Българското здравеопазване се нуждае от модел, който да обединява интереса на пациента и болниците, а в момента те са коренно противоположни. Това коментира в интервю за Дарик д-р Дечо Дечев, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Свети Иван Рилски" в София. Д-р Дечо Дечев е поредният гост в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в здравеопазването. В рамките на проекта 15 от най-добрите специалисти представят визията си за бъдещето на българското здравеопазване, посочват проблемите, предизвикателствата и възможните решения за по-ефективното функциониране на сектора.
Д-р Дечо Дечев предложи и подходящия модел, който защитава едновременно интересите на болния и болницата - капитация. В този случай се запазва пазарният механизъм пациентът да може да избира лечебно заведение, като плаща предварително, независимо дали е болен. От друга страна, болницата има полза пациентът да е здрав, защото колкото по-рядко се лекува, толкова по-малко разходи ще има.
Илиана Найденова: Ръководите Университетската болница "Свети Иван Рилски" от края на 2008. Какво се промени за този период в болницата и здравеопазването у нас изобщо?
Д-р Дечо Дечев: На фона на драматичните ситуации в други лечебни заведения определено мога да кажа, че болница "Свети Иван Рилски" успява да избегне подводните камъни. През целия период сме финансово стабилни, няма нито един месец, в който да сме били с отрицателен финансов резултат. Направихме коренна промяна на външния вид на сградата и почти тотална подмяна на апаратурата в болницата.
В контекста на общото здравеопазване обаче нямаме право да презентираме радостни събития. Oткакто през 2000 година здравеопазването ни влезе в сегашния модел, за съжаление посоката е само една и тя е негативна.
В здравеопазването показателите може да са много, но главният е качеството на медицинската помощ.
По-доброто финансиране гарантира ли по-добро качество на медицинската помощ? Мнозина търсят пряка връзка между двете.
Не е гаранция, в никакъв случай. Оценката за качество на медицинската грижа се базира на обективни и субективни показатели, свързани с този, който е бил обект на такава помощ - пациента. Убеден съм, че ако потърсите отговор на въпроса от голям брой пациенти днес и сравните подобни резултати от 2000 година, значително по-висок ще е броят на доволните пациенти тогава.
Преди 13 години българското здравеопазване влезе в коренно противоположен на съществуващия дотогава модел. Ако тогавашният можеше да бъде определен като ляв в политическата таблица, приетият през 2000-та модел е крайно десен. Без да го определям като добър или лош, крайно десен означава, че ако преди основните критерии за лечението на един пациент са били медицинските, след 2000-та водещи стават търговските.
И дори на входа на системата да има повече пари, след като основната цел е в болниците да останат повече пациенти, това означава, че търговията все повече изтласква в периферията чисто медицинските критерии. Това е големият проблем в здравната система у нас. Освен това няма институция в България, която да извършва обективен анализ на качеството на лечението на пациента, след като е преминал по дадена клинична пътека.
Като се има предвид сегашната ситуация, която и Вие представихте, какъв модел бихте предписали, така че доволни от резултата да са и болницата, и пациентът?
Вие го синтезирахте с едно изречение - моделът трябва да бъде такъв, че интерес да имат и пациентът, и лекарите, а в момента техните интереси са коренно противоположни.
Въпреки че отпред пише "доктор", ние сме търговци по закон. Водещото при всеки търговец е да постигне резултат с минимално изразходени средства, което често е за сметка на качеството на лечението. Ако например едно магнитно-резонансно изследване ще повиши качеството на диагнозата за лечение на пациента, в повечето случаи ние се лишаваме от това изследване, защото неговата себестойност обикновено е около една трета от цената на цялата пътека. Вследствие на това преминаваме към изследвания, които са с по-ниска диагностична стойност.
Следователно трябва да изработим модел, който обединява интересите на болния и болницата - нарича се капитация. Тук се спазва пазарният механизъм пациентът да може да избира, като плаща предварително, независимо дали е болен. От друга страна, болницата има полза пациентът да е здрав, защото колкото по-рядко се лекува, толкова по-малко разходи ще има.
Възприемането на този модел е въпрос и на политически решения.
Да, така е, но като технология моделът по нищо не се различава от начина, по който се избира личен лекар. Разликата е, че взимащите решения политици трябва да изберат дали желаната от пациента болница или група болници трябва да покрива целия здравен пакет. Рискът в случая е, че лечебните заведения може да започнат да се борят да приемат само здрави хора например, но това вече е грижа на държавата как да въведе необходимите критерии.
В такъв случай със сигурност знаете кое е по-важното за един директор на лечебно заведение или дори за министър на здравеопазването - да менажира добре наличните финанси или бъде добър лекар?
