Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. Нина Гочева, национален консултант по кардиология.
Какво мислите за лечението чрез телемедицина или прескачането на директния контакт между пациента и лекаря, като без да има контакт, да се предприеме диагностика и лечение?
Съгласна съм с немските лекари, които не отричат напълно, тъй като има някакво рационално зърно в тази работа. При някои ситуации успешно може да си използва телемедицината, да се изпреварват събития, особено спешни състояния, когато няма възможност за директен контакт между пациент и лекар, но директният контакт лекар-пациент е нещо изключително, нещо, което науката не е дала обяснение, нещо извънземно. Никога не трябва да се прекъсва този контакт, защото няма да има успех от лечението.
Спечелихте ме с това Ваше въведение, но има много лекари, които въобще не те поглеждат, влизайки в стаята.
Съгласна съм с Вас. Това е вярно, което казвате. Обикновено човек търси причините защо се случва така и понеже истината никога не е нито черна, нито бяла, истината винаги е по средата, от една страна, има лекари, които не се интересуват от пациента и изобщо не ги интересува страда ли, не страда ли, от какво страда и т.н. От друга страна обаче, има лекари, които биха искали да работят така, както им диктува съвестта, чувството и познанията, но залети от тази бумащина не могат да го реализират във времето. Затова се стига до този резултат, от който страда всъщност пациентът.
Ако бъдат откроени няколко имена от Вашите колеги, как ще подейства това? Стимулиращо ли?
Да, има такива имена. Това е стимул и за самите колеги, защото получават някакво публично признание. Удоволствие е за някого, когато кажат: „Да, той работи много добре и всичко това, което е направил се признава от хората около него". Това е стимул. Това би било стимул и за останалите. Разбира се, знаете, винаги може да има завист, човешко е. Въпреки всичко, ако някой действително е добър в професията си, може да има завист, но се признава, че той все пак е добър. Може да има критики или други подмятания, но никой няма да отрече приноса на конкретния лекар за специалността. Това никой няма да го каже.
Доц. Гочева, къде слагате българските кардиолози като познания и компетентност спрямо световното ниво?
В момента работят няколко поколения български кардиолози. Бих казала, че кардиолозите от средното поколение (30-40 години) теоретично са достатъчно добре подготвени. Може би винаги има нещо, което да се поправи и което трябва да се постигне. Това, което аз мисля, че трябва да се промени е стремежът, да се увеличи стремежът към това да решаваш проблемите на пациента не чрез зависимости, които не са медицински. Има немедицински зависимости и човек се влияе от тях. Например влияние от фирми и компании, които предлагат ползването на един или друг медикамент, или Вие знаете, че в последно време се увеличиха случаите на високотехнологични изследвания - например коронарографиите. Тоест да се въздържат от немедицинските си зависимости, а да се стремят да запазят онова, което са научили, защото те всъщност са добре обучени. Те много добре познават основите на кардиологичната наука и спокойно могат да се справят в клиничната си практика с пациента. Последните четири години се въведе новата програма за обучение на кардиолози, която е 4-годишна и е съобразена практически с изискванията на Европейското кардиологично дружество и тази програма поставя много високи цели. Всъщност кардиолозите, които сега ще излязат, след 4-годишното си обучение, познават абсолютно всички технологии, които съществуват в момента.
Сериозно ли се учи тази дисциплина?
Сериозно се учи. Разбира се, винаги има изключения, но като цяло те са готови да работят, където пожелаят в Европа или в Америка, абсолютно съм сигурна в това. Със съжаление го казвам това, защото много от тях може би ще отидат да работят в тези други страни и ние ще ги загубим.
А по-възрастната генерация?
По-възрастната генерация е учена по друг начин. Технологията на учебния процес е бил различен - повече теоретически. Те работеха, излизайки извън училището-майка или болницата, която разполагаше с високи технологии. Тези болници бяха единици и те отиват да работят в една болница, в която практически почти няма никаква техника. Когато един лекар не работи 6 месеца своята работа и не работи с пациента, той вече е загубил своя тренинг и започва да взима грешни решения. Така че много по-старите лекари - тези от моята генерация - губеха в това отношение. Сега мисля, че няма проблем.
