Онкологичните заболявания не са като всички останали заболявания. Те са заболявания за цял живот, изискват особено внимание, особен подход и грижа. С тези думи доц. Здравка Валерианова описа най-големите трудности, с които всеки ден се борят тя, лекарите и пациентите в Националната онкологична болница в София. Изпълнителният директор на лечебното заведение е поредният гост в съвместния проект на BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в здравеопазването. В рамките на проекта 15 от най-добрите специалисти представят визията си за бъдещето на българското здравеопазване, посочват проблемите, предизвикателствата и възможните решения за по-ефективното функциониране на сектора.
Разговаряхме с доц. Здравка Валерианова броени дни, след като беше обявено решението на Министерството на здравеопазването вместо обещания високоспециализиран апарат за лъчелечение (томотерапия) Националната онкологична болница да получи "приставка", с която да се надградят линейните ускорители, които предстои да бъдат закупени. Освен внедряването на иновативни методи на лечение, директорът на болницата коментира проблемите на онкологичната помощ и лекарските протести у нас, представи актуалните данни за броя на онкоболните в България и подчерта необходимостта от превенция на рака.
Илиана Найденова: Нашият разговор е част от съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в медицината и бъдещето на здравеопазването у нас. Вие ръководите Националната онкологична болница, в която тази тема е от първостепенно значение.
Доц. Здравка Валерианова: Именно нашата болница е мястото, където може да се говори за иновации и високотехнологична апаратура. Някои от тези иновативни методи или апаратура се закупуват в момента, а други вече са въведени в диагностичната и лечебна тактика.
Онкологията като проблем на нашето здравеопазване, а и в световен мащаб, поставя редица проблеми - не само с проучване на заболяемостта и разпространението на факторите, които водят до това социално значимо заболяване, но също така и за методите на диагностика, лечение и рехабилитация.
Сред иновативните методи в областта на лекарственото лечение на онкологично болните е таргетната терапия и високотехнологични медикаменти. Също така и производството на ваксини, които обикновено свързваме с профилактика на заболяванията, в случая обаче става въпрос за лечение. Тези ваксини са насочени срещу тумора във всеки един човек, като те се произвеждат от биопродукти от този, на когото ще бъдат приложени или с други думи казано, автоложна ваксина. Методът е напреднал в Япония и Америка и води до добри резултати, но все още е в процес на изследване, за което се инвестират много средства. В тази връзка имаме конкретни предложения с фондация "Хасуми", именно за ваксино-терапията, които предстои да представим пред Министерството на здравеопазването. Става дума за научното изследване, приложението и начините, по които можем да реализираме този метод и в България.
Кога се очаква да направите предложението пред здравното министерство?
Виждате колко е динамична ситуацията в момента. Представянето на такива проблеми би могло да доведе до точно обратния ефект - че това не е належащо и актуално. Актуално е в момента да се изплатят заплатите и изработеното на лечебните заведения, да се промени методиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), да се промени начинът, по който се заплаща на лечебните заведения от Министерството на здравеопазването, в случая става въпрос за раковия регистър и регистрацията на злокачествените заболявания както и начина, по който ще се сключват договори между СБАЛ по Онкология и другите лечебни заведения, които ще извършват този процес. Все още няма яснота как ще става заплащането и точно колко ще бъдат отпуснатите средства, а също и кой ще упражнява контрол. Това са проблеми, които все още не са добре аргументирани и изяснени. Да не говорим, че поддържането и развитието на една утвърдена европейска и международна институция, каквато е популационният Национален раков регистър, какъвто имаме в страната и с който може да се гордеем, трябва да бъде приоритет само на едно лечебно заведение като нашата болница. Смятам, че преди да се въведе нова методика или да се правят съществени промени, е необходимо добре да се преосмислят и анализират всички аргументи и чак тогава да пристъпваме към нейното реализиране.
В същото време се организират протести, лекари от цялата страна настояват за оставката на шефа на НЗОК д-р Пламен Цеков.
