Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. д-р Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология през 2012 г. и началник отделение „Инвазивна кардиология" в болница „Токуда".
Откога сте национален консултант?
От края на миналата седмица, когато излезе заповедта на министъра.
Как влизате в тази длъжност, която е доста отговорна? Вече трябва да имате поглед върху цялата страна.
Наистина смятам, че това е голяма отговорност и голяма чест, която, разбира се, задължава. Тъй като инвазивнокардиологичните методи се развиха доста напоследък, смятам, че трябва да има добра регулация на тези интервенции и процедури. Има още какво да се желае, така че смятам, че заедно с министерството и Дружеството на кардиолозите в България ще успеем да вървим в правилната посока.
Инвазивна кардиология, какво точно означава думичката инвазивна преди кардиология?
Това са безкръвни, както са популярни сред населението, процедури, при които се възстановява проходимостта на съдовете. Инвазивните или ендоваскуларни (вътресъдови) методи стават все по-популярни, тъй като тяхната ефикасност благодарение на новите технологии нараства. Поради тази причина нараства и интересът на пациентите и на компаниите към тези методи.
Има ли достатъчно специалисти в България?
Бих казал, че напредваме с бързи крачки, не само като брой процедури, но и като обучение на специалисти. Преди пет-шест години имаше много остър дефицит на специалисти в тази област, докато сега има все повече колеги, които са на много добро ниво, бих казал поне средно европейско ниво.
Колко са специалистите по инвазивна кардиология?
Сертифицираните са около 140.
Ако си представим картата на страната, навсякъде ли има равен достъп до инвазивната кардиология?
Това е един от счекотливите въпроси, който ще трябва да бъде разрешен в следващите няколко години. Има няколко бели петна. В региони като Смолян, които са трудно достъпни, няма инвазивна кардиология. В сравнително отдалечени региони като Видин и Добрич също няма инвазивна кардиология, в Хасково няма. Според мен инвазивните лаборатории не са много, както се намекваше преди няколко месеца, тъй като средноевропейската норма е да има една инвазивна лаборатория на 100 000 души население. Така че тези 36 лаборатории, които съществуват в момента, в никакъв случай не са много.
Има ли интерес от младите лекари към вашата специалност? От колеги, които учат? Перспективна ли е тази специалност?
Според мен е една от най-перспективните специалности в медицината, защото е във възход и защото има още много да се постига в тази област не само в България, но и в световен мащаб. И наистина интересът към нашата специалност е много голям, но е абсолютно вярно и това, че, за съжаление, колеги напускат страната и то не само млади. Изтичат дори и колеги, които са с утвърдени позиции, дори със специалност и с твърди работни места, включително и в нашата болница почти всеки месец колега с утвърдено име заминава на Запад.
Заминава заради повечето пари?
Най-вече. Но също така и заради реализация от гледна точка на наука, възможности, технологии. Има още какво да се желае в тази сфера, за да можем да привлечем кадрите и по някакъв начин да ги задържим.
А може би и заради отношение на пациентите към лекарите? Някак много различно изглеждат нещата навън и у нас.
Така е, има напрежение в системата. Съвсем скоро се чух с колега, който работи във Франция, той каза, че най-много го е впечатлило не толкова нивото, даже ми сподели, че е леко разочарован от медицинското ниво, а спокойствието, с което се работи, в отношенията между колегите, а и в отношенията пациент-лекар.
Връщам Ви към една статистика, според която България е на едно от първите места по сърдечносъдови заболявания. Още ли държим челното място?
За съжаление, да. В България съществуват в кристален вид почти всички рискови фактори, които водят до ранно развитие на атеросклерозата. Ще спомена само основните - тютюнопушенето, високото ниво на холестерола, захарния диабет, също така и хипертонията. Тъй като тези рискови фактори са широко разпространени сред населението, е съвсем логично, че сърдечносъдовите заболявания са също много разпространени и, за съжаление, смъртността при тях е водеща причина за смърт в България.
Т. е. инфаркт, инсулт?
Да, също така периферно-съдови проблеми, които водят до гангрена.
Намалява ли възрастовата граница на болните?
Да, за съжаление, когато сме дежурни, при инфарктите редовно има пациенти, които са с остър коронарен синдром и са в годините между 35 и 45, което е наистина страшно.
Много ли хапчета пият българите?
Да, българите са доста склонни към самолечение, което в огромната част от случаите не е правилно. Често не само, че не е правилно като стратегия, но също така и като дозировка. Пациентът преди да взима медикаменти, независимо какви, особено медикаменти в областта на кардиологията, голяма част от тях не са безобидни като странични ефекти, така че задължително трябва да се посъветва с кардиолог или поне с общопрактикуващия лекар, за да не стават грешки. Някои от медикаментите в областта на кардиологията са потенциално опасни, ако се предозират.
Ние, българите, като се разболеем, първо отиваме на врачка, тогава на лекар и така вървят нещата.
За съжаление е така. На врачките вярват повече. Понякога имаме пациенти, които са обикаляли различни болници, поставяни са им различни диагнози и след подробно изследване се е оказало, че нямат съществен проблем, се е случвало да затварят вратата на нашия кабинет и казват: Тези нищо не ми познаха! Т. е. врачката е познала повече.
Да разбием един мит или да го потвърдим, боли ли сърцето?
