Добре знаете за националната кампания на Дарик "Най-добрите лекари в София". Лекари от най-големите болници в София гласуваха и посочиха кои са най-добрите им колеги в 43 основни медицински специалности. След като успяхме да ви срещнем последователно с повечето национални консултанти по различните специалности, ви представяме и директорите на големите болници. Кампанията продължава с д-р Стела Станчева, изпълнителен директор на Четвърта градска болница (Многопрофилна болница за активно лечение).
От десет години сте директор на тази болница. Сменила сте много здравни министри, сменила сте много концепции за здравеопазването, смениха ли се обаче и много от лекарите, които работят във Вашата болница? Всеки ден излизат статистики - лекари напускат България, медицински сестри, има недостиг на анестезиолози, всеки втори завършил медицина в България не се реализира. Какво сменихте още?
Първо, да Ви благодаря за поканата и да Ви приветствам за проучването, което правите, още повече, че то се случи в навечерието на Световния ден на здравето, който ще празнуваме след три дни. Що се отнася до лекарите, конкретно за нашата болница, действително аз от десет години съм директор на болницата, т.е. ние започнахме реформата в болничната помощ след промяна на Закона за лечебните заведения след 1999 г. и наистина освен правителства, искам да уточня, че болницата е общинска и принципал е Столична община. Искам да кажа, че като цяло екипът на болницата се е запазил, като част от лекарите, които са напуснали болницата, са в чужбина в момента и една друга част, естествено непрекъснато има едно движение на миграция, но това е много малка част, след придобиване на втора специалност са потърсили в специализирана болница по-добра изява. А що се отнася до тези, с които работя в момента и преди пет години, и преди седем години, искам да отбележа, че голяма част от лекарите, Вие споменахте анестезиолози, са от университетски болници, даже имаме и хабилитирано лице, доцент. Защо са предпочели нас?! Това ще кажат те, но предполагам, че се чувстват добре. Наистина това, което е обезпокояващо, е, че младите лекари до 35-37 години, както навсякъде, така и при нас, са много по-малко, а тези, които са във възрастта между 45-55 години са преобладаваща част и са око 80%.
Като директор на общинска и по-малка болница дали малко се обиждате и страдате от това, че винаги говорим за големите болници, за постиженията на големите болници и като че ли за Първа, Втора, Трета и Четвърта градска болница в София по-малко говорим; за апаратурата, която има там, за специалистите, за нещата, които се правят там. Трябва да призная, че откакто съществува нашата кампания и гостуват директори на болници, аз разбирам, че се правят почти извънземни за нашата система неща в т.нар. малки болници. В сянка ли сте?
Не. За мен няма големи и малки болници. Има добре работещи болници и има по-добре работещи болници; има такива, които имат проблеми със задължения и такива, които по-малко имат проблеми със задължения; има такива, които имат добра апаратура и такива, които имат още какво да наваксват. София е уникална по отношение на здравеопазването, на организацията на здравеопазването, защото тук има няколко десетки болници, които са с различна форма на собственост - има университетски, държавни, общински, частни. Те са вече над 70. Така че съвсем естествено е общинските болници да бъдат малко встрани, но това е може би заради медийното представяне. Винаги има структуроопределящи болници. След като в София има толкова много университетски болници, коя от тях е структуроопределяща?! Защото София е един град, който има своята уникалност в това отношение, както доболничната помощ, така и болничната е много добре развита, което е добре, но има и проблеми в тази насока. Що се отнася до това дали сме в сянка - не сме. Аз споменах, че при нас работят хабилитирани лица, професори, доценти, идват колеги от други университетски и държавни болници. Взаимодействието с университетските болници и с частните болници е изключително добро в името на пациента. Нашата болница е малка с 95 легла. Специалностите, в които се работи не са толкова много, но имаме традиции в лечението на основни заболявания, например оперативно лечение на заболяването на млечната жлеза. Като се започне от доболничната помощ - една традиция в скрининговите изследвания и мамографиите на жените (годишно минават около 2000 жени), за да се мине през оперативното лечение - квалифицирани хирурзи, които работят и извършват тази дейност. Когато има неприятни онкологични заболявания, се приключва с онкокомитет и оттам нататък се насочва вече за по-нататъшно лечение. Същото се случва и в областта на гастроентерологията, която е специалност, която пък осигурява пациенти за хирургията. Обемът на операциите по нищо не се различава като много големи и средни операции от операциите, които се извършват в една хирургия.
Тоест Вие казвате, че можете да поемете пациента в тези области, в които има традиции от самото начало - от диагностика на самия проблем и така да го изведете до край, когато се наложи?
