Пръстовият отпечатък в здравеопазването, въведен по идея на бившия здравен министър Петър Москов, остава в историята, научи Дарик. Днес Върховният административен съд окончателно отмени новия метод на регистрация, чието внедряване струваше само на здравната каса половин милион лева.
Съдът спря действието на въпросната система в болниците още през ноември, но тогава от здравното министерство, здравната каса и Министерския съвет обжалваха становището на съда. По неофициална информация обаче днешното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
От съда все още не са публикували мотивите, с които свалят идентификационната система, тъй като решението се обработва с цел да се заличат лични данни. Срещу идентификатора се обединиха както лекари, директори на болници и пациентски организации, така и настоящото ръководство на здравното министерство. От ведомството обаче не предприеха действия срещу системата, а предпочетоха да изчакат решението на съда.
Пръстовият идентификатор бе внедрен по идея на бившия здравен министър Петър Москов. Според него новата система трябваше от една страна да пести средства, а от друга – да затегне контрола в болниците. През ноември системата бе въведена в лечебните заведения, а тенденцията бе тя да се приложи и в аптеките, както и при джипитата.
Решението обаче бе атакувано в съда от Центъра за защита на правата в здравеопазването, Федерация „Български пациентски форум” и Сдружението на частните болници и още в края на същия месец съдът спря действието на идентификатора. В мотивите се каза, че с въвеждането му се създава едно ново, несъществуващо в Закона за здравното осигуряване субективно задължение за електронна идентификация, което от друга страна противоречи и на редица европейски директиви.
Министерството на здравеопазването, здравната каса и Министерският съвет обжалваха решението, а след като министър Москов бе сменен от д-р Илко Семерджиев, управителят на касата д-р Глинка Комитов призна за редица проблеми, появили се след внедряването на пръстовия отпечатък. "Не можем да кажем, че точно тази система дава ефект, тъй като нямаме икономически ефект и намаление на хоспитализациите. Можем да кажем, че ефектът е нулев", посочи Комитов.
БГНЕС, архив
Пред Дарик председателят на Сдружението на частните болници д-р Николай Болтаджиев описа ефекта от въвеждането на въпросната система като двустранно негативен. "Единият ефект беше финансов. Той претовари болниците за закупуване на четци и софтуер. От друга страна върху пациента, който го затрудняваше практически и технически. Имаше и тежък психологичен момент върху пациентите-граници се минават без отпечатък, а в болница се влиза така", коментира медикът.
Стойността на цялата софтуерна система, която бе платена с парите от здравните ни вноски, бе в размер на 476 000 лева. Отделно от това всяка болница трябваше да закупи необходимия брой четци за пръсти, чиято единична цена бе 239 лв. без ДДС. От здравното министерство допълниха, че до дни, с обнародването в „Държавен вестник“ на съдебното решение, пръстовата идентификация ще престане да се използва от всички лечебни заведения и няма да бъде прилагана в извънболничната помощ.
