Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. Здравка Валерианова, изпълнителен директор на Национална онкологична болница в София.
Всеки ден в България се открива рак на 100 души, като всяка година бройката се увеличава, според неофициалната статистика в България. Тази статистика променя ли се?
Статистиката се променя, тя има динамика и динамиката показва не особено благоприятни неща, но затова сме ние, за да казваме, че заболяването го има, да казваме, че то е лечимо, да казваме, че то е предотвратимо и да казваме на хората: „Вярвайте в специалистите! Вярвайте в нас!". Защото много често ние можем да помогнем, но има моменти и ситуации, за съжаление, когато са изчерпани всички възможности на медицината и тогава става страшно. Тогава трябва да се изправиш лице в лице с близките или със самите пациенти и да кажеш това, което никой не иска да чуе, а именно, че ние сме дотук и оттук нататък е Господ.
Често ли казвате това във Вашата практика?
Зависи. Напоследък ми се случва да бъде често, защото пациентите, за съжаление, попадат на различни места, където не получават най-доброто, защото в България всеки си мисли, че може и знае да лекува рак. А това не е така. Рак могат да лекуват само хора, които имат съответното образование, съответната специализация, когато са се сблъскали и са видели хилядите надежди в очите на хората, които застават срещу тях да бъдат лекувани. Не е въпрос да вземем поредните пари от здравната каса или въпрос колко добре работим, че се справяме с тежки заболявания, каквито са раковите заболявания. То е въпрос на изключително голяма отговорност, въпрос на изключителен професионализъм, въпрос на непрекъснато четене, непрекъснато усъвършенстване. Неслучайно едни от най-добрите онколози, които, за щастие, работят в нашата болница, непрекъснато ходят на някакви курсове, посещават различни конгреси и конференции в страната и в чужбина, за да търсим най-доброто за нашите пациенти.
Въпрос на човешки капацитет, на човешки ресурс и на апаратура, е обаче при лечението на тази диагноза, така че можем ли да кажем, че най-добрите специалисти и апаратура са концентрирани в София? Ако си представим другите, по-малките градове от страната, дали хората в цялата страна получават качествено лечение, или идват при вас, защото пред вашата болница наистина има опашки?
Бих казала, че съвсем доскоро имахме възможност в цялата страна да осъществяваме комплексно онкологична помощ и това донякъде продължава и понастоящем. Това се извършваше в бившите онкологични диспансери и сега комплексни онкологични центрове, или специализирани болници за активно лечение по онкология. Именно в тези лечебни заведения се опитвахме по някакъв начин и по силата на традицията, която съществува вече 60 и повече години, ние да казваме, че там пациентите могат да бъдат диагностицирани, могат да бъдат лекувани или ако тези, които работят в съответното лечебно заведение, не са в състояние да се справят, да потърсят помощ или от нас, или от някъде другаде, където могат да я получат, та дори и от чужбина.
Има ли изтичане на кадри? Вашата специалност изглежда перспективна, но има ли изтичане на доктори навън заради по-доброто заплащане, по-добрата апаратура?
Бих казала, че нашите специалисти, които работят в болницата, имат възможност често да пътуват в чужбина и, за щастие, тези специалисти се връщат и избират да работят в тази болница. Има нещо особено, което свързва при нас лекаря с пациента - много силна връзка, връзка особена, деликатна. Не мога да я опиша, но самите лекари, както и пациентите, които са били в тази болница, са видели нещо добро. Защото няма абсолютни неща и не можем да не кажем, че има и хора, които са останали и са били разочаровани, за съжаление, докато нашите лекари си държат на професията и работят при нас. Имаме много млади хора, което е нещо много хубаво. Аз изключително много се радвам на младите хора, приятно ми е, когато вървя по коридора и срещам млади хора. Това е утрото на онкологията, това е бъдещето на онкологията и без тях не можем. В същото време имаме ценни кадри, които трябва да пазим и, които имаме понастоящем, но ситуацията е много трудна. Не бих казала, че няма апетити и погледи зад граница, има. Опитваме се обаче, не само заради парите, а и заради духа, заради традицията, заради това, че ние сме свързани тук, в тази България и, че някой все пак качествен специалист трябва да остане и да се грижи за тези пациенти.
