център в България, в който е инсталиран най-модерен високотехнологичен линеен ускорител. При инсталирането му в края на 2010 година имаше само седем подобни уредби в Европа, което е достатъчно доказателство, че тогава започва реалното модернизиране на лъчелечението в България. За част от българските пациенти това означава реализиране на лечение, близо до съвременните европейски и световни стандарти в лъчелечението, тоест реално докосване до съвременните технологии.
В контекста на модернизирането на лъчелечението, е неизбежно сравнението с европейското ниво, както и с развитието в световен мащаб. Колко има да се наваксва у нас?
Години наред за лъчелечението в България трябваше да говорим с болка, имайки предвид апаратурното изоставане на нашата страна. Изоставахме дори от съседни страни като Албания и Македония. Искам да подчертая, че това не означава автоматично, че десетилетия наред българите са лекувани некачествено или грешно. Напротив, лъчелечението в България последните 30 години по постигнатите си терапевтични резултати е напълно сравнимо с това на десетки други страни с добри лъчетерапевтични практики. Проблемът бе липсата на утвърдената от 60 години съвременна лъчетерапевтична апаратура, каквато е линейният ускорител, чието технологично обновяване и усъвършенстване бе постоянна практика. Предимствата му като точност, прецизност, възможност за по-добра защита на критичните органи, както и непрекъснатото разработване на нови технологии в нашата практика бяха обект само на теоретични дискусии.
За моя радост, за тези неща вече мога да говоря в минало време. В ход е процес на тотално преоборудване и модернизиране на българското лъчелечение. Към действащите в момента пет линейни ускорители в София и Пловдив, в резултат на успешно завършил етап от усвояването на европейските фондове има закупени и се очаква инсталирането на още четири високотехнологични линейни ускорители - по два в СБАЛО, София и "Света Марина", Варна. Надявам се успешно да завършат и общинските търгове в десет центъра, успешно да завърши дооборудването на нашия център и този в "Света Марина" във Варна с линейни ускорители от най-висок клас.
Всичко това реално би означавало изграждане на нова, съвременна лъчетерапевтична практика в България. С подобно тотално преоборудване, което е истински феномен, българското лъчелечение през 21 век ще стане напълно сравнимо с европейското и световното ниво.
Въвеждането на нови технологии в медицината винаги ли зависи от финансирането или е въпрос и на организация?
Естествено въвеждането на нови технологии на първо място е свързано и по-точно е силно зависимо от възможностите за финансиране. Вниманието ни през последното десетилетие сякаш изцяло е насочено към този фактор. Считам обаче, че липсата на добра организация може да опорочи всяко безпроблемно финансиране и в крайна сметка да доведе до плачевни резултати при усвояването на нови технологии. Това може да се превърне в още по-рискова ситуация, ако е свързано с технологичен бум в дадена сфера.
Според скромния ми опит за успешното внедряване на нова технология, освен финансиране са необходими критичност, реализъм, обективизъм, амбиция и добра организация.
Какво бихте предложили, откъде да започне положителната промяна в здравния модел у нас?
За здравния модел у нас се говори вече две десетилетия. Говори се много, говори се от специалисти и неспециалисти. Постоянно се правят реформи и реорганизации, но не може да се почувства съществена положителна промяна. За съжаление напрежението сред пациентите и лекарското съсловие расте, противопоставянето, липсата на доверие и агресивността стават често явление.
Не бих искала да говоря за вероятните структурни и административни реформи, които трябва да се проведат. Искам да подчертая, че с "ахилесовата пета" на едно общество, каквото е човешкото здраве и съответно здравеопазването, не трябва да се експериментира.
Често в интервютата си прогнозирате проблем с намиране на специалисти по лъчетерапия у нас. Нека обясним каква е причината.
За проблема с кадрите в България вече нееднократно съм изразявала своето становище. Тежестта на тази специалност, свързана с необходимостта от много познания, отговорност, стрес и човешка болка, както и остарялата лъчетерапевтична апаратура до настоящия момент, обяснява частично липсата на интерес. Вярвам, че новият апаратурен парк, изключителната атрактивност на най-високотехнологичната апаратура, използвана въобще в сферата на медицината, ще променят ситуацията.
По последни данни от Националния раков регистър в страната са регистрирани 35 354 нови случая на рак за 2011 година. Колко пациенти годишно у нас се нуждаят от лъчелечение?
Обикновено около 45-50% от новозаболелите подлежат на лъчелечение, в случая това са около 17 000 пациенти. Аз бих искала обаче, да изкажа своето мнение за цифрите, които цитирате и които звучат обезпокоително. Действително е голяма цифрата на заболелите и починалите. Битката с това заболяване обаче трябва да бъде в сферата на профилактиката и доброто познаване на първите симптоми, а не в непрекъснатото повтаряне на тези цифри. Не считам, че медийното повтаряне пред обществото, че всеки втори, трети и т.н от дадено заболяване умира, ще има положителен принос в борбата с него. Знам, че подобни медийни изяви се превръщат в дамоклиев меч за същите тези хора, за болните и техните близки. Те започват да очакват годината, в която ще се превърнат в статистика. Не това е правилният подход и правилната битка с рака.
Със сигурност сте имали много тежки моменти с пациенти. Какво е най-трудното във Вашата толкова отговорна работа?
Наистина животът ми всекидневно е свързан с човешката болка, с обръщането на човешката съдба на 180 градуса за мигове и часове, с ужасния страх пред неизвестността. Тежките моменти са толкова много, че не мога да ги изброя. Знам само, че много, много от тях ще ме придружават в съзнанието ми непрекъснато.
Повярвайте ми, изключително трудно е при толкова човешка болка да се запази известна дистанция, за да си полезен, която същевременно да не се превърне в дистанцираност.
Също така като национален консултант по лъчелечение и началник клиника не малко ме затруднява необходимостта да бъда администратор по необходимост и лекар по призвание.
Коя е най-добрата препоръка, която сте получавали в професионален план?
По-скоро бих изтъкнала натрупан личен опит, с който държа да се съобразявам. Мое верую е - действай така, все едно ти или твой близък е от другата страна на бариерата. Мисли, какво би искал и не би искал да чуеш, видиш или разбереш.
Не трябва да забравяме, че лекарите не са застраховани и болестите не са им чужди. Просто трябва да бъдем хора като лекари и като пациенти. Нищо друго!
Преди година Дарик стартира кампанията "Най-добрите лекари в България". Добрите промени в здравеопазването у нас могат да започнат именно с подобни инициативи?
В нашия неспокоен свят, белязан с все по-голяма агресия и отчаяние, всяка инициатива, свързана с благородство, доброта и оптимизъм, всъщност може би е жизнено необходима.
