Министърът на образованието и науката Галин Цоков обяви промени в учебно-организационния процес с цел подобряване на училищното образование. Сред тях са промени в графика на изпитите след 7-и клас.
Ще бъдат отворени Наредбата за оценяване, Наредбата за общообразователния минимум и подготовка, наредбата, свързана с училищното образование. Няколко комисии ще се заемат с промени за наредбата за повишаване на квалификацията на учителите.
"От гледна точка на изводите, които си направихме от външното оценяване, стигнахме до идеята, че в рамките на следващата година би било по-добре външното оценяване да бъде разделено като дни като външно оценяване след 7-и клас и външно оценяване на 10-и клас. Това ще даде възможност на оценителите да се съсредоточат в проверката на работите на учениците след седми клас, за да е с приоритет, за да може учениците да получат резултатите си по-бързо, и след това да започне класирането в различните средни училища", посочи той.
Обмислят промени в провеждането на изпитите след 7-и клас, ето какви са те
"Изместили сме със седмица в графика провеждането на изпититите след седми клас, за да може учениците да имат повече време да се подготвят по-добре за тези изпити", заяви още образователният министър .
"Според нас тези промени ще позволят по-добро и ефективно провеждане на самите изпити, без много стрес и натоварване на учителите и на училищните директори, които трябва, като тази година, да провеждат два изпита за външно оценяване за един ден, а от друга страна ще даде повече време на оценителите да са по-спокойни и уверени в работата си", коментира още Цоков.
По думите му в Наредбата за оценяване ще бъде обсъдено промяната на минималните изисквания за текущите оценки на учениците в съответния на срок. "Например оценката от две задължителни оценки за отделните модули да се намали на една в съответния срок, за да се формира една глобална, по-обща оценка в съответния модул, така че да няма такова значение текущите оценки в рамките на отделните дисциплини в рамките на профилираните предмети", заяви просветният министър.
Обявиха резултатите от изпитите след 7 и 10 клас: Учениците подобряват резултатите си
"Искаме да регулираме един много важен момент, защото минималният брой оценки за текущо оценяване за някои дисциплини, е фиксирано в самите учебни програми. За езиковото образование се изискват 6-7 текущи оценки, за да се формира срочна оценка. Ще търсим възможност този минимален брой оценки да важи и в отделните случаи", коментира той.
Предстоят промени и в областта на изследователската и проектната дейност на учените, обсъжда се съвместно преподаване на учители по различни дисциплини, както и съвместно оценяване, което да се регламентира в Наредбата за оценяване. Целта е да се освободи повече време за учители да работят с учениците в класните стаи. "Намаляването на броя изпитвания е важно това да се случи", обосновава се просветният министър.
До края на седмицата наредбите ще бъдат отворени за общество обсъждане в рамките на месец, за да може ръководството на МОН да обсъди с експерти и социални партньори как е най-добре да се случат тези промени, за да може да важат още от следващата учебна година.
По думите му винаги има доза субективизъм в оценяването, затова е приоритет на МОН от следващата година процентът на субективизъм да бъде сведен да минимум.
"Външните оценявания за седми клас през тази година бяха с трудности, в някои райони имаше наводнения. Трябва да се предвидят възможностите за провеждане на изпитите при форсмажорни обстоятелства, например при природни бедствия. Ще се помисли за втори дати при тези случаи", заяви той.
"Надявам се, че този дебат с обществеността и медиите да бъде конструктивен", добави още просветният министър.
Той заяви, че по ПВУ са заложени изграждането на 8 нови училища в България, като целта е да се реши поне частично проблема с двусменния режим на учениците и да се мине към едносменен. Освен това се предвидени проекти за строеж на детски градини и училища, които остава да бъдат гласувани и от депутатите. "Частните занимални също са много голям проблем, например учители от училища да преподават паралелно там. Ще наприм всичко възможно да спрем това преливане на кадри от общественото образование към частното", коментира още Цоков.