Връщам Ви на пациентите. Казахте, че хората, преди да стигнат до Вас, минават през други етапи. Имате предвид, че българинът, преди да стигне до лекар, първо ходи на врачка, след това на екстрасенс и тогава стига до лекар, или какво? Няма здравна култура, превенция, профилактика?
Да. Здравната ни култура, за съжаление, не е на необходимото ниво. Когато казвам това, имам предвид, че пациентите се обръщат към нас тогава, когато вече са се появили симптомите, те са доста напреднали. Защото никой не иска да приеме страшното, никой не иска да приеме лошото и казва: „Ако имам някакво оплакване, то ще мине с времето". Да, но така не се случва и много често хората закъсняват с диагнозата. Идват тогава, когато е доста напреднало заболяването и естествено, че тогава и възможностите са по-ограничени, а при нас разковничето е в ранната диагностика и в профилактиката.
Тогава ракът е лечим, така ли?
Точно така. Трябва да казваме на хората: „Не се страхувайте от рака, търсете информация, четете, слушайте и специалистите, вслушвайте се в техните съвети!" Това звучи малко романтично, знаете ли защо? Защото искаме да накараме хората да ни повярват, искаме не само да показваме лошото и страшното, искаме да показваме, че има бъдеще в хората, които са заболели, има бъдеще в здравите хора, за да не стигнат до заболяване. Това зависи от самите нас. Трябва да се обичаме.
Пада ли възрастовата граница на хората, които заболяват от рак?
Като общо заключение, не бих могла да го кажа, защото ракът е заболяване, което нараства с възрастта, т.е. най-често злокачествените заболявания се появяват след 50-тата, 60-тата годишнина, но всичко е много относително, защото има локализации, които са характерни за детската възраст. Това са например онкохематологичните, левкимиите, заболявания, които са характерни за детската възраст, пластомните тумори. Освен това има заболявания от раковите, за които е характерно, че пациентите също са между 30-45-годишна възраст и това заболяване се нарича рак на маточната шийка.
И рак на гърдата?
Ракът на гърдата е след 40-годишна възраст, но рак на маточната шийка е заболяване, което се появява по-рано. Рак на яйчника също. Ето това са заболявания, на които трябва да обърнем внимание, особено рак на маточната шийка. Толкова много говорихме за него, а, за съжаление, все още хората се страхуват да отидат на гинеколог, все още се страхуват да си направят профилактичен преглед. Този страх трябва да преодолеем у хората. Да ги накараме да се грижат за себе си. Това е!
Да дадем съвет! Колко време отнема един такъв преглед? Държавата погрижила ли се е това да е платено?
Засега профилактичните прегледи, които се извършват на нашето население, са по линията на Националната здравноосигурителна каса. Оттам те са безплатни. Оттам можем да получим талон ежегодно за профилактичен преглед. Става дума за специалист рак на гърдата и гинекологичен преглед. Съвсем наскоро чухме, че гинекологичният преглед е бил отменен, сега пак наново ще бъде заплащан от Здравната каса. Това са дейности, които са свързани с превенция на здравето и са нещо много хубаво, но, за съжаление, другите, които също са свързани със здравето и то със здравето на здравите хора, това са скрининговите програми. Именно те целят да се обхване това население, където е най-висока заболяемостта или вероятността да се появи заболяването и точно там да бъдат акцентите. Хората активно да се извикват, да се проследяват, да се информират за резултатите, през определен период от време отново да се извикват, да има мониторинг, да има контрол, да има система за проследяването, да има скринингов регистър и т.н. Всичко това , което, за съжаление, го няма в профилактичните прегледи и от касата.
Длъжници сме, казвате? Държавата е длъжник?
И ние сме длъжници на нашите пациенти, защото унесени в ежедневието, в това да попълваме документация, формуляри и какво ли не, обръщаме малко внимание на хората. Малко си говорим с хората, а те искат да им се обясни, те искат да им се каже, те искат да им се разясни, за да приемат по-лесно истината и нещата и да бъдат по-полезни на себе си и на близките си. Затова сме длъжници.
Радвам се, че го казвате, защото често си говорим как българските болници миришат на болници. Това те потиска... цялата атмосфера вътре... и не излиза добрият доктор, който виждаме по филмите да ти хване ръката, да обясни на теб и твоите близки какво да се прави. А на вратата чакат още пациенти и трябва бъдат обслужени всички.
