Средните месечни температури през изтичащия месец октомври са между 10 и 16 градуса по Целзий (°С) и имат отклонение от месечната норма между минус 1 и плюс 3 °С. Октомври 2024 г. е по-хладен от октомври 2023 г. и един от най-сухите в страната от началото на века, сочи справка на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Най-високата измерена температура е 34,2 °С на 4 октомври в Чирпан, област Стара Загора. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 6 °С на 21 октомври в Чепеларе, област Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 6,9 °С на връх Мусала на 1 октомври. В София най-високата измерена температура е 27,5 °С на 4 октомври, а най-ниската – минус 0,7 °С на 20 октомври.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са под климатичната норма – между 0 и 50% от нея. Има станции в Южна България без валеж, например Сандански и Садово. Валежни суми над 50% има предимно в Североизточна България (Крушари, област Добрич, 120%) и в част от Западна България. Октомври 2024 г. е с повече валежи от октомври 2023 г., но остава един от най-сухите месеци октомври в България от началото на века. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 44 мм от дъжд в квартал „Горна баня“, София, на 6 октомври.
Първите масови слани са на 1 и 2 октомври по високи котловинни полета, а в равнинната част на страната – на 18 октомври.
През първата половина от месеца над страната преминават поредица от атмосферни смущения, довели до обстановки с по-значителни увеличения на облачността и валежи на 1, 5 - 7, 9 и 11–12 октомври.
През повечето дни от втората половина на октомври времето в страната се определя от устойчив баричен гребен във височина и антициклонално барично поле в приземния атмосферен слой. Предимно слънчево е, през повечето дни – почти тихо или със съвсем слаб вятър, само по Черноморието е умерен с източна компонента.
Сутрин в равнините и около водните басейни на места е мъгливо или с ниска слоеста облачност. На 14 и 15 октомври температурите са сравнително високи, но от 16 октомври с обръщане на вятъра от североизток се понижават и са близки до климатичните норми. През последните дни от месеца баричният гребен над Балканите отслабва, облачността е предимно значителна, има и изолирани слаби превалявания от дъжд.
Състояние на реките
През октомври водните количества на реките в страната са под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи в периодите 5–7 и 10–13 октомври са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в България, по-съществени на река Искър при Нови Искър, съответно със 102 см през първия период и с 69 см през втория. През целия месец река Факийска в района на село Зидарово е пресъхнала.
Агрометеорологични условия
През октомври засушаването в по-голямата част от страната се задълбочава и възпрепятства сеитбата на зимните житни култури и нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите есенници, с изключение на някои североизточни райони, например в агростанция Добрич.
На места в северозападните райони (агростанции Кнежа и Бъзовец) и в южните райони (агростанции Кюстендил, Сандански, Пловдив, Пазарджик и Чирпан) няма продуктивна влага в 50 см почвен слой, а в 100 см нивото на влагозапасите е много ниско – под 50% от пределната полска влагоемност.
Най-високата измерена температура е 34,2 °С на 4 октомври в Чирпан, област Стара Загора. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 6 °С на 21 октомври в Чепеларе, област Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 6,9 °С на връх Мусала на 1 октомври. В София най-високата измерена температура е 27,5 °С на 4 октомври, а най-ниската – минус 0,7 °С на 20 октомври.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са под климатичната норма – между 0 и 50% от нея. Има станции в Южна България без валеж, например Сандански и Садово. Валежни суми над 50% има предимно в Североизточна България (Крушари, област Добрич, 120%) и в част от Западна България. Октомври 2024 г. е с повече валежи от октомври 2023 г., но остава един от най-сухите месеци октомври в България от началото на века. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 44 мм от дъжд в квартал „Горна баня“, София, на 6 октомври.
Първите масови слани са на 1 и 2 октомври по високи котловинни полета, а в равнинната част на страната – на 18 октомври.
През първата половина от месеца над страната преминават поредица от атмосферни смущения, довели до обстановки с по-значителни увеличения на облачността и валежи на 1, 5 - 7, 9 и 11–12 октомври.
През повечето дни от втората половина на октомври времето в страната се определя от устойчив баричен гребен във височина и антициклонално барично поле в приземния атмосферен слой. Предимно слънчево е, през повечето дни – почти тихо или със съвсем слаб вятър, само по Черноморието е умерен с източна компонента.
Сутрин в равнините и около водните басейни на места е мъгливо или с ниска слоеста облачност. На 14 и 15 октомври температурите са сравнително високи, но от 16 октомври с обръщане на вятъра от североизток се понижават и са близки до климатичните норми. През последните дни от месеца баричният гребен над Балканите отслабва, облачността е предимно значителна, има и изолирани слаби превалявания от дъжд.
Състояние на реките
През октомври водните количества на реките в страната са под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи в периодите 5–7 и 10–13 октомври са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в България, по-съществени на река Искър при Нови Искър, съответно със 102 см през първия период и с 69 см през втория. През целия месец река Факийска в района на село Зидарово е пресъхнала.
Агрометеорологични условия
През октомври засушаването в по-голямата част от страната се задълбочава и възпрепятства сеитбата на зимните житни култури и нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите есенници, с изключение на някои североизточни райони, например в агростанция Добрич.
На места в северозападните райони (агростанции Кнежа и Бъзовец) и в южните райони (агростанции Кюстендил, Сандански, Пловдив, Пазарджик и Чирпан) няма продуктивна влага в 50 см почвен слой, а в 100 см нивото на влагозапасите е много ниско – под 50% от пределната полска влагоемност.
