/ УМБАЛ Токуда

Атанас е на 38 години. Разбира, че има сърдечен проблем, без да изпитва никакви симптоми и водейки нормален начин на живот, след като посещава редовните си профилактични прегледи, осигурени от компанията, в която работи.

„Един от лекарите, които ме прегледаха и преслушаха със стетоскоп, ми каза, че има нещо притеснително. Каза, че му звучи като запушване или нещо подобно, направи ми кардиограма и ме посъветва задължително да посетя кардиолог. Обясни ми, че вероятно е състояние от много време, а не внезапно появило се. Първо реших, че е някаква грешка, защото аз спортувам, тичам по 25 км и никога не съм усещал какъвто и да било проблем. Мислех, че е прав и са се объркали“, разказа Александър.

Въпреки това мъжът споделя на свой приятел, кардиохирург, за проблема си. Той го насочва към свой колега – кардиолог. Специалистът, при когото Александър извършва своя преглед, казва на мъжа, че е възможно да има спукване на аортата.

„Лекарката много се притесни. Веднага ме изпрати в спешния център на болницата, направиха ми скенер и казаха, че е необходимо да се извърши операция, защото една от клапите на сърцето изпуска голямо количество кръв. За мен, като човек, който има изключително активен начин на живот, беше много трудно да повярвам. Посетих и трети специалист, за да съм напълно сигурен. Той ми обясни, че е добре да се оперирам по-скоро, защото сърцето се е уголемило значително и ако се забавя твърде дълго време е възможно да има последици, които ще бъдат трудни за коригиране. Каза ми още, че ако операцията се извърши сега, бих могъл да се възстановя напълно“, каза още Александър.

УМБАЛ Токуда

След дълго проучване и насоки, мъжът решава да потърси помощ от проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда. Специалистът потвърждава необходимостта от извършване на сърдечна операция, поради наличие на високостепенна аортна регургитация (увреждане на аортната клапа). На Атанас е предложена сърдечна операция, която се извършва чрез един от най-иновативните в световен мащаб метод - трансаксиларен достъп.

В операцията влизат д-р Георги Василев, специалист в Клиника по кардиохирургия, д-р Мохаммед Ал-Зубаиди и началникът на Отделение по интензивно лечение в клиниката – д-р Мирослав Чорбаджийски. Денят на операцията съвпада с гостуването на д-р Утз Kаперт, човекът, който е измисля и въвежда трансаксиларния достъп в световен мащаб. Именно екипът на Клиника по кардиохирургия въведе метода в България, след като д-р Василев премина обучение в центъра, ръководен от д-р Утз Kаперт.

„Екипът ни извърши операцията, а създателят на този изключително добър метод бе с нас през цялото време, наблюдавайки процеса и приложението му. Обсъдихме различни подробности около метода, сподели ни важни неща от неговия опит, тънкости и какви изводи си е направил във времето. Нашият екип е направил някои модификации на трансаксиларния достъп и д-р Улз остана наистина впечатлен, както от сложността на случаите, които работим, така и от техниката ни. Все пак ние натрупахме опит през последната почти една година, в която го прилагаме при всички подходящи пациенти и постигаме изключително добри резултати“, споделя д-р Василев.

Трансаксиалният достъп представлява 4-сантиметров разрез под дясната мишница. Той зараства изключително бързо, в сравнение с този при торакотомията (достъп през предната част на гръдния кош). Разликата е, че при другите минимално инвазивни сърдечни операции, включително роботизираната такава, тук се прави само един разрез, който не налага да се откачат ребра (да се прерязват), не налага и да се прекъсват други съдове, което е много голямо предимство пред всички останали хирургични методи до момента.

Методът е нов в световен мащаб, но с него може да се извърши цялата палитра на клапна хирургия, всякакъв обем и операция на всички клапи – аортна, митрална, трикуспидална и комбинация между тях. За разлика от ендоскопската хирургия – при трансаксиларния достъп е възможно да се направи протезиране дори на три клапи едновременно.

„Освен, че методът е изключително щадящ, възстановяването се случва в рамките на няколко дни и белегът е незабележим, защото е под мишницата, достъпът има много значими предимства пред другите методи. Клампажът (времето, в което сърцето на пациента е спряно) е в пъти по-кратък от този при останалите минимално инвазивни достъпи. Както знаем, отворената хирургия се извършва много по-бързо от минимално инвазивната, в случая ние имаме минимален, незабележим разрез, но за много по-щадящо за пациентите време. Това е най-модерният метод в съвременната минимално инвазивна сърдечна хирургия, авангарда. Той съществува от няколко години и се извършва на много малко места в световен мащаб, целта на д-р Утз Kаперт е да го популяризира и да обучи все повече специалисти, които да го прилагат.“, допълни д-р Василев.

Клампажът е най-тежката част от една кардиохирургична операция. Колкото по-дълго време продължи, толкова по-лошо би могло да бъде за пациента. При едни от най-тежките сърдечни операции максималното време за спиране на сърцето може да трае до около 2 часа, всяка допълнителна минута може да бъде рискова за пациента.

„При този метод имаме предимствата на отворената хирургия като време, като резултати, но в същия момент работим през съвсем малък разрез, без травматичност. Tравмата е много малка, времето е най-доброто, вече не правиш компромис в името на малкия разрез, нямаш травма на ребрата. Нашите анестезиолози правят специални блокове, няма и болка след това. Те се плъзгат по ребрата, така че за пациента всичко това е без усещане на каквато и да било болка.“, казва още д-р Василев.

Атанас се възстановява изключително бързо след операцията.

„Чувствам се много добре и се радвам, че се възстанових толкова бързо. Оказва се, че съм имал този проблем по рождение, но никога не е бил установен, въпреки че съм посещавал профилактични прегледи. Благодарен съм, че се доверих на този екип и че днес съм добре.“, споделя мъжът.