Добре знаете за националната кампания на Дарик "Най-добрите лекари в София". Лекари от най-големите болници в София гласуваха и посочиха кои са най-добрите им колеги в 43 основни медицински специалности. След като успяхме да ви срещнем последователно с повечето национални консултанти по различните специалности, ви представяме и директорите на големите болници. Кампанията продължава с член-кореспондент проф. д-р Дамян Дамянов, началник на Клиниката по хирургия в Университетска многопрофилна болница „Царица Йоанна - ИСУЛ".
Вчера излезе статистиката, че всеки втори, който завършва „Медицина" в България не се реализира в страната ни. Тази тенденция беше оповестена официално и е официална ката статистика. Най-много остават да работят в България тези, които завършват икономика. Това е почти всеки втори, който учи икономика или право. Тази статистика не е голяма изненада. Всеки ден четем колко медицински сестри напускат, колко анестезиолози напускат страната, колко вече дори хирургията не е привлекателна специалност в България. Какво ще кажете Вие?
Нека първо да кажа две думи за това, че имаме един приятен повод на фона на трудното ежедневие. Това е 60-годишнината на Клиниката по хирургия, която аз ръководя в момента и 75-годишнина от създаването на Хирургическо отделение в едновремешната Работническа болница и след това преименувана в ИСУЛ на базата на понятието Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите, а понастоящем Университетска многопрофилна болница „Царица Йоанна - ИСУЛ".
Приемам да започнем с хубавия повод и след това да говорим за проблемите. Сериозна, впечатляваща годишнина е това!
Аз мога да се обърна и директно към проблемите, защото дори на фона на това събитие, което отбелязваме с удоволствие и в петък ще се съберем настоящи и бивши служители, каним гости, обявяваме Ден на отворените врати, за да видят хората, че това е една хубава клиника в една стара, утвърдена, авторитетна болница...
Какво прави една клиника хубава?
...и колко хубави хора има вътре. Хубавата клиника я определям с това, че сградата навява добри спомени и е утвърдена, но има една обновена клиника, едно съвсем добре устроено Отделение по еднодневна хирургия, което представлява една неразбираема за доста хора мода и на този фон един персонал, който е всеотдаен. До тук спирам с хубавото.
Хайде сега кажете лошите!
Какво имаме в България?! Имаме едно население, което намалява. Последното преброяване го определя на 7 300 000 души. От тях над 33% са стари хора. На всичкото отгоре младите хора също намаляват, като бройка и като випуск. Въпреки това нашата държава създава нови и нови университети, които са вече 52 и се радваме, че идват от съседна Турция студенти, които искат да придобият европейска диплома в България, която е на ниска цена и ние започваме да обслужваме едно чуждестранно население, което още не е най-лошо, защото имаме много университетски преподаватели, създаваме много университети и трябва да им поддържаме работата. Същевременно казваме, че това население, застаряващо, все повече има хронични заболявания. България бие рекорда с това, че имаме най-много случаи на атеросклероза, най-много инфаркти, най-много инсулти, т.е. логично е медицината да се обърне към профилактиката, защото тези хора по-трудно се лекуват, а много по-добре се профилактират, но това не се случва.
Това зависи от лекари, пациенти и от политиката.
На всичко отгоре казваме, че за България са достатъчни около 90-100 болници. Те вече надминават 460 по последната информация, която имам. Няма логика населението ти да намалява, ти да имаш нужда да хвърляш пари в профилактиката, а да създаваме нови и нови болници. Ние все по-трудно запълваме леглата си.
Какво ни казвате? Казвате, че няма нужда от толкова много университети и няма нужда от толкова много болници в България, така ли?
Да, абсолютно. Затова започва да се чувства още по-остро недостигът на лекари, които разумно от студентската скамейка или си взимат специалност тук, защото това е по-евтина процедура, или пренебрегвайки всякаква логика, отиват в западноевропейските страни, където ги посрещат не със средна заплата между 400 и 600 лв., а с 3000 до 5000 евро, уреждат им квартира и им разкриват възможност да специализират не срещу заплащане, както все още има случаи при нас. Алогично е това, което се случва, което ме кара да формулирам кратко и ясно, че ние нямаме разумно обоснована политика на държавата. Аз не виждам разписаните правила не нещата, които трябва да се случват. Не мога да асимилирам защо в разрастващата се алогично столица, където имаше 21 болници, а в момента има 64 болници и се прави огромна 65-та болница, при което започваме да си играем на пинг-понг, защото там обещават голяма заплата и сега един куп сестри, които отидоха в „Токуда", си „взимат шапката" от там и отиват в новата, гонейки по-голяма заплата, ей Богу, аз тук нито виждам логични решения от страна на Народното събрание, нито от страна на Министерството на здравеопазването, нито виждам логика като цяло в държавната политика, която би трябвало да каже, че приоритети на България са здравеопазването и образованието.