Протестът е напълно основателен и аз, както и моите колеги, го подкрепяме и заставаме зад него. Смятам, че наложените лимити на обеми и средства от Националната здравоосигурителна каса, и методите, с които тя си служи, са неприемливи за лечебните заведения, а за онкологичните заболявания - абсолютно несъстоятелни. Онкологичните заболявания не са като всички останали заболявания и СБАЛ по Онкология - ЕАД не е като всички останали болници. Те са заболявания за цял живот, изискват особено внимание, грижи и специфичен подход.
Какъв модел бихте предложили Вие?
На първо място бих премахнала всякакви лимити по отношение на броя болни, които ще се приемат, особено по дадена клинична пътека. Бих въвела промяна към по-обективното остойностяване на клиничните пътеки, и в частност по онкология, защото някои от тях, свързани с лъчелечението най-вече, са високотехнологични. Недофинансирани са и клиничните пътеки по химиотерапия. Не искам да коментирам какво се случва с интензивните грижи, там ситуацията е повече от критична. НЗОК спешно трябва да промени начина на заплащане на този високоспециализиран труд.
Все още в нашата страна няма желание официално да се приеме понятието "дневен стационар", а разходите по поддържането и обгрижването на болните са не по-малко отколкото, когато се приемат на стационарно лечение.
Бих препоръчала да се слушат повече съветите на националните консултанти по съответните медицински дисциплини, както и на експертите. Имам наблюдения за конкретни предложения на нашия национален консултант по химиотерапия и последващите, точно противоположни, действия от страна на НЗОК.
Освен това липсва единен национален стандарт по Онкология. Медицинската онкология е само една част от голямата онкология, за която няма ясни правила, а оттук и неефективен контрол. Много лечебни заведения си позволяват да лекуват злокачествени заболявания и последствията от липсата на комплексност към подхода, бих казала, усещаме сериозно в нашата болница. Почти няма ден, в който при нас да не се приема случай, лекуван някъде, доведен до безизходица и след това насочен към Онкологията, "пък там да се оправят" ...
Все още стои открит въпросът и с въвеждането на т.нар. диагностично-свързани групи. Много се говори за тях, но реално няма конкретни действия в тази насока. Смятам, че това вълнува не само мен, но и цялата медицинска общност.
Специалистите по лъчелечение и всички в Националната онкологична болница сме безкрайно изненадани от скорошното решение на Министерство на здравеопазването вместо обещания апарат за томотерапия (също високотехнологичен метод на лечение) да получим "приставка", с която да се надградят линейните ускорители, които ще се закупят. Това е другата болна тема, при която трябва да се защитава и да се мисли най-вече за интереса на онкологично болния. Пациентите идват при нас, не само защото на други места няма апаратура. Лекарите тук знаят как да лекуват и милеят за болните. Това не се учи в никой буквар и се усеща от самия пациент и неговите близки.
Според мен за да се реши този въпрос, експертите с различни мнения трябва да обсъдят гледните си точки в присъствието на тези, които управляват здравеопазването. И така да се вземе най-оптималното и добро решение не за министерството, не за нашата или която и да е друга болница, а за българския пациент.
Отчитат ли се промени в статистиката за броя на онкоболните в България?
По последни данни от Националния раков регистър в страната има 35 354 нови случая от рак за 2011 година и около 17 000 умирания. Данните показват, че България е сред страните с умерено засягане от злокачествени заболявания, но има локализации, при които сме на челни позиции. Една от тях за съжаление е ракът на маточната шийка, където бяхме на трето и второ, а сега сме на първо място по заболяемост и смъртност сред останалите страни-членки на Европейския съюз.
Има няколко основни локализации, които са с най-голям относителен дял сред злокачествените заболявания - рак на гърдата, рак на белия дроб, рак на стомаха, колоректалния карцином, рак на женските гениталии и рак на простатата при мъжете. Това са най-честите локализации, които заемат над 60 процента в структурата на злокачествените заболявания при мъжете и жените.
Докато у нас има нарастване на заболяемостта и смъртността, в страните, в които знаят как ефективно да се намесват в организацията на онкологичната помощ, има намаление и на заболяемостта, и на смъртността. Това намаление след 2000 година е факт в САЩ, Канада, Великобритания, както и в скандинавските държави.
