Кардиологията, и специално инвазивната кардиология, са добре развити в България, заяви пред Дарик доц. Божидар Финков, началник и създател на клиниката по кардиология към университетска болница "Света Анна" в София. Специалистът, когото наричат пионер на инвазивната кардиология у нас, е гост в съвместния проект на BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. "Ние сме абсолютно в крак с Европа и САЩ от гледна точка на кардиологията, и по-специално инвазивната кардиология - с малки изключения", обясни доц. Финков, като същевременно подчерта, че някои медицински дисциплини у нас са на ниво от преди 20 години. "Редица лечебни методи тук не се практикуват, а са изключително напредничави и с висока ефективност", коментира той. В следващия разговор доц. Божидар Финков разказа какви възможности дават иновативните методи на лечение, коментира проблемите в здравния модел у нас и обясни на какво се дължи чувството за хумор на лекарите.
Илиана Найденова: Какви възможности за пациента дава инвазивната кардилогия?
Доц. Божидар Финков: Инвазивната кардиология е част от кардиологията, която всъщност се фокусира върху лечението на сърдечно-съдовите заболявания със стентове, катетри, балони - тоест с отстраняване на механични повреди, както и с диагностика.
Повече от 35 години сте посветили на кардиологията. Какво наблюдавате като промяна в методите на лечение за близо четири десетилетия?
В начина на диагностициране и лечение на сърдечните болести се промениха много методи. Някои от тях дори се преобърнаха с главата надолу, имайки предвид как се работеше преди 30-40 години. Например лечението на острия инфаркт, който премина през парадокси от днешна гледна точка - правеше се калций, не се даваха бета-блокери, докато днес имаме съвременните концепции за медикаментозно и интервенционно лечение при острите форми на исхемичната болест. Всичко се промени с навлизането на инвазивните методи на лечение - т.нар. коронарни интервенции при остър коронарен синдром; отстраняването на механичните пречки, възстановяване проходимостта на съдовете, които са отговорни за възникването на острия коронарен синдром, в частност на инфаркта.
Нека Ви върна към годината, в която извършвате първата у нас кардиоинвазивна манипулация със стент.
Първата инвазивна манипулация, в смисъл лечебна процедура в България, е извършена през 1986 година от доц. Арнаудов и доц. Цонзарова. Това е дилатация на пулмонална клапа на дете, всъщност това е първата интервенция. Докато при възрастни първите интервенции са извършени около две години по-късно - коронарни дилатации, клапни дилатации. А през 1991-ва е имплантиран първият стент, от мен.
Какво беше усещането за Вас тогава, че правите нещо толкова ново за България?
Приятно усещане, усещане за престиж, което е постигнал един сравнително млад тогава лекар. През 1987-88 аз бях в Германия и там тези методи се прилагаха масово, успях да специализирам. И, разбира се, със завръщането си веднага ги направих тук. Имаше апаратура, но нямаше ноу хау, не знаехме как се правят.
Сега нещата са променени и за малко методи е необходимо да се ходи в чужбина, тъй като специално инвазивната кардиология в България е добре развита, практикува се на много места. От тях не повече от десет са със съответното ниво, но ето - все пак в тези болници младите лекари могат да отидат и да се научат. Това е сериозно постижение.
Наричат Ви пионер на инвазивната кардиология у нас...
Така се е случило исторически, че на мен се са паднали честта и привилегията да въведа тези методи, бидейки преди това специализант във Франкфурт (усмихва се).
И отлично знаете, че към днешна дата иновативните методи на лечение се развиват с пъти по-бързо...
Да, така е, защото в момента един по-широк кръг хора се занимават с инвазивна кардиология. Сред тях са опитни специалисти, които имат непрекъснати контакти с високите технологии в чужбина. Така че днес много бързо почти всичко, което се прави в цивилизования свят, се прилага и в България.
Ние сме абсолютно в крак с Европа и САЩ от гледна точка на кардиологията, и по-специално инвазивната кардиология - с малки изключения, свързани главно с лечение на ритъмните и проводни нарушения чрез т.нар. методи на електрофизиологията.
В тази връзка по-доброто финансиране гарантира ли качеството на медицинската грижа?
Зависи, знаете, при нас нещата винаги са някъде встрани от цивилизования свят. В световен мащаб има много проучвания, според които по-големите инвестиции не водят винаги до по-добри резултати. Докато за България при този уникален дефицит на финансиране в системата на здравеопазването, даже малкото пари, вложени в повече, могат да доведат до решаващи промени в лечението на определени заболявания.
Къде виждате най-големия проблем в модела на здравеопазването у нас?
Здравният модел се оценява основно по три критерия - достъп, качество и безопасност. По отношение на достъпа ние сме на уникално място в Европа, за което има различни причини - народопсихологически, битови и какви ли още не. Имам предвид уникалната възможност за бърз достъп на пациент до някой професор, което е немислимо на Запад.