Кога се скъса тази логика, кога се скъса нишката?
Аз съм човек в здравната система. Запомнил съм приказката на един стар икономист: „Грешките в икономиката се залагат днес и се проявяват след 4-5 години. Грешките в здравеопазването се залагат днес и се проявяват след около 10 години". След 10-12 години ще видите, че там някъде започна една реформа, която започна с известна логика. Тази логика трябва да се върнем много, за да я намерим. Тя беше така преобразена след това, т.е. няма никаква последователност и когато се отбележи една концепция при нас, ние ставаме жертва на политически боричкания, на битка ляво-дясно, а кое ляво и кое дясно ние вече объркахме, защото десните ни водят лява политика, а левите ни водят дясна политика. Здравеопазването не иска политическа окраска, здравеопазването не иска цветове, там има хора, има здраве и това политическо боричкане се отразява крайно неблагоприятно.
Виждате ли светлина в тунела? Годината е 2012-а, притискат ни тези обстоятелства и могат да се окажат бомба със закъснител. Тази бомба цъка и за кадрите, които напускат, и за болния народ. Имаме вече четвърти министър на здравеопазването, нямаме все още директор на Националната каса. Светлина в тунела дали има?
Всеки министър на здравеопазването в България е обречен, защото е поставен в невъзможни обстоятелства. На него му е дръпнато килимчето, като не му се дава да прави политика, защото при първата разумна насоченост на нещата ще се намерят 10 души, които ще започнат да го дебнат, за да го критикуват. Журналистите помагате в това отношение за добро или лошо, не че трябва да спрете и да мълчите, но рядко се дават след 100-те дни нещо повече. На хората им се изчерпа капацитетът и възможностите за търпение, аз все още не виждам разумната концепция, разумните 4-5 акцента, които аз пред Вас бих формулирал.
А на Вас ако Ви предложат, бихте ли се наели с такъв пост?
Само ако ми дадат комисарски или диктаторски права, за да проведа нещо разумно в продължение на 3-4 години. 16 министри на здравеопазването от промените на 10 ноември до сега... Това не дава възможност човек нито да проведе разумна политика, нито да види плодовете, минавайки през подводни камъни и позитивни неща...Няма никаква последователност, няма никаква логика. Както виждате пожертваха се за министри 33-34-годишни хора. Аз се радвам на ентусиазма и младостта. Всеки на моята възраст знае какво го чака в здравеопазването и разумно седи настрани при тази обстановка, а обстановката може много добре да се прецезира, ако се поставят 3-4 акцента.
Казахме, че стигаме до 2012 г., когато Вие като професор имате хубав повод с впечатляващи годишнини. Случва се и нещо добро в тази Клиника по хирургия - модерна апаратура, еднодневна хирургия, хора, които все още не са си тръгнали...
Не само. Аз, идвайки насам, излязох от една чернодробна операция, която просто на 3-4 места е била отказана. Ние изпълняваме операции, които се изпълняват в не повече от 3-4 звена в цялата ни страна по отношение на операциите на черния дроб и панкреаса. Работим една рутинна, друга хирургия. Изпълняваме на 30 легла 1700 операции за миналата година. Ние имаме защо да празнуваме. Ние правим една модерна реализация при все по-тежки условия.
И ние правим тази кампания, търсим най-добрите лекари в София, за да можем да говорим, а не само да търсим проблемите в здравеопазването, защото много често ги търсим. Такава е темата и това ни е работата - да бъдем коректив и да натискаме, за да сме в полза на хората, но и за да покажем такива хора като Вас. Много лекари вече минаха оттук, за да покажат това какво работят и защо остават в България. Но сега разбирам, че има кратка стратегия, разумна, която може да се направи в здравеопазването. Казахте, че до четири години може да се направят четири неща. Нека да ги чуем!
