Съдебната система далеч не е най-болната система в България - има други области като здравеопазването и образованието, в които положението е далеч по-тежко и не по-малко важно. Това заяви в интервю за Дарик бившият парламентарен председател проф. Огнян Герджиков.
Въпреки че приветства приемането на Стратегията за съдебна реформа в Народното събрание, той посочи, че документът е изготвен малко прибързано, а основният проблем в редица сфери е липсата на дългосрочна визия.
Проф. Герджиков подчерта, че ако искаме да се случи същинска съдебна реформа, се налага промяна в Конституцията:
„Като цяло има добри неща в нея, но това, че има добри неща, не значи, че тя е съвършена. Начинът й на изработване пак беше леко прибързан, доколкото аз съм в течение. Има нещо, което мен ме смущава. Ако искаме да направим същинска съдебна реформа, то се налага промяна в Конституцията. Конституцията дава една тясна рамка и още повече имайки предвид тълкуването на Конституционния съд, което ограничи в много голяма степен правомощията на парламента да действа, да има по-голяма свобода да законодателства. Една промяна в Конституцията се налага, пък чувам гласове, че много не им се иска на политиците да се стига до такава промяна в Конституцията, пък ако трябва да се прави такава реформа, трябва промяна. Съдебната система далече не е най-болната система в нашето общество. Има едно особено вторачване в съдебната система, някак си изпъкване на преден план, като че ли тя е най-голямата ни язва, но просто не е така. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че има други системи, където положението е по-тежко и не по-малко важно, отколкото съдебната система", подчерта Огнян Герджиков.
Той разкритикува и позицията на френския посланик у нас по отношение на българската съдебна система, като обяви, че е лично потърпевш от опита на един от посланиците у нас преди няколко години да се намеси в решаването на голямо дело между британска и българска фирма:
„Когато тези демократични държави ни размахват пръст, че нашата съдебна система не е в ред, аз да попитам какво правят официалните представители на съответните демократични държави, които се опитват да се мешат в решаването на правни спорове. Лично съм потърпевш, защото съм председател на Арбитражния съд на Стопанската камара. Преди години имахме голямо дело за 18 милиона, където английска фирма и българска фирма бяха в спор. Получава се писмо до Стопанската камара, преадресирано до мен, в което английският посланик ме кани на среща. В писмото си той има дързостта, бих казал дори наглостта, да казва как трябва да се изтълкува член 307 от Търговския закон. На мен да ми го казва английският посланик. Разбира се, аз не отидох. След това ми се обадиха оттам защо не се отзовавам. Тогава изпаднах в ярост, казах, че този човек едва ли не трябва да бъде „персона нон грата" и просто всичко си утихна, все едно всичко си е в ред, и всичките тези хора казват, че нашата съдебна система била еди-каква си. А вие, представители на демократичните държави, какво се месите в правораздаването, аз да ви попитам. И после ни размахвате пръст, че нашата правораздавателна система била еди-какво си".