Какво ще кажете за този оригинален орган сърцето?То е като живо същество само по себе си. Възможно ли е в продължение на толкова много години всяка секунда то да извършва едно и също действие - да се свива и да се разпуска? Как се справя без помощ и без целенасочената помощ на този, който го притежава?
В това отношение аз също съм се питала, аз също съм си мислела така за това как е възможно целият живот този орган да функционира по този начин, но ето, функционира, природата го и измислила. Природата е гениална! Ние просто нищо не знаем. Хората са мислели, че душата е там, в сърцето. Друг е въпросът дали това е истина, но сърцето е онова нещо, без което не можем.
Как да му помогнем по-дълго да работи така безотказно?
Има много начини. Аз бих казала, че нашите медии не рекламират науката сама за себе си, но медиите участват много активно в това, което ние наричаме профилактика или превенция на съдовите болести, включително сърдечните. Аз слушам непрекъснато и по телевизия, и по радио да се говори за това какви са правилата на профилактиката, какъв трябва да бъде начинът на живот, който водят хората, така че да удължи живота на съдовете. Защото това е животът - да се удължи функцията на съдовете.
Нямате ли наблюдение, че т.нар. профилактика, това, което се казва по медиите, това, което вие лекарите правите, се чува от хора, които вече имат проблем? А профилактиката всъщност е за здравите хора и за по-младите, нали?
Има два вида профилактика, както ние казваме.
Но е хубаво човек да си помага, преди да се е появил още проблема. После може и да не е късно, но за всеки случай.
Аз мисля, че хората са отворени за това да направят нещо за съдовото си здраве, още преди да са болни и особено активни са, според мен, тези между 30 и 40-годишна възраст и колкото и да е странно това са мъжете. Жените са по-безгрижни в това отношение. Те като че ли не се интересуват толкова много от профилактиката на съдовите болести. Мъжете са по-примерни. Те изпълняват много по-стриктно препоръките. Може би защото мъжете в тази възраст са най-активни, най-натоварени. Бизнесът е трудно нещо и това ги тревожи. Така че мисля, че броят на хората, които се интересуват от въпросната профилактика, не е малък и той нараства. Това е положително. Мен ме притеснява по-скоро отношението на най-младите. Това са юношите между 12 и 20-годишна възраст. Поради възрастта, кой мисли за болно сърце, но там съществува проблем - тютюнопушенето. Колкото по-рано стартира тютюнопушенето, толкова по-голяма е вероятността да се развие една атеросклероза, защото точно на 12-13-годишна възраст се доказва, че има атеросклеротични плаки и ако се стимулира този процес чрез пушене, чрез необуздана консумация на алкохол, лошият режим на сън, включително дискотеките с големите децибели. Всичко това се отразява на съдовете, защото в крайна сметка животът е физика и химия.
Нека да се спрем на този въпрос, защото по-малко се говори за това. Всеки от нас е влизал в такова заведение и изведнъж твоите органи, включително сърцето, започват да резонират с ритъма на музиката.
Веднага се повишава кръвното налягане при по-високи децибели и при определен вид музика и човек може да го толерира за кратък период от време и не можем да забраним на хората да се лишат от това, което им харесва. Съдовете резонират с тази честота и това променя активността на ендотелните клетките, които тапицират съдовете и не казвам, че веднага се стимулират процесите на атеросклероза, но това дава възможност да се активизират тези процеси и най-вече т.нар. небактериално възпаление, тъй като в крайна сметка атеросклеротичните процеси в съдовете са възпаление, но това възпаление не е свързано с „агент". Това не е вирус, не е бактерия, а това е абактериално възпаление, което има и се подчинява на други закони.
Това, че един млад човек ще отиде два пъти в седмицата на дискотека и ще слуша с тези децибели музика, това опасно ли е?