Аз не поставям кратка стратегия, а четири акцента, около които е разумно политически партии, администрация, управление и финанси да се съсредоточат там. Първото нещо е, че ние, започвайки реформата през 2000 г., отново сме я недофинансирали. Няма европейска страна в момента, която да има по-малко от 6 до 8% от брутния вътрешен продукт, отдадени за здравеопазването. Аз изобщо не смея да спомена за цифрите, които отделя Германия, Англия, Франция и т.н. Първата работа е, че здравеопазването трябва да се формулира като приоритет и да се отделят пари за тази работа. Второто нещо, трябва да се сложат разумни правила и параметри, които трябва да се спазват в тази страна. Не може болница до болница, не може компютърен томограф до компютърен томограф. Държавата трябва да разпише правила и не в София да има 64 болници, а в някой областен град да има само една и хората да се задъхват, или пък в дадени райони да липсват адекватно големи болници. Т.нар. национална здравна карта стана една пародия. За това нещо трябват строги правила и строго спазване и не, защото Вие искате да дадете пари на мен, защото съм много хубав или много добър лекар и аз да си купя томограф, за да го имам аз и да печеля пари - това не е държавна политика. Втората работа е да се разпишат правилата за болниците и реанимирането на населението.
...и да се направи една реална здравна карта.
Това трябва да стане в рамките на месеци и да се изпълни. Третото нещо са кадрите. За кадрите ние не гледаме напред. Аз съм един от хората, които бият тревога, че хирурзите в България за последните 6-7 години от 2300 са станали 1300.
Къде са другите?
Те са в биологичен смисъл излезли пенсионери и починали, или изчезнали от България. Не говоря за малката група, които влязоха в политиката, но има и такива хирурзи.
А възрастовата граница на хирурзите голяма ли е?
Над 50% са над 50-55 години. През две години назад има хирургичен конгрес, аз засичам в България 208 млади хирурзи при 260 хирургични отделения. При мен са 8 млади хирурзи, а колко хирургични отделения нямат нито един млад хирург. А в България вече сме проплакали и за патоанатоми, съдебни медици, анестезиолози, педиатри, хирурзите намаляват, лаборанти, медицински сестри, акушерки... Къде е политиката в това отношение? Ако заплатата на тези хора не нарасне, ние не можем да ги задържим в България, след като в чужбина им дават много пари и те напускат по чисто финансови условия. Да не говорим за специализацията на тези хора, да не говорим за начина на обучение, в което практическата част все повече намалява. Ето Ви един трети, много сериозен акцент. Тази кадрова политика въобще не я виждам като акцент.
Това звучи прекрасно като идея, но ще кажат, че няма пари и няма от къде да се вземат за по-големи заплати.
Като няма пари, да работим за статуквото. Българинът винаги е озадачавал западните си приятели, че получава 100, а харчи 200. Как го правим, и аз не знам, но затова поддържаме мазета, правим компоти, правим консерви. Българинът е свикнал да оцелява.
И затова болни се лекуват в чужбина.
Силно съм впечатлен от факта, че когато стана земетресение в една съседна наша страна, немската група отива и на третия ден се връща. На летището ги питат: „Защо се връщате?" и те казват: „Свършиха ни материалите". Мой близък хирург беше в българската група, която отиде при земетресението и стоя 17 дни и каза: „Да, на нас още на първия ден ни свършиха превързочните материали, но имам ли игла и конец за чорапите си? Имам. Ших с него". Ние българите можем да работим с джобно ножче. Това е нещото, което озадачава всеки културен, западноевропейски специалист и казва: „Така не може и не бива да се работи", а ние можем.
Това хубаво ли е, или е лошо?
Безкрайно лошо. Хирурзите в България искат да работят с най-хубавите конци, хирурзите в България искат да работят с най-хубавите инструменти. Тогава ние се изправяме пред вас, пациентите, защото Здравната каса ясно е разписала в клиничните пътеки, че не дава пари за това и казва: „Купете си ги" или още по-лошо: „Дайте ми пари на мен аз да ги купя", с което започва да се чува, че лекарите вземат пари...
А ако кажа, че нямам пари?
...това е престъпен модел и кажете ли, че нямате пари, ние оперираме така, както сме оперирали досега. Това не бива да се случва у нас.
Ако „цъка" сега бомбата и Вие алармирате...Аз четох интервюта и от 2010 и от 2011 г. и Вие наистина говорите за тези проблеми, които могат да се окажат бомба със закъснител и да се окажат фатални. Ако сега пак говорите за това и алармирате? Докога?
Това значи, че в България нещо се случва, защото аз мога да кажа, че през последните 4-5 години се обновиха болници, обновиха се отделения. Държавата за известно време, когато беше големият строителен бум, инвестира пари. Сега инвестират частни структури с неясни парични източници, но не се меся. Добре е да има и частни болници. Сега обаче парите, които постъпват в здравеопазването, са едни и същи, а болниците нарастват. Не е логично. Държавната политика трябва да бъде така, че да се свива. Когато имате по-малко пари, Вие свивате и семейството си.
