От Българския лекарски съюз отново се заканиха, че няма да подпишат нов Национален рамков договор със Здравната каса. Ако остане да действа старият договор, това няма да даде възможност дейности като интензивни грижи, имунизациите и ин витро процедурите, които до момента се заплащаха от здравното министерство, да бъдат прехвърлени към НЗОК.
В предаването на Дарик "МеждУредие" главният секретар на лекарския съюз д-р Димитър Ленков разкритикува заложените пари в бюджета за следващата година за сектор "здравеопазване". Той заяви, че ГЕРБ не са направили очакваните реформи, че в тази сфера цари "пълен хаос и няма нито една ясна стратегия, разчетена във времето и обвързана финансово".
След като констатира, че може би сме единствената държава в Евросъюза, в която и пациентите и лекарите са еднакво недоволни от случващото се в здравеопазването, д-р Ленков напомни, че средствата в бюджета за догодина са крайно недостатъчни - за разлика от солидния процент, който хазната по традиция отделяла за отбрана и вътрешна сигурност - доста над средния за Европа.
Докато синдикатите скочиха за пореден път срещу финансовия министър, поискаха оставката му заради прословутия данък „лихва" - данък, който те смятат да атакуват в съда, говорим за пенсии, заплати на военни и полицаи, а здравеопазването някак по-мълчаливо или не толкова кресливо стои като сектор в тези първи дебати по бюджет 2013 година. Как обаче Вие прочитате този документ, така важен за държавата?
Аз бих искал да започна с малко разяснение за това къде България стои като страна-членка на ЕС. Вероятно повечето хора си дават сметка, че страните-членки на ЕС и техните бюджети са социално ориентирани, т.е. най-голям процент от тези бюджети отиват за т.нар. социални плащания за социална защита - пенсия, безработица, майчински и здравеопазване. Като процент, примерно, брутния вътрешен продукт на страните-членки на ЕС, това прави някъде около 27%. За съжаление, в България от години върви традицията във всеки един нов бюджет, а ние сега сме в период на изработване и предлагане на бюджета за 2013 година за гласуване от парламента, най-голям дял пари, за разлика от другите страни-членки за ЕС, се отделят за отбрана и за вътрешна сигурност.
Над средното в Европа?
Да, над средното в Европа. За да сме съвсем точни, трябва да ви кажа, че за 2010 г. по данни на Евростат средно страните-членки на ЕС социалните плащания са 19,9%, а България за социални плащания заделя 13,5%; средно страните-членки на ЕС за здравеопазване са заделяли 7,5%, България - 4,1%; за образование страните-членки на ЕС отделят 5,5% , а България - 3,8%; за наука страните-членки на ЕС отделят 2%, а България - 0,2%; за вътрешен ред и сигурност страните-членки на ЕС отделят 1,9% от техния брутен вътрешен продукт, а България заделя 2,7%. А каква е ползата от тези пари, които са заделени за Вътрешното министерство, самите хора могат да си отговорят. За отбрана - 1,6% се отделя средно от страните-членки на ЕС, а 1,8% отделя България, като имате предвид, че нашата армия е 25 000 щика. За нашите условия имаме една сравнително добра, професионална армия, но да се заделят толкова средства за сметка на социални дейности, като здравеопазване, образование, наука...
От години обаче когато се говори за здравеопазване, не един властимащ, говоря само за финансовите министри, излизат с рефрена: „пари срещу реформи", въпреки че самите пък реформи трябва да са продукт на политическата класа.
Естествено, че трябва да са продукт на политическата класа, но за да може да се осъществи една реформа, за тази реформа трябва да бъдат предвидени пари в бюджета, примерно за следващата година, даже бих казал за следващите пет, защото една реформа в системата на здравеопазването, която е консервативна система, изисква само в един сектор (примерно спешна помощ или доболнична помощ) не по-малко от пет години, за да може да се осъществи поетапно тази реформа и тази промяна към по-добро, която искат не само българските граждани, като пациенти, но и ние, българските лекари.
Факт е, че и двете страни са еднакво недоволни от ситуацията в момента - и пациенти, и лекари.
Да, това е парадоксална ситуация, защото няма друга страна-членка на ЕС, при която и двете страни - и пациенти, и лекари да са недоволни. В другите страни има недоволство сред пациентите, но няма недоволство сред лекарите, например. Те са едно високо заплатено съсловие с отговорности пред обществото. В България случаят с Бургас и атентатът показаха, че системата на здравеопазването у нас работи и има едни прекрасни лекари. Само че ако продължава това отношение на политиците, на депутатите към сектор „Здравеопазване" в България, скоро време има опасност да останем без хора с бели престилки.