Именно тук е ролята на медиите и активните здравни кампании, които би трябвало да променят обществените нагласи.
Разбира се, че медиите имат изключително голяма роля. Кампаниите, които водим всички заедно в последните десет години, доведоха до намаляването на рака на гърдата в четвърти стадий. Данните показват нарастване на новодиагностицираните болни в първи стадий и от около 17% преди години, те достигнаха 27% към момента.
Ако не са медиите, ние няма да постигнем очакваните резултати, включително и за благотворителната кампания "За живота", която водим в момента за набиране на средства за закупуване на апарат за интраоперативна лъчетерапия.
Има много митове за това какво всъщност причинява рак и какво заболяване е той, нека разсеем част от тях.
Редица фактори от външната и вътрешната среда на човека причиняват рак. Това, което ние можем да направим, е да изучим факторите на външната среда и да ги контролираме, защото на тях се дължат почти 80 процента от злокачествените заболявания. С всички методи на съвременната наука трябва да изучаваме и факторите на вътрешната среда, за да въведем ефективни методи за тяхното лечение или отстраняване.
Водещи фактори на външната среда са тютюнопушенето, начинът на хранене, физическата активност и употребата на алкохол, както и стресът. Не по-малко значение имат сексът, сексуалното поведение и сексуалната култура, професионалните вредности, замърсяванията на околната среда. Всички изброени фактори действат комплексно.
Един от митовете е, че ракът е заболяване на богатите, на възрастните и високоразвитите индустриализирани общества - не, ракът е заболяване, което може да засегне всеки. От рак боледуват както богатите, така и бедните; както малките деца, така и възрастните хора.
Съществува и митът, че ракът е смъртна присъда и нелечимо заболяване. Категорично не - просто трябва да знаем какво да направим, когато сме здрави и към кого да се обърнем, за да бъде открит навреме и лекуван както трябва.
Друг от съществуващите митове е, че ракът е само здравен проблем. Това също не е така - той е социален, икономически, финансов проблем; той е проблем на всички, на цялото общество.
Успешното лечение на тези заболявания зависи не само от добрата апаратура, а и от добрите специалисти.
На първо място е човешкият фактор. Аз съм щастлива, че ръководя болница, в която работят такива специалисти. Трябва да запазим тези лекари, да ги имаме за по-дълго време, за да могат те да обучат много други, които на свой ред да отидат в други лечебни заведения, да отидат там, където има необходимата апаратура и комплекс от предпоставки за успешно лечение. И пациентите да се лекуват при еднакви условия, еднакъв достъп и шанс в цялата страна.
Иновативните технологии в медицината водят след себе си до редица изисквания и необходимости, които трябва да бъдат съобразени. Хубаво и необходимо е въвеждането на високотехнологичните методи и иновации, но след това идват специалистите, обучението, строгият регламент и правилата за работа, необходимите лицензии, идва и цената за поддръжка и профилактика на тази апаратура.
Фактът, че толкова много пациенти от по-малки градове идват във Вашата болница, доказва колко необходима е комплексната онкологична помощ на територията на цялата страна.
Разбира се, ето защо е важно каква единна национална програма за контрол на рака ще бъде одобрена и ще се прилага в цялата страна.
Какво е най-трудното в работата Ви като директор на Националната онкологична болница?
Най-трудно е да гледам мъката и болката в очите на пациентите, да се изправя и да кажа: "Вече не можем да направим нищо повече, медицината е до тук". Това е най-трудното нещо за всеки един лекар.
Да завършим разговора оптимистично, нека напомним, че ракът е лечим.
Целият този разговор, който водим с Вас, фактът, че непрекъснато говорим кои са проблемите в здравеопазването и в Онкологията, показва, че всички ние имаме шанс и сме оптимисти. Нашият шанс в случая е да се преборим със злокачествените заболявания и да покажем, че създадените митове може и трябва да бъдат разрушени.
Ракът е победим и лечим. Борете се, за да не се разболеете - профилактиката е в ръцете на всички нас.
