IT специалистът взема над 5 пъти по-голяма заплата от работещия в туризма
97167
IT специалистът взема над 5 пъти по-голяма заплата от работещия в туризма
Компютърните специалисти у нас получават с около пет и половина пъти по-висока средна заплата от работещите в хотели и ресторанти. Това е и разликата между най-високото и най-ниското възнаграждение в България за изминалата 2017 година, показва доклад на КНСБ.
Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност
Въпреки тенденцията за нарастване на доходите и увеличаването на средната заплата с 115 лева спрямо предходната година, страната ни все още изостава спрямо другите държави членки, като в сравнение със западните членки средното заплащане на труда у нас е между 5 и 10 пъти по-ниско.
През 2017 година средната заплата на програмист у нас е 3150 лева. Средната заплата на сервитьор или камериерка - 580 лева или със 120 лева повече от минималната. Секторите хотелиерство и ресторантьорство и търговия на дребно остават най-ниско платените в извънбюджетната сфера и това прави почти невъзможно намирането на желаещи да работят в тях българи, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ: Заплатите в България растат, но не достатъчно бързо
"Може би това е една от причините да се търси специално тук внос на работници от по-ниско платени страни. Ще видим тази година, като се либерализира вносът, доколко пазарът на труда ще потвърди, че наемните работници в трите сектора ресторантьорство, хотелиерство и донякъде търговия на дребно, ще обявят ръст нагоре, тъй като там има сериозни дефицити и недостиг на работна сила при тези нива на заплащане", посочи Димитров.
Докладът на КНСБ показва, че най-масовото увеличение на заплатите през миналата година варира между 3 и 10 процента. Междувременно изследване на "Галъп Интернешънъл", проведено в навечерието на Деня на труда, посочва, че 43 процента от българите работят и са доволни от работата си, а други 18 процента не са доволни от настоящата си работа. Над половината от анкетираните споделят, че са удовлетворени от заплащането, като отчитат възможността или невъзможността да си намерят друга работа, както и съотношението между труда и заплащането. Недоволните са около 44 процента.
Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност
Въпреки тенденцията за нарастване на доходите и увеличаването на средната заплата с 115 лева спрямо предходната година, страната ни все още изостава спрямо другите държави членки, като в сравнение със западните членки средното заплащане на труда у нас е между 5 и 10 пъти по-ниско.
През 2017 година средната заплата на програмист у нас е 3150 лева. Средната заплата на сервитьор или камериерка - 580 лева или със 120 лева повече от минималната. Секторите хотелиерство и ресторантьорство и търговия на дребно остават най-ниско платените в извънбюджетната сфера и това прави почти невъзможно намирането на желаещи да работят в тях българи, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ: Заплатите в България растат, но не достатъчно бързо
"Може би това е една от причините да се търси специално тук внос на работници от по-ниско платени страни. Ще видим тази година, като се либерализира вносът, доколко пазарът на труда ще потвърди, че наемните работници в трите сектора ресторантьорство, хотелиерство и донякъде търговия на дребно, ще обявят ръст нагоре, тъй като там има сериозни дефицити и недостиг на работна сила при тези нива на заплащане", посочи Димитров.
Докладът на КНСБ показва, че най-масовото увеличение на заплатите през миналата година варира между 3 и 10 процента. Междувременно изследване на "Галъп Интернешънъл", проведено в навечерието на Деня на труда, посочва, че 43 процента от българите работят и са доволни от работата си, а други 18 процента не са доволни от настоящата си работа. Над половината от анкетираните споделят, че са удовлетворени от заплащането, като отчитат възможността или невъзможността да си намерят друга работа, както и съотношението между труда и заплащането. Недоволните са около 44 процента.