Кажете ми, как да направим всичко това, когато наистина пред вратата чакат 60 пациенти днес, които трябва да бъдат обслужени? Кажете, как да стане това?! А ние сме длъжни да приемем пациентите, да ги обслужим, защото отчитаме дейност. Тази дейност я отчитаме пред националната каса и въз основа на тази дейност получаваме пари, а без парите ние сме загубени. Какво да направим? Ако ние днес искаме да обгрижим, както трябва един пациент, трябва да се плаща не само на бройка, трябва да се плаща и на качество. Затова всички ние чакаме, особено онколозите, въвеждането на диагностично свързаните групи. Защото там се обръща внимание не само на поредната бройка пациент, а се обръща внимание на човека с всички негови заболявания.
Кога ги чакате?
От много време ги чакаме.
Кога е реалистично да се случи това?
Казваха, че ще бъде в началото на тази година, но вероятно няма готовност за това. Да се надявам, че следващата година ще се получи.
Всяка година си го казваме и всяка година се надяваме, че това ще се случи, което е добро и за вас лекарите, и за нас пациентите.
Не казвайте и за нас лекарите, и за вас пациентите, защото ние лекарите също в един момент ставаме също пациенти, така че става въпрос за всички нас. Дали сме лекари, или настоящи, или бъдещи пациенти, това няма значение. За всички нас, за хората.
Тази ужасна химиотерапия...има ли нещо по-добро измислено? Алтернативните методи?
Химиотерапията не е ужасна тогава, когато се приложи, както трябва. Когато се приложи навреме, тя помага. Особено в днешно време, когато говорим за молекулната терапия, за новите молекули, таргетната терапия, именно чрез тези методи се цели да се атакува самият тумор и минимално да се атакува целият организъм. Защото химиотерапията е вид лечение, при който ние проникваме в целия организъм, т.е. лекарството.
По-скоро имах предвид дали твърдите, че българските онколози са на европейско ниво и, че българската техника и всичко това, с което разполагаме в България, можем да го получим навън. Много хора, които имат възможност, избират навън. Знаете какъв бум е в клиниката в Истанбул. Много често във Виена се ходи.
Да, знам и какви са последствията от пациентите, които са били там, за съжаление. И това го има. Нека се върнем на кадрите. Да, имаме много добри специалисти онколози, мога да го кажа, без да се притеснявам, защото само преди няколко месеца, през ноември имахме национален конгрес по онкология, в който бяхме поканили над 30 души световни онколози от различни области. Трябва да Ви кажа, че самите те признаха, че нашите онколози, нашите специалисти работят на нивото и по начина, по който се работи в чужбина. Вие обаче казахте апаратурата. Онкологията не е само човешкият фактор, не е само лекарят. Тя е въпрос и на апаратура. Апаратурата е скъпа не само като закупуване, скъпа като поддръжка, като профилактика, скъпа дори като ежедневна работа с нея, а ние имаме малко апаратура. Тази апаратура я натоварваме максимално и тя много често излиза от строя, което изисква време да бъде поправена и отново въведена в експлоатация.
Има ли опашка за тази апаратура?
Да, има.
Колко е голяма?
За съжаление, не е малка. Средно при нас за лъчелечение се чака на линейния ускорител 2-3 месеца. Вече записваме за април и май.
Може ли да се окажат тези 2-3 месеца фатални за някой човек?
Опитваме се да не го правим и в случаите, когато може да се окаже фатално или е животозастрашаващо, опитваме се да направим, така че пациентът да получи необходимото лъчелечение.
Но в случаите, когато е критично, е възможно?
Възможно е.
Теоретично е възможно и тогава на кого се сърдиш? Болен си от рак, открил си го навреме, отиваш по клинична пътека на лъчетерапия, но чакаш на опашка 2-3 месеца и после умираш. Тогава...
Не казвайте „умираш"! Бориш се за живота си! Вие неслучайно казахте за Теодора. Хайде да се върнем на Теодора.
Да припомним, че Теодора осъди държавата.
Не само осъди държавата, на нея й даваха месеци живот. Жената се изправи един път срещу една операция, втори път срещу операция на другата гърда, след това се противопостави на метастазите и тяхното развитие. Тя се противопостави. Тя не искаше да го приеме, тя идваше, лягаше, правеше химиотерапия, ставаше и казваше: „Ето така трябва да правим!" И Теодора живя повече от 10 години, а и даваха само няколко месеца. Тя е точно пример какво трябва да правим всички ние.
