След около десет години ще бъде изключително трудно за българите да получат качествени медицински грижи. Прогнозата е на доц. Милан Тотев, началник отделение по стационарна образна диагностика в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов" в София. Доц. Тотев е гост в съвместния проект на BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Според него големият проблем е липсата на философия какво здравеопазване да се прави в България. Ето какво още каза пред Дарик един от водещите специалисти в рентгенологията и инвазивните методи с рентгенологичен контрол.
Илиана Найденова: Как развитието на технологиите променя медицината? Нека с примери от Вашата практика на рентгенолог започнем разговора ни за иновациите и бъдещето на здравеопазването у нас.
Милан Тотев: По темата можем да говорим безкрайно, защото в момента медицината е апаратурна и много зависи от модерни технологии. Преди сто години може би великите професори са оперирали със скалпел и една слушалка, но голяма част от напредъка в медицината днес се дължи на технологиите. Да не забравяме, че рентгенът е измислен през 1895, през 60-те години се появи скенерът. А големият проблем на медицината е, че технологиите се развиват изключително бързо, което е свързано със значителни финансови разходи.
Освен това технологиите днес се развиват в пъти по-бързо.
Средно за пет години се променя изцяло поколението на апаратурата. Ако не се лъжа, беше 1997, когато в "Пирогов" монтирахме първия Компютърен томограф (скенер) със спирална функция. Той много се различаваше от старите скенери, които режат само на "филийки", а реконструкциите им са бавни и сложни като математика.
Този апарат беше хубав, но тръбата му изгоря и не му купуваме нова, тъй като през това време излезе новото поколение Мултидетекторни Компютърни Томографи. Между другото нашите рентгенови тръби в "Пирогов" ги дават за пример - обикновено ги "изтискваме" с около два пъти живота, който е дала фирмата, преди да ги сменим. Защото при нас няма план за редовна подмяна - подменя се, когато се развали.
Новият ни скенер е 64 срезов, тоест той едновременно прави 64 такива срезчета или спирали. Обемът информация, която апаратът събира, е огромен, времето за изследване се скъсява, облъчването относително намалява, необходимостта от контраст също става относително по-малка, с едно инжектиране могат да се получат много повече секвенции.
Всичко това е бенефит за болния, не само за диагнозата, която става по-прецизна.
Освен че скъсяват времето за необходимите изследвания, новите технологии намаляват и разходите за лечение.
Точно така, но аз съм враг на финансите в медицината. Неслучайно класическите автори говорят за медицината като за изкуство - има общи правила при лечението, но всеки болен е по своему уникален и понякога трябва да се подхожда нестандартно. Пример за това е нестандартният подход при лечението на пациентите, прилаган от Д-р Хаус, който в нашата здравна система просто не би могъл да работи. Изисква се творчество, понякога се правят изследвания, които не са планирани в клиничните пътеки. Клиничната пътека в България е абсолютно автоматично вкаран метод за финансова оценка, след като по света тя е измислена като метод за медицинска оценка на качеството на лечение.
Затова всички в системата се надяваме на обещаните промени, една от които трябва да е въвеждането на Диагностино-свързаните групи, които ще позволят лечение на няколко болести едновременно.
Оттук и всеобщата сякаш представа, че не всеки у нас може да разчита на качествени медицински грижи.
Всичко започва от образованието. В България ще става все по-трудно да получите въобще здравни грижи, а качественото здравеопазване ще бъде все по-непостижимо в рамките на десет години - това е моето лично мнение. Ще се аргументирам със следния пример. От 240 студенти, завършващи медицинското си образование, само 50 са подали молби за специализация в България. С други думи 190 души отсега се канят да заминат или да не се занимават с медицина у нас. Представете си за какъв недостиг на кадри става дума.
Преподаването също е доста демотивиращо и се крепи на отделни ентусиасти. Аз съм ангажиран с лекции, няма да Ви казвам колко се заплаща една лекция, но финансите не са никакъв мотив. Чисто хоби е да сте преподавател по медицина.
В проучването на Дарик за най-добрите лекари в София Ваши колеги посочват Вас като един най-добрите специалисти. Според Вас положителните промени в здравеопазването у нас могат ли да започнат именно с подобни инициативи?