Опасно е! Точно това искам да кажа, защото човек не може да прецени неговите съдове как реагират и по какъв начин реагират на различни стимулатори. Това вече е свързано с генетичните особености и с генома, с това, което е закодирано у един човек. За съжаление, ние още нямаме възможност да дефинираме кой ще се разболее, кой няма да се разболее, на кой процесите са по-активни, върху кого отделните фактори влияят по един или друг начин. Но това е бъдещето на науката изобщо и в частност кардиологията. Много се работи в момента в Америка за връзката между генетика и съдова болест и се търсят точно тези причини, които биха стимулирали и активизирали процесите на атеросклероза. Всякакви причини се търсят. При едната от тях е установено, че при децата, които системно ходят на дискотека и продължително са изложени на тази шумова агресия, при тях в по-късна възраст има по-голяма вероятност от развитие на сърдечна болест.
Колко спорт е нужен на младите хора, за да не натоварват сърцето, защото ако прекалено пасивно живееш, е зле за него, ако пренатовариш - също не е добре.
Напълно Сте права. Трябва да намерим златната среда във всичко. Всяко нещо, което превишава нормата, не е хубаво, каквото и да е то. Но понеже става дума за спортуване, ще кажа, че стремежът да се правят мускули, особено от младежи или всекидневното ходене във фитнеса, категорично е доказано, че не води до намаляване честотата на евентуално възникващите сърдечни или съдови усложнения. Не си постига нищо с този начин на спортуване. Това е едната крайност. Другата крайност, която обаче е сериозна и която се наблюдава при децата дори (още от 10-годишна възраст), е това седене по цял ден пред компютрите. Има деца, които не стават. Те могат да седят 8, 10, 12 часа пред компютъра и няма никакво движение. Това е другата опасна тенденция, която завладява света. Това не се случва само в България, това се случва навсякъде. Следователно трябва да се намери средното положение. А средното положение, това, което е доказано от науката, е че човекът, като биологично животно трябва да извършва някакви движения, достатъчно е между 20 и 30 минути дневно да се ходи бързо и това усилие, което не е нито голямо, нито малко, се отразява върху нивото на сърдечно-съдовия риск. Това е доказано.
Тичането?
Тичането е също екстремна форма. Разбира се, ако човек е бил спортист - да тича и ако това поддържа неговия тонус. Това е за тонус обаче, това няма да промени евентуалната поява на болест.
А бързото ходене 20-30 минути на ден?
Това вече може да промени. Помните ли, Клинтън тичаше и жена му го караше да тича всеки ден спрямо цигарите, но Клинтън не можа да избегне усложненията на сърдечната болест, той е с тежка коронарна атеросклероза.
Как може човек да прецени неговата индивидуална мярка къде е?
Индивидуалната мярка е да се чувства добре, да не се чувства уморен от усилието. Тук става дума за умора, която го прави неспособен да работи, умора, която изисква възстановяване. Въпросът е да се почувстваш тонизиран и да подобриш настроението, настроението за работа.
Вие определихте Вашата професия като компютър, какво имахте предвид?
Имам предвид това, че когато лекарят срещне един болен и в процеса на диагностицирането и лечението на болестта, той трябва да събере множество факти. Тези факти се обработват от мозъка на лекаря и те са толкова много, че тази дейност е високотехнологична. Особено това е стресиращо, когато е необходимо да се извърши тази дейност в условие на спешност. Затова лекарският живот е малко по-къс, като хирурзите имат най-къс живот, защото те са системно, ежедневно в условия на стресова ситуация, в условия на спешност и много бързо трябва да решат този въпрос, за да спасят живота на пациента. Затова е възможно да има лекарска грешка, каквото и да се съдържа в това понятие. Който не работи, не прави грешки. Човешко е да се греши и това също трябва да бъде подчертано. Разбира се, не трябва да се допуска да се появи лекарска грешка в резултат на некомпетентност, когато грешката произтича от противоречия с правилата на добрата клинична практика.