Можем ли с чиста съвест да кажем, че здравеопазването в България е достъпно за всички хора? Ако някой има нужда в момента от операция от апендисит, която се води лесна, той ще може да отиде, както си трябва, да се почувства и да получи тази операция, така ли?
Това е конституционно право и в България го има, независимо че в медиите излизат по правило случаите, където по някакви причини или поради нечие хрумване това не се случва.
Тези неща трябва да се казват, няма как. Когато ти е забравен скалпел в стомаха, трябва да се каже.
Да, аз казвам, че това трябва да се случва. Напълно го приемам, но като масово явление медицината у нас все още е достъпна. Друг е въпросът дали и каква група от населението биха могли да си позволят някои екстри и защо тези екстри да не бъдат достъпни за всички.
И аз това питам. Защо само някои могат да си позволят неща, които би трябвало да са нормални за всички хора?
Това означава, че, тъй като здравеопазването при нашите условия и сега постъпват приемливо количество пари, нещо в разпределението им куца. Аз не съм вътре в проблема, за да мога да дирижирам, но ако това се проучи, би могло да се коригира. Но са необходими още средства, за да могат екстрите да бъдат достъпни абсолютно за всички.
Ползват ли се още в България връзки, за да отидеш на лекар?
Това е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология. Вероятно исторически така се е случило, че ти трябва да имаш близък по върха, богаташ, министър, за да можеш да уредиш своята кариера, но освен народопсихологията твърде често се налага да търсиш връзки, за да попаднеш на лекаря и специалиста, в които би имал доверие. А би трябвало достъпът до тези хора да бъде предмет на избор, достъпът до определени единици да се плаща. В повечето западноевропейски страни именно такива суперспециалисти са с право да имат частни легла и да работят, защото вие го избирате. Останалата маса също трябва да бъдат лекари, които са на добро ниво. Аз твърдя, че лекарите в България са на едно добро ниво, те са европейски лекари.
Въпреки всичко - условията, система...?
Да, въпреки всичко.
В началото на разговора казахте за хирургията за един ден - модерна хирургия, която много смятат за екстра или какво?
Не, това не е екстра. Това е нещо, което търпи бурно развитие през 70-80-те години в САЩ. Американците имат и неща, за които да ги критикуваме, но и много прагматични разсъждения там, откъдето могат да се спечелят пари. След това са последвани от европейците, защото тази хирургия позволява част от заболяванията, които могат да бъдат оперирани и лекувани в рамките на този ден, т.е. да постъпите сутринта и вечерта да си отидете или на следващия ден, да бъдат оперирани. Това е хирургия за най-добрите специалисти, това е хирургия с по-високи отговорности, тя трябва да се прави много добре, с добра техника, да се регулира болката с подходящи методики и пациентът да си тръгва вечерта или на следващия ден. Това икономисва много неща. Относно престоя например на пациентите в нашата клиника, само хотелът на ден му струва 260 лв. Много е хубав и скъп хотелът. Това са 130 евро.
А условията като за такъв хотел ли са?
Елате да видите! Стаите ни са с едно или две легла, има климатик, има хладилник, телевизор, има самостоятелен санитарен възел за две стаи. Мисля, че това е добре. А в еднодневната хирургия за стая с едно-две легла има самостоятелен санитарен възел, а условията са супер европейски, кукленски.
Казахте, че хирурзите в България са на добро и европейско ниво. Трябва ли най-добрият лекар в София да бъде хирург, според Вас?
Има защо.
Вие, сериозните хирурзи подценявате ли работата на тези, които се нароиха масово и това са пластичните хирурзи? Те печелят много пари, поддържат висок стандарт на живот и имат толкова много клиенти, че графикът им е запълнен за месеци напред.
Пластичната хирургия е хирургия като всяка друга. Естетичната хирургия е тази, която е търговската хирургия. И тя има право да съществува, тя е бизнес хирургия. Дали ще отидат там една, петдесет или петстотин жени, само мога да завиждам на този човек. Преобладаващото количество пациенти там са жени. Тя има право на съществуване, но не мога да кажа, че това е най-сериозната хирургия. Да махна една пъпчица за мен е 5 минути работа и не вземам толкова.
Кажете още веднъж кога е този Ден на отворени врати?
В петък от 10.00 ч. определяме Ден на отворените врати, както в еднодневната хирургия, така и в самата клиника. Добре дошли са всички, които желаят! Единственото условие за влизането през този ден ще бъдат да си сложат калцуни, за да не ни цапат пода. Иначе достъпът ще бъде съвсем толерантен. Разбира се, ще осигурим и водач.