Решен е проблемът с финансирането на работата на образователните медиатори в системата на предучилищното и училищното образование, съобщи още министърът. Средствата за тази година ще бъдат обезпечени от бюджета на МОН, а за следващата ще бъдат отпуснати целево малко над 10 млн. лв. от държавния бюджет. В наредбата се въвежда нов елемент за финансиране на училища и детски градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, чрез който ще се предоставят целево средства за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя, в рамките на определените с работни места за тези служители. „Радвам се, че успяхме бързо да намерим решение, защото имаше опасност дейността на медиаторите да блокира“, обясни проф. Цоков.
Благодарение на тяхната работа в системата на образованието са обхванати 2 800 ученици, застрашени от отпадане. Борят на достигнатите родители от образователните медиатори е над 14 хил.
Създава се картата, наречена и съкровищница, на иновациите в нашите училища. Това каза още министър Цоков. По думите му вече е приключило обобщаването на информацията като в нея е описан характерът и срокът на действие на съответната иновация. „През следващите седмици предстои визуално да се представи по-добре и по-оперативно тази информация, за да може всеки училищен директор, учител или експерт в областта на образованието, с едно кликване да види характера на иновацията, която се реализира в съответното училище“, обясни министър Цоков. Той подчерта, че ще се даде възможност иновациите, които се случват в последните години в нашата образователна система, да бъдат по-видими и анализирани от експерти в областта на образованието и така бъдат по-лесно мултиплицирани и в други образователни организации.
Министър Цоков представи и нов модул в програмата „Иновации в действие“, който е насочен към създаване на пет училищни лаборатории за иновации в рамките на образователната система. Те ще бъдат фиксирани в пет отделни училища, които най-добре реализират иновации в съответната област. Лабораториите ще са в направления, важни за промяната в нашата образователна система като например предприемачество и финансова грамотност, зелена енергия, проектно базирано обучение и интегрирано знание. В рамките на тези лаборатории ще бъдат привлечени учители и директори от други училища, за да могат да видят как се случват иновациите в съответното училище. „Главната цел тук е това, което се прави успешно в дадено училище, да може да се реализира и в останалите“, обясни министърът.
Ще бъдат отворени Наредбата за оценяване, Наредбата за общообразователния минимум и подготовка, наредбата, свързана с училищното образование. Няколко комисии ще се заемат с промени за наредбата за повишаване на квалификацията на учителите.
"От гледна точка на изводите, които си направихме от външното оценяване, стигнахме до идеята, че в рамките на следващата година би било по-добре външното оценяване да бъде разделено като дни като външно оценяване след 7-и клас и външно оценяване на 10-и клас. Това ще даде възможност на оценителите да се съсредоточат в проверката на работите на учениците след седми клас, за да е с приоритет, за да може учениците да получат резултатите си по-бързо, и след това да започне класирането в различните средни училища", посочи той.
Обмислят промени в провеждането на изпитите след 7-и клас, ето какви са те
"Изместили сме със седмица в графика провеждането на изпититите след седми клас, за да може учениците да имат повече време да се подготвят по-добре за тези изпити", заяви още образователният министър .
"Според нас тези промени ще позволят по-добро и ефективно провеждане на самите изпити, без много стрес и натоварване на учителите и на училищните директори, които трябва, като тази година, да провеждат два изпита за външно оценяване за един ден, а от друга страна ще даде повече време на оценителите да са по-спокойни и уверени в работата си", коментира още Цоков.
По думите му в Наредбата за оценяване ще бъде обсъдено промяната на минималните изисквания за текущите оценки на учениците в съответния на срок. "Например оценката от две задължителни оценки за отделните модули да се намали на една в съответния срок, за да се формира една глобална, по-обща оценка в съответния модул, така че да няма такова значение текущите оценки в рамките на отделните дисциплини в рамките на профилираните предмети", заяви просветният министър.