По отношение на качеството нещата не стоят по този начин. В България има медицински дисциплини, които са развити на ниво от преди 20 години, там трябва много да се работи, защото светът вече е сериозно напред. Редица лечебни методи тук не се практикуват, а са изключително напредничави и с висока ефективност. Както знаете, пациенти от България се лекуват и се подлагат на манипулации в чужбина, тъй като те просто не се правят у нас - а някои от тях дори не са известни на нашата медицинска общественост, включително на самите пациенти. Това спестява пари на НЗОК и държавата, но е в ущърб на пациента.
По отношение на третия критерий, доста е занижен контролът по отношение на безопасността на пациентите в редица сектори в реалната медицина.
Вие познавате министерското кресло. Затова вероятно знаете кое е по-важно за един министър на здравеопазването - да бъде добър лекар или добър мениджър.
Той трябва да е политик. Министърът на здравеопазването е член на Министерски съвет, който е политически орган. Следователно министърът е политик - и трябва да е мъдър, да съблюдава симетрията в решенията и действията си, да не се допускат грешки - това е по-важно отколкото да се постигат победи. В тромава, инертна, консервативна система като тази на здравеопазването всички победи най-често са временни.
В този смисъл ако една система е зряла и има добре структурирани компоненти като каси, законова база и програми, по които да работи, министърът може да бъде всякакъв. Ако обаче една система тепърва се изгражда и има несиметрични решения, които деформират дейностите в отделни сектори, може да се получат груби грешки. Тогава може би не е вредно министърът да е лекар, тоест той ще лъкатуши по-малко по типично експертни въпроси.
Не знам дали сме узрели да имаме министри, които не са лекари. От друга страна, в управлението на здравеопазването след 1989 се натрупа опит и сигурно има подготвени кадри, които не са лекари. Важното е да се работи в екип, тъй като министърът има заместник министри, директори на дирекции и много експерти около него.
Днес по-информирани ли сме, знаем ли достатъчно за рисковете на социално-значими заболявания каквито са сърдечните заболявания?
С всякакви средства се полагат сериозни усилия за разширяване на здравната информация. Феноменално е това, което наблюдавам през последните 10-15 години, тъй като на практика се тръгна от нулата по отношение на здравната просвета.
Има примери, че определени заболявания се лекуват и пациентите живеят по-добре, а това е повече от една брошура, лекция по радиото или кратка сказка. Изключително положителен е фактът, че хората вече виждат резултатите от лечението на някои заболявания и по линията на преразказа започват да се ограмотяват. За съжаление, този тип обучение засяга малка част от населението, която има интерес да се грижи за собственото си здраве.
За преобладаващата част каквито и примери и брошури да давате, тя е извън системата - не можете да я ограмотите.
Често забравяме, че здравето е и наша отговорност, зависи и от нас.
Всъщност дефиницията на здравия, както препоръчва Световната здравна организация, е социално, психично и телесно благополучие на индивида. В този смисъл пълно здраве или доближаване до някакъв стандарт е трудно да се постигне, но все пак трябва да се полагат усилия. От нас зависят много неща, като например при този уникален достъп до медицински грижи да си правим профилактични прегледи.
Как лекар като Вас поддържа и надгражда знанията си - с постоянно четене, информиране, специализации...
Трите компонента са информация, работа и поддържане на опит.
В такъв случай много лесно се усеща, когато нивото пада.
Ако говорим за един лекар, това лесно се долавя. Ако говорим за даден клон в медицината, веднага се съпоставя с това, което се случва в Европа.
Каква според Вас е причината много от младите лекари да търсят професионална реализация в чужбина?
Такива мечти имат главно току-що завършилите или самите студенти. Който си е намерил добра работа в България, отлага своето решение за заминаване, като разчита обстановката да се подобри. В нашата клиника има оборот - няколко колеги заминаха, други пък се върнаха от чужбина.
Кардиологията у нас е добре развита и функционираща медицинска дисциплина и в тази област все пак може да се намери реализация.
Как протича Вашият работен ден тук, в клиниката?
Сутринта имаме петминутка или рапорт. Започваме с обсъждане на последните събития от страната, междувременно дежурният съобщава какво се е случило през нощта, след това се планират задачите за деня и отново се връщаме към обстановката в страната. Това винаги се подкрепя с няколко вица и действаме по задачи.
Следователно чувството за хумор на лекарите не е просто мит.
Нашите ежедневни разговори може и да изглеждат цинични, все пак в международния регистър на професиите медицината попада сред изкуствата... По принцип лекарите имат по-свободно отношение към живота, респективно и поведение.
Какво си пожелавате да се промени във Вашата клиника?
Материално-технически сме много добре оборудвани, всъщност едва ли нещо ни е необходимо, за да си вършим работата. Но един освежителен ремонт през лятото ще подобри комфорта (усмихва се).
Бих желал да се запази хубавият дух между хората, които работят тук - от санитарите до доцентите.