Уви, изтичането на лекари върви много силно и то все в една посока. Все пак ако погледнем разчетите в проекта, в предизборна година някои сектори винаги са се радвали на ръст в парите. Уви, в здравеопазването, май, за следващата година не е така.
За сетен път парите остават същите или почти същите. Как се формира бюджета в здравеопазването? Това е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и бюджетът на Министерство на здравеопазването. Това са парите, с които следващата година България ще разполага, като тези пари ще бъдат за разплащания в системата на здравеопазването. За сравнение ще ви кажа, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е бил 2,633 млрд. лв. За следващата година по проект предстои да бъде гласувано в пленарна зала бюджетът на Националната каса и предвижда да бъде 2,704 млрд. лв., тоест има едно увеличение само със 70 млн. лв. Но веднага искам да отворя една скоба, че това увеличение ще бъде за заплащане на дейности, които ще бъдат прехвърлени от здравното министерство към касата, така че тези пари може да се каже, че са предварително изядени.
Тоест прехвърляме от единия джоб в другия?
Точно така. Здравноосигурителните приходи, говоря за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за тази година са били 2,614 млрд. лв., а за следващата година 2,684 млрд. лв; здравноосигурителни вноски - 1,673 млрд. лв. са заложени и се изпълняват, а за следващата година министър Дянков и парламентът са заложили 1,743 млрд. лв., тоест предвиждат увеличение от здравни вноски. Веднага възниква въпросът коя е тази категория, която допълнително ще започне да си плаща здравноосигурителните вноски.
Може би се предвижда по-висока събираемост.
Събираемост от кого? То и сега събираемостта не може да се каже, че е висока, защото България е единствената страна, член на ЕС, при която при 7 млн. население има между 1,2 млн. и 1,9 млн. по данни на различни източници здравно неосигурени лица. Веднага възниква въпросът към министър Дянков: Коя е тази категория, която ще започне да си плаща безработните при увеличения темп на безработица и ръст на безработицата?
По-скоро трябва да се заложи спад на броя на здравноосигурените.
Естествено. Тези цифра се увеличава непрекъснато. От къде ще дойдат тези 100 млн. лв. от здравноосигурителни вноски, коя категория ще започне да си плаща, мургавите ни събратя ли? И не само те, но и хората в неравностойно положение, безработни, които нямат възможност да си плащат. Ние от години искаме и настояваме при всяка възможност пред компетентните органи да бъде въведено електронното досие и електронна здравна карта за здравноосигурените граждани в България. До този момент управляващите от години говорят за това, а не го въвеждат. Знаете ли защо е така? Защото в един момент ще се окаже, че има хора, които са трайно бедни и нямащи никаква възможност да си плащат дори здравните вноски, които са 16 лв. на месец, но там има и хора, които са състоятелни и които по собствено желание не желаят да си плащат и те плащат в брой, когато имат нужда от медицински грижи. За тези хора обаче, които са трайно в невъзможност да си плащат здравните осигуровки, а те по наша преценка са около 300 до 500 000 души, тогава за тях ще трябва да започне да плаща държавата чрез социалното министерство.
Тоест държавата няма интерес?
Тя няма и интерес и няма възможност да поеме тази категория хора, както и от другите страни-членки на ЕС. Там, който не може, държавата поема техните здравни вноски.
Само че това от години тук не се случва и в този мандат очевидно няма да се случи.
Няма да се случи. Но има и още нещо и става дума за една много интересна цифра, като много бих се радвал някой да я коментира тази цифра. От следващата година (2013 г.) държавата за гражданите, които тя осигурява, това са девет категории лица - военнослужещи, полицаи, държавни служители, данъчни служители, студенти, пенсионери, деца, граждани, които са временно лишени от свобода, здравната вноска, която, въпреки че досега беше 8%, държавата за тях внасяше 4% и това допълнително натоварваше и без това малкия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, от 1 януари тяхната вноска става 8%, но това не рефлектира като цифра за трансферите за здравноосигурени лица. За миналата година трансферите за здравноосигурени лица са били 941 млн. лв., същата тази цифра е заложена и в проектобюджета за НЗОК за следващата година. Пита се тези пари, които държавата ще бъде принудена по волята на закона, който парламентът е гласувал да внася тези пари, които е длъжен да внася за тези девет категории лица, къде ще отидат, след като те няма да дойдат в бюджета в НЗОК?!