Да, в тези специалности. Бих искала да кажа, че в София конкуренцията е невероятна. Ние в отстояние от 150 метра до 2 километра около нас има 7 болници, но ние имаме изключително добри отношения с тях. Ние например осигуряваме спешна кардиологична помощ, но не се работи инвазивна кардиология и когато трябва да се насочи пациентът освен чрез договори, които са административната част, нещата се получават и само с едно позвъняване, с контакта и с добрите отношения, които имаме с университетските болници, които осигуряват тази помощ. Когато се налага за хемодиализа, защото има пациенти, които постъпват и е необходимо да продължат лечението си, нещата стоят в името на пациента. Достъпът и завършването на лечението е осигурен.
Това трудно ли е да се направи, обяснете! Защото се спестява нещо ужасно на пациента - ходенето от болница на болница, търсенето на подходящия лекар. А това изглежда много логично да се случи, Вие казвате едно позвъняване, освен че има някакъв нормативен документ и се проследява пациентът, изпраща се. Беше ли трудно да го направите?
Не бих казала, защото първо, искам да спомена един важен факт - болницата е може би единствената в София с две бази. В бившата Шеста градска, която е разположена на осем километра от основната сграда на Руски паметник, е втора база на 4-та МБАЛ, в която има едно отделение, в което се лекуват пациенти с кардиологични, помологични и ендокринологични заболявания. Това също изисква една по-сериозна организация, тъй като когато се налага високоспециализирано изследване в основната база, пациентът трябва да се транспортира.
Вие ли го транспортирате?
Да. Така че това създаде още в началото един изключителен комфорт и предизвикателство да се справим точно с тази организация. А що се отнася до взаимодействието с другите болници, както и с взаимодействието с доболничната помощ, това е въпрос на лична ангажираност и организация между двете лечебни заведения.
Значи можело?! Защото много често ни убеждават, че няма как да стане. А ако си го сложиш като приоритет и ако го направиш, може да стане.
Да, може да стане и пак уточнявам, че става въпрос за пациенти, които са вече на стационарно лечение и трябва нещо да им се довърши или нещо високоспециализирано да се извърши в друго лечебно заведение, което е с много, много по-висока възможност.
Казахте, че имате 95 легла. Добра ли е материалната база на болницата?
Четвърта градска болница беше шест години в ремонт, много дълго време и точно в момента, в който стартираше реформата. Като цяло бяха инвестирани наистина сериозни средства от страна на Столична община, за апаратура също. Във времето обаче общинските болници, може би са споделили и колегите, по нищо не се различават от апаратура от другите лечебни заведения. Ние разполагаме със съвременна, висок клас апаратура. Ние сме били първите с един апарат, който току що беше излязъл. Става въпрос за ултразвуково изследване на сърдечно-съдовата система, на коремните органи. Апаратът беше вторият, който влезе в България. Същото се случва и с видеосистемата за горна и долна ендоскопия, която се използва в гастроентерологията, лапароскопската апаратура. Столична община винаги е приемала нашите инвестиционни планове и това, което е задължение на ръководството и, което е важно да се знае е, че равномерно се осигуряват всички звена. Не е едно звено да е много развито, а другото да бъде със стара апаратура. Ние сме се опитали за всичките тези 10 години равномерно и навсякъде всички да изпитват удовлетворение от това, че работят с много добра апаратура.
И твърдите, че поддържате едно прилично ниво, добро ниво на медицинско обслужване?
Надявам се това да продължи и след моя мандат.
Кога Ви изтича мандатът?
Ние сме винаги до провеждане на конкурс. Аз съм вече четвърта тройка, както се казва.
И още Ви се работи това?
Да. За мен административната дейност беше изключително скучна, омразна... Но когато трябваше да повишавам своята квалификация с „Публична администрация", със „Здравен мениджмънт"... Ако искаш да работиш нещо добре, трябва да имаш познания в тази сфера. За нашата сфера трябва да имаш познания и в икономиката, и във финансите, и в счетоводството, и в правото... Аз казвам познания, за да можеш да се ориентираш кой да ти даде най-верният съвет, за да вземеш съответното решение. Така че естествено, че ми се работи тази работа.
Когато е директор, един доктор трябва да бъде и мениджър, нали така?
Да, така е. Сега малко се промениха нещата с делегираните бюджети, с промяната в медицинските стандарти и сега като че ли нашата роля е малко по-стеснена, но аз мисля, че това е временно. Сега пък има друго предизвикателство - да се справим с това, което е налично като бюджет и да не трупаме дългове, да се опитваме да свиваме дейността.
Поне не може да се оплачете, че ви е скучно. Много идеи се сменят, много хора се сменят и трябва да се учите в движение.
Определено не.
Кои са предимствата на малката болница пред тези големите, които ежедневно споменаваме?
