Медицината се разви много в посока нови методи за диагностика и лечение, базиращи се на съвременни машини, апарати, диагностични модели. Тази тенденция е най-силно изразена в областта на пренаталната диагностика, биохимичния скрининг, ултразвуковата диагностика, инвазивни методи за диагностика на вродени генетични заболявания, обясни в интервю за Дарик д-р Иван Костов. По думите му в областта на гинекологията развитието е революционно.
Ръководителят на Първа акушеро-гинекологична болница "Света София" е поредният участник в съвместния проект на сайта на Дарик за Най-добрите лекари и Филипс България, посветен на ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Проектът е част от кампанията, с която Philips отбелязва своята 20-годишнина в България.
И въпреки че поради икономически причини нивото у нас не е като световното, като специалисти и качество на експертизата не отстъпваме от европейското ниво, коментира още д-р Иван Костов. В следващото интервю той подчерта проблема със спадащата раждаемост, ползите от електронните здравни досиета, както и необходимостта да се инвестира в подготовката на специалисти у нас.
Илиана Найденова: Първа акушеро-гинекологична болница "Света София" е първото специализирано здравно акушеро-гинекологично заведение у нас. Какво е усещането да ръководите и да се грижите за толкова важна болница?
Д-р Иван Костов: На първо място за мен идва думата отговорност, защото акушерската грижа е насоченa към опазването на два човешки живота, а понякога и повече. Говорим за майката и бебето, което тя трябва да роди.
Първа АГ болница "Света София" е наложена в годините като болнична структура. За дълъг период тя е била Университетска клиника по акушерство и гинекология към Медицинска академия, София. Тук са работили редица изтъкнати лекари, които са основоположници на акушерството и гинекологията в страната.
Последните години болницата, бидейки 100% собственост на общината на град София, се разви като единственото болнично заведение, което има максимално широко портфолио по отношение на грижата за майчиното и детско здраве. Болницата е прекрасен родилен дом, в който ежегодно се раждат над 3 500, дори над 4 000 деца. Тук се извършват и стотици гинекологични операции, голяма част от които онко-гинекологични. В болницата работи силно отделение по хирургия на млечната жлеза, с което ние много се гордеем. Годишно тук се правят между 600 и 800 операции на гърда, като половината от тях са операции на рака на гърдата. Наличието на това отделение прави болницата различна от другите акушеро-гинекологични лечебни заведения.
Другото, което ни прави различни, е наличието на прекрасен инвитро център, който наскоро беше реновиран и обновен с най-висок клас апаратура.
Така че портфолиото на болницата е максимално разширено в посока пренатална диагностика, раждания, хирургия, лечение на стерилитета, неонатология, проследяване на децата, след като се родят при нас. В ход е още един проект - на преместването на отделението от Първа градска болница за доотглеждане на новородени с ниско тегло в "Света София". Това е пилотен проект за цялата държава, с който болницата се превръща в основно структурно звено по отношение на неонатологията у нас.
Кои са най-големите трудности за Вас в лечебното заведение, което ръководите?
Най-голямото предизвикателство за всеки мениджър е максимално да мотивира хората, с които работи, да изгради партньорска, колегиална среда, за да се работи максимално ефективно и креативно.
Разкажете ни какви промени наблюдавате във Вашата специалност през последните 10-15 години?
Проблемите са в две насоки, като първата е спадащата раждаемост. Раждаемостта в страната през последните 20 и няколко години пада. Тя се движи като синусоида, с малки пикове и спадове, но като цяло посоката е надолу, което е тъжно. Налице е отрицателен естествен прираст, което означава, че смъртността е по-голяма от раждаемостта. Тоест България се обезлюдява. Факт е, че българката, особено интелигентната и образованата, ражда по-късно. Причините са различни - икономически, социални, семейни или защото иска да прави кариера и е еманципирана. През последните години образованата българка ражда в по-късна възраст - над 33-35 години, което е съпроводено с по-сериозни усилия в областта на пренаталната диагностика.
От друга страна, медицината се разви много в посока нови методи за диагностика и лечение, базиращи се на съвременни машини, апарати, диагностични модели, взаимствани най-вече от западните страни. Особено се разви акушерството в областта на пренаталната диагностика, биохимичния скрининг, ултразвуковата диагностика, инвазивни методи за диагностика на вродени генетични заболявания. Жените вече търсят 3D, 4D ултразвук. В областта на гинекологията развитието е революционно. В България има вече роботи. Говорим за над два-три работещи робота Da Vinci.
И все пак у нас нивото не е като световното, поради икономически причини. Но като специалисти и качество на експертизата България не отстъпва от европейското ниво.
Жените у нас грижат ли се достатъчно за себе си и собственото си здраве? Като че ли все още може да се говори за страх от толкова естествено нещо като профилактичния преглед при гинеколог например.
За съжаление, всеки ден се сблъскваме с този проблем. В България в момента липсват програми за профилактика, скрининг, превенция на онкологични заболявания. Вероятно затова сме на едно от първите места по заболеваемост и смъртност от онкологични заболявания. Колкото е по-информирана жената или родителите на младото момиче, толкова по-голямо е и разбирането на отговорността, на важността на проблемите, с които ние се сблъскваме в нашата професия. Ракът е особено тревожна тема. Най-често срещаните ракови образувания са ракът на гърдата и ракът на шийката на матката. Затова активно работя в различни програми за информираност на пациентките и младите жени за възможности за профилактика и превенция на тези социално значими заболявания. Смятам, че това е част от работата на всеки лекар - да информира.
