Граждански организации настояват за етичен кодекс на депутата
Граждански организации настояват за етичен кодекс на депутата / снимка: БГНЕС, архив

Парламентът да направи отново опит да се приеме етичен кодекс на народния представител, призова Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда на среща в парламента на членове на Временната комисия за изработване на проект за Правилник на 42-то Народно събрание с представители на граждански организации.

Светлозар Филипов от национален форум „Обединение” поиска августовската ваканция на народните представители тази година да е по-кратка, защото парламентът има да свърши много работа. Според Здравка Кръстева от Института за модерна политика има няколко проблемни сфери в дейността на парламента - т.нар. сиво законодателство - засилено корпоративно влияние в ущърб на обществото, предимно формалния и крайно недостатъчен парламентарен контрол, системен правозащитен дефицит на законодателния процес; недостатъчен капацитетът на парламента за приемане на европейското законодателство.

От Института предлагат публикуване в Интернет сайта на всички предложения, които народните представители внасят между първо и второ четене, да има регистър на лицата, които лобират за промени, за техните източници на финансиране, посочва БТА.

Парламентарният контрол върху изпълнителната власт е от ключово значение, според Ивелина Алексиева от Института за модерна политика. Постоянните комисии следва да имат по-силен контрол върху съответните министерства, смята тя и добави, че в Правилника трябва да бъде записано изрично лично явяване на министрите в обсъжданията на политическо ниво. По думите й временните анкетни комисии трябва да се създават винаги на паритетен принцип.

Директорът на Програма „Достъп до информация” Гергана Жулева смята, че би трябвало в новия Правилник да има специално записване на задължение за публикуване в Интернет. Това ще реши проблемите на законодателството в последната минута. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков трябва да има публичност не само на обсъжданите законопроекти, но и на становищата на заинтересованите страни по представена предварително оценка за въздействие. Той посочи, че срокът между внасяне на законопроект и неговото гласуване не трябва да е по-кратък от един месец.

Представителите на неправителствения сектор подкрепят идеята за блиц парламентарен контрол на Министерския съвет, по-широко представителство на гражданските организации в работата на парламентарните комисии, както и за специален парламентарен контрол над МВР и службите за сигурност.

Мая Манолова предложи да има регистър на гражданските организации, партньори на парламента, който да е с активна регистрация.