Много хубав въпрос. Предимствата по отношение на организацията и ръководството, по отношение на администрирането, са първо, че там пациентът не е анонимен. Пациентите познават своя лекар, познават пътя, по който трябва да минат - през тази лаборатория, през това отделение. Лекарите също си познават пациентите, като голяма част са от София. Повече от 80% са софийски жители. Тези, които са от другите райони на страната, тъй като няма райониране и за нас, те са от порядъка на 11-17%, в зависимост от периода. Така че това е едно много важно предимство. Второто предимство е, че самите лекари, целият медицински персонал, имам предвид и специалистите по здравни грижи и санитарите, всички, които участват в този процес, по същия начин много по-лесно комуникират, тъй като те се познават от години. Това ми създава на мен един комфорт, защото пък аз познавам също колегите поименно, санитарите, администрацията, т.е. това е едно много добро предимство и много добра организация, както и усещане за един малък колектив. Това, което е минус е, че много от специалностите се осигуряват с външни консултанти и ако се наложи насочване към друго лечебно заведение, това вече ще зависи от нас.
Може ли да очертаете за тези десет години или по-малък период от време какви са тенденциите. Болни ли са много хората? Какви са тенденциите при боледуването, при тези, които идват при Вас в Четвърта градска болница?
Демографската тенденция по отношение на застаряване на населението се отразява и на нашата работа. Имам предвид, че ние обслужваме доста възрастни пациенти. Това е благодарение на повишаване на качеството на живот, продължителността на живот. Това, което забелязваме през последните 2-3 години много осезаемо, е зачестяване на тежките случаи - пациенти, които пролежават месец-два-три в отделенията за интензивно лечение. Нещо, което е свързано с доста тежките случаи, не мога да кажа дали е в резултат на една по-лоша достъпност, по-лош достъп или по-ограничен достъп до здравни грижи, или липсата на профилактика. Но като цяло всичко има значение. Даже много често, дори и за близки на персонал, тежките заболявания се откриват съвсем случайно, протичат без симптоми. Да не говорим за злокачествените заболявания, които много късно се оказва, че се откриват по една или друга причина. Тоест това, което е приоритет и всяка здравна стратегия залага на това е, че трябва да се обърне сериозно внимание на профилактиката.
Идват ли при Вас много здравно неосигурени пациенти и как се процедира с това, защото повечето от колегите, които бяха тук в тази инициатива се обединиха около това, че миналата година (2011-а) е била доста тежка от финансова гледна точка. Тази година също не се очертава да бъде лека пак от финансово естество. Какво правите със здравно неосигурените пациенти?
Здравно неосигурените наистина са проблем в системата и те се увеличават, ако следим статистиката. Проблемът е тогава, когато тези пациенти са наистина болни и постъпват по спешност. Ние сме абсолютно задължени и никой въобще не го подлага на съмнение тогава, когато по спешност постъпват за лечение на едно или друго заболяване, те остават за сметка на болницата. Това е единият път. Вторият път е когато се обясни, когато отмине острият стадий, когато се налага планова операция или планов прием, обяснява се на близките, че трябва да възстановят здравноосигурителните права на пациента и в много от случаите това се случва. Защото при нас последните няколко месеца имаше доста проблеми със здравно неосигурените, които не желаят да плащат и да си възстановят правата, тъй като става въпрос за вноски от 2-3 години, но когато се обясни и когато това е пак с доста убеждаване, че много по-скъпо ще бъде това лечение, което впоследствие евентуално ще трябва да се заплати, отколкото ако се внесат едни вноски и то ще бъде безплатно. Така че те ще си бъдат проблем. Всеки случай е индивидуален. Когато здравно неосигурените са и социално слаби, има механизъм, благодарение на договора със Столична община, с който ние да докажем, че той е неосигурен, социално слаб, да попълним една определена документация и тогава общината да плати тази сума.
Пациенти връщали ли сте?
Пациенти не трябва да се връщат в никакъв случай. Разбира се много от пациентите определят себе си за спешни. Те трябва да се прегледат, те трябва да се изследват, трябва да се постави диагноза и тогава да се прецени дали даден пациент е за хоспитализация, или може да продължи лечението вкъщи.
Усещате ли такова напрежение напоследък между пациенти и между лекари и една много голяма агресия по-скоро от страна на пациентите? Постоянно четем за „пациенти пребиха лекар, защото отказал за прегледа детето" или нещо друго.
В нашата болница конфликтните ситуации успяваме да ги тушираме и няма такива драстични случаи, дай Боже и да няма, но тази агресия е в резултат на една поредица, която беше обект на обществен дебат, достояние и т.н. Аз смятам, че докато няма доказана грешка, не би трябвало да се обвинява един или друг лекар, защото той се изгражда в годините и е много лесно само с едно изречение да се омаловажи неговата работа, но все още не са започнали наистина сериозните дела. Знаете, че в Европа и САЩ срещу всяка болница има и адвокатски кантори и тук е много важно лекарите да успеят да имат добра застраховка.