Как иновативните методи на лечение помагат при сериозни гинекологични заболявания, съответно и превенцията на смъртността при новородени и най-вече недоносени бебета?
Всички знаем за огромните възможности на машините като ядрено-магнитния резонанс при поставянето на диагнозата, на позитронно-емисионния томограф, особено при онкологични заболявания. Напоследък в световен мащаб навлязоха машини, които са последна дума на науката в областта на оперативното и консервативното лечение. Много сериозно място заемат лапароскопската хирургия и роботизираната хирургия, както и роботите Da Vinci. Европа отговаря с много модерен робот - Alf-x, за който може да се окаже, че е революционно откритие. По отношение на консервативните методи навлизат машини като томотерапията, Сyber Knife и Gamma Knife. Машини, които тепърва ще има в България.
Аз лично с нетърпение чакам българското здравеопазване да се модернизира до такава степен, че и нашите пациенти да могат да се възползват от подобни революционни методи.
По отношение на новородените - проблемът са бебетата с ниско тегло. Нараства процентът на преждевременните раждания, които са следствие на забременяването в по-късна възраст и на нарастващия процент на инвитро забременелите жени. В последния случай често има многоплодни бременности, които са много по-рискови.
При преждевременните раждания често бебетата са недоносени. Основният проблем е, че те не могат да дишат. Затова разчитаме отново на машините, на съвременните кувьози, на апарати за автоматична респирация и на други, които позволяват на бебета под 1000 грама да преживеят рисковия период. Всичко това коства много пари на системата. Също така трябва да се обучават кадри и да се мотивират лекарите, да се усъвършенстват и да специализират повече. В България това е сериозен проблем.
На какъв принцип да се внедрява високотехнологичната апаратура в болниците у нас - необходимо ли е регламентиране?
Регламентиране винаги е необходимо. Министерството на здравеопазването инвестира над 150 милиона лева европейски пари за обновяване на апаратурата на държавни, най-вече университетски болници, но има много общински. Посоката е към диагностика предимно на онкологични заболявания чрез скенери или модерни ултразукови апарати.
Но нещата отново опират до квалифицирания персонал. Понякога имаме машини, но нямаме хора, които да работят с тях. Затова паралелно трябва да има инвестиция и в човешкия потенциал. Държавата трябва да работи в тази насока. Това е въпрос на организация, на управленчески модели.
Как бихте формулирали най-голямото предизвикателство пред здравеопазването у нас?
Състоянието на здравеопазването не е добро, всички го знаем и всеки го усеща по себе си. За това има обективни показатели - средната продължителност на живота за мъже, заболеваемостта от онкологични и сърдечно-съдови заболявания. За съжаление, България е на едно от последните места в Европа. Това е резултат от политиката в сектора през годините на прехода.
Най-голямото предизвикателство е да има трайна и ясна политика в здравеопазването, насочена към изграждането на кадри, включително на управленски кадри и регламентирането на броя на болниците. Факт е, че в България вече има над 500 болници, включително частните. А съществува само една институция, която плаща - НЗОК, парите не достигат.
Необходима е оптимизация на Спешната помощ, както и сериозна работа от страна на държавата в посока превенция и профилактика. Здравеопазването е сектор, който е зависим от цялата икономика на държавата. Така че въпроси като отрицателния естествен прираст - ниската раждаемост, високата смъртност, са общонационални. Следователно всеки политик, министър трябва да взима отношение. Защото може да се окаже, че нацията ни е болна. И както от пациентите, така и от лекарите зависи да работим в посока оздравяване.
Смятате ли, че електронните досиета ще облекчат задачите на лекарите в болници като Вашата?
Категорично електронното управление, не само в здравеопазването, е съвременно решение за спестяване на време, пари, вкарване на прозрачност в системата. В това отношение електронното здравеопазване е нещо, без което съвременната здравна система не може. Това е абсолютно задължително и е въпрос не толкова на финансиране, колкото на организация и приемственост в отделните политики на различните правителства.
Тук отново ще спомена въпроса с обучението. Обучението на кадри - IT специалисти и лекари, които да работят и да са ангажирани с тези проекти.
Не на последно място, трябва да се промени нормативната уредба в страната, така че да станат задължителни тези инструменти - електронни здравни досиета, електронни рецепти. Защото тези технически решения са работещи по света. Въпросът е да има правилна имплементация, организация и използване на ресурсите.
Вече е факт проектът за е-регистър на новородените, който включва всички акушеро-гинеколични болници и тези, в които има родилна дейност. Разкажете каква е функцията му, каква информация може да се открие там?
Регистърът стартира по моя инициатива. Преди две години го предложих на министър Стефан Константинов, като заимствахме добри практики от Западна Европа. Става дума за онлайн регистър на новородените, за да е ясно във всеки един момент в коя болница, в кое отделение се раждат деца; коя е майката; по какъв начин е станало раждането (нормално или с цезарово сечение); имало ли е по-сериозна кръвозагуба или други проблеми; колко тежи бебето, има ли то медицински проблеми; кой е ръководил раждането, за да е ясно и кой е отговорен.
Това е един хубав проект, който за радост беше регистриран. Лично аз в момента нямам поглед как работи системата. Информация може да се открие в Министерството на здравеопазването. В нашата болница отчитаме по този начин ражданията.
Позитивното е, че получаваме ретроспективен анализ назад във времето за раждаемостта. На база на тази информация можем да направим сериозни изводи, да управляваме системата на майчиното и детско здравеопазване занапред и да взимаме правилните управленски решения.
