Сайтът на Дарик BestDoctors.bg и Филипс България стартират съвместен проект за ролята на иновациите в устойчивата здравна система и бъдещето на медицинските грижи у нас. В рамките на проекта, който е част от кампанията, с която Philips отбелязва своята 20-годишнина в България, 15 от най-добрите специалисти ще представят визията си за бъдещето на българското здравеопазване, ще посочат проблемите, предизвикателствата и възможните решения за по-ефективното функциониране на сектора.
Първият събеседник е доц. д-р Иво Петров, завеждащ отделение по Кардиология и ангиология в Сити Клиник в София. Mногопрофилната болница е специализирана в най-авангардните методи за диагностика и ендоваскуларно лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Достъпно ли е качественото здравеопазване у нас, как да задържим младите български лекари и защо иновативните методи на лечение пестят разходи за обществото - за това е следващият разговор с доц. д-р Иво Петров. Според него голямото предизвикателство е да се разнообразят методите на финансиране на здравеопазването у нас.
Илиана Найденова: Темата на нашия разговор е иновации в здравеопазването. Със сигурност Вие сте сред лекарите в България, които могат да разкажат много по темата, не само защото сте част от екипа на болницата на бъдещето.
Доц. д-р Иво Петров: Все повече лекари у нас имат какво да кажат по този въпрос, обсъжда се както между колеги, така и с пациентски организации, и с институциите. И въпреки че много хора се опитват да отправят остри критики, в интерес на истината средата в България е изключително благоприятна за развитие на добра медицина - тоест има разнообразяване както на системата на здравеопазването, така и на финансирането.
Съвременната медицина е немислима без иновациите. Предизвикателствата са все по-големи, пациентите са все по-трудни - тъй като и в световен мащаб, и в България става въпрос за застаряващо население, за което грижата е по-специфична. В миналото повече хора са умирали млади, защото не са могли да бъдат лекувани навреме и правилно. Днес имаме досег до модерна медицина, която позволява животът да се удължава.
Иновациите в областта на медицината са насочени към намаляване на риска, който при възрастните пациенти е по-голям, също така към намаляване на травматичността, намаляване на болничния престой, намаляване на инвадилизацията. За да се постигнат тези цели, трябва да имаме качествено нови методи на лечение. И всъщност това означава иновация - качествено нов.
На това място се откроява и финансовият ефект на добрите здравни услуги, чието значение е осезаемо в дългосрочен аспект.
На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като водят до по-ефикасно лечение, което пък води до по-малък брой хоспитализации, по-малко усложнения. Крайният финансов резултат или така наречената медицинска оправданост на средствата е в полза на приложения на иновациите, а не на пазене от тях.
Един от големите оценъчни критерии за стойността на една иновация е към колко социално значимо заболяване е насочена.
Нека дадем конкретен пример.
Веднага давам пример с неинфекциозните епидемии на обществото - артериалната хипертония и захарният диабет са две от заболяванията, които водят след себе си много тежки последствия, свързани най-вече със сърдечно-съдова и нервно-съдова заболяваемост и смъртност. Колкото по-ефикасно се преборим със захарния диабет и артериалната хипертония, толкова по-голям ще е социалният ефект на тези иновативни методи.
Всъщност методът, който спечели сериозно допитване на Кливланд Клиник, една от водещите медицински институции в света, е реналната денервация. Между другото те имат ежегодна конференция, посветена на иновациите, беше издаден и каталогът за десетте най-големи иновации за 2012 - и на първо място е реналната денервация. Това е метод, с който неоперативно, с катетър, се прекъсват нервните окончания в бъбречните артерии. По този начин се намалява невроактивността, която е сред основните механизми за поддържане на високото кръвно налягане. Сами виждате, че на първо място е избрана иновация, която лекува едно от най-социално значимите заболявания каквото е артериалната хипертония.
Във Вашата клиника също прилагате този иновативен метод.
Да, реналната денервация е един от методите, които прилагаме тук. Вчера например имахме две пациентки с огромни мозъчни аневризми. И при двете ставаше въпрос за около 40-минутна процедура, минимално инвазивна, с катетър от 3 милиметра през крака, без да се отваря черепът, за да може да се достигне до тези аневризми. И двете бяха в зона в центъра на мозъчната тъкан, където класическото лечение с неврохирургична интервенция е рисково. При такъв тип патологии, каквито са аневризмите и артериовенозните малформации на мозъчните съдове, избор на метод на лечение е ендоваскуларният - а именно имплантиране на стентове и имплантиране на койлове (спирали). Методът е прохождащ в България, но придобива все по-голяма популярност именно поради ефикасността, ниската травматичност и по-малкия риск. Това е абсолютен пример как привидно скъпа процедура спасява човешки живот, първо, и второ - определено пести средства.