Те виртуални ли са?
Не. Това са реални пари, които държавата трябва да ги внесе.
Имам предвид тези 4%, които очевидно не са разчетени и разписани.
До този момент държавата тихомълколм не внасяше 8% здравна осигуровка въпреки Закона за здравно осигуряване, т.е. държавата нарушаваше собствения си закон. От 1 януари тя се е задължила, но това не дава резултат и тези пари или държавата няма да ги събира, или ако ги събира, ще ги харчи за нещо друго, което е нарушение на закона. Защото пари, цитирам Закона за здравното осигуряване, от здравни осигуровки не могат да бъдат харчени за нищо друго, освен за здравноосигурителни плащания на здравноосигурени лица.
Говорите твърде емоционално и с основание, разбира се, когато става дума за тази болна тема - здравеопазването и финансовият ресурс, предвиден за догодина. Къде виждате най-сериозните подводни камъни? Как това ще рефлектира на всички тези числа, които споменахме тук? Как ще рефлектира върху лечението ни през идната година?
То няма да се подобри в никакъв аспект.
Къде обаче са най-сериозните рискове? От къде можем да бъдем ощетени, като пациенти?
За общопрактикуващи лекари в проектобюджета на касата са предвидени 3 млн. лв. повече; за специалистите, работещи в извънболничната помощ са предвидени 8 млн. лв увеличение, което е крайно недостатъчно, както и за общопрактикуващите лекари; за болнична медицинска помощ увеличението е с около 90 млн. лв., което също е крайно недостатъчно, защото много от клиничните пътеки са недофинансирани, което създава финансов дефицит в лечебните заведения за болнична помощ, които пък са търговски дружества и за медико-диагностична дейност парите, които са предвидени - 71,5 млн. лв. - са същите, както тази година. Това означава, че пациентите отново ще имат проблеми с недостиг на възможност за лабораторни изследвания, за рентген, за скенер и за всички тези дейности, които влизат в тази група.
Ще трябва да си ги платят от джоба?
Най-вероятно да, ще се наложи да си ги платят. Увеличението, което се предвижда в бюджета на НЗОК, противно на това, което в момента управляващите говорят, че са заделили със 100 млн. лв. повече и това не е вярно. Това е една лъжа. За следващата година увеличението е със 71 млн. лв. спрямо настоящата година и то от евентуален ръст на събраните средства от здравноосигурени лица. Това е положението за следващата година. Искам да кажа на българските граждани, че нито те ще имат възможност да се лекуват в едни съвременни, модерни лечебни заведения, нито пък, обръщайки се към своите колеги, ще кажа, че те няма да почувстват някакво увеличение. Като в тези цифри инфлацията не е отчетена, а в цивилизованите държави едно сериозно правителство поне в тези цифри щеше да включи проектобюджета на най-големия платец - НЗОК, щеше да включи поне ръста на инфлацията.
Грешно е да призоваваме хората да не се осигуряват или да си спестяват в банките за здраве, но пък ето, че се оказва, че все по-често бъркаме в собствения си джоб, за да се лекуваме.
Парадоксалното е, че България е една от малкото страни в ЕС, където частните плащания от джоба на всеки един български гражданин, отивайки да получи медицинска услуга, е по-голяма, отколкото средствата, които държавата заделя. При нас е около 47% средствата, които държавата заделя за здравеопазване срещу 53% частни средства за здравеопазване. В развитите държави съотношението е обърнато. Там съотношението е около 60 на 40 на сто. 60% са публичните средства, тоест средствата, които обществото заделя - вноски, допълнителни здравноосигурителни фондове, доплащания от страна на държавата срещу 40% плащания от страна на всеки един гражданин на съответната държава. Затова другите страни от ЕС са социално ориентирани и това рефлектира върху техния бюджет. Аз имам чувството, че ние или се военизираме, а до колкото разбрах България има най-големия брой служители в МВР и този брой ще бъде увеличен с още 2000 души. България има към 65 хил. души, служещи в системата на МВР, докато в развитите държави (Белгия и Холандия) те са в пъти по-малко.
Уви, недостигът на пари в бюджета противопоставя и съсловия, и професии, отделни сектори, които разчитат на парите от бюджета. Как и доколко Българския лекарски съюз може да реагира на всичко, което е заложено? Очакваше се да имате събор по темата...