Сърцето боли. Проблемите, които сърцето би могло да има, като исхемичната болест на сърцето, намират отражение в една доста драматична гръдна болка. Но много често когато човек казва, че го боли сърцето и посочва в точка, където си представя, че се намира то, това най-често е интеркостална невралгия. Сърцето всъщност се намира точно в центъра на гръдния кош, зад гръдната кост. Обикновено болката, която има сърдечен произход, е точно такава - болка на широка площ, в центъра на гърдите, понякога с ирадиация, т. е. разпространение към лявото или дясното рамо или към ръката, към челюстта. Но отговорът е да, сърцето боли и то доста драматично. Сърдечната болка обикновено е много притеснителна болка и тя много често е съчетана с пад на артериалното налягане, с изпотяване, с много силно изразено безпокойство. Това е тази болка, която би трябвало да бъде много притеснителна и да накара пациента да потърси максимално бързо консултация със специалист.
Как протича един Ваш ден? По колко часа на ден работите?
Когато съм в България, ежедневието ми е много простичко - поне от 8 до 8 съм на работа. Имам доста пътувания напоследък, най-често са свързани с участия в конференции, т. е. с изнасяне на презентации. Занимаваме се с всякаква съдова патология, не само сърдечна, а и извънсърдечна съдова патология, това е т. нар. ангиология. Аз и моят екип имаме доста участия на конференции в чужбина.
Това е похвално за страната ни, нали?
Да, опитвам се да раздвижа нещата като показваемост, т. е. един вид това, което ние правим, аз знам, че го правим на добро ниво в България, искам все повече да става достояние и на колегите по международни конференции и форуми, а също така и колеги от добрите клиники в Европа и Америка да знаят, че в България се прави добра съдова медицина.
Посъветвайте ни как да си запазим сърцето по-дълго?
В интерес на истината умерената употреба на алкохол не вреди на сърцето, дори напротив. Има няколко проучвания, които показват, че червеното вино например помага, по различни причини - има антиоксиданти в него, които предпазват съдовете и сърцето, има съставки, които намаляват нивото на вредния холестерол, но пак подчертавам, трябва да е умерено.
Какво означава умерено? Две чаши вино?
Да, две чаши вино е перфектна доза. Тютюнопушенето е сред основните рискови фактори, които са контролируеми, макар и закъсняла, слава Богу, ще бъде въведена тази мярка за забрана на тютюнопушенето на обществени места. Тя би допринесла съществено за намаляване на общия сърдечносъдов риск. Сред другите основни рискови фактори са хиперхолестеролемията, свързана е с неправилния начин на хранене в България, т. е. предимно свинско и мазни храни, също така високото кръвно налягане и захарния диабет, които трябва да се хващат навреме и навреме да бъдат добре контролирани, за да не водят до усложнение.
Много хора са с високо кръвно в България, нали?
За съжаление, да. Имаме голямо разпространение на хипертонията. Слава Богу, имаме и много добре застъпена терапия, т. е. много голяма част от пациентите го хващат навреме и са третирани навреме с подходяща медикаментозна терапия. Така че се надявам това в най-скоро време да даде отражение в намаляване на усложненията от хипертонията.
Вярно ли е, че жените по-често имат хипертония, защото са по-емоционални и всичко е въпрос на много голяма емоция?
Всъщност не е съвсем вярно. Жените по-често имат моментни повишавания на артериалното налягане при емоционални състояния, но това не означава, че са повече хипертонички. Хипертонията е болест, заболяване само по себе си, т. е. в огромната част от случаите - 95%, хипертонията е самостоятелно заболяване, а не е вторично. В много по-малък процент от случаите - 5-6%, тя е вторична вследствие на бъбречни, щитовидни заболявания и т. н. Но така или иначе и при мъжете, и при жените хипертонията е много съществен рисков фактор. Благодарение на женските полови хормони съдовете, както сърдечните, така и периферните съдове на жената, са запазени от атеросклеротичния процес до менопаузата. Но за сметка на това след менопаузата, когато падне концентрацията на половите хормони, съдовете на жената са дори в по-голяма степен податливи на бързо развитие на атеросклеротичен процес, когато съществуват другите рискови фактори - тютюнопушене, артериална хипертония, диабет.
Наследствена ли е хипертонията?
Да, в голяма част от случаите е наследствена. Именно хора, които имат история за хипертония в рода си по права линия, е най-добре в ранна възраст да започнат да правят контролни прегледи, така че хипертонията да бъде хваната в самото начало и да бъде незабавно контролирана, преди да се развие до типичното заболяване, каквото е хипертоничната болест.
Как продължава денят Ви сега?
Връщам се веднага в болницата. Имам пациенти, които ме чакат. Имаме и медицински съвет днес, в който участвам. Нещата са свързани с административни задължения директно към пациентите.
Какво мислите за нашата инициатива „Дарик търси най-добрите лекари на България"? Ще успеем ли да ги намерим? Много често говорим за лекарски грешки, за проблеми в системата на здравеопазването.
Определено смятам, че инициативата е много позитивна. Да има класация на болниците и на лекарите е нещо рутинно в западните страни, така че смятам, че това е позитивно, а и би стимулирало колегите, а и болниците да се съревновават от гледна точка на добрата медицина, т. е. да намалява честотата на усложненията, да се повишава задоволството на пациентите, което е в интерес и на двете страни.
Какво пожелавате на хората?
Пожелавам им една здрава и щастлива нова година, здраво сърце и да обръщат внимание на своите потенциални проблеми навреме и след консултация с лекар.