Блясъкът на благодарност в очите на пациента за мен е изключително важен.
Какво е да се работи в болницата на бъдещето у нас - отстрани изглежда, че обичате професията си и сте изцяло отдаден.
Казват, че съм работохолик, но аз не се определям по този начин, просто съм ентусиазиран от това, което правя. Принципно съм позитивно мислещ човек и смятам, че да помагаш на хората е много хубаво. Както по света, така и в България всеки очаква да получи компенсация за труда си, често казвам и не се шегувам, че блясъкът на благодарност в очите на пациента за мен е изключително важен (усмихва се).
За мен медицината е мисия, не е само занаят, не е само професия. Нещо повече - медицината е комбинация между наука, изкуство, в този случай и занаят. Тя трябва да се базира на научните постижения, за да бъде ефикасна и да е оправдана от гледна точка на пациента. Нужно е и вдъхновение, защото тогава лечението наистина е по-ефикасно.
Навремето професор Чирков казваше: "Не се надувайте, тъй като ще взема от улицата един добър занаятчия и за една седмица ще го обуча да прави това, което Вие си мислите, че е невероятно и висша еманация". Въпросът не е само да можеш да го направиш, трябва да оцениш неговия медицински и клиничен смисъл.
Предполагам, че именно професор Чирков е сред учителите, които Ви вдъхновяват.
Да, всъщност той е човекът, който до голяма степен въведе модерния начин на мислене в медицината в България, не само в кардиохирургията и кардиологията. Другият човек, който категорично ме поведе с ентусиазма си, е професор Джоргова - благодарение на нея аз започнах да се занимавам с инвазивна кардиология. С нейния позитивизъм и невероятното й клинично мислене тя ме накара да имам огромно желание да правя това, което тя правеше тогава.
Как бихте отговорили на не малкото критици и скептици, според които качественото здравеопазване далеч не е достъпно за всеки? А това на свой ред отвежда към медицинското образование у нас.
Гаранцията за доброто здравеопазване е доброто образование. Участвах в последната изпитна комисия по кардиология, където всички бяхме приятно изненадани - виждаме, че расте едно поколение, което е достоен заместник на всички добри специалисти. Бъдещите кардиолози имат голямо желание за усъвършенстване, което дава лъч надежда. Освен това приложението на иновации е свързано с доброто образование.
За да бъде добър един лекар, той трябва да има досег до тях и съответно да е овладял високите технологии. И, разбира се, да се учи непрестанно. В медицината, когато постигнеш едно високо ниво и се опиташ да го задържиш, и решиш, че не е нужно да продължаваш нагоре - изоставаш неминуемо, защото всички около теб летят, тичат. Постоянното усъвършенстване, което искаме да въведем като обучение и ресертификация, е движение точно в тази посока. Винаги да вървим нагоре, за да сме в крак с времето и с другите страни, които притежават модерна медицина.
Голямото предизвикателство е да се разнообразят методите на финансиране на здравеопазването у нас.
Как бихте формулирали най-голямото предизвикателство пред здравеопазването у нас?
Предизвикателствата са много, защото не само интересът, а и съсредоточеността на обществото към здравеопазването е сериозна. Това е нежна, ранима тема поради самия факт, че бюджетът на България не е голям и в същото време процентът, който се отделя от този бюджет, също не е голям.
Спомням си например миналата година имаше големи дебати в английския парламент защо толкова малко средства - 10 процента - се отделят за здравеопазване в Англия, при положение че в съседната й Франция се отделят цели 12 процента. А ние какво да кажем с нашите малко над 4 процента, които се отделят за здравеопазване?
Голямото предизвикателство е да се разнообразят методите на финансиране, така че отговорността и тежестта да не падат единствено върху държавния бюджет. Здравната каса, която ползва един обществен пул от средства, трябва да изпълнява своята силна социална роля, но това трябва да се позволи и на други институции. Според мен е нужна равнопоставеност на финансиращите методи, така наречените допълнителни здравни фондове да могат да кофинансират, за да отслабне напрежението върху здравната каса. И за да могат пациентите да имат достъп до високи технологии точно чрез добавяне на финансиране от други институции.
Какво е по-важното за един здравен министър - да бъде добър лекар или да бъде добър мениджър?