Изобщо не е важно да бъде лекар, категоричен съм. Най-големите неудачи и провали в политически план, защото мястото на министъра е политическо, са били, когато някой е заставал на този пост заради качествата си като лекар, а не заради административния си капацитет. Ако целта на заемащия поста е да защитава интересите на медицинското съсловие, в неговата визия има тотално разминаване спрямо целта на сектора Здравеопазване, чиято цел пък е интересът на потребителя на тази услуга.
Преди около година във Вашата болница беше открита клиника по нервни болести. Получихте ли допълнително финансиране, каквито вероятно са били очакванията.
Не, това е болната ни тема. Като казвам "не", имам предвид, че за 2013 не е отчетен например фактът, че тази клиника не е работила с пълния си капацитет миналата година. Клиниката е функционирала активно не повече от шест месеца, но НЗОК не отчита това и в момента ни дава с 25% по-нисък обем на дейност в сравнение със слабата 2012-та.
В случая обаче НЗОК нищо не пести - дали ще плати тези средства на нашата или на друга болница, си остава разход за нея. Касата нищо не печели, ние губим, а най-важният участник в системата е недоволен - пациентът. Всичко това е формулирано от нас под формата на въпроси, изпратени до НЗОК, но нямаме отговор.
От десетките болници в София две не са подписали т.нар. рамкови споразумения за 2013, ние сме едната от тях, въпреки че не протестираме на всеослушание. Не сме ги подписали и няма да подпишем, докато не получим отговори на нашите шест въпроса, които изпратихме до НЗОК. Защото ние ще се изправим срещу пациентите, на които трябва да обясним защо отказваме да ги приемаме тук - някой трябва да отговори на този въпрос и да понесе отговорност.
В тази връзка на какъв принцип да се внедрява модерна апаратура - съобразно болницата, броя на пациентите, подготовката на лекарите?
Може и да прозвучи нереално, но е факт - няма друга държава в Европейския съюз с по-голям брой апаратура за образна диагностика отколкото България. Качеството на тази апаратура е драматично лошо, защото НЗОК, която плаща тези изследвания, не е заложила критерий качество на апаратурата. Затова всяка една болница по документ има апаратура, която е не втора ръка, а сигурно седма-осма.
Другият голям проблем е, че пренасищането с такава апаратура и кухите отчети към НЗОК обричат на загуби всеки, който инвестира в нов апарат. В момента в карето на бившата Медицинска академия имаме седем компютърни томографа, нито един от тях не е натоварен на повече от 20 процента от капацитета си.
Какво бихте казали на младите си колеги, които поради една или друга причина не желаят да работят в български болници и търсят професионална реализация навън?
Напълно подкрепям желанието им да заминат. За разлика от тиражираното мнение, че те бягат по икономически причини, според мен не е точно така. Голяма част от лекарите, които вече са придобили квалификация, напускат страната заради липсата на перспектива. Другият вариант за тях е да се научат - как да работят частно в държавната болница. Част от тях вътрешно протестират против този модел и точно тези лекари напускат. Те искат трудът им да бъде ясно и отчетливо формулиран в параметри, не желаят да влизат в конфликт със собствената си съвест на медици и да стават търговци.
Шансът ни е точно в тези хора. Те могат да се върнат със съвсем друг манталитет - различен от ширещия се сред т.нар. капацитети, които са главните тромбози на системата.
Какво е най-трудното за Вас като директор на Университетската болница "Свети Иван Рилски"?
На практика е разбита същността на здравеопазването, според която болниците трябва да се допълват една друга. За съжаление един от негативите на модела ни от 2000 година е, че вместо да се допълваме, ние си противостоим.
В разстояние на 300 метра на нашия булевард "Академик Иван Гешов" има четири болници, от които НЗОК изисква да имат лаборатории по микробиология, клинична лаборатория, освен това всички имаме компютърни томографи. Конкурирайки се по правилата на НЗОК или на министерството, всички ние ставаме губещи.
И въпрос, с който да затворим една неприятна за болницата страница - как преодоляхте ситуацията, в която Ваши колеги поискаха оставката Ви, имаше обвинения за нарушения на обществени поръчки. Какво показа извършената проверка?
В тази изкуствено създадена ситуация няма победител. За съжаление резултатът е негативен главно за проф. Брусарски, въпреки че не беше може би той главният инициатор, но беше подведен. Не знам какви са били целите, но реалността е следната - обвиненията към мен не получиха потвърждение при направените проверки. Проф. Бусарски напусна. Впоследствие клиниката не само че не влоши резултатите си като обем работа, а точно обратното. Продължаваме с активния контрол на дейността, която се извършва в операционните зали, тоест не сме се отказали от видеокамерите. Колегите се убедиха, че целта на тези мерки е промяна в положителна посока.
Какво си пожелавате да се промени във Вашата болница в обозримо бъдеще?
Положителната промяна само в една болница няма да се отрази на цялата система, затова си пожелавам да се промени цялата система.