Обявиха резултатите от изпитите след 7 и 10 клас: Учениците подобряват резултатите си
"Искаме да регулираме един много важен момент, защото минималният брой оценки за текущо оценяване за някои дисциплини, е фиксирано в самите учебни програми. За езиковото образование се изискват 6-7 текущи оценки, за да се формира срочна оценка. Ще търсим възможност този минимален брой оценки да важи и в отделните случаи", коментира той.
Предстоят промени и в областта на изследователската и проектната дейност на учените, обсъжда се съвместно преподаване на учители по различни дисциплини, както и съвместно оценяване, което да се регламентира в Наредбата за оценяване. Целта е да се освободи повече време за учители да работят с учениците в класните стаи. "Намаляването на броя изпитвания е важно това да се случи", обосновава се просветният министър.
До края на седмицата наредбите ще бъдат отворени за общество обсъждане в рамките на месец, за да може ръководството на МОН да обсъди с експерти и социални партньори как е най-добре да се случат тези промени, за да може да важат още от следващата учебна година.
По думите му винаги има доза субективизъм в оценяването, затова е приоритет на МОН от следващата година процентът на субективизъм да бъде сведен да минимум.
"Външните оценявания за седми клас през тази година бяха с трудности, в някои райони имаше наводнения. Трябва да се предвидят възможностите за провеждане на изпитите при форсмажорни обстоятелства, например при природни бедствия. Ще се помисли за втори дати при тези случаи", заяви той.
"Надявам се, че този дебат с обществеността и медиите да бъде конструктивен", добави още просветният министър.
Той заяви, че по ПВУ са заложени изграждането на 8 нови училища в България, като целта е да се реши поне частично проблема с двусменния режим на учениците и да се мине към едносменен. Освен това се предвидени проекти за строеж на детски градини и училища, които остава да бъдат гласувани и от депутатите. "Частните занимални също са много голям проблем, например учители от училища да преподават паралелно там. Ще наприм всичко възможно да спрем това преливане на кадри от общественото образование към частното", коментира още Цоков.
Решен е проблемът с финансирането на работата на образователните медиатори в системата на предучилищното и училищното образование, съобщи още министърът. Средствата за тази година ще бъдат обезпечени от бюджета на МОН, а за следващата ще бъдат отпуснати целево малко над 10 млн. лв. от държавния бюджет. В наредбата се въвежда нов елемент за финансиране на училища и детски градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, чрез който ще се предоставят целево средства за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя, в рамките на определените с работни места за тези служители. „Радвам се, че успяхме бързо да намерим решение, защото имаше опасност дейността на медиаторите да блокира“, обясни проф. Цоков.
Благодарение на тяхната работа в системата на образованието са обхванати 2 800 ученици, застрашени от отпадане. Борят на достигнатите родители от образователните медиатори е над 14 хил.
Създава се картата, наречена и съкровищница, на иновациите в нашите училища. Това каза още министър Цоков. По думите му вече е приключило обобщаването на информацията като в нея е описан характерът и срокът на действие на съответната иновация. „През следващите седмици предстои визуално да се представи по-добре и по-оперативно тази информация, за да може всеки училищен директор, учител или експерт в областта на образованието, с едно кликване да види характера на иновацията, която се реализира в съответното училище“, обясни министър Цоков. Той подчерта, че ще се даде възможност иновациите, които се случват в последните години в нашата образователна система, да бъдат по-видими и анализирани от експерти в областта на образованието и така бъдат по-лесно мултиплицирани и в други образователни организации.
Министър Цоков представи и нов модул в програмата „Иновации в действие“, който е насочен към създаване на пет училищни лаборатории за иновации в рамките на образователната система. Те ще бъдат фиксирани в пет отделни училища, които най-добре реализират иновации в съответната област. Лабораториите ще са в направления, важни за промяната в нашата образователна система като например предприемачество и финансова грамотност, зелена енергия, проектно базирано обучение и интегрирано знание. В рамките на тези лаборатории ще бъдат привлечени учители и директори от други училища, за да могат да видят как се случват иновациите в съответното училище. „Главната цел тук е това, което се прави успешно в дадено училище, да може да се реализира и в останалите“, обясни министърът.