Не е задължително един министър да бъде лекар. Един министър трябва да бъде много добър мениджър, много добър специалист в областта на финансирането и финансовите потоци, като същевременно се съветва с професионалните организации.
Позволете да Ви върна към дискусията за ролята на иновациите в устойчивата здравна система, с която през януари Филипс България отбеляза 20 години у нас. Вие също участвахте във форума в София, по време на който беше представено актуално проучване на агенция "Ноема", според което близо 90 процента от българите определят здравето си като сравнително добро. Как си обяснявате този процент - с невежество, безхаберие, оптимизъм?
Може би по малко и от трите. Българинът е склонен да смята, че докато не опре ножът до кокала, това не се отнася за него. Ако някой съсед или познат също е болен, това пак не се отнася за него. Но реално погледнато голяма част от хората в България са засегнати или от сърдечно-съдово, или от онкологично заболяване. Ние като общество трябва да повишим съзнанието за проблема сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Ако това не се случи, българинът ще продължава да неглижира своите здравни проблеми и докато заболяването не напредне, ще си позволява да не се консултира със специалист, което е пагубно.
Такъв тип поведение, при което заболяването не се обхваща в ранен стадий, често поставя лекарското съсловие пред невъзможност или големи затруднения за лечение. Колкото повече напредне едно заболяване, толкова по-трудно е то за лечение.
И толкова повече критики към Вас.
Абсолютно - и толкова по-голямо напрежение. Голяма част от иновациите са насочени именно към ранно обхващане на заболяванията, ранен скрининг. Образната диагностика, която тук имаме с 3Т магнитен резонанс от Philips и 128 многосрезов компютърен томограф, е насочена именно към това. Не се налага пациентът да влиза в болница, тези иновативни методи позволяват голяма част от диагностичния процес да бъде проведена в амбулаторни условия, а не в болнични.
Коя е най-добрата критика, която сте получавали досега?
Помня я от времето, когато бях сравнително млад лекар и започнах да се занимавам с интервенционални методи. Тогава професор Джоргова ми каза: "Внимавай, когато си помислиш, че си велик, точно тогава съдбата ти удря един шамар и те приземява". Методите, които прилагаме, са изключително ефикасни, но не са безобидни, свързани са с определен риск. Когато се самозабравиш и мислиш, че си станал бог, че си овладял до такава степен нещата, че си безгрешен, тогава съдбата те наказва и обикновено навреждаш на пациент. Това всъщност е голямата трагедия на един лекар, чиято мисия е да лекува.
Надявам се, че някой ден България ще стане притегателно място за пациенти от чужбина.
В проучването на Дарик за най-добрите лекари в София Ваши колеги посочиха Вас като един един от най-добрите специалисти. Какво бихте казали на по-младите си колеги, голяма част от тях мечтаят да работят в болници зад граница.
Това е много болезнен проблем. Ние правим всичко възможно да убедим колегите, че си заслужава да останат. У нас се прави все по-модерна медицина и се надявам, че ще има и оптимизиране на заплащането, така че те да си изгубят и двата стимула. Няма какво да се лъжем - двата стимула професионалистите да напускат България са липсата на перспектива за професионално развитие и относително по-ниското заплащане.
Надявам се, че колкото повече се върви в тази посока, толкова по-добри лекари ще се създават. Нещо повече - надявам се, че някой ден България ще стане притегателно място за пациенти от чужбина; че ще постигнем толкова добри нива, че българи, които сега отиват в Белгия, Германия, Турция, няма да имат повод да ходят там; че страната ни ще постигне такива нива на медицината, които да задържат не само лекарите, но и пациентите.
От октомври 2012 оглавявате Дружеството на кардиолозите в България, което избира председателя си на ротационен принцип.
Точно така, за период от две години, такъв е нашият устав. Вече е известен и следващият председател, като бившият, настоящият и бъдещият председател задължително са членове на управителния съвет, за да има приемственост.
Нека завършим разговора с един по-всеобхватен въпрос - как да пазим сърцето си? Вашият съвет.
Има няколко рискови фактора за сърцето: обездвижването, затова трябва да се движим повече; неправилният начин на хранене с високо съдържание на холестерол, затова трябва да наблягаме на плодове, зеленчуци, риба; не трябва да пушим - за съжаление 44 процента от населението са пушачи; освен това е необходимо рано да обхващаме и лекуваме артериалната хипертония, както и захарния диабет.
За да пазим сърцето си, трябва да променим начина си на живот и ако е възможно - да се предпазваме от дистреса, да не се ядосваме много и да мислим позитивно (усмихва се).