Да, предстои да имаме събор, но по други теми. В края на годината предстои събор за приемане или неприемане на национален рамков договор, но до този момент, така, както вървят нещата, ние, като представители на лекарското съсловие, няма да подпишем нов рамков договор, т.е. при тази ситуация за нас е по-добре, както и за членовете на Българския лекарски съюз, да остане да действа старият рамков договор - този, който действа тази година. Защото ние не виждаме някаква съществена разлика.
Това няма да е прецедент.
Няма да е прецедент, но това няма да даде възможност дейности, за които до момента Министерството на здравеопазването заплащаше, като това са ин витро, имунизациите, да бъдат прехвърлени от плащащи органи на Министерство на здравеопазването към заплащащи органи на НЗОК, защото това не са дейности, за които касата трябва да заплаща. Тя трябва да заплаща само дейности за здравноосигурени български граждани, така е по закон.
А имунизациите, например?
Имунизациите са социална дейност. Ин витро и изобщо проблемите на раждаемостта - това са ангажименти на държавата. Демографската политика и решаването на тези проблеми си е политика на държавата. Така е в цяла Европа и няма защо ние сега тепърва да откриваме топлата вода и както беше преди години, когато този фонд инвитро беше в касата и доказа своята неефективност, сега да го връщаме...Това е мнение не само на моите колеги, но и на самите пациенти потребители. Те са изключително доволни от функциониращия фонд, а сега да го връщаме отново в касата, мисля, че това не си заслужава.
Вие казахте и нещо много важно, че разчетите така, както са заложени, дори и не отчитат инфлацията. Колко бързо се оскъпява здравната услуга по Ваши лични наблюдения в сравнение изобщо с поскъпването на живота?
В България до този момент реално остойностяване на дейностите в здравеопазването няма. Ще си позволя да припомня една неистина, която министър Дянков изрече 2009 г. на един наш събор и между другото той пое този ангажимент и пред министър-председателя Бойко Борисов, че до март 2010 г. специален отдел в неговото министерство ще извърши остойностяването на всички дейности в областта на здравеопазването. Този срок беше удължен до юни 2010 г. и нищо не беше свършено, като този отдел беше закрит, а завеждащата този отдел стана заместник-министър на здравеопазването.
Тоест няма никакъв резултат от тази дейност? Защо е толкова трудно да се остойности или няма интерес?
Няма интерес, защото тогава ще се види действително колко средства са необходими за сектор „Здравеопазване" реално и колко обществото може да задели чрез своето правителство, което в момента управлява. И ако тези средства, които обществото може да си позволи да задели са недостатъчно, какво следва?! Хората трябва да започнат по силата на закон да си доплащат. Ние апелираме към това, но тук срещаме отпор от страна на политиците, защото същите тези граждани, които няма да имат възможност да си доплащат, за тях ще трябва да доплаща държавата, а те са потенциални гласоподаватели. Така че което и да е правителство, ако се опита да направи тази крачка, то е поставено пред риска да загуби своите гласоподаватели.
Да, но реформа без непопулярни мерки не се прави.
Затова реформа се прави в първите години на един мандат. Ние очаквахме това правителство на ГЕРБ да направи тази дългоочаквана реформа още през първите години на своя мандат, но това не стана. Влизаме в предизборна година, така че още една година ще бъде изгубена.
Едва тогава ще започнат новите ви надежди?
Евентуално, а и не само нашите. Не толкова нашите надежди. Хората в белите престилки, на базата на тяхната квалификация, която притежават, и на базата на опита, който имат и отговорността, те са търсени навсякъде в цяла Европа. Това води до недостиг на кадри. В България в момента има райони, където няма, дори и по един лекар от дадена специалност. Знаете ли, че цяла смолянска област, например, разчита на един единствен ендокринолог.
Там има проблеми и с личните лекари.
Има и друга област, в която онкоболните трябва да отидат до друга област, за да бъдат проследени и да им бъде изписано лечение. Това са разходи за тези пациенти. Ето така нещата са свързани. Защото в момента в здравеопазването е пълен хаос. Няма една ясна визия, стратегия, разчетена във времето, която да е финансово обвързана и на българските граждани да стане ясно докъде и как ще трябва да заплащат от джоба си и какво ще стане след 5, след 10 години...Така че нещата след 5 или след 10 години да се подобрят за тях, като пациенти. Аз съм лекар и си давам сметка, че утре мога да изпадна в състоянието на пациент.