Първо искам да поздравя Дарик за тази инициатива, защото е първата позитивна от много време насам. Една от грешките, които правят медиите, е преекспониране на проблемите в здравеопазването. Наскоро отново попаднах на коментар за лекарските грешки - медиите представят всеки пациент, който е починал, като лекарска грешка.
Също така пациентите имат права и те трябва да си търсят правата. С медицината опитваме да се преборим с природата, но не винаги успяваме. Ние не можем да правим чудеса. Понякога и при най-правилното лечение болните умират. Затова си има обаче експертни комисии, петорни съдебни експертизи.
Политиката, която се наложи в медийното пространство, е лекарите да са виновни. Без да обвинявам пряко политическата власт, имам чувството, че по този начин се замазват проблемите в здравеопазването, за да не се говори за истинските проблеми.
И нещо друго, което ме дразни и забелязах в периода на протестите в "Пирогов" - почти никога не ни подкрепиха пациентите. Ние правим протест за това, че няма качествено лечение за пациентите, a те не ни подкрепят.
Как си обяснявате този факт?
Не мога да си го обясня. На пациента започва да му пука, когато се разболее. В момента обществото неглижира здравеопазването, неслучайно за това у нас се плащат малко пари от БВП.
Тази незаинтересованост обяснява липсата на превенция, която пък е показател за здравната култура у нас.
Относително това също е разбираемо, става дума за ефекта на здравия човек. Имам много познати, които задават въпроса: "Защо да плащам здравни осигуровки, след като съм здрав". В западните общества това отношение е култивирано и именно тук е работата на медиите. Да не забравяме, че за онези 45 години българинът е отучен да знае, че здравеопазването струва много пари.
В момента и гений да дойде, и Хипократ да се съживи, с финансирането, което имаме на здравната система, той не може да постигне модерно здравеопазване. Модерната медицина е скъпа. Да не забравяме, че в държавните цени в България има голям пропуск - няма пари за труда на лекарите, сестрите, санитарите.
От всички проблеми, които очертахме в разговора дотук, откъде според Вас трябва да започне реформата в здравеопазването у нас?
Липсва философия какво здравеопазване да се прави в България - здравноосигурително, сто процента частно, държавно. Когато се реши и има обществен консенсус какъв тип да бъде, трябва да се работи и по ново законодателство, за да се вкара съобразен със средствата ред.
Тук се иска безкрайна смелост, защото е крайно време да излезе един политик и да каже: "С парите, които събираме, можем да осигурим само това и това". Общо взето има два пътя - или ще събираме повече пари за повече услуги, или ще доплащаме, трети път няма в здравеопазването. Актуален е проблемът с доплащането, който де факто върви. Корупцията - това е доплащането.
Хипократ точно това е искал - докторът не трябва да мисли за пари. Ако на доктора, който Ви преглежда, мисълта в главата му е как да намери 200 лева за парното, значи няма да Ви лекува добре. Неговият единствен проблем трябва да е как да Ви помогне да сте здрав. Оттук и проблемът с второто работно място за лекарите, всички са претоварени и неотпочинали, което също понижава качеството на дейността им.
И нека подчертая, че винаги съм бил враг на фразата "Да вдигнем заплатите на лекарите". Този комунизъм трябва да се премахне, а да се плаща за свършена работа - който работи повече, по-качествено и знае повече, трябва да получава повече.
Също така подмяната на апаратурата в болниците е изключително важен фактор, но към нея трябва да има добре обучен и мотивиран персонал, стимулиран да се учи и да работи с тази апаратура.
Какво бихте посъветвали по-младите си колеги, които искат да работят в болници зад граница?
На тях бих им казал, че и в България може да се работи, нека са оптимисти. Да се надяваме черните факти, които обрисувах, да са временни и да се разрешат. Неслучайно за нас на Запад казват, че сме новият Див запад. Нека младите лекари не се обезсърчават, да продължат да специализират и да се развиват.
Вие сте оптимист по-скоро?
От оптимистите съм, разбира се, затова съм още тук, въпреки натиска на жена ми (усмихва се) и възможностите, които съм имал да емигрирам. Все още се надявам, че у нас нещата ще си дойдат на мястото.