Като казахме Теодора, бях забравила, че е болна. Изглеждаше прекрасно, бореше се и винаги беше усмихната.
Ето така трябва да приемаме заболяването с едно желание да оцелеем, с желание да докажем, че ние сме по-силни от него и с усмивка.
Обаче не можем да не притискаме държавата, Министерството на здравеопазването, че трябва да имаме достъп до това лечение, просто ни се полага. Трябва да ги притискаме всеки ден. Не може да има опашка. Между другото Вашата болница може ли да побере всички болни?
Не. Не може нито като капацитет и човешки ресурс от страна на специалисти, нито като апаратура и капацитет на апаратурата, нито като сграден фонд. Абсолютно е невъзможно.
И какво правите?
Защо всичко трябва да идва в София и в нашата болница? Нека направим, така че в цяла България хората да имат достъп до такава комплексна онкологична помощ, защото наистина онкологията е комплексна, тя не е един вид лечение. Тя е лекуване на заболяването, диагностициране на заболяването и това се решава от много специалисти, а не от един. Нека направим, така че ако не можем да направим нещо по-добро с нашите реформи в здравеопазването, поне да съхраним и осъвременим това, което имаме. Да го запазим. И без това преживяваме период на криза, и без това ни е трудно, и без това имаме ограничения в ресурсите. Нека направим, така че да запазим! А ние какво правим? Все по-голямо децентрализиране, все повече хора да бъдат включени, все по-ниски критерии, с които правим оценка. Всичко това рефлектира върху лечението и върху пациентите.
Казахте пациентите да не се страхуват от рака, да се информират, да четат. Не е ли обаче интернет понякога опасен с всички неща, които пише, статии за алтернативни методи на лечение, диагнози...
Аз не казах да се самолекуват. Просто да четат, да имат информация, за да знаят да се обърнат към съответния специалист още преди да имат проблеми, т.е. да ходят редовно на профилактични прегледи, да обръщат внимание на собственото си здраве. Когато имат някакви оплаквания, да не чакат с месеци тези оплаквания да отминат просто така, а своевременно да потърсят лекарска помощ. В никакъв случай не казах самолечение.
Един от най-често срещаните въпроси в интернет например е дали ракът е наследствен.
Разбира се, че е наследствен. Имаме при нас дори цели поколения, които проследяваме с рак на гърдата, с рак на дебелото и правото черво, с рак на стомаха. Трябва да обръщаме особено внимание. Ракът е толкова често срещано заболяване, че почти няма семейство, в което да няма човек, който е заболял или починал от рак. Да, това е истината и трябва да я приемем. Трябва да приемем още, че когато се открие рано рак, можем да помогнем, но в същото време трябва да приемем и друго обстоятелство. Все още универсално лекарство за рака няма, не е открито в целия свят. Понякога ракът, когато се хване дори и навреме, има много злокачествена форма, т.е. развива се много бързо, метестазира много бързо, води до увреждане на целия организъм и се получава фаталният край. Понякога това не зависи от нас, не зависи от лекарите, не зависи дори и от най-новите и модерни технологии, с които разполагаме. Просто това е ход на заболяването.
Очаква ли се във Вашите среди универсално лекарство срещу рак?
Дай Боже, да го открием, но засега го няма и понеже една трета от злокачествените заболявания, както казва Световната здравна организация, могат да бъдат предотвратени, а представяте ли си, това са милиони в целия свят, това са десетки хиляди в България. Те могат да бъдат спасени и спасението е в нашите ръце. Именно затова се казва профилактика. Втора трета от злокачествените заболявания е именно въпрос на модерно, комплексно, своевременно лечение и разполагане с най-нова и модерна апаратура и в ръцете на специалистите. Останалата една трета от злокачествените заболявания са тези, които се нуждаят от палиативни грижи. За съжаление, на тези хора трябва да осигурим добро качество на живот.
Можем ли да завършим оптимистично тази тема?
Разбира се. Ракът е предотвратим, лечим. Не се страхувайте от него и, за да се предпазите от него ходете редовно на профилактични прегледи, обръщайте внимание на собственото си здраве, обичайте се. Обичайте себе си, обичайте и своите близки и живейте живота с усмивка!
